№ 3198
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Таня Кандилова
Емилия Александрова
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20221100510174 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по частна жалба на „С.В.“ АД, длъжник по изпълнително дело №
20228510402015, срещу постановление от 01.08.2022 г. на ЧСИ М.П., с рег. № 851, с район
на действие СГС, издадено по повод възражение на длъжника срещу размера на разноските
по изпълнението за адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателите и за
пропорционалната такса по т.26 ТТ към ЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че е налице злоупотреба с право от страна на взискателите и
на съдебния изпълнител. Вземането по изпълнителния лист възлизало на сумата от 360 лв.,
дължими на двама взискатели – „Р.К.М.“ ЕООД и „Ф.С.М.“ ЕООД. За събиране на
вземането съдебният изпълнител е начислил разноски на обща стойност 808,91 лв. и такси в
размер на 232,22 лв, с което задължението възлизало на сумата от 1 401,13 лв. По този
начин разноските били в почти двоен размер в сравнение с вземането по изпълнителния
лист. Взискателите били свързани лица, а изпълнителният титул - издаден в полза на
различно лице. Съдебният изпълнител е намалил разноските от 800 лв. на 400 лв. по
възражение на длъжника, но това не елиминирало проявената злоупотреба с право.
Съдебният изпълнител не се е произнесъл и по направеното искане за намаляване на
пропорционалната такса. Излага още, че определянето на възнаграждение по реда на
НМРАВ в случая не е било съобразено с постигане на легитимна цел. Заявява, че по
1
изпълнителното дело е извършено само едно действие – подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело, което не съставлява фактическа и правна сложност. Моли съда да
отмени начислените разноски за адвокатско възнаграждение, а в условият на евентуалност
да го намали, както и да преизчисли пропорционалната такса по изпълнителното дело.
Взискателите „Р.К.М.“ ЕООД и „Ф.С.М.“ ЕООД, в срока за отговор на частната
жалба, представят възражение, в което изразяват становище за нейната необоснованост и
неоснователност. Считат, че намаленото от ЧСИ адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв. не е прекомерно. Сочат, че след образуване на изпълнителното дело са подали молба, че
се отказват от посочените първоначално изпълнителни способи и са посочили други такива,
конкретна банкова сметка на длъжника, която да бъде запорирана, депозирали са становища,
което е обосновавало присъждане на допълнително възнаграждение, извършили са действия
по изваждане на изпълнителен лист. В частта, в която се оспорвали таксите, начислени от
ЧСИ, жалбата била просрочена, тъй като била подадена след двуседмичния срок. Размерът
на таксите е бил посочен в съобщението до длъжника за образуваното изпълнително дело и
в 14-дневния срок длъжникът не е подал жалба.
В приложените по делото писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, частен
съдебен изпълнител М.П., счита жалбата за неоснователна. Твърди, че размерът на
възнаграждението е съобразен с минимално определения такъв, съгласно НМРАВ за
образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство защита и съдействие.
Излага твърдения, че освен образуване на изпълнително производство, взискателят е
извършвал действия по процесуално представителство, изразяващи се в получаване на
съобщения и книжа, следене на движението на делото, извършване на справки по него, като
е изготвил и възражение срещу подаденото от взискателя възражение. Предвид изложеното,
намира, че е налице основание за приемане за събиране на адвокатско възнаграждение на
взискателя както за образуване, така и за водене на изпълнително дело. Намира, че размерът
на пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ следва да бъде определен въз основа на
сбора на вземанията, инкорпорирани в изпълнителния лист, и възнаграждението за
процесуално представителство в изпълнителния процес.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и становището по нея,
както и обясненията на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ,
който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на
изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на взискателите, че жалбата
срещу таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ не е подадена в срок. Искането за нейното изменение е
направено в срок, а фактът, че по него съдебният изпълнител не се е произнесъл, не може да
преклудира правото на длъжника да подаде жалба срещу пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
2
Производството по изпълнително дело 20228510402015 е образувано на 14.07.2022 г.
по молба на „Р.К.М.“ ЕООД и „Ф.С.М.“ ЕООД, като взискатели чрез пълномощника им –
адв. В.С., срещу „С.В.“ АД - като длъжник, въз основа на изпълнителен лист, издаден на
05.11.2021 г. от СРС, 128 състав на основание определение № 20188920/23.09.2021 г. по
ч.гр.д. № 22984/2021 г. по описа на СРС, 128 състав, съгласно който „С.В.“ АД е осъдено да
заплати на адв. Н.И., сумата от 360,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗАдв. Освен
сумата по изпълнителният лист, взискателите са поискали да им бъде заплатена и сумата от
5,00 лв. – държавна такса и 0,91 лв. такса за банков превод, какти и 3,00 лв. за преведени
такси към ЧСИ. В молбата е направено искане за налагане на запор върху движимите вещи
на длъжника, възбрана на недвижимите му имоти и запор върху притежаваните от него
дружествени дялове.
Към молбата е приложен договор за цесия от 17.11.2021 г., с който Н.И. Илчев е
прехвърлил на „Р.К.М.“ ЕООД и „Ф.С.М.“ ЕООД поравно присъдената сума.
Представено е изпратено по телепоща писмо от Н.И. до „С.В.“ АД, с което уведомява
дружеството, че е прехвърлил вземането си по изпълнителния лист за сумата от 360 лв.,
присъдена с определението по гр.д. № 22984/2021 г. по описа на СРС, 128 състав поравно на
на „Р.К.М.“ ЕООД и „Ф.С.М.“ ЕООД.
Приложено е и споразумение за адвокатско възнаграждение от 14.07.2022 г., според
което представителството на „Р.К.М.“ ЕООД и „Ф.С.М.“ ЕООД в образуваното пред ЧСИ
производство се възлага на Адвокатско съдружие „Д.Ю.П.“, за което между страните е
уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 800 лв., за
което е удостоверено, че е заплатено по банков път и е представено преводно нареждане от
момента на подписване на съглашението.
В постановление за разноски от 15.07.2022 г., ЧСИ е приел за събиране в
изпълнителното производство 800 лв. за адвокатско възнаграждение и 136,22 лв - по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ.
С покана за доброволно изпълнение от 15.07.2022 г. на ЧСИ М.П., с рег. № 851, с
район на действие СГС, длъжника по изпълнителното дело „С.В.“ АД е поканен в
двуседмичен срок да заплати сумата от общо 1 401,13 лв., от които 360 лв. – присъдени
разноски, сумата от 808,91 лв. – разноски по изпълнителното дело, както и сумата от 232,22
лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ. Същата е връчена на длъжника на 20.07.2022 г.
С молба от 15.07.2022 г. до ЧСИ, взискателите са оттеглили посочените в
първоначалната молба изпълнителни действия и са определили едниствено налагането на
запор на банковите сметки на длъжника.
На 22.07.2022 г. от длъжника - „С.В.“ АД е постъпило възражение срещу разноските,
чийто размер е бил неясно определен. От съобщението не ставало ясно и защо като
взискатели били конституирани лица, различни от този, комуто са присъдени сумите по
изпълнителния лист. Евентуално и в случай, че включвали адвокатско възнаграждение,
3
длъжникът е поискал тяхното намаляване като прекомерни, съответно- да бъде намален
размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Позовава се на практиката на
Съда на ЕС по дела С-427/16 и С- 428/16, според която с оглед на конкретните условия
трябва да се проверява при прилагане на Наредбата за адвокатските възнаграждения дали
уредбата отговаря на легитимни цели.
С Постановление за разноски от 01.08.2022 г., съдебният изпълнител е приел да
намали адвокатското възнаграждение от 800 лв. на 400 лв.
С придружително писмо от същата дата, получено на 04.08.2022 г., длъжникът е
уведомен за горното постановление.
На 16.08.2022 г. е депозирана жалба от длъжника с вх. № 78342 /16.08.2022 г., с която
се обжалва Постановление за разноски с изх.№ 43679/01.08.2022 г.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия
принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79
от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не
само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с
процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на
взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния
изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
В случая, няма данни преди иницииране на изпълнителното производство от
длъжника по изпълнението да е било предприето действие насочено към доброволно
изпълнение на съдебно признатите парични суми, което означава, че длъжникът – „С.В.“ АД
ще следва да понесе разноските във връзка с образуването на изпълнителното производство,
тъй като плащане преди неговото образуване не е извършено. Това означава, че
възнаграждение за процесуално представителство по смисъла на чл.10, ал.1 от НМРАВ в
настоящия случай е дължимо.
Предвид установената по-горе фактология по отношение на направеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата, установени в Закона за адвокатурата, страните могат свободно
да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице, може да намали уговореното
възнаграждение, като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
4
възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от
06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а с оглед на т.2 за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания
над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7., поради което на
взискателя следва да се присъдят разноските, които е направил за адвокатско
възнаграждение от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело.
В настоящият случай процесуалният представител на взискателите е извършил едно
фактическо действие - подал е молба за образуване на изпълнително производство, в която
сочи и способите на принудителното изпълнение - налагането на запор на движими вещи и
дружествени дялове и възбрана на недвижими имоти. Съгласно чл. 426, ал.2 ГПК в молбата
си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно
няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на
ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя,
поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание
за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1
на чл. 10 НМРАВ. В чл. 426, ал. 2, изр. второ ГПК е предвидено, че в течение на
производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива
случаи е предвидено да бъде начислявано адвокатско възнаграждение по т. 2 на чл. 10
НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Двата вида адвокатско възнаграждение по т. 1 и т. 2 са самостоятелни по своето основание и
ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно
изпълнително производство. Законът дава изрична възможност на длъжника да погаси дълга
си в срока за доброволно изпълнение, което евентуално изпълнение прави ненужна
защитата на взискателя с предприемането на изпълнителни действия по него. Предвид
факта, че длъжник е „С.В.“ АД, което дружество е изцяло собственост на Столична община,
платежоспособен титуляр е на банкови сметки, и е активен участник в гражданския оборот,
не са налице обективни пречки ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки и в кратки
срокове да събере дължимите суми, без да е необходимо от допълнителни указания и
съдействие от взискателя. В процесния случай взискателите са посочили конкретен
изпълнителен способ - запор на банкови сметки на длъжника с последваща молба, която в
случая е конкретизиране на молбата за образуване, тъй като до момента на подаването пред
ЧСИ последният не е пристъпил към реализиране на който и да е от посочените
изпълнителни способи. Това, че взискателите с нова молба са посочили конкретен способ за
принудително изпълнение, не е следствие на неуспешно реализиране на първоначално
посочен в молбата за образуване, а следва да се приема като изпълнение на първоначалното
5
му задължение, уредено в 426, ал.2 ГПК. Подаването на нова молба от взискателя поражда
съмнения за злоупотреба с процесуалното право, уредено в чл. 426, ал. 2 ГПК - да определя
начина на изпълнение. Злоупотребата с право е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2
КРБ). Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените
им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Прогласената от закона
легитимна цел на избор на няколко способа за изпълнение е оправдана, единствено при
реална необходимост, т. е. ако е реална заплахата, че при посочването само на един „начин
на изпълнение“ удовлетворяването на притезанието му ще бъде затруднено.
От значение са и извършените към момента на определяне на разноските действия от
съдебния изпълнител по принудително събиране на процесното вземане. Не са предприети
действия по налагането на запор на банковите сметки на длъжника, налагането на възбрана,
респ. запор на притежавани от длъжника недвижими и движими вещи, като дори не е
направено проучване чрез справки за наличието на такива.
В случая, към жалбата си дружеството длъжник е представило покани за доброволно
изпълнение, изпращани по изпълнителни дела - всички образувани пред ЧСИ - М..П и с
длъжник и взискатели - идентични с тези в настоящото производство, като дори и
начислените суми предмет на изпълнението са близки по размер. Очевидна е целта на
взискателите да образуват множество изпълнителни производства срещу един и същи
длъжник за събиране на вземания в малък размер. Настоящият съдебен състав приема, че по
този начин не се цели удовлетворяване чрез принудително изпълнение на дължимите
вземания, а увреждането на длъжника, за който е известно, че е дружество монопилист -
общинска собственост и разполага с достатъчно средства, които са достъпни за изпълнение.
Подобно процесуално поведение от страна на взискателите съдът приема като злоупотреба с
право. Видно от книжата по делото, цедент по договора за цесия, въз основа на който
вземането е било прехвърлено в полза на взискателите, е адвокат Н.И., като упълномощен от
взискателите е друг адвокат /а именно В.С./ от същата адвокатска кантора с идентичен
служебен адрес, който факт също е в подкрепа на така направения извод за злоупотреба с
право и кумулирането на допълнителни разноски с цел увреждане на длъжника. Освен това,
при служебно извършена справка съдът установи и други образувани частни граждански
производства с предмет и страни, идентични с настоящите, което също обосновава извода
на съда в този смисъл.
Предвид изложените мотиви настоящият въззивен състав приема, че ЧСИ неправилно
е постановил възнаграждението за адвокат на взискателите да е в размер на 400 лв., тъй
като от представителя на взискателите не са извършвани други същински изпълнителни
действия освен подаването на молба за образуване на изпълнително дело и при съобразяване
на обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност се налага извода, че направеното от длъжника възражение по чл.78,
ал.5 ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за
6
адвокатско възнаграждение от 400 лв. следва да бъдат намалени до минималния размер,
определен съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните
размери на адвокатското възнаграждение, която предвижда за образуването на
изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение да е именно до размера на
сумата от 200 лв.
Що се отнася до окончателната такса по т.26 от ТТР на ЗКЧСИ в размер на 136,22
лв., настоящият съдебен състав намира същата за неправилно определена от ЧСИ, доколкото
е определена върху материален интерес от 1 160 лв., включващ 360 лв. неолихваемо вземане
по изпълнителен лист и 800 лв. адвокатско възнаграждение. Съгласно т. 26, б. „б" от
ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както
следва: от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. Според забележка 4
към т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В
този размер не следва да се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително
дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, т.е. в случая сумата 360
лева. Предвид това дължимата такса по т. 26, формирана върху главница от 360 лева,
възлиза на 43,20 лева с ДДС, т.е /10+26+7,20 /ДДС / и до този размер се дължи от длъжника,
а не до определения от ЧСИ размер от 136,22 лева .
По разноските:
Независимо от изхода на спора, обаче, следва да се подчертае, че нормите на чл. 78 от
ГПК не намират приложение в настоящото производство. Предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително
изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях
вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител.
Той, обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е
общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване
на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „С.В.“ АД, постановление за разноски от 01.08.2022
г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ по изп.д. № 20228510402015, в частта, с която е
отказано намаляване на размера на адвокатското възнаграждение за адвокат на взискателите
на 200 лв. / горницата над 200 лв. до 400 лв./, на основание чл.78, ал.5 ГПК и за таксата по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за платено от взискателите по
изп. дело № 20228510402015 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, адвокатско
възнаграждение от 400 лв. на 200 лв., както и пропорционална такса по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ, събирана от длъжника от 136,22 лв. на 43,20 лв. с вкл. ДДС.
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „Р.К.М.“ ЕООД и „Ф.С.М.“ ЕООД за
присъждане на сторените в настоящото производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8