№ 970
гр. Перник, 29.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500411 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 186 от 15.12.2023 г., постановено по гр.д. № 41/2023 г., Районен
съд - Брезник е осъдил М. Г. С. от г*** с ЕГН: ********** да заплати на Е. Х. Ф., с
ЕГН: ********** и Т. Н. С. с ЕГН: ********** и двете с адрес ***, сумите, както
следва:
- Сумата от 402.50 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които са
лишени от продажната цена на 161 куб.м. дървен материал – бял бор, добит през 2021
г., съгласно Позволително за сеч № 585768/21.11.2020 г. и Протокол за освидетелстване
на сеч е № 559121/03.12.2020 г.;
- Сумата от 1355.50 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които са
лишени от продажната цена на 542.2 куб.м. дървен материал – бял бор, добит през
2021 г., съгласно Позволително за сеч № 600408/03.02.2021 г., Протокол за
освидетелстване на сеч № 621393/29.12.2021 г., Позволително за сеч №
615197/05.06.2021 г. и Протокол за освидетелстване на сеч № 621394/29.12.2021 г.;
- Сумата от 1332.50 лв. представляваща обезщетение за ползите, от които са
лишени от продажната цена на 533 куб. м. дървен материал – бял бор, добит през 2022
г., съгласно Позволително за сеч № 640734/30.12.2021 г. и Протокол за
освидетелстване на сеч № 672819/15.12.2022 г., Позволително за сеч №
640738/30.12.2021 г., Протокол за освидетелстване на сеч № 6663404/06.11.2022 г. и
- Сумата от 82.43 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които са
лишени от продажна цена на 10.99 куб. м. дървен материал - широколистни, от които
5.22 куб.м. - бук, 4,12 куб.м. - габър, 0.55 куб.м. зимен дъб и 1,10 куб.м. явор, добит
през 2022 г., е Позволително за сеч № 662963/11.04.2022 г. и Протокол за
освидетелстване на сеч е № 655889/04.09.2022 г., ведно със законната лихва върху
уважения размер на исковете от 15.02.2023 г. – датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумите.
С решението съдът е отхвърлил исковете за горницата над присъдените по -
1
горе суми до пълния предявен размер, като недоказани и неоснователни.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на страните са възложени разноските по
делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от
Михаил Г. С., чрез адв. Р. К., с която се атакува постановеното от първоинстанционния
съд решение, като се сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено
в противовес с наличните по делото доказателства. Изразява се съгласие с
постановеното решение, в частта относно присъдените суми, като сочи, че същото се
атакува единствено по отношение на факта, че съдът е счел, че няма доказателства, че
ответника е заплатил процесните суми на ищците, като е превеждал сумата на техния
съсобственик – Димитринка Сарафска Ф.. Допълва, че същата е заявила в разпита си
пред първата инстанция, че е превела сума в размер на 1000 лева, а останалите 1000
лева взела за себе си. С жалбата се навеждат твърдения, че по делото са представени
платежни документи, че въпросната сума е преведена на Ф., която е потвърдила в
съдебната зала, че я е предала на ищците. По изложените съображения се моли съда да
измени първоинстанционното решение, като се произнесе, че ответникът е заплатил
сумата от 1000 лева, част от дължимите им се суми на ищците по делото. Прави се
искане за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски. С въззивната
жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Е. Х. Ф. и Т. Н. С., чрез адв.
Н. Н., с който се изразява становище, че същата е неоснователна. Счита, че
решаващият съд на базата на събраните по делото доказателства правилно е приел, че
спорния въпрос е дали Михаил С. е заплатил на ищците приспадащият им се дял. За
правилен се сочи и извода на първата инстанция, че на база ангажираните по делото
доказателства не е установено ответникът да е платил процесните суми посредством
свидетелката Димитринка Ф.. В тази насока сочи и разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т.4
от ГПК, като отбелязва, че свидетелските показания не могат да служат за доказване
на направено плащане на писмено установено задължение. Въз основа на изложеното
се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски включително адвокатско
възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Е.
Х. Ф. и Т. Н. С., чрез адв. Н. Н., с която се оспорва постановеното от първата
инстанция решение в частта, с която са отхвърлени исковете за горницата над
присъдените суми от 5000 лева до пълния предявен размер като недоказани и
неоснователни. Наведени са твърдения, че решенето в тази му част е неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в обсъждане на
недопустими свидетелски показания. Излагат се подробни аргументи като се твърди,
че в настоящия случай е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, като районния съд е приел за допустими свидетелски показания за
установяване на факт, за който се изисква писмена форма на доказване. Допълва, че по
делото не са ангажирани каквито и да е писмени доказателства, че купувачът по
2
договора е извършил плащането на цената, като счита, че въз основа на това следва да
се приеме, че този акт не е осъществен. Възразява, че атакуваното решение е
постановено при липса на мотиви относно релевантен въпрос, тъй като съда е
възприел изцяло погрешни и необосновани на закона и доказателствения материал по
делото правни и фактически изводи. Моли се съда да отмени първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени исковете за горницата над присъдените суми,
като бъде постановено ново, с което Михайл Г. С. да бъде осъден да заплати на Е. Х.
Ф. и Т. Н. С. съразмерна на припадащата им се ¼ идеална част в съсобственост на
процесните имоти, ведно със законната лихва върху уважения размер на исковете от
15.02.2023 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Михаил Г. С., чрез адв. Р.
К., с който депозираната въззивна жалба се оспорва изцяло, като се сочи, че същата е
неоснователна и незаконосъобразна. Намира, че в жалбата са посочени основания и
доводи, които нямат нищо общо с представените по делото доказателства. Допълва, че
по делото са представени доказателства, че дружеството е заплатило част от
дължимата се сума и има да заплаща още. В заключение прави искане въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, като атакуваното решение бъде потвърдено в
атакуваната му част. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на
нови доказателства.
С решение № 75 от 15.05.2024 г., постановено по гр.д. № 41/2023 г. Районен съд
– гр. Брезник е оставил без уважение молбата на адвокат Н. Н. от АК София, в
качеството му на процесуален представител на Е. Х. Ф. и Т. Н. С., и двете с адрес ***,
за изменение на решение № 186 от 15.12.2023 г, постановено по делото, в частта за
разноските като неоснователна.
В законоустановения срок е постъпила въззивна частна жалба от Е. Х. Ф. и Т. Н.
С., чрез адв. Н. Н., с която се атакува постановеното от първата инстанция решение
като се сочи, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На първо
място се твърди, че решаващият съд е изложил декларативно и формално съждения
относно твърдените факти и обстоятелства. Заявява, че разноски по делото следва да
бъдат присъдени за всяка една от ищците по отделно, като допълва, че всяка от тях се
явява съсобственик на самостоятелно определени наследствени квоти. В продължение
се сочи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата №
1 от 2004 г., като се излагат доводи в тази насока. Въз основа на изложените
съображения за неправилност на постановеното от първата инстанция решение се
моли съда за неговата отмяна, като се постанови Михаил С. да заплати на всяка една
от ищците по отделно дължимите се разноски. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срок е постъпил отговор на жалбата от Михаил Г. С., чрез адв. Р. К., с който се
твърди, че същата е неоснователна и не е съобразена със законовите разпоредби.
Твърди, че в хода на производството ищците не са представили доказателства, че са
сторили разноски в претендираните размери. Сочи, че посочената в жалбата съдебна
практика обхваща периоди преди отмяната на наредбата, по която са се определяли
хонорарите. Моли съда за потвърждаване на атакуваното решение.
3
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивните и частната жалби са допустими и са съобразени с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби и отговорите към тях не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 26.09.2024г. от 11.30 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивните
жалбоподатели – и с препис от съответния писмен отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага
да продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
4
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5