Р Е Ш
Е Н И Е
№ 22.02.2018 г. град Балчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд-Балчик
граждански състав
на двадесет и втори януари през две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател : Цонко И.
Членове :
Съдебни заседатели:
секретар Радостина Стоилова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия И.
гр.дело
№ 86 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от К.А.И., с
ЕГН: **********,***, и Й.К.И., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. Й. ***,
против К.А.И., с ЕГН: **********,***, П.Д.Ц., с ЕГН: **********,***,
и Ю.Б.Ц., с ЕГН: **********,***, за
делба.
Ищците твърдят, че с първия
ответник са наследници на наследодателите им К.Д.И., починал на 19.07.1977 г.,
с. К., общ. Балчик, и на А. К.И., с ЕГН: **********, починал на 1.08.2016 г. в
с. К., общ. Балчик. По наследство от К.Д.И. имат
земеделски земи: Урбанизирана територия с площ от 1646 кв. м., ПИ
с идентификатор 39459.506.274, находяща се в землището на с.К., общ.Балчик.;
Земеделска земя с площ от 200кв.м., ПИ с идентификатор 39459.3.28, находяща се
в землището на с.К., общ.Балчик; Урбанизирана територия с площ от 743кв.м., ПИ
с идентификатор 39459.505.605, находяща се в землището на с.К., общ.Балчик;
Урбанизирана територия с площ от 1608 кв.м., поземлен имот с идентификатор
39459.25.550, находяща се в землището на с.К., общ.Балчик; Земеделска
земя-нива, с площ от 4.667дка, четвърта категория с номер на имота 019099 в
землището на с.К., общ.А., с ЕКАТТЕ 37245. По
наследство от А. К.И. са им останали в наследство
недвижими имоти: Земеделска земя-нива с площ от 6250кв.м., ПИ с
идентификатор 39459.4.259, находяща се в землището на с.К., общ.Балчик.;
Земеделска земя-нива с площ от 5496 кв.м., ПИ с идентификатор 39459.3.41,
находяща се в землището на с.К., общ.Балчик.; Земеделска земя - нива с площ от
4558 кв.м., ПИ с идентификатор 39459.15.59, находяща се в землището на с.К.,
общ.Балчик.; Земеделска земя с площ от 3672 кв.м., ПИ с идентификатор
54145.508.595, находяща се в землището н ас.О., общ.А..; Земеделска земя-нива с
площ от 5000кв.м., ПИ с идентификатор 39459.12.7., находяща се в землището на
с.К., общ.Балчик. Сочат, че наследодателят А. К.И. е завещал
на своя син К.А.И. със саморъчно завещание от 20.11.2011 г.,
протокол № 9 от 21.11.2011 г., обявено № 14 от 19.09.2016 г. от Нотариус О.№
109 гр.Балчик, следните недвижими имоти: Ниви с площ от 27.808 дка, от които:
6248 дка в местността „Ендектарла“,
5.487дка в местността „Ендектарла, 4.558 дка в местността „ Бакалъка“,
5.000дка в местността „Ташлъ Тарла“, 3.672дка в местността „Канайол“, 2.332дка
в местността „Юртлука“ и 0.500дка в местността „Юртлука“ и още ниви в с.К.,
общ.Балчик, които при съставяне на завещанието не са разделени със сестра му Й.
