Р Е
Ш Е Н
И Е № 55
гр. Враца,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, ІV-ти състав в открито съдебно заседание на
АДМ СЪДИЯ:
ЖАНЕТА МАЛИНОВА
с участието
на секретаря М.К. и прокурора от Окръжна
прокуратура-Враца Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия Малинова
адм. дело № 489/2013г. по описа на АС-Враца и,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по искова молба на С.Н.Н.-изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в затвора гр.Враца. Ищецът твърди, че през 2002г.
е задържан с мярка за неотклонение задържане под стража, след което е осъден,
като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 30 години, което изтърпява в затвора гр. Враца. Същият е предявил искова
молба срещу Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” гр. София, с цена на
иска 50 000/петдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди и пропуснати ползи, ведно със законната лихва, считано от 27.12.2010г. до
окончателното й изплащане. Ищецът посочва, че претендираните
неимуществените вреди се изразяват в “тревоги,
безпокойство, негативни преживявания, жестоко и нечовешко отношение, унизяване
на човешкото му достойнство, а пропуснатите ползи се изразяват в “пропуснати
възможности да се ползва от законоустановените права по време на изтърпяване на
наложеното му наказание лишаване от свобода да създаде дете със семейния си
партньор и множество пропуснати възможности за положителни преживявания като:
любов, радост и щастие”. Съгласно твърденията
на ищеца вредите и пропуснатите ползи произтичат от незаконосъобразно
бездействие от страна на длъжностни лица на ответника, конкретно от бездействие
на началника на затвора Враца, който не е оказал съдействие на ищеца да се ползва от правото да създаде
дете с дългогодишната си приятелка В.С.П., по време на изтърпяване наложеното му
наказание лишаване от свобода. Посочва се, че началникът на затвора Враца не е
изпълнил разпореждане рег. № 4391/19. 04.2012г.
на главния директор на ГД”ИН” и акт рег. № 94-С-16/11/ от 13.05.2013г.
на зам.министъра на правосъдието Д.Б., съдържащи разпореждане до началника на
затвора Враца да окаже съдействие на ищеца по отношение на желанието му да си
създаде потомство. Според ищеца с бездействието си началникът на затвора Враца е
нарушил правата му по смисъла на чл.2,т.3, чл.75 и чл.89,ал.1 от ЗИНЗС и чл.31,
ал.5 и чл.57, ал.1 и ал.2 от КРБ и чл.12 от ЕКЗПЧОС, които гарантират правото
му да създаде семейство и дете по време на изтърпяване на наложеното му
наказание лишаване от свобода.
Направено е искане да се осъди ГД”ИН” – гр.София да
заплати на ищеца обезщетение в размер на
Ответникът-Главна
дирекция ”Изпълнение на наказанията” гр. София редовно призован, не изпраща
представител. В депозирания писмен отговор, по реда на чл. 163, ал.2 от АПК,
както и в допълнително представеното писмено становище, процесуалния им
представител, оспорва предявения иск, с искане да се отхвърли като неоснователен
и недоказан, като развива подробни съображение в тази насока. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК в размерите, определени в Наредба № 1/
Окръжна прокуратура – Враца, чрез участващия по делото
прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на предявения иск, като
намира, че не е налице бездействие от страна на длъжностни лица на ответника,
относно изпълнение на законовите задължения, произтичащи от ЗИНЗС както и, че ищецът
не е доказал наличие на вреди и причинно
следствена връзка между тях.
Съдът,
след като прецени представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка
с доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото е безспорно, че ищецът С.Н. изтърпява
наказание ”лишаване от свобода” в размер
на 30г. в затвора гр.Враца. Съгласно обясненията на ищеца, дадени по реда на
чл.176, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК първоначално
определения режим на изтърпяване на наказанието е “усилено строг”, а сега при
действието на ЗИНЗС изтърпява
наказанието при “строг режим”. От
съдържанието на приложените към исковата молба писмени доказателства се
установява, че ищецът многократно е депозирал молби и жалби до различни
институции: ГД”ИН” гр.София; Министерство на правосъдието; Народно събрание; Омбудсмана на Република България и др., с искане да му се
посочи възможността да създаде дете с неговата интимна приятелка по време на
изтърпяване на наложеното му наказание “лишаване от свобода”, както и да му
бъде оказано съдействие в тази насока. Молби и жалби със същото искане
е подавала и приятелката на ищеца-В.П. до
ГД”ИН” гр.София и Министерство на правосъдието гр.София.
Във връзка с горното е издаден акт рег.
