РЕШЕНИЕ
гр. София
19.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми април
през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
Председател:Дора
Михайлова
Членове: 1.Евгения Генева
2.Васил Василев
като разгледа докладваното от
съдията Василев в.гр.д. №171 по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по жалба от
А.“П. И.”, О. П. У.-*** със
седалище и адрес на управление:*** против Решение № 260165 от 05.11.2020 г. РС-
Ботевград, ГО, 2-ри състав, по гр. дело № 887/2020 г.,с което е признато за установено на
основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на
жалбоподателя на съществуване на вземането на З. „Б.В.И.Г.”, със
седалище и адрес на управление:***, пл.”П.”№., с ЕИК:………, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.09.2019г. по
ч.гр.д.№ 45853/2019г. по описа на РС-София, както следва: за сумата-главница
от 103.12лв./сто и три лева и 12 стотинки/, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, назована
„щета № ……………“ за вреди, причинени на застрахован лек автомобил Мерцедес, при ПТП,
настъпило на 11.05.2019г. на главен път І-1 194 км., за което е съставен
Протокол за ПТП № ……… от ……….г. от мл. авт-р в РУ-Ботевград, ведно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от 06.08.2019г./датата на подаване на
заявлението/ до окончателното заплащане.
Подържа се в жалбата,че
обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, при неизяснена фактическа обстановка и без да са налице безспорни
доказателства и конкретни факти, при наличието на които е настъпило ПТП. Подържа
се, че направените констатации и изводите на съда са неправилни по следните
съображения:Според жалбоподателя протоколът за ПТП на основание чл.179, ал.1 от ГПК има обвързваща материална доказателствена сила само относно фактите,
осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице, като
посочените би следвало да са възприети лично, не се установява. Евентуалното
препятствие като причина е посочено от самото лице. Видно от процесния Протокол
за ПТП, е че липсват свидетели на евентуалното застрахователно събитие. В
настоящият случай отразеното застрахователно събитие в процесния протокол няма
обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП. Произшествието
не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който и няма вменена
удостоверителна функция по ЗМВР, досежно обстоятелства, при които е настъпило
произшествието. Цитираният протокол не е подписан от представител на ответника,
за да се ползва с материална доказателствена сила за неизгодни факти, чието
настъпване да е удостоверено с подписа на една от страните в процеса, съгласила
се с констатациите. Доколкото ситуацията не е осъществена пред съответния
полицейски служител, посочения протокол възпроизвежда единствено твърденията на
водача, който се явява заинтересован от това да опише фактическа обстановка,
която е изгодна за да бъде обезщетен за вредите по застрахования автомобил.Подържа
се,че евентуално описаната щета е с
възможен механизъм за ПТП от бордюр или навлизане в „банкета”, с оглед на друга
твърда неравност по-висока от терена, т.е. причинно-следствената връзка като
обобщен извод, на механизма за настъпване на ПТП, не следва да се кредитира
като безспорно доказателство, т.е., направените изводи в експертизата са на
база предположения, като за същите липсват каквито е и да било мотиви или др. Подържа
се,че не е описана скоростта, с която се
е движел водача, което е от съществено значение, свързана с т.нар. “опасна зона
за спиране” - това е времето и разстоянието, които са нужни на водача на МПС да
възприеме опасността, като предприеме действия за предотвратяване на
произшествието,както и ,че на водача на автомобила не е извършена проверка за
алкохол.Поради това се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него
бъде постановено решение,с което предявения иск бъде отхвърлен като бъдат
присъдени направените по делото разноски.
От страна на
ответника е постъпил отговор,с който се оспорва жалбата.Иска се съдът да
потвърди обжалваното решение като присъди направените по делото разноски.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в
същата оплаквания, съобразявайки
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна
страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК от жалбоподателя, у
когото е налице правен
интерес от обжалването,срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба от З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ……… против А.“П. И.”, О. П. У.-*** със седалище и адрес
на управление:***,с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника
съществуването на вземането му, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.09.2019г. по
ч.гр.д.№ 45853/2019г. по описа на РС-София, както следва: за
сумата-главница от 103.12лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, назована „щета № ………………“
за вреди, причинени на застрахован лек автомобил Мерцедес, при ПТП, настъпило
на 11.05.2019г. на главен път І-1 194 км, за
което е съставен Протокол за ПТП № ………. от ………г. от мл. авт-р
в РУ Ботевград, ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 06.08.2019г./датата на подаване на заявлението/ до
окончателното заплащане. В писмения отговор ответникът
оспорва иска по основание и размер. Оспорва материалната
доказателствена сила на Протокола за ПТП. Прави
възражение, че не са представени актуални/действащи/ към датата на евентуалното
ПТП на 11.05.2019г. Общи условия за застраховка „Каско Стандарт“ на ищцовото застрахователно дружество. Представеният
Протокол за ПТП № ……….. от ………..г., съставен от
полицай в РУ Ботевград е в противоречие с чл.179, ал.2 от ГПК във
вр. с чл.183 от ГПК, тъй като е непълен, неточен и
противоречив. В него липсва пълно и ясно описание на
механизма на ПТП, на цялата пътна обстановка. Същият е
съставен 2 часа и 20 минути след настъпване на ПТП като отразеното не е
възприето лично от лицето, което е съставило протокола. Същият не е подписан от представител на ответника, за да се ползва
с материална доказателствена сила за неизгодни факти. В
Протокола за ПТП не е описан размера на препятствието, което е причина за
настъпване на ПТП, както и местонахождението му. Също
така няма снимков материал, на който да е отразено ПТП. Няма описание на скоростта, с която се е движел водача на МПС.
Няма данни последният да е тестван за употреба на алкохол или други упойващи вещества при реализиране на ПТП. Не са събрани доказателства за причиняване на вредите в резултат на
умишлени действия на водача на лекия автомобил, както и при настъпили обстоятелства,
довели до изключение застрахователя да заплаща обезщетение. Не е установено дали сключеното застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на увреденото МПС покрива евентуално щетата, отразена
в Протокола за ПТП, както и че ответникът е имал задължение да поддържа пътя и
дали процесните вреди са в причинна връзка с това изпълнение. Правят възражение за съпричиняване, т.е. увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите съгласно чл.51 и чл.55 от ЗЗД. Молят да им се присъдят направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Правят възражение за
прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.
За да
постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел за установено
следното:По ч.гр.дело
№45853/2019г. по описа на РС-София е разпоредено на основание чл.410 от ГПК издаване
на Заповед от 26.09.2019г. за изпълнение на парично задължение, както
следва: за сумата-главница от 103.12лв., представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, назована
„щета № ……………“ за вреди, причинени на застрахован лек автомобил Мерцедес,при ПТП, настъпило на
11.05.2019г. на главен път І-1 194 км, ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 06.08.2019г./датата на
подаване на заявлението/ до окончателното заплащане.Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена
на длъжника на 30.09.2019г. В срок ответникът представил
възражение,в което е
заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение.Поради възражението настоящия ответник е предявил исковата молба,по която е
образувано настоящето производство.В исковата молба се подържа,че на 11.05.2019г. около
12.40 часа на главен път І-1, 194 км. в района на
община Б., при движение по платното на описания път при
194 км. в посока гр.В., лек автомобил Мерцедес реализира пътнотранспортно
произшествие/ПТП/ като преминава през необезопасена и необозначена пътна
неравност /дупка/ на платното за движение, при което е получено увреждане на
предно дясно колело-срязване на гумата. Описаната по-горе дупка е представлявала налична повреда-пътна
неравност/дупка/, която е огромна, около 10-15 см. дълбока.
Целият път от главния път с посока от с.В. към Б. е бил в дупки,
т.е. и в двете ленти за движение, почти е нямало място, което да е нормално
асфалтирано, нямало е възможност същите да се заобиколят, както не е имало
сигнализация, че има дупки. Автомобилът е преминал с предно
дясно колело през дупката и е срязал предна дясна гума. Св. В. К. –водач на автомобила
спряла същия и установила, че гумата е срязана и уведомила по
телефон полицията. На място дошъл полицай, видял дупката и
срязаната гума и съставил протокол за ПТП, който свидетелката подписала. Посочените фактически
обстоятелства били установени от протокол за ПТП № ………… от …………..г., съставен в 13.30
часа, от регистрационен талон, от свидетелство за управление на МПС и от
контролен талон, както и от събраните гласни доказателства-показанията на св.К. и от приетата съдебно-автотехническа експертиза.От заключението на
вещото лице се установяват,че при анализ на механизма на
ПТП и нанесените материални щети, същите могат да се получат при описаното в
Протокола ПТП № …………. от ……….г. С оглед на механизма на ПТП и щетите,
които са настъпили в резултат на него, които са само в предната дясна част на
лекия автомобил и липсата на други повреди и увреждания по детайлите и
механизмите на лекия автомобил означава, че преминаването през необезопасената
пътна неравност /дупка/ е причина за настъпилото ПТП. Налице е
причинно-следствена връзка между причинените имуществени вреди на автомобила и
процесното ПТП.Съдът е приел,че възраженията на ответника, че
причина за ПТП е неправомерното поведение на водача на МПС, тъй като е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 от ЗДвП, тъй като неправилно
е преценил пътната обстановка и не се е съобразил, са неоснователни като
недоказани.За описаният
по-горе автомобил има сключена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, със срок на валидност от
25.05.2017г. до 25.05.2021, ведно с Добавък 3,
сключена между собственика на автомобила , застрахования лизингополучател В. К., от една страна и от
друга страна-ищеца. От приложените Специални условия към застраховка
„Каско Стандарт“ за застраховане на автомобили /ПС и МПС/, отдавани на лизинг,
се установява, че по тези Специални условия ищецът застрахова МПС и ПС, предмет
на Договори за финансов и оперативен лизинг, по раздел „Каско“ и пътуващите в
МПС по раздел „Злополука на лицата“. От същите се установява, че при частични повреди и невъзможност възлагането
на ремонта в официален или доверен сервиз, застрахователното обезщетение се
изплаща на лизингополучателя при определени условия. От представеното платежно нареждане от
29.05.2019г. за сумата от
103.12лв., се установява, че ищецът на основание договора за застраховка е
възстановил претърпените вреди като е превел по банковата сметка на св. К. сумата от 103.12лв. Приложено
е копие от регресна покана, изпратена от ищеца до ответника за
заплащане на сумата от 103.12лв.
За да уважи предявения иск
първоинстанционния съд е приел,че съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата-до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Отговорността на агенцията-ответник по
делото следва да бъде ангажирана по реда на чл.49 от ЗЗД, тъй като ищецът-застраховател е възстановил причинените в резултат на
настъпилото ПТП имуществени вреди-повреди на МПС във връзка с ПТП на
11.05.2019г. на главен път І-1 194 км., в района на община Б.,
настъпило при преминаването с предно дясно колело на МПС през необозначена
пътна неравност /дупка/ на платното за движение, поради неизпълнение на
задължения на служителите, на които ответникът е възложил работа за поддържане
и ремонт на пътя и за съответната сигнализация. Касае
се до ПТП, възникнало на републикански път по смисъла на чл.3, ал.2 от
Закона за пътищата/ЗП/, поради което и на основание чл.19, ал.1, т.1 и чл.30,
ал.1 от ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно агенцията-ответник. Същата
като юридическо лице осъществява дейностите по чл.30, ал.1 от ЗП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието, изразяващо се в наличието
на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, която е част от
много такива по цялото платното при движение главен път І-1 194 км. в
близост до Б. и вземе мерки по отстраняването им от пътното платно, е довело до
неизпълнение на задължението по чл.30, ал.1 от ЗП, поради което и на основание
чл.49 от ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители. Поради това сдът
е приел, че ищецът има основание за суброгация в
правата по чл.49 от ЗЗД на застрахованата при него собственик на увреденото МПС
срещу ответника причина за ПТП е попадането на автомобила в необезопасена дупка
на пътното платно. Нормата на
чл.167, ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ задължава лицата, които
стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. Според параграф 1, т.19 от ДР на Правилника за прилагане на Закона
за движението по пътищата „препятствие на пътя” е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението. Нормата на
чл.52, ал.1 от ППЗДвП предвижда, че пътен знак Г11 се поставя пред препятствие
на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво,
за да продължат движението си. В конкретния случай установената на
мястото на ПТП дупка е налична повреда-пътна неравност /дупка/, която според
показанията на св.Костова и
приетата езспертиза е разположена на платното за
движение, което е било цялото с дупки. Съдът приема, че същата е представлявала
препятствие по смисъла на посочената по-горе разпоредба, което е създало
опасност за движението с оглед липсата на сигнализация съобразно изискванията
на цитираните норми.Съдът е приел,че е
налице неизпълнение на задълженията на служителите на ответната агенция за
своевременно отстраняване на препятствието чрез съответния ремонт, за
сигнализиране на препятствието и организиране на движението по начин,
осигуряващ безопасността му.Съдът е приел,че направените от ответника възражения в
писмения отговор и поддържани в открито съдебно заседание са изцяло
неоснователни като недоказани. В този смисъл възражението на ответника, че
ищецът е заплатил без основание застрахователно обезщетение, тъй като не е
налице покрит риск. И
това е така, тъй като настъпването в резултат на ПТП на пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС, в т. ч. на гумите му, е уговорена като
покрит от застраховката риск, изрично посочени в приложените от ищеца Общи
условия,които са приложими към момента
на настъпване на застрахователното събитие. Съдът е прил, че е неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване от страна на водача на МПС. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД има
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е
действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. В частност по делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства, а доказателствената тежест е била
на ответника, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата, свързани със скоростта /както и на други
правила, установени в нормативен акт/, поради което при приложението на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест, настоящият съдебен състав е приема, че няма съпричиняване на
вредоносния резултат. Съгласно
установеното по делото водачът на увреденото МПС е управлявал автомобила с
допустима скорост, като липсват данни същата да не е била съобразена с релефа
на местността и пътните условия. Горното се установява
от отразеното в Протокола за ПТП, който представлява официален документ
съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му-по установените форма и ред. С оглед липсата на данни за
сигнализирането на препятствието-съществуващата на пътя неравност и
установената от вещото лице невъзможност за адекватна реакция-заобикаляне или
спиране, съдът приема, че водачът на увреденото МПС не е бил длъжен да се
съобрази със съществуващата на пътя дупка и съответно не е могъл да я избегне.Съдът е приел,че са налице условията за
ангажиране на отговорността на ответната агенция по чл.49 от ЗЗД за причинените
имуществени вреди на застрахования автомоби. Правото на
застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на застрахована вещ
след плащането на застрахования, е регресно право, а встъпването във всички
права, които застрахованият има срещу третото лице-суброгационно право. Следователно в случая се касае до регресен иск, чието основание не
е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумата на
правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на
регрес-чл.410, ал.1, т.2 от КЗ. Именно поради
правото, произтичащо от закона, застрахователят/ в случая ищеца/ е встъпил в правата на застрахования/увреденото лице/ след плащането, като
упражнява тези права от свое име.
Софийският окръжен съд като
взе предвид установената по-горе фактическа обстановка счита,че жалбата е неоснователна,поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения
съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че
оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от
ГПК, когато констатира, че оспореното решение е
валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като
потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно
доводите, изложени във въззивната жалба. СОС изцяло споделя съображенията на
първоинстанционния съд изложени в мотивите на обжалваното решение,поради което
препраща към същите на основание чл.272 от ГПК. Подържа се в жалбата,че
решението е незаконосъобразно,поради това,че според жалбоподателя протоколът за ПТП на основание чл.179, ал.1 от ГПК има
обвързваща материална доказателствена сила само относно фактите, осъществени от
или в присъствието на съответното длъжностно лице, като посочените би следвало
да са възприети лично, не се установява. Евентуалното препятствие като причина
е посочено от самото лице. Видно от процесния Протокол за ПТП, е че липсват
свидетели на евентуалното застрахователно събитие.СОС счита,че съображенията на
жалбоподателя не намират опора в механизма на едно ПТП от подобен род.Не може
да се очаква или да се поставя като изискване произшествието да е настъпило в
присъствието на органите на полицията или пред свидетели.В случая наличието на
дупка на пътя и механизма на произшествието се установява от показанията на
разпитаната свидетелка-водачката на автомобила.При липса на доказателства в
обратната насока липсва основание да не се кредитират нейните показания.
С оглед на горното обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на
основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв.