№ 273
гр. А., 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20225310100854 по описа за 2022 година
Предявени искове с правно основание чл.439 ал.1 вр.ч124 ал.1 от ГПК.
Ищецът Я.Д. твърди, че с Акт за възлагане № 111/12.02.2013 г., Началник отдел
„Месни данъци“ при Община А. е възложил на ЧСИ К.П., с per. № 824 с район на действие
ОС Пловдив, събирането на публични общински вземания срещу същия, за неплатен данък
превозни средства /ДПС/, общо в размер на 405.16 лева и лихва към 06.02.2013 г., в размер
на 191.53 лева, на основание Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по декларация №
381/30.08.2012 г. Твърди, че ЧСИ е образувал Изпълнително дело № 20138240400422 от
2013 г. против него, което изпълнителното дело и към момента, не е прекратено. С ПДИ изх.
№ 22308 от 14.06.2013 г., е поканен да заплати доброволно сумата от 405.16 лева - главница,
неолихвяема сума в размер на 191.53 лева и законна лихва в размер на 15.92 лева за периода
от 07.02.2013 г. до 28.06.2013 г. Твърди, че съгласно АУЗ по декларация № 381 от
30.08.2012 г., като собственик на Лек автомобил Опел АСТРА, с рег. № РВ 9716 ВМ,
публичното общинско вземане произтича от незаплатен ДПС, установен по периоди и
размер, както следва: за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. ДПС в размер на 101.20
лева; за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. ДПС в размер на 121.44 лева; за периода от
01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. ДПС в размер на 101.44 лева; за периода от 01.01.2010 г. до
31.12.2010 г. ДПС в размер на 81.08 лева. Твърди, че макар давността, по отношение на
предявеното за събиране от Община А. публичното общинско вземане да е била прекъсвана
многократно, както с издаването на АУЗ, така и с осъществени в хода на изпълнителното
производство изпълнителни способи, към датата на предявяване на иска, предвидения в
разпоредбата на чл.171, ал. 2 от ДОПК 10 годишен срок на абсолютна погасителна давност е
изтекла и ответника Община А. е загубил правото си да събере публичните общински
1
вземания по принудителен ред, за всяко едно от тях, както следва: за публичното вземане за
ДПС, дължимо от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г., в размер на 101.20 лева, давността е
започнала да тече, считано от 01.01.2008 г. и е изтекла на 31.12.2018 г.; за публичното
вземане за ДПС, дължимо от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г., в размер на 121.44 лева,
давността е започнала да тече, считано от 01.01.2009 г. и е изтекла на 31.12.2019 г.; за
публичното вземане за ДПС, дължимо от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., в размер на 101.44
лева, давността е започнала да тече, считано от 01.01.2010 г. и е изтекла на 31.12.2020 г.; за
публичното вземане за ДПС, дължимо от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., в размер на 81.08
лева, давността е започнала да тече, считано от 01.01.2011 г. и е изтекла на 31.12.2021 г.
Твърди, че с настъпването на абсолютната погасителна давност за главницата по всяко едно
от посочените по-горе публични общински вземания е погасено и правото на Община А. за
принудително събиране на акцесорните вземания - за лихви в размер на 191.53 лева по Акт
за възлагане №111/12.02.2013 г., както и на законната лихва върху погасената по давност
главница, начислявана в хода на изпълнителното производство от ЧСИ К.П.. Ето защо моли
да се признае за установено, на основание чл. 439, ал. 2 от ГПК, връзка с чл. 124, ал.1 от
ГПК, че ищецът Я.. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. „Т.М.“ № 14, не дължи на
Община А., ЕИК:*********, с адрес: гр. А., пл. „Академик Николай Хайтов“ № 9, сумите
предмет на принудително събиране по изпълнително дело № 20138240400422 по описа на
ЧСИ К.П., per. № 824, общо в размер на 596.69 лева, съгласно Акт за възлагане събирането
на публични вземания №111/12.02.2013 г., на Началник отдел „Месни данъци" при Община
А., както и законната лихва върху сумата, поради погасяването им по давност, на основание
чл. 171, ал.2 от ДОПК. Представя доказателства, претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
Община А.. Заявява, че в изпълнение на разпоредбата на чл.173, ал. 2, вр. с чл. 171, ал. 2 от
ДОПК, с Разпореждане /без изх. № и дата/ е отписал служебно публичните вземания,
установени с АУДЗ №381/2012 г., и е „прекратил“ образуваното производство по
изпълнително дело № 20138240400422/2013 г. по описа на ЧСИ К.П.. Моли за прекратяване
на производството по гр. д. № 854/2022 г. на АРС. Представя доказателства, не претендира
присъждането на разноски.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК – за недължимост на вземането по
изпълнително дело № 20138240400422/2013 г. по описа на ЧСИ К.П., поради погасяването
му по давност.
Предявеният иск е допустим при наличие на интерес от воденето му.
От представените доказателства се установява, че при ЧСИ К.П., с район на действие
ОС Пловдив е било образувано изпълнително дело № 20138240400422 от 2013 г., срещу Я..
Д. Д., въз основа Акт за възлагане събирането на публични вземания № 11/12.02.2013 г. –
касаещ вземане за данък в/у МПС в размер на 405.16 лв. и лихва в размер на 191.53 лв.
Съгласно АУЗ по декларация № 381 от 30.08.2012 г., за ищеца като собственик на Лек
автомобил Опел АСТРА, с рег. № РВ 9716 ВМ, публичното общинско вземане произтича от
2
незаплатен ДПС, установен по периоди и размер, както следва: за периода от 01.01.2007 г.
до 31.12.2007 г. ДПС в размер на 101.20 лева; за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г.
ДПС в размер на 121.44 лева; за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. ДПС в размер на
101.44 лева; за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. ДПС в размер на 81.08 лева.
От представените и неоспорени писмени доказателства по посоченото изпълнително
делото на ЧСИ П. (копие от което е приложено по делото) се установява, че по делото са
извършени множество справки и изпълнителни действия.
След получаване на ИМ ответникът Община А., е изпратил писмо до ЧСИ П. от което
е видно, че след проверка от отдел „Местни приходи“ е констатирано, че спрямо длъжника
Я.Д. следва да се приложат разпоредите на чл.171 ал.2 от ДОПК. Изпратено е разпореждане
на органа по приходите при Община А., видно от което задълженията произтичащи от
неплатени данък в/у МПС, за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2010 г. са погасени, поради
настъпила 10 годишна абсолютна давност. Поради което молят изпълнителното дело на
осн.чл.225 ал.1 т.6 от ДОПК да бъде прекратено.
По изпълнително делото е постановено разпореждане от 25.05.2022 г., от което е
видно, че същото е спряно. Но до проведеното съдебно заседание няма данни, че
производството по изпълнителното производство е прекратено – въпреки, че писмото на
ответника с искане за прекратяване на делото предхожда представените от адвокат Н.
(пълномощник на длъжника Я.Д.) документи по делото. Поради което е налице правен
интерес за ищеца от водене на настоящото дело, и искът е допустим.
Разгледан по същество. Разпоредбата на чл.439 ал.1 ГПК постановява, че длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението, като възраженията му могат да се основават само
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание (ал.2). Не се спори между страните, че процесното
вземане е възникнало съгласно Акт за възлагане събирането на публични вземания №
11/12.02.2013 г. – касаещ вземане за данък в/у МПС в размер на 405.16 лв. и лихва в размер
на 191.53 лв. и Съгласно АУЗ по декларация № 381 от 30.08.2012 г., за ищеца Я.Д. като
собственик на Лек автомобил Опел АСТРА, с рег. № РВ 9716 ВМ, което е публичното
общинско вземане и произтича от незаплатен ДПС. Вземането е публично (арг. чл. 163 ал.2
т.5), поради което и за него е приложима уредбата по ДОПК. Съгласно текста на чл. 171
ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая
петгодишният давностен срок започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича съответно на
01.01.2018 г., освен ако същият не е спиран или прекъсван. Дори срокът да е спиран или
прекъсван, разпоредбата на чл.171 ал.2 от ДОПК предвижда, че с изтичането на 10
годишния давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
сладвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания,
назависимо от спирането или прекъсването на давността. Поради това е ирелевантно дали
давността е спирана или прекъсвана, а извършени действия от ЧСИ, предприети за събиране
3
на вземането са неотносими към настоящия случай.
Още повече, че с молба по изпълнителното дело ответника Община А. е посочил, че
задълженията произтичащи от неплатен данък в/у МПС, за периода от 01.01.2007 г. до
31.12.2010 г. са погасени, поради настъпила 10 годишна абсолютна давност. Поради което
молят изпълнителното дело на осн.чл.225 ал.1 т.6 от ДОПК да бъде прекратено, с което
извънсъдебно са признали предявения иск.
Съобразно изхода на делото, на основание чл. 78 ал.1 ГПК и предвид заявената
претенция, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, разноски по
производството (съобразно представените доказателства за направени такива) в размер на
350 лева, от които: 50 лв. внесена ДТ и 300 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Я.. Д. Д., ЕГН **********, от град А., обл.
Пловдивска, ул.“Г.М.“ № 14, не дължи на Община А., ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град А., пл.“Академик Николай Хайтов“ № 9, представлявана от Кмета
д-р Христо Грудев, сумите предмет на принудително събиране по изпълнително дело №
20138240400422/2013 г. по описа на ЧСИ К.П., общо в размер на 596.69 лева (петстотин
деветдесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки), от които: главница в размер на
405.16 лева и неолихвяема сума в размер на 191.53 лева за лихва към 06.02.2013 г., съгласно
Акт за възлагане събирането на публични вземания № 111/12.03.2013 г. на Началник отдел
„Местни данъци“ при Община А., както и законна лихва в/у същите, поради погасяването
им по давност, на осн.чл.171 ал.2 от ДОПК.
ОСЪЖДА: Община А., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град А.,
пл.“Академик Николай Хайтов“ № 9, представлявана от Кмета д-р Христо Грудев, ДА
ЗАПЛАТИ на Я.. Д. Д., ЕГН **********, от град А., обл. Пловдивска, ул.“Г.М.“ № 14,
разноски по производството в размер на 350 лева (триста и петдесет).
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
4