№ 94-С-16/11 от
Ищецът твърди, че е налице бездействие от страна на
началника на затвора Враца да изпълни и акт рег. № 4391/
От приложеното писмо изх. № 2278/26.11.2013г. на
началника на затвора Враца, адресирано до ОС ”ИН”-Враца се установява, че в
изпълнение на акт рег. № 94-К-16/13.05.2013г. на зам.министъра на правосъдието
– Д.Б. е демонтирана камерата за видео наблюдение в мястото за удължено
свиждане. Като доказателство по делото е изискана и приета Справка вх. №
2669/20. 12.2013г., издадена от началника на затвора Враца, относно
предоставената възможност на ищеца да има дете по време на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода и относно условията за провеждане на удълженото свиждане на
лицата изтърпяващи наказание ”лишаване от свобода”. От тази справка се установява,
че между ищеца и началника на затвора Враца
са проведени няколко срещи, последната от които на 14.11.2013г., които срещи
са по повод искането му да създаде дете по време изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. В справката е посочено, че на предложението да се насочат
към т.н. асистирана репродукция, ищецът и приятелката
му отказват да приемат този метод. В справката е посочено, че ищецът до момента
не е награждаван с награда ”домашен отпуск до 5 денонощия” по чл.98, ал.1,т.8
от ЗИНЗС, който се разрешава при наличие на законовите изисквания. Описан е
същото така и редът за провеждане на удълженото свиждане по чл. 98, ал.4 от ЗИНЗС и чл.73, ал.1 от ППЗИНЗС. В точка трета на справката е посочено, че в
изпълнение на заповед на зам.министъра на правосъдието-акт рег. № 94-К-16/13. 05.
2013г., на 17.05.2013г. е демонтирана камерата за видео наблюдение в помещението
за удължено свиждане. Премахването на видео камерата в стаята за удължено свиждане
е безспорно обстоятелство и се установява от приетата Докладна записка/л.44 от
делото/ и не се оспорва от ищеца. Нещо повече същият изрично заявява, че няма никакви претенции във
връзка с “начина по който е оборудвана стаята, в която се провежда удълженото свиждане”/л.30 от делото/. Като
доказателства по делото са приети: акт рег. № 911/03.02.2011г.; акт рег. №
1974/18.02.2013г. и акт рег.5415/15.05.2013г.-всички изготвени от зам.гл.директор
на ГД ”ИН” – П.К..
По делото са събрани и гласни доказателства. В
качеството на свидетел е разпитан М.Н.П.-изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в затвора Враца. Свидетелят установява, че
познава ищеца от около три години и знае, че няма деца, но му е известно
желанието му да си създаде дете с неговата приятелка. Свидетелят посочва, че е виждал
многократно ищеца да провежда разговори със социалния работник на затвора
относно желанието му да си създаде дете, а от разговорите между затворниците на
етажа му е известно, че ищецът е водил разговори по този въпрос и с началника
на затвора Враца. Според свидетеля “ищецът
постоянно е стресиран, под напрежение,
притеснява се, постоянно му е
нервно”. От показанията на свидетеля се установява, че в затвора Враца има стая
за удължено свиждане, която е оборудвана със столове и маси, с монтирана камера
за видео наблюдение, а по време на удълженото свиждане присъства и надзирател,
който не разрешава близки контакти /прегръдки и др./между затворниците и
техните близки, като в противен случай
надзирателят прекъсвал свиждането.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира исковата молба за неоснователна по
следните съображения. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл.
203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1 ЗОДОВ. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от длъжностното лице, тоест отговорността на държавата е обективна и безвиновна. Тълкуването на посочените правни норми, налага
извода, че за да е налице фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата
или общината по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва ищецът да докаже наличието на следните
елементи, при условията на кумулативност: 1/незаконосъобразен
акт; фактическо действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред или установени в хода на производството за
обезщетение; 2/ конкретна вреда/имуществена и/или неимуществена/ от незаконосъобразен
и отменен административен акт, респективно от незаконосъобразно фактическо действие
или бездействие и 3/ причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт
и/или незаконосъобразни действия или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически
състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ. Относно отговорността за бездействия /каквато в случая се
претендира/, законът има предвид фактическите действия, които са различни от
действията по чл.21, ал.3 и 4 от АПК, които кодексът приравнява на индивидуален
административен акт. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или дл. лице, извършено в противоречие с материалноправна
или процесуалноправна норма. Бездействието е незаконосъобразно, когато е
извършено в противоречие с предписано от нормативен акт, когато е налице
неизпълнение на задължение, произтичащо от закона и подзаконови нормативни
актове.
В процесният
случай ищецът не е доказал нито един от елементите на фактическия състав на
отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Твърденията в исковата молба, включително
и молба-уточнение /л.30 за незаконосъобразни бездействия на началника на
затвора гр.Враца, изразяващи се в нарушаване
правото му да си създаде потомство със семейния партньор и неподсигуряване
на никакви условия и възможности за това, както и неизпълнение на акт рег. №
4391/
Нито една от цитираните правни норми(от които ищеца извежда своето субективно право “да създаде
потомство по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода ”, не
съдържат конкретно задължение за началника на затвора Враца, да извърши
фактически действия, с които съдейства на ищеца за изпълнение на неговото
искане. Още повече, че ищецът категорично е отказал да се възползва от
възможността за т.н. “асистирана репродукция”, което
се установява от приетата като доказателство и неоспорена от ищеца справка/л.43/
от делото. Следователно, при липса на конкретно задължение, произтичащо пряко
от правна норма, което да вменява задължение за началника на затвора Враца да
извърши конкретни фактически действия, изразяващи се в оказване на съдействие
на ищеца да създаде потомство по време изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, не е налице и бездействие от страна на началника на затвора Враца,
което да обосновава отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Посочените от ищеца правни норми - чл.2, т.3,
чл.15,т.4 и т.8 от ЗИНЗС; чл.6, ал.2 , чл.31,ал.5 и чл.57, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.1 от ЕКЗПЧОС не съдържат регламентация
на конкретно претендираното от ищеца субективно право
в настоящия процес, срещу което право да е налице корелативно задължение на
административният орган, по силата на нормативен акт да извърши конкретни
фактически действия, с които да съдейства на ищеца да създаде потомство.
Съгласно чл.2 от ЗИНЗС “Изпълнението на наказанията е насочено към постигане на
неговите цели чрез: т.3.осигуряване на условия за поддържане на физическото и
психическото здраве на осъдените, при зачитане на правата и достойнството им”.
Разпоредбата на чл.15 от ЗИНЗС регламентира правомощията на началника на затвора,
като съгласно т.4 началникът на затвора отговаря за спазване законността в
затвора или поправителния дом, а съгласно т.8 изпълнява функциите, възложените
му с този закон или със заповед на министъра на правосъдието или гл. директор
на Главна дирекция ”ИН”. Разпоредбата на чл.6, ал.2 от Конституцията на РБ
гарантира принципа на равенство на гражданите пред закона и недопускането на
никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност,
етническа принадлежност и др. Ищецът се позовава и на чл. 31, ал.5 от КРБ,
съгласно която ”На лишените от свобода се създават условия за осъществяване на
основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата”. Последната разпоредба изразява общ
конституционен принцип за защита на основните права на гражданите, в това число
и по отношение на лишените от свобода. Тази конституционна разпоредба търпи
известна дерогация спрямо лицата, които изтърпяват
наказание лишаване от свобода, която е наложена от действието на присъдата и относимите при
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Реализиране на претендираното от ищеца право на личен
контакт с неговата приятелка, с цел създаване на потомство е възможно да се осъществи при наличие на предпоставките
по чл.98, ал.1 от ЗИНЗС. Издаването обаче на административен акт по чл.98, ал.1 от ЗИНЗС
е изцяло в компетентността и правомощията на началника на затвора-Враца, който
действа при условията на оперативна самостоятелност, след преценка на всички
обстоятелства, от значение за издаването на такъв акт, т.е., цитираната разпоредба
не е императивна и не създава задължение за началника на затвора-Враца, в
смисъла твърдян от ищеца в исковата молба. Следователно, цитираните от ищеца
правни норми от различни нормативни актове, не създават задължение за началника
на затвора във връзка с искането на ищеца, предмет на настоящия иск. Не е
налице фактическо бездействие от страна на началника на затвора Враца за
изпълнението на произтичащите задължения
съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС, както и не е налице задължение за извършване на
фактически действия от началника на затвора Враца, произтичащи от посочените от
ищеца разпоредби, които да обуславя отговорност на ответника по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ.
От друга страна доколкото в акт рег. № 4391/
Неоснователно е твърдението на ищеца, че не е
изпълнено разпореждане- акт рег. № 94-К-16/
По изложените
по-горе съображения неприложима спрямо искането на ищеца е разпоредбата на чл.1
от ЕКЗПЧОС, съгласно която ”Високодоговарящите страни осигуряват на всяко лице
под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в част І на тази конвенция. Не е налице нарушение на
чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, съгласно
който “Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото
жилище и тайната на неговата кореспонденция”, тъй като ищецът не е съгласен да
приеме предложеното му съдействие, в смисъла на “асистирана
репродукция”, за да създаде потомство с приятелката си, а от друга страна положението му на лице лишено от свобода,
налага съответни ограничения, произтичащи от разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Доколкото съдът приема, че не е налице първата
предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, то
не следва да се обсъжда наличието на останалите предпоставки. За пълнота на
изложението съдът намира, че събраните по делото доказателства, не доказват
наличието и на останалите две предпоставки-реално претърпяни
и доказани неимуществени вреди и наличие на причинна връзка между тях.
Свидетелските показания за преживян стрес, напрежение и нервност от страна на ищеца, нямат характер на
неимуществени вреди, които да подлежат на възмездяване по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а в случая не подлежат на преценка, тъй като липсват първата
предпоставка-незаконосъобразно бездействие от страна на началника на затвора
гр.Враца във връзка с искането на ищеца да създаде потомство по време на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
По изложените съображения, съдът приема,
че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
При това положение основателно е
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски,
представляващи юристконсултско възнаграждение, които
се дължат от ищеца в полза на ответника, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, в размер на 150 лв.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд -Враца, ІV-ти състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Н.Н.-изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в Затвора гр. Враца срещу
Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” – гр. София за претърпяни
неимуществени вреди и пропуснати ползи в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА С.Н.Н.-изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора
гр. Враца да заплати на Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” гр.София,
бул.”Ген. Н.Столетов” № 21 разноски по делото в
размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението може да се обжалва чрез Административен
съд-Враца пред Върховен административен съд на Република България - София в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните.
АДМ.СЪДИЯ: