Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 26.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска
колегия в публично заседание на 12 януари……….…………………………………… през две хиляди двадесет
и първа година……………………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Н.Георгиева………………………………и в присъствието на
прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
88 по описа за 2020г………..……………………..и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т 2 и т.3 от
КТ.
Ищцата Е.Д.Й. твърди, че на основание
трудов договор заемала длъжността „специалист- касиер” в Регионална дирекция по
горите- Берковица. На 10.01.2020 година със Заповед № РД-11/01 от 10.01.2020
година трудовото й правоотношение било прекратено с налагане наказание
„дисциплинарно уволнение” със Заповед №
РД-15/02 от 10.01.2020 г. И двете заповеди й били връчени на 10.01.2020 г.
Счита, че наложеното й наказание „Дисиплинарно
уволнение" и прекратяването на трудовото й правоотношение са извършени
незаконосъобразно по следните съображения:
1.Наказанието „Дисциплинарно уволнение" й е
наложено на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ - поради неявяване на работа в
течение на два последователни работни дни - 07.11.2019г. и 08.11.2019г.
Твърди, че в конкретния случай, не е налице посоченото
основание, тъй като за отсъствието й е налице уважителна причина - здравословни
проблеми, налагащи явяване на медицински преглед. Такъв бил извършен на 07.11,
но тя не отишла на работа и следващия ден, тъй като оплакванията й
продължавали. За посочените 2 дни не си взела болничен,
тъй като по устни указания на прекия й ръководител в края на работния ден на
06.11.2019 г. била подала молба за отпуск от 20 дни.
2.Нарушена е процедурата по налагане на наказание
„Дисциплинарно уволнение", както и изискванията за законосъобразно
прекратяване на трудовото й правоотношение.
Твърди, че в конкретния случай не са спазени
изискванията на чл.189 от КТ, чл.193, ал.1 и 3 от КТ, чл.194 от КТ и чл.ЗЗЗ,
чл.2, т.2 от КТ.
Заявява, че съгласно чл.225, ал.1 от КТ при незаконно
уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Моли съда, да постанови решение, с което признае
уволнението за незаконно и да отмени
Заповед № РД-11/01 от 10.01.2020г. и Заповед № РД- 15/02 от 10.01.2020г. на
Директора на РДГ-Берковица, да я възстанови на заеманата преди уволнението
длъжност, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през
което е останала без работа, съгласно чл.225, ал.1 от КТ, в размер на брутното
трудово възнаграждение от 684 лева месечно.
Претендира
и направените в производството разноски.
В
срока за отговор ответникът Регионална дирекция по горите- Берковица оспорва
изцяло исковата молба и счита предявените искове за неоснователни. Излага
доводи в следния смисъл:
От
29.05.2019 г. до 31.10.2019 г. вкл., т.е. за 65 дни, ищцата била в непрестанен
отпуск по болест. Това значително затруднило работния процес в РДГ - Берковица,
организацията на дейността и обслужването на администрацията и гражданите, тъй
като задълженията й на специалист „Касиер" били превъзложени на други
служители за дълъг период от време. Всички с нетърпение очаквали връщането й на
работа, което следвало да се осъществи на 01.11.2019 г. в 8.30 часа. Вместо в
8.30 часа, ищцата се явила на работа в 11.20 часа с обяснението, че сутринта
била при личния си лекар.
Вместо
да започне изпълнението на трудовите си задължения, в 11.20 часа на 01.11.2019
г. ищцата подала заявление за ползване на платен годишен отпуск за
Тъй
като горепосоченото съставлява нарушение на трудовата дисциплина от ищцата по
чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, на 06.11.2019 г. ответникът изискал писменото
обяснение на ищцата по чл. 193, ал. 1 от КТ за извършеното от нея на 01.11.2019
г. нарушение, и след като взел предвид същото, със заповед № РД-11/01 от
12.11.2019 г. наложил на ищцата дисциплинарно наказание „Забележка".
Наложеното
й дисциплинарно наказание „Забележка" е влязло в сила. Нарушението, за което на
ищцата е наложено наказание „Дисциплинарно уволнение", е извършено в хода
на горепосочената процедура по дисциплинарно наказание и непосредствено след
като същата получила искането по чл. 193, ал. 1 от КТ за писмени обяснения за
извършеното на 01.11.2019 г. от нея нарушение. На същата дата - 06.11.2019 г.
ищцата подала заявление рег.№ РДГ 01-5316 за ползване на платен годишен отпуск
на 07.11.2019 г. и 08.11.2019 г., без то да е предоставено за мнение на прекия
й ръководител - Главния счетоводител на РДГ – Берковица и без отново да й е
разрешено ползването на отпуск.
На 07.11.2019 г. и 08.11.2019 г. ищцата отново не се явява
на работа, въпреки обстоятелството, че на същата НЕ е разрешено ползването на
отпуск с писмено разрешение по реда на чл. 173, ал. 1 от КТ.
Ето
защо, на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, със
заповед № РД-11/01 от 10.01.2020 г. ответникът наложил на ищцата процесното
наказание „Дисциплинарно уволнение".
Счита,
че с това в достатъчна степен са изпълнени изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ.
Твърди,
че са налице и други факти и обстоятелства от значение при извършване на преценката
по чл. 189 от КТ, а именно: през периода от 29.05.2019 г. до 01.11.2019 г.
ищцата била в продължителен и непрекъснат отпуск поради временна
неработоспособност с диагноза „Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на
церебрални артерии", а в последствие с диагноза „Последици от мозъчен
инфаркт". Поради нетипичното поведение на ищцата непосредствено преди
настъпилата нейна временна неработоспособност, у ответника възникнали съмнения
за внезапно настъпилото заболяване на ищцата и за верността на отразените
диагнози в представените от същата болнични листове. По наблюдения на нейни
колеги, в деня, предшестващ диагностицираното заболяване, ищцата е събрала
личните си вещи за ежедневна употреба, които съхранява на работното си място -
обувки, тефтери и други - действие типично за лице, което възнамерява да
отсъства дълго и противоречащо на внезапността на заболяването й, отразено в
болничните листа. Ответникът сигнализирал всички компетентни органи за
извършване на проверки и предприемане на действия съобразно техните правомощия.
В
резултат на това понастоящем: HEJIK отменил болничен лист № Е20197845867 от
06.08.2019 г., издаден за периода от 03.08.2019 г. до 01.09.2019 г.; болничен
лист № Е20197846035 от 03.09.2019 г., издаден за периода от 02.09.2019 г. до 01.10.2019
г. и болничен лист № Е20197846174 от 02.10.2019 г., издаден за периода от
02.10.2019 г. до 31.10.2019 година. Образувано е ДП за издадени от ЛКК
документи с невярно съдържание.
Неоснователни
са твърденията в исковата молба за нарушение на чл. 193, ал. 1 и ал. 3 от КТ,
защото с писмо - искане от ищцата е изискано да представи писмени обяснения по
повод нарушението неявяване на работа в два поредни дни - 07.11.2019 г. и
08.11.2019 г. без писмено разрешение от работодателя на подаденото от нея
заявление за ползване на платен годишен отпуск. Дадените писмени обяснения от
ищцата са регистрирани и взети предвид
при налагане на процесното дисциплинарно наказание уволнение.
Неоснователни
са твърденията за нарушение на чл. 194 от КТ, защото, нарушението неявяване на
работа в два поредни дни е открито на 08.11.2019 г., следователно, от тези дати
е започнал да тече предвидения в чл. 194, ал. 1 от КТ двумесечен срок, като до
25.11.2019 г. са изтекли 18 дни от срока. Процесната заповед за дисциплинарно уволнение
№ РД-11/01 е издадена на 10.01.2020 г. - на 19-я ден от срока по чл. 194, ал.1.
във вр. с ал. 3 от КТ, то на основание същите разпоредби следва да се приеме,
че заповедта е издадена в срока по чл. 194 от КТ.
Неоснователни са твърденията в
исковата молба за нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от КТ, защото към
датата на уволнението на ищцата Е НАЛИЦЕ изискуемото се от чл. 333, ал. 1, т. 2
и т. 4 от КТ разрешение на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Монтана за
извършеното уволнение на ищцата, както и изискуемото се от чл. 333, ал. 2 от КТ
мнение на ТЕЛК.
Намира по изложените съображения предявените искове за
неоснователни и моли съда да гои отхвърли. Претендира заплащане на направените
в производството разноски.
В
съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
доводите си. В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, изслушани са заключенията по назначени съдебно
– икономическа, съдебно – почеркова и две съдебно – компютърни експертизи, приложено
е и адм.д.55 по описа на АС – Монтана за 2020 година, както и целите медицинско
и трудово досие на ищцата. От тях се установиха следните факти :
Поради липса на спор между
страните, че уволнителната заповед е издадена от компетентно лице в кръга на
правомощията му и в предписаната от закона форма, то съдът не излага мотиви в
тази насока.
Трудовото правоотношение между
ищцата и ответника е възникнало на 01.10.1999 година. Ищцата заемала
длъжността „касиер” по безсрочно трудово правоотношение. През 2019 година
здравословното й състояние се влошило, поради което последната била в
продължителен период от време в отпуск поради временна неработоспособност. По
инициатива на работодателя част от Експертните решения на ЛКК за продължаване
срока на този отпуск са атакувани пред НЕЛК,
където са отменени. До датата на съдебното дирене по настоящото производство
спорът е приключил с влязло в сила решение на АС – Монтана, според което
отменителните решения на НЕЛК са отменени и е постановено, че издадените в полза
на ищцата Експертни решения на ЛКК са законосъобразни.
На 01.11.2019 година
около 11.00 часа ищцата посетила личния си лекар в град Берковица. По време на
прегледа ѝ било съобщено, че предвид датата на влизане на решението на
ТЕЛК в сила, към 01.11.2019 година вече не е в отпуск по болест. По тази
причина ищцата се явила веднага при работодателя и с цел да оправдае късното си
явяване на работа, подала молба за ползване на един ден платен годишен отпуск.
По мнение на прекия ръководител, отпуск не бил разрешен. На 04.11.2019 година
ищцата се явила на работа. По устно разпореждане (неустановено от кого),
мястото на изпълнение на трудовите й задължения било променено – била оставена
да седи в помещение, адаптирано за портиерна на стълбището на сградата, без да
й бъдат предоставени техника и други необходими пособия и материали за
изпълнение на преките ѝ трудови функции на касиер (пок.на св.Риджакова). На
06.11.2019 година ищцата подала молба, да й бъде разрешено ползването на платен
отпуск за два дни – на 07. и 08.11.2019 година, за да се яви на медицински
преглед. На същата дата от ищцата били изискани обяснения за „неявяването
ѝ” на работа на 01.11.2019 година. От вписаното в амбулаторен лист за
преглед, извършен на 07.11.2019 година от д-р Нешева – „контролен преглед по
диспансерно разписание за проследяване на състоянието и актуализация на
терапията” съдът обосновава извода си, че действително на посочената дата на
ищцата е била определена дата за контролен преглед. От показанията на
разпитаните свидетели, които пресъздават непосредствено споделеното им от
ищцата за събитията, се установява следното : На 06.11.2019 година ищцата
депозирала молба да ѝ бъде разрешено ползването на 2 дни платен отпуск,
като посочила, че същите са необходими за медицински преглед. В края на
работното време все още нямала обратен отговор, поради което отишла в кабинета
на Директора. Там била и пряката ѝ ръководителка г-жа Нина Гиздова. В
последвалия разговор на ищцата било „препоръчано” да депозира молба за ползване
на 20 дни отпуск, тъй като „и без това няма какво да прави там”. Ищцата
написала нова молба за 20 дни. Когато отишла отново при Директора, я върнали,
за да напише друга молба, отново за два дни. По делото няма преки
доказателства, какъв отговор е дал Директора на ищцата. В деловодната система
на предприятието в 17.17 часа е входирана молба от ищцата за ползване на 2 дни
отпуск, необходими за медицински преглед, върху която е поставена резолюция „Не
разрешавам”. В 17.12 часа са входирани обясненията на ищцата, дадени по повод
отсъствието на 01.11.2019 година. По делото са представени 2 молби, подадени от
ищцата – една за 2 дни отпуск с обяснението „необходими за медицински прегледи”
и една за 20 дни отпуск. Върху двете молби е поставен на ръка един и същи
входящ номер, но изпълнен от различни лица. Почеркът на тези две различни лица
е характерен и за други документи, съдържащи се в досието на ищцата.
Следователно може да бъде обоснован извод, че всяко от тях притежава правомощия
да обработва документи, касаещи личните досиета на служителите. От заключението
по назначената съдебно – компютърна експертиза, се установи, че в деловодната
програма на работодателя се входират първоначално само изходни данни за
документа, а самият той се сканира и прикачва след резолюция от ръководителя. Отчитайки
факта, че това е последният документ, регистриран в системата за деня в края
или след края на работния ден, както и безспорния факт, че са налице две молби,
депозирани от ищцата с поставен върху тях един и същи входящ номер (поставен
явно от лица, пряко ангажирани като трудови задължения с това – вж.и доп.заключение
по назначената съдебно – почеркова експертиза), съдът достига до извод за
вярност на твърденията на ищцата – в края на работния ден на 06.11.2019 година
е била принудена да подава няколко молби за отпуск с различно съдържание, без
ясен знак от страна на работодателя дали позволява ползването на отпуск или не
(ако решението му беше категорично, щеше да резолира още първата молба и да не
се налага съставянето на няколко такива с различен текст).
Преживяната емоция в
края на работния ден на 06.11.2019 година вероятно е повлияло върху общото
ѝ здравословно състояние (според представената медицинска документация
през месец мяй 2019 година ищцата е претърпяла мозъчен инфаркт и страда от първична
глаукома със затворен ъгъл, състояние след иридопластика, фонова ретинопатия).
Ищцата получила повишено кръвно налягане, което се отразило на заболяването на
очите ѝ. Пристигналият на място екип на Спешна помощ, потърсил
консултация с местния офталмолог д-р Кирова, която посъветвала ищцата да
потърси незабавна помощ в специализирано заведение, поради невъзможност да
ѝ бъде оказана адекватна медицинска помощ на територията на град
Берковица. По тази причина св.Павлов отвел ищцата в София, където в 00.12 часа била прегледана от лекар в ИСУЛ.
Последният ѝ оказал медицинска помощ и я напътил към лекуващия лекар –
специалист. На 07.11.2019 година в 08.30 часа ищцата е прегледана от д-р Иван
Георгиев (л.106, 107 от делото). Същият ден в следобедните часове ищцата
действително е провела контролен преглед при невролог, а предвид констатираното
състояние - на 08.11.2019 година били извършени и допълнителни изследвания
(л.21-23 от делото).
За констатираното
отсъствие от работа на 07. и 08.11.2019 година, прекият ръководител на ищцата
подала писмено уведомление до Директора на РДГ – Берковица. Последният изискал на
11.11.2019 година писмени обяснения от ищцата, а на 13.11.2019 година тя
депозирала такива, придружени с амбулаторен лист от преглед и изследвания
(л.20-30 от делото). След получаване на обяснението от ищцата, работодателят
предприел действия за получаване на разрешение от ИТ и ТЕЛК за прекратяване на
трудовото правоотношение поради извършено дисциплинарно уволнение. От ИТ
разрешение е дадено, а от ТЕЛК отговорът е, че заболяванията на ищцата не
попадат под закрилата на Наредба 6/1987 година (л.53 и 54 от делото). В
резултат на всичко това на 10.01.2020 година работодателят издал заповед за
прекратяване на трудовия договор с ищцата по причини на извършено от нея
нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа в два последователни
дни без уважителни причини.
При така установените
по делото факти, основният
спор между страните се свежда до това, нарушена ли е процедурата по чл.333 КТ; извършено ли е
твърдяното от работодателя тежко нарушение на трудовата дисциплина и спазено ли е изискването на
чл.189 КТ при преценка от страна на работодателя за вида на дисциплинарното наказание.
Процедурата
по реализиране на закрилата по чл.333 от КТ е задължителна за работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.3 от Кодекса, при нарушение на тази
процедура, съдът отменява атакуваната заповед без да разглежда спора по
същество. Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника е потестативно по
своя характер и поражда действие с достигане на изявлението до адресата. Към
този момент следва да се преценява и дали това потестативно право е правилно
упражнено, т.е. била ли е налице закрила по чл.333 от КТ и изпълнена ли е
процедурата по нейното реализиране. В тази насока възражението е, че ищцата се ползва от
закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ КТ, която норма предвижда, че при прекратяване на трудовото
правоотношение на някое от предвидените основания, между които и процесното по
т.6 на чл.330, ал.2 КТ, може да бъде уволнена
само след предварително съгласие на ИТ.
По делото не се
събраха доказателства и не се разви спор по въпроса дали ищцата се ползва от
специалната закрила на закона или не, но пък е налице разрешение от ИТ, дадено
преди датата на уволнението. (За естеството на заболяванията на ищцата
работодателят е водил дълга кореспонденция с множество институции, в т.ч. и
личния лекар на ищцата, датираща още от м.04.2019 година – медицинското досие
на ищцата, приложено към делото). Ето защо съдът приема и че не е
нарушена процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение.
Неоснователно
е и възражението, направено в исковата молба за нарушение на чл.194 КТ за
налагане на дисциплинарно наказание в двумесечен срок от узнаването. За
твърдяното извършено нарушение на трудовата дисциплина следва да се приеме, че
работодателят е узнал на 11.11.2019 година, когато до него е адресирано писмено
уведомление от прекия ръководител на ищцата. Атакуваната уволнителна заповед е
от 10.01.2020 година. Следователно, издадена е в предвидения от закона срок.
По
същество на спора обаче, настоящият състав намира предявения на основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ иск за основателен. Това е така, тъй като от събраните в
хода на производството доказателства не се установи ищцата да е извършила
нарушение на трудовата дисцилина по чл. 190, ал.1, т.2 КТ. За да е налице
извършено такова нарушение, следва работникът или служителят да не се явява на
работа в два последователни дни без уважителни причини. В конкретния случай
безспорно се установи в производството, че ищцата е имала уважителни причини за
неявяването си на работа. На първо място разиграваната ситуация с няколкото
молби за отпуск дава основание на съда за извод, че работодателят не е имал
против ползването на такъв. Спорът е бил дали ищцата да ползва само два или
двадесет дни отпуск. Кога е поставена резолюцията „НЕ” пред думата „Разрешавам”
и дали това е било в присъствие на ищцата или в по – късен момент, не можа да
бъде изяснено в производството. На следващо място не е вярно твърдението, че
ищцата е поискала отпуск, без мнението на прекия си ръководител – именно в
присъствие на прекия ръководител се е провел разговора с Директора и ищцата;
именно по препоръка на прекия ръководител ищцата е направила молба за отпуск за
20 дни. Доказателство в подкрепа на този извод са не само показанията на
свидетелите, но и посоченото в самото писмено уведомление от прекия ръководител
(л.25 от делото) – „До 17.00 часа на 06.11.2019 година нямаше отговор, но служителката бе попълнила ново
заявление за ползване на платен годишен отпуск на 07.11 и 08.11.2019 година”.
Настрани остава въпросът за отказа на работодателя да разреши ползване на
отпуск, необходим на служителя за медицински прегледи.
На
следващо място, дори да се приеме, че ищцата още на 06.11.2019 година е узнала,
че молбата ѝ за отпуск не е уважена, то налице са уважителни причини за
неявяването ѝ на работа. Ако посещението при лекар невролог в
следобедните часове на 07.11.2019 година и изследванията на 08.11.2019 година са планувани, то няма как да
не бъде отчетен факта, че на 06.11.2019 година вечерта и в ранните часове на
07.11.2019 година ищцата е била в състояние на спешност, което е наложило
посещение на място на екип на спешна помощ и посещение в ИСУЛ. За всичко това е
налице медицинска документация, а хронологията на събитията се установява и от
показанията на разпитаните свидетели.
Следва
да се приеме, че отсъствието на ищцата от работа на 07.11 и 08.11.2019 година
не е без уважителна причина, поради което и не е налице твърдяното от
работодателя нарушение на трудовата дисциплина.
Като
не е преценил този факт, за който с исканото обяснение ищцата е дала обяснение
и е представила доказателства, работодателят не е извършил преценка за тежестта
на евентуалното нарушение.
При такъв разбор на
доказателствата, съдът намира, че предявения иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ е
основателен.
Предявен е и иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Същият, предвид естеството си, е обусловен
от изхода на иска за признаване на уволнението за незаконно. Възстановяването
на заеманата преди уволнението длъжност е естествена последица от положително
проведен иск за признаване на уволнението за незаконно. Ето защо в конкретния
случай и предвид изложеното по – горе, ищцата следва да бъде възстановена на
заеманата от нея преди уволнението длъжност ––„специалист – касиер при РДГ - Берковица”.
С оглед изхода на иска
по чл.344, ал.1, т.1 КТ, ищцата има право на обезщетение за времето, през което
е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на БТВ за период от
6 месеца. От представените по делото доказателства се установи, че в
последващия период след уволнението ищцата е реализирала доходи по трудово
правоотношение в месеците януари, февруари и март. По делото е прието
заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза, според което
дължимото обезщетение за периода, през който ищцата е останала без работа е в
размер на 2 805.42 лева. Вещото лице е отчело периода, през който ищцата е
работила, както и размера на получаваното ТВ. .
При такъв изход от делото
ответникът следва да заплати и направените от ищеца разноски, както и ДТ за
разгледаните два иска. Дължи заплащане и на направените в производството
деловодни разноски.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО
уволнението на Е.Д.Й.
с ЕГН **********,***, извършено със Заповед № РД-15/02 от 10.01.2020 г. на Директора на РДГ гр. Берковица и ОТМЕНЯ като
незаконосъобразни Заповед № РД-15/01 и Заповед
№ РД-15/02
от 10.01.2020 г. на Директора на РДГ гр. Берковица.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е.Д.Й. с ЕГН **********,*** на заеманата преди уволнението
длъжност ––„Специалист - касиер” в РДГ гр. Берковица.
ОСЪЖДА РДГ
БЕРКОВИЦА ЕИК *********,
гр. Берковица, ул.
Митрополит Кирил № 13, представлявана от директора инж. Сашо Каменов ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Й. с ЕГН **********,*** обезщетение за
периода, през който ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение в
размер на 2 805.42 лева.
ОСЪЖДА РДГ
БЕРКОВИЦА ЕИК *********,
гр. Берковица, ул.
Митрополит Кирил № 13, представлявана от директора инж. Сашо Каменов ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Й. с ЕГН **********,*** направените в
производството разноски в размер на 912.10 лева.
ОСЪЖДА РДГ БЕРКОВИЦА ЕИК *********,
гр. Берковица, ул.
Митрополит Кирил № 13, представлявана от директора инж. Сашо Каменов ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС
държавна такса за уважените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ в размер на 112.22 ДТ и сумата от 870.00 лева за изплатено възнаграждение на
вещи лица, както и 5 (пет) лева при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 26.01.2021 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: