Решение по дело №4643/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261591

гр. Варна, 12.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4643 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от В.К.Р., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника ѝ адв. К.Т. *** срещу „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че възможността за принудително изпълнение е погасена по давност в периода след ***г. по отношение на следните вземания на ответника, за които в полза на „***“ ЕАД, с ЕИК *** са издадени Заповед № 181/10.01.201г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 289/2014г. по описа на Районен съд гр.Варна:

сумата от 5085,56 лева /пет хиляди осемдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща изискуема главница по Договор за банков кредит от ***г., Анекс № *** г., сумата от 792,52 лева /седемстотин деветдесет и два лева и петдесет и две стотинки/ представляваща изискуема редовна лихва за периода 15.03.2012г. до 28.07.2013г.вкл., сумата от 1012,01 лева /хиляда и  дванадесет лева  и една стотинка/представляваща изискуема наказателна лихва за периода 15.04.2012г. до 09.01.2014г.вкл., ведно със законната лихва за забава, считано от –10.01.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 417, т.2 от  ГПК, вр. с чл. 60, ал. 1 ЗКИ, въз основа на извлечение от сметка, както и на основание чл. 78 ал.1 ГПК да заплати направените съдебни разноски в размер на 137,80лв./сто тридесет и седем лева и осемдесет стотинки / - държавна такса, както и сумата от 346,00лв./триста четиридесет и шест лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

На ***г. по заявление на „***“ ЕАД срещу ищцата било образувано заповедно производство по реда на чл.417 ГПК. На същата дата били издадени Заповед № 181/10.01.201г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 289/2014г. по описа на Районен съд гр.Варна:

сумата от 5085,56 лева /пет хиляди осемдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща изискуема главница по Договор за банков кредит от ***г., Анекс № *** г., сумата от 792,52 лева /седемстотин деветдесет и два лева и петдесет и две стотинки/ представляваща изискуема редовна лихва за периода 15.03.2012г. до 28.07.2013г.вкл., сумата от 1012,01 лева /хиляда и  дванадесет лева  и една стотинка/представляваща изискуема наказателна лихва за периода 15.04.2012г. до 09.01.2014г.вкл., ведно със законната лихва за забава, считано от –10.01.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 417, т.2 от  ГПК, вр. с чл. 60, ал. 1 ЗКИ, въз основа на извлечение от сметка, както и на основание чл. 78 ал.1 ГПК да заплати направените съдебни разноски в размер на 137,80лв./сто тридесет и седем лева и осемдесет стотинки / - държавна такса, както и сумата от 346,00лв./триста четиридесет и шест лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение била връчена на ищцата по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ *** на 11.02.2014г. Заповедта за изпълнение влязла в сила на 26.02.2014г.

Изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ *** било образувано на ***. На ***г. бил наложен запор върху банковите сметки на ищцата, а след тази дата в продължение на повече от две години не били извършвани изпълнителни действия за удовлетворяване вземането на взискателя, поради което изпълнителното дело било прекратено по силата на закона на ***г., макар да не е имало изрично постановление на съдебния изпълнител.

На 15.01.2016г. по изпълнителното дело постъпила молба от ответното дружество, с която то уведомило съдебния изпълнител, че въз основа на сключен договор за цесия от 18.06.2015г. е придобил вземането по изпълнителния лист въз основа,  на който е образувано изпълнителното дело, поради което надлежен ответник по предявения иск се явявало „***“ ЕАД.

Постановление за прекратяване на изпълнително дело № *** било издадено от съдебния изпълнител на ***г.

Ищцата поддържа в хипотезата на прекратено изпълнително производство и на основание чл.110 ЗЗД с изтичане на още 3 години след прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, а именно на 11.10.2019г. възможността на ответното дружество да събира вземането си по принудителен ред била погасена по давност.

Моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като като частично недопустима,  по същество изцяло неоснователна.

През ***г. бил сключен договор за кредит, по който „***“ ЕАД предоставило на Н.А.Р. кредит в размер на 10150 лева, който последният се задължил да върне на 60 равни анюитетни месечни вноски в срок до ***г.

Ищцата В.К.Р. се задължила при условията на солидарност да отговаря за задълженията на кредитополучателя спрямо банката-кредитодател.

Кредитополучателят и солидарно отговорния длъжник не изпълнявали задълженията си за погасяване на кредита, поради което банката подала заявление по реда на чл.417, т.2 ГПК и се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземането си по ч.гр.д.№ 289/2014г. по описа на ВРС.

Въз основа на получения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ ***. Молбата за образуване на изпълнителното дело била входирана на 28.01.2014г. и в същата било поискано извършването на изпълнителни действия – налагане запор на банкови сметки и на трудово възнаграждение и на съдебния изпълнител били възложени правата по чл.18 ЗЧСИ.

Действително на 11.10.2014г. бил наложен запор на банковата сметка на В.Р., но нова не било последното валидно извършено изпълнително действия по изп. дело №***г. на ЧСИ ***.

С конкретен договор за цесия от 06.11.2015г. „***“ ЕАД прехвърлило на „Ф.и.“ ЕАД вземанията си по процесния изпълнителен лист. Размерът на прехвърленото на ответника вземане бил по-малък от това по изпълнителен лит, съответно от цената на настоящия иск.

В рамките на горепосоченото изпълнително дело постъпили плащания, които частично погасили вземанията на банката, като на основание чл.123 ЗЗД изпълнението на един солидарен длъжник освобождавало всички по отношение на кредитора. В този смисъл исковата претенция се явявала частично недопустима.

След придобиване на вземането ответното дружество с молба от 15.01.2016г. до съдебния изпълнител поискало да бъда конституирано като взискател по делото, да бъде направено имуществено проучване на длъжниците и да бъдат наложени запори и/или възбрани върху откритото имущество. На 15.01.2016г. било последното изпълнително действие, от което започнал да тече, както срокът на перемцията, така и срокът на погасителната давност за вземането на ответника.

След прекратяване на изп. дело № ***г. по описа на ЧСИ ***, въз основа на процесният изпълнителен лист ответното дружество образувано ново изпълнително дело с № ***г. по описа на ЧСИ ***. В рамите на така посоченото изпълнително дело били предприети редица изпълнителни действия спрямо имуществото на ищцата, а именно – наложен запор на банковите ѝ сметки в три банки, както и на трудовото ѝ възнаграждение.

Отделно от изложеното за периода след 21.03.2017г. по сметката на ответното дружество били направени плащания от другия солидарно отговорен длъжник Н.Р. В периода от 20.03.2017г. до 02.07.2020г. били направени плащания в общ размер на 2810 лева, като с тях били извършени частични погасявания на дълга. Към датата на изготвяне на отговора на исковата молба вземането на ответника възлизало на 2895 лева главница, ведно със законна лихва считано от 03.07.2020г. до окончателно погасяване на задължението.

По отношение на вземанията за 795.52 лева договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.02.2012г. до 28.07.2013г., 1012,.01 лева наказателна лихва, начислена за периода от 15.04.2012г. до 09.01.2014г. и 137.80 лева исковата претенция се явявала недопустима, тъй като тези вземания не били прехвърлени на ответното дружество с договора за цесия. За тези вземания ответното дружество нямало качество кредитор спрямо ищцата и исковата претенция се явявала недопустима в тази част.

Ответникът оспорва предявения иск по основание с твърдения, че към датата на предявяването му размерът на вземанията му е много по-малък от този, посочен от ищцата. Действително след датата на цесията получените от ответника плащания били извършени от страна на другото солидарно задължено лице – Н.Р., но това не променяло обстоятелството, че тези плащания погасяват вземането на ответника и спрямо ищцата и ответното дружество не може да претендира повторно плащането на заплатените суми от страна на ищцата.

На следващо място се оспорва вземането да е погасено по давност. Вземанията били както за главница, така и за лихви и разноски. Тъй като вземанията били дължими на основание влязла в сила заповед за изпълнение, то по отношение на тях се прилагал давностен срок от 5 години независимо от естеството на вземането. Ответникът поддържа, че с искането за извършване на изпълнителни действия на 15.01.2016г. е прекъсната давността. Погасителната давност била санкция само за бездействащия кредитор, поради което и за да бъде прекъсната давността било достатъчно кредиторът да има активно поведение – да предяви иск пред съд с предмет вземането си и да предприеме действия за принудително събиране на вземането си в рамките на конкретен изпълнителен способ.

Дори да се приемело, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 11.10.2016г., както се твърди в исковата молба, то до постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС били в сила разясненията, дадени с Постановление №3 от 18.09.1980г. на Пленума на ВС. До 26.06.2015г. давността за вземането в рамките на висящо изпълнително производство била спряна. След 26.06.2015г. преди изтичане на петгодишния давностен срок за вземанията ответника давността била прекъсната вече съобразно изискванията на ТР №2 по т.д.№2/2013г. с предприемането на изпълнителни действия в рамките на изп.дело № ***г. на ЧСИ ***.

Ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.   

В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител поддържа изложеното в исковата молба и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответното дружество не изпраща представител.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 18.01.2021г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване образуването на ч.гр.д. № 289/2014г. по описа на Районен съд гр.Варна по заявление на „***“ ЕАД, издаването на Заповед № 181/10.01.201г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 289/2014г. срещу ищцата за процесните суми, влизането в сила на издадената в полза на праводателя на ответника заповед за изпълнение за процесните вземания, с изтичането на срока по чл.414, ал.2 ГПК, както и сключването на договор за цесия на 06.11.2015г. между „***“ ЕАД  и ответното дружество, по силата на който последното е придобило вземания по процесния договор за кредит.

По ч.гр.д № 289/2014г. в полза на „***“ ЕАД срещу длъжниците Н.А.Р. и В.К.Р. са издадени Заповед за изпълнение № 181/10.01.2014г. въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 23.01.2014г. за процесните вземания /л.8-9/.

По молба на „***“ ЕАД от 28.01.2014г. е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ № *** /л.80/.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника В.К.Р. на 12.02.2014г. /л.95/.

Заповедта за изпълнение е влязла в сила спрямо ищцата с изтичането на срока за подаване на възражение на 27.02.2014г.

Съгласно приложен по изпълнителното делото Протокол от 28.02.2014г. двамата длъжници са се явили пред съдебния изпълнител и са заявили, че желаят да внасят месечно по 150 лева в офиса, начиная от м. март 2014г. В протокола е положен подпис и от двамата длъжници /л.108/.

Изявлението на ищцата пред съдебния изпълнител представлява признание на вземането от длъжника по смисъла на чл.116, б. „а“ ЗЗД и прекъсва давността.

В периода след 28.02.2014г. по изпълнително дело № 13/2014г. по описа на ЧСИ *** са постъпвали суми за погасяване на задължението на длъжниците.

Макар сумите да са внасяни винаги от длъжника Н.А.Р., то в съответствие е протокола от 28.02.2014г. следва да се приеме, че плащанията са извършвани и за двамата длъжници и всяко отделно частично доброволно плащане по изпълнителното дело представлява признание на вземането и прекъсва давността.

На 20.03.2014г. е наложен запор на лек автомобил, регистриран на името на длъжника Н.А.Р., който към този момент е бил съпруг на ищцата, видно от правените в изпълнителното производство справки

Последното доброволно частично плащания, с които е прекъсната давността е извършено на 19.11.2015г. /л.142-143/.

На гърба на изпълнителния лист е отбелязано изплащането на сума в размер на 50 лева на взискателя на 24.02.2016г. от постъпили на 22.02.2016г. сума в размер на 60 лева, като липсват данни дали действително е постъпила такава сума на 22.02.2016г. и дали е в резултат на принудително изпълнение или на доброволно плащане /л.168/

На 08.01.2016г. взискателят „***“ ЕАД е уведомил съдебния изпълнител, че е прехвърлил вземанията срещу длъжниците  на „Ф.И.“ ЕАД и постъпилите суми по изпълнителното дело следва да се превеждат по сметка на новия кредитор /л.144/.

С молба от 15.01.2016г. „Ф.и.“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело, в качеството си на частен правоприемник на „***“ ЕАД.

Ответното дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело на 15.01.2016г. /л.147/.

По изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ *** не са извършвани нови изпълнителни действия и не са постъпвали доброволни плащания от длъжниците след 19.11.2015г., поради което изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 19.11.2017г.

Прекратяването на изпълнителното дело е констатирано с постановление на ЧСИ *** от 25.06.2019г/ л.152/.

По молба на ответното дружество от 13.09.2019г. е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ № *** /л.162/.

В новообразуваното изпълнително производство са предприети действия по принудително изпълнение спрямо двамата длъжници, които действия прекъсват давността.

На 11.10.2019г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищцата, получено на 16.10.2019г. /л.185/.

В отговор на полученото запорно съобщение работодателят е посочил, че получавания от длъжницата трудов доход е несеквестируем и е постъпила молба за напускане /л.199-200/.

Ново запорно съобщение до работодателя на ищцата е изпратено на 13.11.2020г. и получено на 17.11.2020г., като след получаването му са удържани суми от трудовото възнаграждение на ищцата и превеждани на съдебния изпълнител /л.253-254/

В отговора на исковата молба се съдържа признание на ответника за неизгоден за него факти – погасяване на част от процесните вземания посредством извършвани плащания от страна на солидарния длъжник Н.Р. в общ размер на 2810 лева. Длъжникът е представил доказателства за извършвани плащания и изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ № *** /л.234 – 246/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който ищецът оспорва изпълнението по образувано срещу него изпълнително дело на основание факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – изтекла погасителна давност след 27.02.2014г. – датата влизане в сила на издадената в полза на праводателя на ответника заповед за изпълнение.

Исковата претенция е насочена срещу взискателя по изпълнителното дело, който е придобил вземанията срещу ищцата по силата на договор за цесия. В този смисъл исковата претенция се явява процесуално допустима съгласно твърденията изложени в исковата молба, като предявена е от лице с правен интерес да установи пълното погасяване на задълженията си на твърдяното основание. В отговора на исковата молба се посочва, че ответното дружество е придобило вземания само в размер на 6964,64 лева, като не е придобило част от вземанията по издадения в полза на праводателя му изпълнителен лист. На следващо място посочва, че вземанията, за които е издаден изпълнителния лист са погасявани от солидарния длъжник Н.Р. посредством 30 плащания осъществени в периода от 21.03.2017г. до 03.07.2020г. и общият размер на задълженията възлиза на 2895 лева непогасена главница, ведно със законна лихва считано от 03.07.2020г. до окончателно погасяване на задължението.

При направеното от страна на ответника признание на неизгоден за него факт – погасяването на задълженията, за които са издадени Заповед № 181/10.01.201г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 289/2014г. следва да се приеме, че за ищцата не е налице правен интерес от предявения иск за недължимост на вземания, които не се претендират и производството за сумата над претендираните 2895 лева непогасена главница, ведно със законна лихва считано от 03.07.2020г. до окончателно погасяване на задължението следва да бъде прекратено.

Разноските по отношение на прекратената част от иска следва да се присъдят в полза на ищцата и в тежест на ответника. Ответното дружество с поведението си е дало повод за предявяване на иска в по-висок размер като не е уведомило ищцата и съдебния изпълнител, че претендира вземания в по-нисък размер спрямо посочените в изпълнителния лист. Следва да се напомни на ответника, че освен извършеното в настоящето производство признание за недължимост на сумите над 2895 лева непогасена главница, ведно със законна лихва считано от 03.07.2020г. до окончателно погасяване на задължението е необходимо също така да уведоми съдебния изпълнител и длъжниците, че претендира вземания в по-нисък размер от посочените в изпълнителния лист, доколкото това е от значение за предприеманите действия по принудително изпълнение, дължимите такси по принудително изпълнение и процесуалните възможности на длъжниците (напр. по чл.454 ГПК). Недобросъвестното поведение на взискателя по изпълнителното дело би могло да доведе до вреди за длъжника, които подлежат на обезщетяване по общия исков ред.

По отношение основателността на допустимата част от иска:

Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК длъжникът може да оспори вземането само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Първото действие, което прекъсва давността по отношение на ищцата е извършено още на следващия ден след влизане в сила на заповедта за изпълнение – 28.02.2014г. Ищцата се явила лично пред съдебния изпълнител, признала е дължимостта на вземанията и се е задължила заедно със солидарния длъжник да правят вноски в размер на 150 лева месечно за погасяване на тези вземания. Всяко частично доброволно частично плащане пред съдебния изпълнител се явява в изпълнение на заявеното желание и на двамата длъжници да погасяват задълженията и представлява признание на вземанията по смисъла на чл.116, б. „а“ ЗЗД и прекъсва давността и за двамата длъжници, без значение кой от тях прави плащането.

Последното такова плащане, с което е прекъсната давността и по отношение на ищцата е извършено на 19.11.2015г.

Следващото действие, с което е прекъсната давността е предприето по изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ № ***  - наложен на 16.10.2019г. на вземания на ищцата за получавано от нея трудово възнаграждение.

Предмет на настоящето производство, след частичното прекратява съобразно настоящето решение, е задължение за заплащане на получена в заем сума – главница в размер на 2895 лева непогасена главница, ведно със законна лихва считано от 03.07.2020г.

Уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Тъй като след влизане в сила на заповедта за изпълнение не е изтекла предвидената в закона 5-годишна давност за погасяване на възможността за принудително изпълнение, като давността е прекъсната на 28.02.2014г., 19.11.2015г. и 16.10.2019г., то исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Следва да се отбележи, че дори да се приеме за единствено действие прекъсващо давността наложения запор, то исковата претенция отново би била неоснователна. До постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГК е било приложимо разрешението дадено с Постановление № 3 от 18.11.1980г., че давност не тече по време на изпълнителното производство, а след тази дата до извършеното действие по принудително изпълнение отново не е изтекъл предвидения в закона 5-годишен давностен срок.

Съобразно изхода от спора в полза на ищцата следва да се присъдят разноски съответно на прекратената част от иска, който е предявен поради поведението на ответното дружество, а в полза на ответника да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от иска. Сторените от ищцата разноски са в размер на 750 лева, а на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. С оглед изхода от спора в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 455.55 лева, а в полза на ответника разноски в размер на 117.78 лева.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от В.К.Р., с ЕГН ********** *** срещу „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че са погасени по давност следните вземания на ответника -цесионер, за които в полза на „***“ ЕАД, с ЕИК *** са издадени Заповед № 181/10.01.201г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 289/2014г. по описа на Районен съд гр.Варна:

сумата от 2190,56 лева /две хиляди сто и осемдесет лева и петдесет и шест стотинки/ (разликата между присъдената по изпълнителния лист главница и претендирания от ответника остатък от нея), представляваща изискуема главница по Договор за банков кредит от ***г., Анекс № *** г., сумата от 792,52 лева /седемстотин деветдесет и два лева и петдесет и две стотинки/ представляваща изискуема редовна лихва за периода 15.03.2012г. до 28.07.2013г.вкл., сумата от 1012,01 лева /хиляда и  дванадесет лева  и една стотинка/представляваща изискуема наказателна лихва за периода 15.04.2012г. до 09.01.2014г.вкл., ведно със законната лихва за забава, считано от –10.01.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 417, т.2 от  ГПК, вр. с чл. 60, ал. 1 ЗКИ, въз основа на извлечение от сметка, както и на основание чл. 78 ал.1 ГПК да заплати направените съдебни разноски в размер на 137,80лв./сто тридесет и седем лева и осемдесет стотинки / - държавна такса, както и сумата от 346,00лв./триста четиридесет и шест лева/ - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.130 ГПК.

 

Решението в тази му част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ВОС в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от В.К.Р., с ЕГН ********** *** срещу „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че възможността за принудително изпълнение е погасена по давност в периода след 26.02.2014г. по отношение на следното вземане на ответника, за които в полза на „***“ ЕАД, с ЕИК *** са издадени Заповед № 181/10.01.201г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 289/2014г. по описа на Районен съд гр.Варна:

сумата от 2895 /две хиляди осемстотин деветдесет и пет/ лева, представляваща изискуема главница по Договор за банков кредит от ***г., Анекс № *** г., , ведно със законната лихва за забава, считано от –03.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ В.К.Р., с ЕГН ********** *** сумата 455.55 лв. /четиристотин петдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА В.К.Р., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 117.78 лв. /сто и седемнадесет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: