Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о.,
8 с-в в открито заседание на седми
декември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Анелия
Груева,
като изслуша докладваното от
съдията гр. д. № 14836 по описа на
състава за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./.
Ищцата М.П.к.
поддържа твърдение, че поради осъществен деликт от водач на МПС със
застрахована от ответното дружество гражданска отговорност – тя претърпяла
значителни неимуществени вреди. Вредите произтичали от телесни увреждания,
настъпили като последица от ПТП, което било реализирано на 26.03.2013г. на
пътен участък от бул. „Д.Баучер“ в гр. София, в района около спирка на Център
за градска мобилност № 0575. При описаните в исковата молба време място и
обстановка, в качеството на пешеходец, пресичащ пътното платно, ищцата била
ударена от преминаващия лек автомобил „Порше Кайен“ с рег. №********.
Споменатите обстоятелства били установени в хода на ДП № 1165/2013г. по описа
на СДВР и посредством влязло в сила
Решение № 896/11.08.2014г. по ВНАХД № 2268/2014г. съгласно описа на Х въззивен
състав на СГС. Според ищцата, справедливото обезщетение за понесените значителни
болки и страдания било оценимо на 300 000 лева. Ответникът отказал да
изплати доброволно застрахователно обезщетение, въпреки отправената до него
изрична писмена покана на ищцата за плащане на обезщетение в тази насока. При
изложените фактически твърдения, след допуснатото по молба на ищцата увеличение
на първоначално предявения размер на иска - ищцата претендира за осъждане на
ответника, да й заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, в размер на сумата от 200 000 лева,
като част от общ размер на претенция за 300 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, поради причинени телесни увреждания, които са подробно описани в
исковата молба, заедно със законната лихва върху сумата на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, считано от деня на настъпването на
вредоносния резултат до деня на окончателното плащане на задължението. С оглед
изхода на спора, ищцата претендира за осъждане на ответника - да и заплати и
направените съдебни разноски за настоящото производство.
Исковата претенция е
оспорена от ответника „ДЗИ- О.З.“ ЕАД, както по основание, така и по размер, с
оглед съображенията, които са изложени в подадения отговор и допълнителен
отговор. Ответникът не оспорва твърдението, че е предоставил застрахователно
покритие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за
посочения от ищцата причинител на вредите. Поддържа възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като посочва, че тя
пресичала неправилно и в нарушение на правилата за движение по пътищата.
Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение, доколкото оспорва
твърденията за характера и обема на вредите и навежда доводи за прекомерност на
претендирания размер на обезщетението. Оспорва и претенцията за присъждане на
лихва, за периода от деня на причиняване на увреждането, като твърди, че в
качеството си на застраховател не е изпадал в забава за изплащане на
претендираното застрахователно обезщетение, понеже незабавно след уведомяването
т.е. предложил доброволно изпълнение на задължението за изплащане на
застрахователно обезщетение но очаквал съдействие от пострадалото лице. Моли за
отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ответника да заплати направените
съдебни разноски.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на приетия
като доказателство преписи от Решение по НАХД №18857/2013г. по описа на 104 с-в
при СРС и Решение № 896/11.08.2014г. по ВНАХД № 2268/2014г. съгласно описа на Х
въззивен състав на СГС установява, че Н.Н.П.е признат за виновен в това, че на 26.03.2013г.
в гр. София, при управление на лек автомобил „Порше Кайен” с рег. №******** е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 43А от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил на пешеходката М.П.К. средна телесна повреда,
изразяваща се в контузия на мозъка с кръвоизливи под меките мозъчни обвивки;
контузия в областта на мезенцефалона, с увреждане на очедвигателния нерв и с
клинично изявени признаци на оптоза на клепача, трайно разширена зеница и
двойно виждане; счупване на фораминалната част на кръстната кост в дясно,
двуполюсни счупвания на двете рамена на пубисните и седалищните кости в дясно и
в люво и на ацетабулума в ляво. На основание чл. 78а
от НК, водачът П. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание.
Въз основа на
направеното от процесуалния представител на ответника признание на факт, съдът
приема, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност
на собственика и на водача на процесния лек автомобил „Порше Кайен” с рег. №********
е била застрахована от ответното дружество.
Заключението на приетата
без оспорване съдебна авто- техническа експертиза (изготвена от вещо лице Х.И.,
със специалност технология е безопастност в автомобилния транспорт), което
съдът кредитира, дава заключение в следната насока:
·
Ударът между автомобила и пострадалата пешеходка е
настъпил на прав пътен участък от бул. „Д.Баучер“ при пресичане на пешеходката
– през пространството, обозначено на скицата към експертното заключение.
Пострадалата е водела за ръка малолетно дете, предприемайки пресичане на булеварда
зад спрял автобус, отляво- надясно спрямо посоката на движение на лекия
автомобил „Порше Кайен“ (т.е. в момента
на предприемане на пресичането, корпусът на спрелия автобус е закривал
предприелите пресичане пешеходци);
·
По изчисление на вещото лице, основано на два специални
научни метода - скоростта на движение на лекия автомобил при нанасяне на удара
(фронтално за автомобила и странично за пешеходците) фактически не би могла да
бъде по- висока от 35 км/ч.
·
Ударът е настъпил в лентата за насрещно движение на
автомобила, срещу спирка на Център за градска мобилност № 0575. и върху
трамвайна линия, намираща се в насрещното платно от гледна точка на посоката на
движение на автомобила, тъй като удряйки пешеходците, този автомобил е бил в ситуация
на маневра за заобикаляне.
·
Според становището на вещото лице, за водача на
автомобила ударът е бил технически предотвратим, при конкретната скорост на
движение и като се отчита възможната скорост за движение на пешеходците (дори
при движение на бърз ход, единият от тях е дете).
В дадените пред съда
показания, свидетелката М. С.Д., заявява, че била пряк очевидец на настъпването на пътния инцидент. Твърди, че била на съвсем близко разстояние (не повече от метър-два от пострадалите), при настъпване на инцидента. Тя възприела ясно и си спомня,
че на пътното платно се
намирали само два спрели автобуса на спирките на градскиа транспорт. Майката с
детето слезли от автобуса, преминали зад гърба на автобуса, а свидетелката в този
момент пресичала и на тротоара се разминала с тях, непосредствено преди да настъпи
удара, защото те пресичали в
обратната посока. Свидетелката е сигурна, че майката е водела детето за ръка, а не го е носила в ръце. Тогава, докато пресичали майката и
детето, движение на пешеходци имало само по тротоара, колите на пътното платно
били спрели зад спрелите превозните средства от градския транспорт, в
изчакване. Според свидетелката майката и детето предприели пресичането без
видимост на дясно, спрямо тяхната посока на движение, заради спрелия автобус,
защото избрали да пресекат именно зад автобуса. Преди
пресичането, те погледнали само на ляво. Автомобилът, който ударил майката и
детето дошъл именно от дясно, спрямо тяхната посока на движение, тоест от
посоката където се намирала предната част на спрелия автобус. Пресичането на
майката и детето било по преценка на свидетелката с
бърз ход. Свидетелката счита, че лекият автомобил, който ги ударил също се
движил бързо, но
заявява, че не може да определя скорости и няма опит в това отношение. На мястото, където предприели пресичане
майката и детето нямало пешеходна пътека, но в близост имало маркировка за
пешеходна пътека, тоест имало пешеходна пътека.
Като доказателство по
делото са приети следните медицински документи: Епикриза ИЗ № 10308, издадена
от МБАЛСМ „Пирогов”; Епикриза ИЗ № 11778, издадена от МБАЛСМ „Пирогов”;
Епикриза ИЗ № 11755, издадена от Болница „Лозенец”; Епикриза ИЗ № 14859,
издадена от МБАЛСМ „Пирогов”; Епикриза ИЗ № 14160, издадена от ВМА- София;
амбулаторни листове, лист за преглед на пациент в спешно отделение, резултати
от медицински изследвания, от чието
съдържание се установяват медицински данни относно диагностицираното
здравословно състояние на пострадалата – след пътния инцидент и след проведеното
медицинско лечение. Споменатите данни, представляващи медицинска информация са
обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на приетата
без оспорване съдебно- медицинска експертиза (изготвена от д-р Б., специалист
по ортопедия и травматология и д-р П., специалист по неврохирургия), което
съдът кредитира, предоставя изводи в следната насока:
·
В следствие на претърпяното ПТП, ищцата е получила черепно-мозъчна травма, изразяваща
се в мозъчна контузия, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
увреждане на 3-ти черепно-мозъчен нерв с птоза на десния горен очен клепач,
разширение на дясната зеница, ограничена подвижност на десния очен булб, двоене на образите, контузия и разкъсно-контузна рана
на задната теменна област на главата, контузия и охлузване на челната област на
главата и травми на опорно-двигателния апарат, счупване на горните и долни
рамена на двете срамни кости на таза, счупване на двете седалищни кости на
таза, счупване на кръстната кост на таза в дясно, счупване на лявата
тазобедрена ямка.
·
Описаните
по-горе травматични увреждания на ишщцата са били тежки по вид и трудни за
лечение. По своят вид и тежест уврежданията имат медико-биологичен характер на
временно разстройство на здравето опасно за живота. Спешна медицинска помощ и
лечение пострадалата М.К. е получила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. Проведено е
било комплексно болнично лечение с постелен режим, активно неврологично
наблюдение, прием на медикаменти. По отношение на тежките тазови увреждания на
09.04.2013г. пострадалата е била оперирана. Под обща анестезия е било
извършено: „открито наместване на разместената дясна сакроилиачна става и
стабилизиране с 2 бр. канюлирани винтове “. Фрактурите на таза при ищцата са
били множестевни. Може опредено да се счита, че силният удар на процесното МПС
е довел до „разчленяване „ на тазовия пръстен , поради счупване на двете срамни
и седалщни кости на таза (отпред) и травматично разместване на дясната
сакро-илиачна става и счупване на 2-ри и 3-ти сакрални прешлени. При такава
тежка увреда тялото няма опора върху таза и лечението на пострадалата налага
по- дълъг постелен режим в началото след злополуката. Към настоящия момент
(медицински преглед извършен от вещи
лица на 13.06.2017г.) се установява, че счупените срамни и седалщни кости
са зараснали с остатъчна деформация, т.е трайно е променена конфигурацията на
тазовия пръстен. Раждане по естествен родов път при
ищцата не е възможно поради описаните по-горе тазови деформации, а раждането
следва да се осъществи чрез стандартна медицинска процедура „ цезарово сечение“,
известна още като „секцио“. Третият черепно-мозъчен нерв дава клонове за
инервация към множество очни мускули, включително и към мускула свивач на
зеницата и ресничестия мускул. При пареза на нерва се установява птоза /падане/
на горния клепач, по-широка и нереагираща на светлина зеница,ограничено или
невъзможно движение на очната ябълка навътре , нагоре и надолу , двойно
виждане. Възстановителният период при травматична увреда на третия
черепно-мозъчен нерв е продължителен процес. Медицинската литература сочи, че
настъпва подобрение на функцията на нерва, но този процес трае дълго. Към
момента на прегледа е налице известно възстановяване на функциите на Ш-ия
черепно-мозъчен нерв : подобрено е движението на очния булб медиално, не е налице постоянно раздвояване на
образите.
·
Вземайки
предвид давността на травмата-четири години и три месеца и данните от последния
преглед на ищцата: по отношение на третия черепно-мозъчен нерв:птоза на горния
клепач , по-широка и нереагираща зеница на светлина, ограничено до невъзможно
движение на очната ябълка нагоре и надолу експертизата приема, че парезата е
трайна, пожизнена. Получените тежки
тазови увреждания са довели на пострадалата М.К. – болки и страдания за срок от 1 година, като най интензивни те са били
през първите 3 месеца непосредствено след злополуката. Интензивни са били
болките на ищцата и около 30 дни в началото на проведената рехабилитация. Извън
посочените периоди ищцата е търпяла само периодично явяващи се болки при обща
преумора, продължително предвижване и най вече при рязка промяна на времето -
при студено и влажно време, което е задължавало ищцата да приема седативни и обезболяващи
средства. Към настоящия момент пострадалата рядко търпи единични болки , но те
бързо преминават след прием на аналгетици. Наред с претърпените болки ищцата е
търпяла неудобство поради трудното предвижване. През първите 3 месеца трудно се
е обслужвала, тъй като лечението й
е било при постелен режим. През този период ищцата е имала нужда от чужда помощ
при придвижване, контролни прегледи и
извършване на ежедневните битови дейности. Болките окончателно ще изчезнат след изваждане и на втория
канюлиран винт от сакро-илиачната става на таза. От претърпените контузии,
охлузвания при ищцата няма установени остатъчни белези. Установява се малък
белег в окосмената част на теменната област от претърпяната разкъсно-контузна
рана. Ищцата има два малки постоперативни белези на таза, които са скрити и не
са довели до видимо загрозяване.Трайна промяна на външния вид на лицето ищцата
има от съществуващата и към настоящия момент „птоза (трайно изпадане) на десния
горен очен клепач“, който видимо загрозява общия вид на лицето. При ищцата има трайно нарушение на
функциите на дясното око- отслабено до невъзможно движение на дясната очна ябълка в посока нагоре
и надолу. В следствие на претърпените увреждания от процесното ПТП, в
продължение на повече от 1 година ищцата е била временно нетрудоспособна. Към настоящият момент
здравословното състояние на пострадалата е стабилизирано. Фрактурите на таза са
зараснали с остатъчна деформация. Ищцата се придвижва самостоятелно - без помощни средства, но с видимо
накланяща се и накуцваща походка на дясно. При движение таза извършва
патологични ротативни движения ,което води понякога до загуба на равновесие,
трудно кляка и бавно се изправя с помощ като се захваща за предмети.
Психиатричните последствия след ПТП, ако се приеме, че са били налице, вече са
изчезнали напълно.
Заключението на приетата
без оспорване съдебно- медицинска експертиза (изготвена от д-р Д., специалист
АГ), което съдът кредитира, предоставя изводи в следната насока:
·
Счупените
срамни и седалщни тазови кости при ищцата са зараснали с остатъчна
деформация, т.е трайно е променена конфигурацията на тазовия пръстен.
·
Деформациите не повлияват биологично на евентуален
процеса на зачеване на плод, но раждане на плода по
естествен родов път при ищцата не е възможно, поради описаните по-горе тазови деформации, процесът на раждане следва да се осъществи чрез
стандартна медицинска процедура „ цезарово сечение“,
известна още като „секцио“.
В дадените пред съда
показания, свидетелят В.В.В.заявява, че познава ищцата
и има преки впечатления от емоционалното й състояние и социално й поведение
преди и след настъпването на процесното ПТП, понеже бил неин съпруг. Свидетелят
възприел лично състоянието на пострадалата непосредствено след настъпване на инцидента, защото я посещавал непрекъснато при
болничния й престой, а при това живеели в едно жилище. Свидетелят помагал на
ищцата в битовото обслужване, придружавал я по повод на това възприел, как
ищцата изпитвала сериозни битови затруднения, не могла да се грижи за близките
си, а се налагало тя да получава грижи, ограничила социалните си контакти,
изпитвала страх и отчаяние за изхода на заболяването си, а по- късно срам от
външния си вид (поради птоза на клепача). Психологическото състояние на
пострадалата било тежко и според свидетеля мотивирало суициден опит. По- късно,
то значително се подобрило. Свидетелят заявява, че с пострадалата имали планове
за второ дете и тя изпитвала притеснения от възможни усложнения при раждането
му.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни
изводи:
По иска с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/.
Предявеният иск се
основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ,
предпочитаният ответник дължи да заплати застрахователно обезщетение за
причинените неимуществени вреди от застрахования при него водач.
Съдът намира за
установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек
автомобил „Порше Кайен” с рег. №********.
При условията на чл. 300
от ГПК, съдът е обвързан да приеме извода за наличието на непозволено увреждане,
изразяващо се в причиняване на физически травми в областта на неврологията и
травматологията, всяка една от които която има медико- биологична
характеристика на средна телесна повреда. В тази смисъл е налице предпоставката
за реализиране на деликтна отговорност на причинителя на вредата.
За да направи
необходимите изводи за механизма на настъпване на пътния инцидент, естеството и
обема на вредоносните последици, които ищцата е претърпяла – съдът съобрази не
само съдържанието на постановеното Решение по НАХД №18857/2013г. по описа на
104 с-в при СРС и Решение № 896/11.08.2014г. по ВНАХД № 2268/2014г. съгласно
описа на Х въззивен състав на СГС, но и заключението на приетите без оспорване
съдебно- медицински експертизи и съдебна авто-техническа експертиза, които
изцяло кредитира.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля Д. (очевидец на инцидента) и възприема за принципно
достоверни изнесените от свидетеля В. факти, които приема за установени, без да
пренебрегва възможната заинтересованост на В. от изхода на делото (поради това,
че е съпруг на ищцата).
Налице е пряка причинно-
следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на водача,
чиято гражданска отговорност е била застрахована.
Наведените от ответника
доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата бяха категорично подкрепени с
необходимите доказателства.
За да бъде направен
обоснован извод в тази насока, на първо място следва да се отчита мястото на
настъпване на процесното ПТП и неговият механизъм – пострадалата е била ударена
от процесния лек автомобил лек автомобил „Порше Кайен”, докато е пресичала
пътно платно на необозначено за целта място, на булевард с оживено улично
движение в столицата София. При това, пострадалата е допуснала грубо нарушение
на правилата за движение, тъй като е пресякла пътното платно без да има пълна видимост към платното
за движение, която видимост е била
съвсем ограничена от спрелия автобус, но ако би била налице, би осигурила
възможност на пешеходката да съобрази скоростта и посоката на движение на
автомобилите по платното (чл.114, т.2 от ЗДвП във вр. с чл. 13, ал.1, т.1 от ЗДвП).
Също така може да се
отбележи, че пресичането е било внезапно (чл.114,
т.2 от ЗДвП) от гледна точка на останалите участници в движението които са
били длъжни да съблюдават за безопастността на пешеходците, тъй като е било
неочаквано за тях – зад спрял автобус и на необозначено за пресичане място, при
наличие на пешеходна пътека наблизо, за което свидетелства очевидец на
инцидента (св. Д.).
Уместно е да се
отбележи, че като се има предвид конкретното време (сутрин, при интензивно
движение), място (оживен булевард) и обстановка на пътния инцидент (спрели
превозни средства, ограничаващи видимостта), както и фактът, че при това
пострадалата пешеходка е водела за ръка малолетно дете, което не може да се
придвижва толкова бързо и координирано, то предприетото от ищцата поведение е
израз на твърде груба небрежност, несъвместима с разума и дължимата
предпазливост.
Ето защо, съдът счита, че пострадалата е допринесла в
значителна степен за настъпването на пътния инцидент, и отчитането на този факт
не бива по никакъв начин да бъде игнориран, макар да е ясно, че претърпените от
нея вреди са значителни. В този смисъл, отчитайки приноса на пострадалата за
настъпването на инцидента, съдът приема, че той е не- по – малък от 1:3 спрямо
приноса на водача на лекия автомобил.
При изложените по- горе
изводи, съдът намира, че разрешаването на спора за претендираната сума се
концентрира върху размера на платимото застрахователно обезщетение, който
следва да бъде определен след анализ на събраните доказателства за характера,
обема и интензивността на неимуществените вреди.
Като кредитира събраните
доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното ПТП
травматични увреждания за ищцата са довели до болки, страдания и неудобства през
сравнително продължителния период от лечението на пострадалата, през които
движението й е било ограничено и е имала
нужда от придружител и помощ в бита.
При това, съдът прие, че
увреждането е довело до сериозни последици за здравето на пострадалата, носещи
медико биологичната характеристика на средна телесна повреда и в областта на
неврологията и в областта на травматологията.
Претърпени са били няколко
отделни медицински интервенции, които са допринесли за увеличаване на стреса и
негативните преживявания на ищцата.
При преценката на обема
на вредите, не може да бъде пренебрегнат и факта, че освен затруднения в
движението, травмата е довела и до обезобразяване на лицето /птоза на клепача
на окото/, което е донесло и психологическа травма за пострадалата.
Като отчете съвкупността
от всички изложени обстоятелства със социално икономическите условия в
страната, към момента на настъпването на вредите (вкл. данните за жизнения
стандарт, определен от размера на средната работна заплата за страната по данни
на НСИ за периода на 2013г.), съдът приема че компенсирането на вредните
последици от травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното
проявление е справедливо оценимо на сумата от 120 000 (сто и двадесет хиляди)
лева. Именно такова обезщетение следва да бъде осъден да заплати ответникът на
ищцата, доколкото вредите са значително по- големи от обичайните, като се има
предвид съчетанието между неврологична симтоматика, за която прогнозата е
умерено позитивна и травматологичните последици от счупването на тазовите кости.
За разликата – над посочената сума и до
пълния размер на претендираното обезщетение за 200 000 лева, претенцията следва
да бъде отхвърлена, като неоснователна. Уместно е в тази насока да се отбележи
още веднъж, че събитието и значителна част от вредите са настъпили през 2013г.
т.е. преди пет години, когато жизненият стандарт е бил значително по- нисък от
настоящия в конкретни числови измерения. А за да достигне до този извод, съдът
съобрази, че понятието за справедливост има и социални измерения и се определя
от жизнения стандарт в страната, а не само от максималните лимити на покритието
по застраховка „Гражданска отговорност”, както твърди процесуалния представител
на ищцата. Смисълът на увеличените лимити на тази застраховка се съсредоточава
в покриването на всички потенциални вреди, а не просто до чисто механично
увеличение на размера на платимите застрахователните обезщетения, при пълно
абстрахиране от размерите на останалите видове доходи и социални плащания в
страната, за периода от време, в който са настъпили вредите. На социално-
икономическият критерий при определяне на обезщетението, в контекста на
принципа на справедливостта е отделено специално внимание в практиката на ВКС
на РБ. По изложените съображения, съдът
отчита описаните по- горе тежки вредоносни последици за пострадалата, но не
може да пренебрегне и социално- икономическите измерения на понятието за
справедливост, както отчита, че размерът на МРЗ в този период е бил само 310
лева (ПМС
№ 250/11.10.2012 г.).
Определеният по
справедливост размер на обезщетението следва да бъде намален с една трета, на
основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД и поради значителния принос на пострадалата за
настъпване на вредоносния резултат. Така сумата, която ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата е редуцирана до размер на 80 000 лева. За
разликата до 200 000 лева, които се претендират след допуснатото
увеличение на иска – претенцията на ищцата следва да бъде отхвърлена.
По претенцията за
присъждане на мораторна лихва.
На основание чл. 223,
ал.2 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата законната
лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода - считано от датата
на причиняването на вредите, до окончателното изплащане на сумата.
Уместно е да се
отбележи, че изявлението на ответника, за готовност за доброволно изплащане на
споменатата сума на застрахователно обезщетение не могат да бъдат възприети
като предпоставка за забава на кредитора – в случая на ищцата. Този извод се
налага, като се отчита обстоятелството, че няма данни за реализиране на заявеното
от ответника намерение да заплати дори част от претендираното застрахователно
обезщетение, до приключване на съдебното дирене и на устните състезания в
настоящата съдебна инстанция - въпреки предоставеното от страна на ищцата
съдействие.
По предявените претенции
за присъждане на съдебни разноски:
Ищцата е претендирала, с
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от
ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно
с уважената част от иска.
При това, ищцата е била
представлявана при условията на чл. 38 от ЗАдв. и не е направила разноски за
събиране на доказателства, доколкото при условията на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК,
последните споменати разходи са били поети за сметка на съдебния бюджет.
Понесените за сметка на
бюджета на съда разноски, следва да бъдат възложени в тежест на ответника,
съразмерно с уважената част от иска. Ето защо, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК- ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд общо сумата от 3450 лева (вкл. 3200 лева за държавна такса, от заплащането
на която ищцата е освободена).
Сумата
на възнаграждението
чл. 38 от ЗАдв., изчислено от
съда, съразмерно с уважената част от иска и с установените от НМРАВ минимални
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 2930 лева. Възнаграждението е платимо на адвокат С. Е. С., тъй като именно той е упълномощавал процесуалните представители на ищеца в хода на делото. Настоящият състав на съда обаче, намира за неоснователни
както искането за присъждане на това възнаграждение на адвокатско дружество (по
аргумент от езиково и логическо тълкуване на цитираната разпоредба на чл. 38 от
ЗА), така и доводите за присъждане на данък добавена стойност /ДДС/ върху
възнаграждението, което е присъдил на
основание чл. 38 от ЗА, понеже адвокатското дружество било регистрирано по ДДС.
Няма данни адвокатът да е регистриран по ДДС, а при това самият механизъм
на данъчното облагане предполага данъкът да се начислява в момента на плащането
и не по рано – именно защото данъкът е
косвен! От друга страна, съдът не е
оправомощен да „присъжда“ все още неначислен ДДС по все още неосъществена
облагаема доставка, като се има предвид, че при постановяване на
първоинстанционното решение, възнаграждение по чл. 38 от ЗА не е заплатено.
Съдът не би могъл да „облага предварително“ с ДДС адвокатското възнаграждение
преди издаване на особени данъчни документи, удостоверяващи облагането с ДДС,
каквито към момента не са налице.
Ответното дружество също
има право да получи претендираните съдебни разноски, в рамките на представения
списък по чл. 80 от ГПК и съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая, като се има предвид, че
пълния размер на разходите, направени от ответника за събиране на доказателства
възлиза от 680 лева, а искът е отхвърлен частично, размерът на разноските,
които ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК включително за процесуално представителство възлизат
общо на 708 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ- О.З.“ ЕАД с ЕИК ********и адрес- гр. София, ул. „*******” №*,
да заплати на М.П.К. с ЕГН ********** и адрес гр. София, бул „Ч.В.” № **, вх.А, ет.6, ап.4, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/ –
сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, в следствие телесни увреждания при ПТП от 26.03.2013г.,
причинено от водача на лек автомобил „Порше Кайен” с рег. №********, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 26.03.2013г. до окончателното плащане, като отхвърля иска в частта
за разликата над присъдената сума и до пълния размер на претенцията за 200 000
лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ- О.З.“ ЕАД да заплати на адвокат С. Е. С. от САК, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38 от ЗА - сумата от 2930
(две хиляди деветстотин и тридесет) лева за процесуално представителство на
ищцата М.П.К. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М.П.К., да заплати на „ДЗИ- О.З.“ ЕАД, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК- сумата от 708 (седемстотин и осем)
лева за съдебни разноски.
ОСЪЖДА „ДЗИ- О.З.“ ЕАД, да заплати по сметка на Софийски
градски съд - на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК – сумата от 3450 (три хиляди четиристотин и петдесет) лева,
представляваща държавна такса и съдебни разноски, съобразно уважената част от
иска, от заплащането на която ищцата е била освободена.
Плащането на задълженията към М.П.К. може да бъде извършено чрез превод по банкова сметка (***) IBAN: ***, която е открита на името на ищеца при „Централна кооперативна банка“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: