РЕШЕНИЕ
№
135 24.03.2023 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при
участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното
от съдия Ивелина Велчева КАНД №11/ 2023 г. по описа на Административен съд –
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.И.
*** срещу Решение № 388/ 14.11.2022 г. по АНХД № 398/ 2022 г. по описа на
Районен съд - Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-000300/18.03.2022
г. на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-гр. Добрич.
В касационната жалба се въвеждат доводи за
неправилност на атакуваното съдебно решение поради съществeно нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Навежда
се, че въззивният съд не е взел под внимание възраженията, че жалбоподателят не
е управлявал лекия автомобил и затова отказал проверка за употреба на алкохол.
Съпругата му, която е била водач на превозното средство, е напуснала
местопроизшествието, тъй като родителите са пътували с малкото им дете, а
времето на извършване на нарушението е било студено и бедствено – причина за
поднасяне на лекия автомобил и блъскането му в една пряспа по пътя между с. Росеново
и с. Козлодуйци.
Твърденията, изложени в жалбата, че административното
нарушение не е установено по безспорен и категоричен начин, тъй като апаратът DRUG TEST 5000 не е надлежно
калиброван и не е преминал задължителния месечен преглед за изправност, липсва
описание на фабричния номер на уреда, както и че нарушителят употребява
медикаментът „доксициклин“, поради болки в зъбите, съдът намира, че не са
относими за процесния казус, поради което не ги обсъжда по делото.
В жалбата се посочва, че единственият
свидетел при съставянето на акта е служител на ОД на МВР-Добрич, въпреки че при
констатиране на нарушението са присъствали и други граждани.
Изтъква се, че не са записани възраженията
по акта на нарушителя, както и че нарушителят е действал в условията на крайна
необходимост. Навежда се, че отказът на жалбоподателя да бъде изследван за
употреба на алкохол е свързан с претърпените от него вреди във връзка със
заключение на съдебно-химическа експертиза относно липсата на наркотични
вещества или метаболити, извършена след установяване на наркотици по повод
проверка на органите на реда на 21.09.2020 г. с Дръг тест 5000.
Претендира се отмяна на решението на
Районен съд – Добрич като неправилно и присъждане на разноски за водене на
делото.
Ответната страна – Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Добрич не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище,
че решението на Районен съд-Добрич е правилно и законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила.
Административен съд – Добрич, като
прецени направените по делото доводи и възражения, както и събраните по делото
доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и
предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от лице с надлежна активна процесуалноправна
легитимация, което я прави процесуално допустима.
По отношение основателността на
касационната жалба:
С обжалваното Решение № 388/ 14.11.2022
г. по АНХД № 398/ 2022 г. по описа на Районен съд – Добрич е потвърдено
Наказателно постановление № 22-000300/18.03.2022 г. на началника на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР-гр. Добрич, за това, че на 02.03.2022 г. в 4 ч., в с.
Росеново, на ул. Първа, нарушителят като водач на лек автомобил Мерцедес Ц 180
ТХ 7376 ХА, на входа от с. Козлодуйци отказва да бъде изпробван с техническо
средство за наличие на алкохол и му са наложени административни наказания: глоба
в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
на основание чл. 174, ал. 3 , пр. 1 от ЗДП.
С Акт за установяване на административно
нарушение №27635/02.03.2022 г. е констатираното, че на 02.03.2022 г. в 4 ч., в
с. Росеново, на ул. Първа, нарушителят като водач на лек автомобил Мерцедес Ц
180 ТХ 7376 ХА, на входа от с . Козлодуйци управлява лек автомобил като отказва
да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол. Посочено е, че
лицето нарушава чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП като отказва проверка с техническо
средство за установяване на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за
изследване с доказ.анализатор за вед.изследване и вземане на биологични проби за химично лабораторно изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта му.
Районният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства и е приел, че установената от наказващия орган фактическа
обстановка не се различава от установената такава в съдебното производство. В
мотивите към решението са разгледани възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност
на административния акт, които са отхвърлени като неоснователни.
За да постанови този съдебен акт,
районният съд е приел, че издаденото наказателното постановление е
законосъобразно и при постановяването му са спазени процесуалните правила. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентно длъжностно лице по смисъла
на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства по безспорен начин се установява обстоятелствата описани като
фактическа обстановка както в АУАН, така и в НП - И.И.К. като водач на МПС е отказал да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство. В тази връзка въззивния
съд е заключил, че жалбоподателя е осъществил вмененото му нарушение по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП.
От свидетелските показания на Тодор
Георгиев Гроздев и Стамен Тодоров Стаменов се установява, че нарушителят е
управлявал описания в акта и в наказателното постановление автомобил, и след
отправена му покана е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол. Управлението на автомобила от
нарушителя след изтеглянето му поради закъсване на пътя се потвърждава и в
показанията на свидетеля Владимир Ников Върбанов – приятел на нарушителя,
присъствал при извършване на
нарушението. Показанията на свидетелката Елени Михалис Атанасиаду, съдът не
кредитира предвид близките ѝ отношения с нарушителя и липсата на преки
възприятия за осъществяването на административното нарушение, което според
показанията на свидетелите Тодор Георгиев Гроздев и Стамен Тодоров
Стаменов като време е настъпило след нейното напускане на мястото на
нарушението.
Изрично в акта е вписано, че лицето няма
възражения.
По силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. По делото не са събрани доказателства, които по безспорен начин да
установяват, че лицето е било лишено от правото да впише възражения по акта,
както и тяхното съдържание.
В този смисъл, съдът намира направеното
възражение за съществено нарушение на съдопроизводствените правила за
неоснователно. Не е налице основание да се счете, че по някакъв начин е
ограничено правото на защита на нарушителя, респ. административнонаказателната
процедура не е опорочена. Жалбоподателят е имал възможността да упражни своето
право на защита, пълноценно, стойностно и в пълен обем. Не е съществено
процесуално нарушение, че единствен свидетел при съставянето на акта е служител на ОД на МВР-Добрич. Законът не
ограничава правото на избор на актосъставителя при избор на свидетели,
присъствали при установяване на нарушението.
Обстоятелството, че нарушителят
евентуално е претърпял вреди при предходна проверка от ораните на реда не
оправдава поведението му, което законът е скрепил със санкция, поради неговата
обществена опасност.
Нарушението, извършено при крайна
необходимост предполага деянието да е извършено за да се спасят държавни или
обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от
непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако
причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
В разглежданото нарушение не сме
изправени пред визираната законна хипотеза.
Управлението на автомобил след употреба
на алкохол, вкл. и поради високата си обществена опасност, не може да се
квалифицира като по-малко значителна вреда от евентуално предотвратената.
Направеното възражение като несъстоятелно следва да се остави без уважение.
Наложеното на водача
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано,
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП – глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да
се управлява МПС за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не
може да се обсъжда въпроса за намаляването му, съответно наложеното му
наказание.
Не са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН, тъй като, видно от справка картон на водача на лист 20 от делото на
Районен съд-Добрич са извършени и други нарушения, за които водачът е бил
санкциониран. Липсват каквито и да е обстоятелства, които да сочат на по-ниска
степен на обществена опасност на деянието като се има предвид, че управлението
на моторно превозно средство е дейност, която по същество представлява източник
на повишена обществена опасност.
С оглед изложените съображения съдът
намира атакуваното решение на Районен съд-Добрич за валидно, допустимо и
съобразено с материалния закон, поради което следва да потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 388/ 14.11.2022 г. по АНХД № 398/ 2022 г. по описа на Районен съд - Добрич, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 22-000300/18.03.2022 г. на
началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-гр. Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1……………..
2………………