Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 24.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен
съд, V гр. състав в
публично заседание проведено на 06.06.2019г.
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Галя Николова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 840
по описа на съда за 2019г., въз
основа на данните по делото и закона, за да
се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „А.Б.“
ЕАД, ЕИК *********, е предявил срещу Ф.А.М., ЕГН **********,***, за признаване
на установено, че ответника дължи на ищеца 779.30лв., от които 142.92лв. -
незаплатена далекосъобщителна услуга по договор ***за периода 16.04.2016г. до
16.10.2016г. и 636.38лв. - неустойка предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаването на заявлението по ч.гр.д. 8922/2018г. на ПлРС -
10.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на осн. чл. 410 от ГПК, възразена от длъжника. Твърди
неизпълнение на договорните задължения на ответника за заплащане на абонаментни
такси и електронни съобщителни услуги за периода 16.04.2016г. – 16.10.2016г. за
два телефонни номера по четири фактури, наличие на предсрочно прекратяване на
договора на 26.10.2016г. и дължимост на неустойка по две издадени от него
сметки.
Ответникът не
взема становище по делото.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства намери за установено
следното: Със Заповед за изпълнение № 5620/11.12.2018г. по ч.гр.д. № 8922/2018г.
на ПлРС, съдът е разпоредил длъжникът Ф.А.М., ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „А.Б.“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 779, 30 лв., представляваща главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.12.201г. до изплащане на
вземането, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор М
4889968. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 14.12.2018г., и в
срок – на 17.12.2018г. е възразена от него, поради което съдът е указал на
заявителя да подаде в едномесечен установителен иск за дължимостта на
посочената в заповедта сума. Разпореждането на заповедния съд е връчено на
заявителя на 03.01.2019г., и установителен иск е подаден в срок, което сочи
допустимост на исковото производство по чл. 422 от ГПК.
Видно от
представените от ищеца доказателства, между ответника Ф.А.М. и “МОБИЛТЕЛ” ЕАД
/понастоящем „А.Б.“ ЕАД/, на 07.03.2016г. е сключен договор ***за предоставяне
на електронни съобщителни услуги, като с приложение № 1 от 07.03.2016г. му е
продадена сим-карта за телефонен номер ***, а с приложение № 1 от 17.05.2016г. -
сим-карта за телефонен номер ***, и двете приложения със срок от 2 години. Представени от ищеца са 4 бр. фактури, както
следва: Фактура № ********** за сумата
от 30.14 лв. – краен срок за плащане 02.06.2016 г.; Фактура № ********** за
сумата от 74.19 лв. – краен срок за
плащане 05.07.2016г.; Фактура № ********** за сумата от 13.54лв. – краен срок за
плащане 04.08.2016г.; Фактура № ********** за сумата от 82.16 лв. – краен срок
за плащане 03.11.2016г.
По делото са
представени и две сметки за начислени неустойки - № **********/26.10.2016г., в
която е посочена неустойка от 319.84лв., без посочване на основание и № **********/26.10.2016г.
– за начислена неустойка в размер на 316.54лв.
В т. 5.3.1 на приложение
№ 1 от 07.03.2016г. е уговорено, че в случай, че абонатът наруши задълженията
си, произтичащи от приложението, договора или ОУ, и договорът бъде прекратен в
рамките на определения срок, операторът има право да получи неустойка в размер
на всички стандартни месечни абонаментни такси, без отстъпки, дължими до
изтичане на посочения в договора срок. Същата уговорка е налице и в т. 6.3.1.
от приложение № 1 от 17.05.2016г. за втората сим-карта. Не е спорно по делото,
че сумите по сметката и фактурите не са платени, спорен е въпросът – дължат ли
се те от ответника.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: От представените
по делото от ищеца Договор и Приложения, се установява категорично, че между
страните са съществували облигационни отношения във връзка с предоставяне на
електронни съобщителни услуги от ищеца на ответника. Твърденията в подаденото
от ответника възражение в заповедното производство, че той няма отношения с
ищеца, не се доказаха в настоящето производство по категоричен и безспорен
начин. Сключените Договор и Приложения сочат два телефонни номера, които
ответникът е ползвал – *** и ***, а предмет на разглеждане на делото са
вземанията на ищеца, които се обективират в издадените фактури. Безспорно е, че
договорът между страните е бил прекратен към датата на подаване на заявлението,
на осн. чл. 6.3 от него, препращаща към т. 54.1 на ОУ, и то се дължи именно на
неизпълнение на задълженията на ответника. Прекратяването на отношенията би
могло да настъпи към посочената в исковата молба дата – 26.10.2016г., т.к.
неизпълнение е било налице още след първия краен срок на първата представена
фактура – 02.06.2016г. До настоящия момент ползваните услуги, детайлно посочени
в приложенията на представените 4 бр. фактури, не са били заплатени, и се явяват
дължими от ответника. Съдът намира за доказано по делото предоставянето на
конкретни услуги и тяхната стойност - 142.92лв. за периода 16.04.2016г. до
16.10.2016г., в случая ответникът не твърдя и не доказа плащане, поради което в
тази част искът следва да бъде уважен.
Относно претендираната
неустойка в размер на 636.38лв., съдът намира, че действително в приложенията
по договора между страните е договорено начисляване на такава - при
неизпълнение на задълженията на абоната, каквото неизпълнение се явява
незаплащането на дължими суми. Поясненията на ищеца в съдебно заседание, че
неустойката е в такъв размер поради нетипичните разходи, които прави мобилния
оператор, не представляват доказателства по делото, че уговарянето на такава
неустойка е допустимо и че тя е действителна, като отговаряща на закона и
добрите нрави. По отношение на претенцията на ищеца в размер от 636.38лв.лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, съдът следва
служебно да направи преценка, доколко договорната клауза не противоречи на
добрите нрави, което би обусловило нейната нищожност. При тази преценка следва
да се има предвид, че липсва нормативно ограничение, и страните по договор за
услуга могат в рамките на предоставената им договорна свобода по чл. 9 ЗЗД, да
включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока - по инициатива
на една от двете страни. Допустимо е също уговарянето на неустойка за вредите
от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите
ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за
неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, като преценката
се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент –
т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК
на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните
особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни
услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга
страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на
срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в
случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на
стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между
страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън посочените функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на
сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД /в т.см. е константната практика на ВКС - Решение №110/21.07.2016 по дело
№1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г.
на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I
т.о./. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на
договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на
закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията
и доказателства по делото /съгл.Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. №
2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011
г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. №
1/ 2009г. на ОСТК на ВКС/. Поради всичко
дотук изложено, съдът намира, че уговорките в двете приложения – от 07.03.2016г.
и от 17.05.2016г. – уреждащи възникване на задължение за заплащане на неустойка
при предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси до края на срока на
договора, са нищожни поради накърняване на добрите нрави и не са породили
действие и задължения за ответника.
Следва също да се
отчете, че дори и да не може да се прецени нищожността на клаузите за неустойки
в приложенията към договора, претенциите за тях се явяват и недоказани,
доколкото в представените сметки не е детайлизирано за колко и за кои месечни
такси, както и за кои услуги е начислявана неустойка. Представените сметки за
начислени неустойки № **********/08.04.2016г., и № **********/08.04.2016г., не
представляват фактури, за да може съдът да се позове на тяхната доказателствена
сила /както е например според Решение №
114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК/. В тях са
начислени две неустойки без каквато и да било конкретизация за основание, за
телефонен номер или договор, за начин на начисляване - за кои и какви месечни
такси са, до коя дата действат договорите по отношение на всяко едно от
приложенията, какви са елементите на неустойката, която първоначално се
претендира като една цяла сума, а по изчисления на ищеца е разделена на две
неустойки. Поради всичко дотук изложено, съдът намира, че претенцията за
неустойка се явява и недоказана от ищеца, и следва да се отхвърли и като
такава.
При този изход
на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да се
произнесе по въпроса за разноските и в двете производства, т.к. съгл. т.12 от
ТР №4/2013г. по тълк.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и
разноските, направени от ищеца в заповедното производство. С оглед изменението
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност на исковото производство,
размерът на претендираното възнаграждение за юрисконсулт следва да се намали на
100.00 лв., а в заповедното той е определен в минимален размер – 50.00лв. В
случая, съобразно уважената част на исковете, ответникът дължи на ищеца
разноски в размер на 32.09лв. Съобразно положителното установително решение за
част от вземането, и отхвърлянето на исковете за друга част, разноски в
заповедното производство се дължат на заявителя – ищец само до размер на 13.75лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Ф.А.М., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на кредитора „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от А.В.Д.и М.М., следната сума - 142.92лв. - незаплатена далекосъобщителна
услуга по договор ***за телефонни номера *** и ***, за периода 16.04.2016г. до
16.10.2016г., и законна лихва върху тази сума от 10.12.2018г. - датата на подаване
на заявлението в съда до изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 5620/11.12.2018г. по ч.гр.д. № 8922/2018г. на ПлРС.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ, претенциите на осн. чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 92 от ЗЗД, на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от А.В.Д.и М.М. за установяване дължимост на
вземането от Ф.А.М., ЕГН **********,***, на сумата от 636.38лв. - неустойка
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, сбор от сумите 319.84лв.
- начислена неустойка за прекратяване на договор
за телефонен номер ***, и 316.54лв. - начислена
неустойка за прекратяване на договор за телефонен номер ***.
ОСЪЖДА Ф.А.М.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от А.В.Д.и М.М., разноски по гр.д.№ 840/2019г.
в размер на 32.09лв.
ОСЪЖДА Ф.А.М.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от А.В.Д.и М.М., разноски по ч.гр.д. №
8922/2018г. на ПлРС, в размер на 13.75лв.
Решението подлежи
на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: