№ 143
гр. Шумен, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц.К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630202694 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №22 – 0869 - 003282/28.11.2022г. на
Началник група в сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП на З. Б. Е., ЕГН ********** от гр.Шумен са наложени
административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно. Не оспорва, че управляваното от него МПС е било без поставена предна
регистрационна табела към момента на спирането му за проверка от контролните органи
като излага причините за това. Счита, че не е осъществил състава на нарушението поради
липса на виновно поведение. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично и с
процесуален представител – адв. Д. Н. от ШАК. Моли да му бъдат присъдени направените в
производството разноски.
Процесуалният представител на административно – наказващият орган оспорва
жалбата като неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В придружителното писмо се прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което
е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На
05.11.2022. в 14.20 часа свидетелите Д. Д. Х. и Г. Ю. И. – мл.автоконтрольори в сектор
„ПП“ при ОДМВР - Шумен работели в екип, извършвайки контрол по безопасност на
движението като били позиционирани на бул. „Ришки проход“ в гр.Шумен. Забелязали
движещ се по бул. „Ришки проход“ в посока ул. „Съединение“, л.а.“Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с
рег. № Н 0154 КВ, който бил без поставена предна регистрационна табела, поради което го
спрели за проверка. Автомобилът бил управляван от жалбоподателя З. Б. Е.. Последният бил
изненадан от обстоятелството, че липсва предната регистрационна табела. Обяснил на
контролните органи, че същият ден автомобила е бил в сервиз и преди да го спрат го е взел
след извършен ремонт, поради което според жалбоподателя табелата или е паднала в
движение или в сервиза са забравили да я поставят след ремонта.
1
За констатираното нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП св.Д. Х. съставил срещу
жалб.Е. АУАН серия GA №857304, в който е отразено че няма възражения.
Същият ден в сервиза стопанисван от „А.“ ЕООД, находящ се на бул. „Р.П. в
гр.Шумен, работник в сервиза установил, че регистрационната табела № Н 0154 КВ на
л.а.“Мерцедес Е 220 ЦДИ“ не е била поставена след извършения ремонт на предната броня
и била останала в сервиза, за което уведомил св. Д.С.В. Към този момент автомобилът вече
бил напуснал сервиза, което наложило да се търси контакт с жалбоподателят по телефон.
След като бил уведомен по телефона той се върнал в обекта и регистрационната табела му
била предадена.
След съставяне на акта жалбоподателят се е възползвал от законното си право и
депозирал писмени възражения в законоустановения срок, в които изложил същите
обстоятелства посочени и пред свидетелите Д. Д. Х. и Г. Ю. И. при спирането му. По
направените възражения била извършена проверка от М.М. – ПИ в сектор ПП при ОДМВР –
Шумен, в хода на която свидетелите Х. и И. изготвили докладна записка. В нея отразили
установените от тях обстоятелствата, свързани с вмененото нарушение, направените
констатации при извършване на проверката и обясненията на жалбоподателя, за
евентуалната причина, поради която липсва предната регистрационна табела. Св. М. след
като се запознал с възраженията и материалите по преписката не установил обстоятелства
или доказателства съставеният срещу жалбоподателя АУАН да бъде анулиран или
преписката прекратена. Счел, че следва да бъде издадено НП въз основа на съставения
АУАН серия GA №857304.
Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в
административнонаказателната преписка, наказващият орган издал обжалваното НП като
възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175 ал.3 пр.2 от
ЗДвП на З. Б. Е., ЕГН ********** от гр.Шумен са наложени административно наказание
"глоба" в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат до
неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение е съставен и
препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН.
Съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното
постановление е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН.
Същественото в административно – наказателното производство е да се установи :
има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител
и дали това лице го е извършило виновно.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между
страните, че на процесната дата и място, жалбоподателят е управлявал л.а.“Мерцедес Е 220
ЦДИ“ с рег. № Н 0154 КВ, на който липсвала предната регистрационна табела. Съдът
кредитира показанията на свидетелите Д. Д. Х. и Г. Ю. И., тъй като техните показания са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетото от тях действие на жалбоподателя. Освен това няма данни по делото,
които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели,
или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е
извършил. Кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, както и с
показанията на Д.С.В.и А.С.А.. Фактите установени от контролните органи не се оспорват и
от нарушителя. В съставеният акт за установяване на административно нарушение са
отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че нарушението е извършено от обективна страна.
За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице,
нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед
разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост.
При последната деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен резултат, е могъл
да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще
2
настъпи. За да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на
задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи
несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че регистрационните
табели на управлявания от него автомобил не са били поставени на определените за това
места.
В конкретният случай предната регистрационна табела на автомобила не само, че не
е била поставена на съответното място, а въобще е липсвала, поради което следва да се
докаже, че жалбоподателят преди да предприеме управлението на автомобила или по време
на движението, преди спирането му от контролните органи, е бил със съзнанието, че на
автомобила липсва предната регистрационна табела.
Въз основа на събраните гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите
Д.С.В.и А.С.А., както и приобщеното уведомително писмо от „А.“ ЕООД, съдът намира за
безспорно установено обстоятелството, че на процесната дата – 05.11.2022г., на
управлявания от жалбоподателя лек автомобил е бил извършен ремонт на предната броня в
сервиз стопанисван от „А.“ ЕООД, находящ се на бул.“Ришки профод“ в гр.Шумен, след
приключването на който свалената при ремонта предна регистрационна табела не е била
поставена на МПС. Показанията на свидетелите Д.С.В.и А.С.А. изясняват факти и
обстоятелства, лично възприети от тях, не се опровергават от останалите събрани по делото
доказателства, поради което няма причина да не бъдат кредитирани от съда. Също така от
показанията на свидетелите Д. Д. Х. и Г. Ю. И. се установява, че при спирането на
автомобила, жалбоподателят останал изненадан от факта, че липсва предната табела и още
тогава обяснил, че е взел МПС след извършен ремонт в сервиз, поради което като
евентуална причина за липсата й посочил, че е възможно да не е била закрепена добре и да е
паднала в движение или в сервиза да са забравили да я поставят след ремонта. Т.е.
изложените в депозираното възражение и в жалбата обстоятелства не съставляват защитна
версия срещу съставения АУАН и издаденото НП, доколкото жалбоподателят е посочил
същите факти още в момента на спирането му, поради което съдът намира, че не са налице
доказателства, че се касае за умишлено нарушението. Незнанието на фактическите
обстоятелства принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП
изключват умисъла относно това нарушение – арг. от чл.14 ал.1 НК, вр.чл. 11 ЗАНН
относно обстоятелствата изключващи отговорността. Действително за административните
нарушения не се изиска умисъл, достатъчно е да са извършени по непрепазливост. За да е
непредпазливост е необходимо кумулативно деецът да е бил длъжен и да е могъл да
предвиди общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и
предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в
рамките на дължимото поведение. В конкретната ситуация се касае за непредпазливо
деяние, доколкото по делото се установи, че табелата не е паднала в процеса на движение, а
въобще не е била поставена след приключване на ремонта, поради което жалбоподателят
преди да предприеме управлението е могъл и е бил длъжен да се убеди, че регистрационните
табели са поставени, поради което е налице извършено нарушение при форма на вина –
непредпазливост.
От друга страна въпреки изводът за съставомерност на извършеното от обективна и
субективна страна, съдът намира се касае за деяние с незначителна обществена опасност по
смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
По силата на изричната законова разпоредба на чл.189з от ЗДвП нарушението на
ЗДвП не може да представлява маловажен случай. Критериите които обуславят
малозначителност на случая, а оттам липса на престъпление, съответно на нарушение
съгласно чл.9 ал.2 от НК, приложим в административнонаказателното производство по
силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, не съвпадат с тези предвидени в
чл.28 от ЗАНН и §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН. Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие -
приготовлението и опитът, се използва общата част на наказателното право. „Маловажният
случай“ не бива да се смесва или отъждествява с т. нар. „малозначително деяние“ по чл. 9,
ал. 2 НК. Разликата между тях е същностна, защото диференцира престъпното от
непрестъпното деяние. Съгласно разпоредбата на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН, "маловажен
3
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушаване или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. От своя страна чл.9 ал.2 от НК предвижда, че не е престъпно деянието,
което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. Разпоредба на чл.9 ал.2 НК е съотносима към всички престъпления от
особената част на НК и това е трайната съдебна практика, съответно е съотносима и към
всички административни нарушения по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от
ЗАНН, поради което е принципно приложима по отношение на всички състави на
нарушения, вкл. и по ЗДвП. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява
признаците на предвиденото в закона престъпление, съответно нарушение, поради своята
малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна.
Други условия законът не предвижда. Следователно по силата на тази разпоредба,
противоправния характер на деянието се изключва при наличието на една от двете форми на
"малозначителност" - пълна липса на обществена опасност или наличие на обществена
опасност, но с явна незначителност. Посоченото предполага преценка относно
пропорционалността между конкретно извършеното деяние, последиците от него и
наложеното наказание.
При маловажния случай съдът всякога е длъжен да преценя обществената опасност,
както на деянието, така и на дееца. Правната доктрина и съдебната практика последователно
приемат, че при обсъждане приложението на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК за всеки
отделен казус, следва да се отчита, че водеща роля има оценката на степента на обществена
опасност на деянието, а на втори план стои степента на обществена опасност на дееца. В
този смисъл, ако деянието е такова, че въобще не може да окаже отрицателно въздействие
върху обекта на посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от значение,
че в действителност не застрашава този обект, ще е налице малозначителност в най-висша
степен, то няма да бъде обществено опасно и следователно няма да бъде престъпно. Дори и
когато малозначителността не изключва обществената опасност на деянието, но обосновава
една нейна явна незначителност - т.е. такава ниска степен, която не е достатъчна за да бъде
третирано като престъпление, съответно нарушение, отново ще е налице хипотезата на чл.9
ал.2 от НК. Обществената опасност на дееца оказва влияние в случаите, когато неговите
особени качества имат значение /напр. възползване от служебното положение/ или когато се
установи завишена степен на неговата лична обществена опасност и тя е довела до по-
висока степен на обществена опасност на самото деяние.
В конкретният случай съдът намира, че е налице втората хипотеза на разпоредбата на
чл.9 ал.2 от НК, а именно деянието, макар формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, не е престъпно, тъй като неговата обществена
опасност е явно незначителна. Съдът приема, че деянието на жалбоподателя изразяващо се в
управление на МПС с липсваща само една от регистрационните табели, тъй като задната е
била на съответното място, не съставлява не само престъпление, но и административно
нарушение, доколкото обществената опасност е присъща не само на престъплението, но и
на административното нарушение. Предвид местонахождението на сервиза, мястото, където
са били позиционирани контролните органи и посоката на движение на жалбоподателя се
установява, че жалбоподателят е бил спрян за проверка в момент, в който е придвижвал
автомобила от сервиза след приключилия ремонт. Не се касае за управление без табела в
един по – късен период от време. Тези обстоятелства обуславят една явно незначителна
обществена опасност на деянието, поради което същото не е престъпно и съставлява
обстоятелство изключващо отговорността.
Предвид гореизложеното въпреки изводът за съставомерност на извършеното от
обективна и субективна страна, съдът намира, че се касае за инцидентно деяние с
незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Предвид конкретната
ситуация извършвайки преценка относно пропорционалността между конкретно
извършеното деяние, последиците от него и наложеното наказание, съдът намира, че
наложените на жалбоподателя наказания дори и в минимално предвидения размер се явяват
4
несъразмерно тежки.
Предвид изложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото искането на наказващият орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
По отношение искането на процесуалният представител на жалбоподателя са
присъждане на адвокатското възнаграждение за представителство в настоящото
производство съдът намира следното:
Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в
които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се
определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. С обжалваното НП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, поради което размерът
на минималното възнаграждение е 400 лева към момента на договарянето и към настоящия
момент. В конкретният случай е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева, което съдът намира, че е прекомерно по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК и
молбата за намаляването му е основателна. Преценката за прекомерност се прави във всеки
конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В
настоящия случай обемът на осъществената от процесуалният представител на
жалбоподателя защита се изразява процесуално представителство в две открити съдебно
заседание и производството по делото не се отличава с правна или фактическа сложност,
поради което претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде
намалено до минимално предвидения размер, а именно – 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22 – 0869 - 003282/28.11.2022г. на Началник
група в сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175
ал.3 пр.2 от ЗДвП на З. Б. Е., ЕГН ********** от гр.Шумен са наложени административно
наказание "глоба" в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР – Шумен ДА ЗАПЛАТИ на З. Б. Е., ЕГН ********** сумата от
400 /четиристотин/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5