№ 949
гр. С. 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110149387 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 9 079,61 лв., представляваща регресно
вземане на ищеца за погасено от него задължение по Договор за кредит № .... от 09.12.2019
г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД (понастоящем „ФИРМА“ ЕАД), като кредитор,
„ФИРМА“ ЕООД като кредитополучател и Г. Н. Л. и К. П. М., като солидарни длъжници,
ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 9.12.2019 г. е сключен договор за кредит № ....
между „ФИРМА“ ЕАД (понастоящем „ФИРМА“ ЕАД), като кредитор, от една страна и
„ФИРМА“ ЕООД, като кредитополучател, Г. Н. Л. и К. П. М., като съдлъжници, от друга
страна, по силата на който е предоставен кредит в размер на 24 000 лв. Сочи се, че ищецът е
и управител на кредитополучателя - „ФИРМА“ ЕООД, както и, че заедно с ответника са
били съдружници в посоченото дружество. Поддържа се, че дружеството изпитвало
финансови затруднения във връзка с ковид кризата, като през 2020 г. се е възползвало от
възможността да отложи плащанията по главницата по кредита. Излага се, че след отпадане
на мораториума, ищецът в качеството си на солидарен длъжник, е заплатил сума в размер
на 20 355 лв., с която погасил изцяло задълженията по кредита. На 05.07.2021 г., ищецът
превел по банков път на „ФИРМА“ ЕАД сума в размер на 60 579 лв., с основание за
плащане „пълно погасяване по договори 841 и .... от 2019“, като от тази сума 20 335 лв.
представлявали плащане по процесния договор. Твърди се, че съдлъжниците дължат в
отношенията помежду си по равно това, което е платено на кредитора, като се излага, че
всеки дължи по 1/3 от общия размер на дълга. Сочи се, че общият размер на задължението
по договора за кредит е 27 238.83 лв., която сума включвала главница, лихви, такси и
1
разноски или частта на всеки възлизала на 9 079,61 лв. Поддържа се, че всички суми по
кредита са платени от страна на кредитополучателя и ищеца, като последният бил платил
сума в общ размер на 20 335 лв. При тези твърдения искането към съда е да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявеният иск. Оспорва се твърдението, че ответникът има качеството на солидарен
длъжник, като в тази връзка се сочи че, представеният договор е подписан единствено на
последната страница от ответника, както и че в договора липсвала уговорка за солидарно
задължение на ответника. Твърди се, че от приложените доказателства се установявало, че
само ищецът се е задължил да издаде записи на заповед в полза на кредитора, които да бъдат
авалирани от ищеца, което означавало, че в отношенията между страните не е имало
намерение при плащане на кредита от единия, то да бъде понесено по равно. Поддържа се,
че съгласно клаузите на договора за кредит, същият е следвало да бъде погасен не по-късно
от 05.12.2021 г., а сумата от 20 335 лв., била преведена на 05.07.2021 г., т.е. кредитът бил
погасен предсрочно, поради което платеното не било дължимо към момента на престацията.
Излага се още, че сумата по кредита била усвоена от дружеството кредитополучател, след
което парите за връщане на кредита били изтеглени от управителя /ищеца/ и преведени по
личната му сметка, а след това – по сметка на кредитора. Счита се, че това прехвърляне е
извършено с цел ангажиране солидарната отговорност на ответника. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже валидно възникнало правоотношение, по силата на което между
страните е уговорена солидарна отговорност за конкретно задължение, както и че ищецът е
изпълнил повече от своята част.
В процесния случай, съдът приема, че между страните по делото е налице валидна
облигационна връзка, възникнала на основание сключен договор за кредит № ..../09.12.2019
г. По силата на процесния договор, „ФИРМА“ ЕАД /с настоящо наименование ФИРМА“
ЕАД/ е предоставила на кредитополучателя "ФИРМА“ ЕООД кредит в размер и при
условия, посочени в договора, а кредитополучателят е поел задължение да издължи
получения кредит, както и да заплати лихвите и евентуалните неустойки по него. Уговорен
е краен срок за погасяване на всички дължими по договора суми - 05.12.2021 г. с опция за
удължаване на срока с още един период от 12 месеца след писмено искане на
кредитополучателя и разрешение на компетентния орган на кредитодателя.
Установява се също така, че страните в настоящото производство – Г. Н. Л. и К. П. М.
са се задължили да отговорят солидарно с кредитополучателя, при условията на чл. 121 и сл.
от ЗЗД. В тази връзка съдът приема, че противно на изложеното в отговора на исковата
молба, процесният договор за кредит е подписан от ответницата К. П. М., в качеството й на
солидарен длъжник, който се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя
2
"ФИРМА-...“ ЕООД, заедно с ищеца за заплащане на всички дължими към кредитодателя
суми при условията и сроковете, уговорени в договора. Договорът за кредит съдържа
подписа и саморъчно изписаните имена на ответницата в качеството й на солидарен
длъжник, като автентичността на същия не е оспорена по законоустановения ред от
ответницата, която съгласно чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК носи тежестта за установяване
неистинността на документа. Волята на страните за солидарно поемане на отговорност по
отношение на задълженията по процесния договор се потвърждава и от представения по
делото протокол от заседание на общото събрание на „ФИРМА“ ООД, подписан от Г. Н. Л.
и К. П. М., в който съдружниците са взели решение за кандидатстване за ползване на кредит
в „ФИРМА“ ЕАД, както и за осигуряване на съдлъжничество от страна на Г. Л. и К. М. по
договора за кредит.
Следователно, по делото безспорно се установява, че е налице хипотеза на солидарна
отговорност по смисъла на чл. 121 и сл. ЗЗД между Г. Н. Л. и К. П. М. за изпълнение на
задълженията по процесния договор за кредит № ..../09.12.2019 г.
На основание чл. 127, ал. 1 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между
солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по
равно, а съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от
своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, се установява, че за процесния период от датата на сключване на договора до
датата на подаване на исковата молба ищецът е заплатил по процесния договор за кредит в
полза на банката сумата в общ размер на 20 434,70 лв., а кредитополучателят „ФИРМА“
ЕООД – сума в размер на 6 754,13 лв. На основание чл. 127 ал. 2 ЗЗД, доколкото ищецът е
изпълнил повече от своята част, същият има регресно право срещу ответницата за 1/3 от
общия размер на начислените и погасени задължения по кредита, т.е. за сумата в размер на
9 079,61 лв. По делото няма данни за удължаване срока на договора съобразно уговореното
в чл. 5, съответно всички дължими суми са с настъпил падеж към датата на приключване на
съдебното дирене. Ето защо, съдът намира предявените искове за доказани по основание и
размер.
Недоказани останаха в производството твърденията на ответницата, че средствата,
послужили на ищеца за погасяване на кредита са изтеглени от банковата сметка на
дружеството кредитополучател. От изгответното допълнително заключение в тази връзка се
изяснява, че постъпилите суми по личната банкова сметка от „... ...“ ЕООД са с 5 696 лв. по –
малко от преведените суми от ищеца към дружеството кредитополучател, респективно няма
суми, постъпили по личната банкова сметка на Г. Н. Л., които да са послужили за погасяване
на част от дълга по процесния договор за кредит.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изхода на делото ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 640 лв., представляваща сторени разноски в
обезпечителното производство по ч.гр.д. 46570/2021 г. и сумата в размер на 1763 лв.,
3
представляваща разноски по настоящото производството. Поисканите разноски за ЧСИ в
размер на 480 лв. не подлежат на присъждане в настоящото производство.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С. да заплати Г. Н. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. С. ..., на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД сумата в размер на 9 079,61
лв., представляваща регресно вземане на ищеца за погасено от него задължение по Договор
за кредит № .... от 09.12.2019 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД (понастоящем „ФИРМА“
ЕАД), като кредитор, „ФИРМА“ ЕООД като кредитополучател и Г. Н. Л. и К. П. М., като
солидарни длъжници, ведно със законната лихва от 26.08.2021 г. до окончателно изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА К. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С. да заплати на Г. Н. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. С. ..., на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 640 лв.,
представляваща сторени разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. 46570/2021 г. и
сумата в размер на 1763 лв., представляваща разноски по настоящото производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4