К.И. : 3396кв.м. в местността „Поляните“, край морето - 2.000дка и ниви в с.К.,
общ.А. с площ от 4.667дка. На 17.10.2016 г. ответникът К.А.И. продава на
ответника П.Д.Ц. цялото си наследство, останало му от наследодателя А. К.И. за
сумата от 9000 лв. /нот.заверен № 2370/7.10.2016 г. Нотариус Д.Б.№ 012, вписан
с акт № 117 н.дело 3562/18.10. 2016 г., СВ гр.Варна и акт №
244/17.10.2016 г. СВ гр.Балчик. Твърдят, че извършената
продажба на наследство с договор 2370/17.10.2016 г. е разпоредителна сделка,
извършена в нарушение на чл.76 от ЗН, накърняваща отношенията между сънаследниците,
не отчитаща направеното завещание от наследодателя А.К.И.. Налице е относителна
недействителност на тази разпоредителна сделка. Имат „правен“ интерес да искат
делба на наследството на К.И. (баща и дядо на ищците и дядо на
ответника К.А.И.) и наследството на А. К.И. (баща
на ищеца К.А.И. и на ответника К.А.И.). Молят след като докажат изложените
обстоятелства съдът да прогласи относителната недействителност по чл.76 ЗН на
Договора за продажба на наследство от 17.10.2016 г, рег.№2370 -Нотариус 012
Варна и да допусне делба между ищците и ответника К.А.И. на следните недвижими
имоти: Урбанизирана територия с площ от 1646 кв.м., ПИ с идентификатор
39459.506.274, находяща се в землището н ас.К., общ.Балчик. Земеделска земя с
площ от 200 кв.м., ПИ с идентификатор 39459.3.28, находяща се в землището на с.К.,
общ.Балчик Урбанизирана територия с площ от 743 кв.м., ПИ с идентификатор
39459.505.605, находяща се в землището на с.К., общ.Балчик Урбанизирана
територия с площ от 1608 кв.м., ПИ с идентификатор 39459.25.550, находяща се в
землището на с.К., общ.Балчик Земеделска земя - нива, с площ от 4.667 дка,
четвърта категория с номер на имота 019099 в землището на с.К., общ.А., с
ЕКАТТЕ 37245 при квоти за ищцата 3/6 за Й.К.И.,
за ищеца К. А. И. 216 и за ответника К.А.И. 1/6. Молят
да се допусне делба между ищеца К.А.И. и ответника К.А.И. на
следните недвижими имоти: Земеделска земя - нива с площ от 6250 кв.м., ПИ с
идентификатор 39459.4.259, находяща се в землището на с.К., общ.Балчик;
Земеделска земя - нива с площ от 5496 кв.м., ПИ с идентификатор 39459.3.41,
находяща се в землището на с.К., общ.Балчик; Земеделска земя - нива с площ от
4558 кв.м., ПИ с идентификатор 39459.15.59, находяща се в землището на с.К.,
общ.Балчик. Земеделска земя с площ от 3672 кв.м., ПИ с идентификатор
54145.508.595, находяща се в землището на с.О., общ.А.; Земеделска земя-нива с
площ от 5000кв.м., ПИ с идентификатор 39459.12.7., находяща се в землището на
с.К., общ.Балчик при квоти: 2/3 за ищеца К.И. и 1/3 за ответника К.А.И..
Ответникът К.А.И., с ЕГН: **********,***, чрез адв. Д.Д. ***, офис 306, заявява, че исковата молба е нередовна и оспорва изцяло предявените срещу него искове. Сочи, че ищците поддържат искане за допускане на делба при посочени квоти между двамата ищци и довереника му. По този начин не се твърди, че втория и третия ответници П. и Ю. Цветанови са съделители, и че по отношение на притежаваното от тях в съсобственост с останалите съделители се претендира делба. Всъщност ищецът сам посочва, че същите не са съсобственици, след като не претендира извършване на делба с тях. По този начин същите не могат да са страни по дело за делба, което като специално исково производство се развива само между съсобственици. От съдържанието на исковата молба може да се извлече твърдение, че се претендира на осн. чл.76 от ЗН обявяването на сделката за продажба на наследство за относителна недействителна. Страни по нея са ответниците, последните двама при условията на СИО, които, както се посочва, не са съделители. Предвид и обстоятелството, че твърдяната от ищците относителна недействителност на договора за продажба на наследство формира и решаването на въпроса кой и по какъв обем права е придобил по този договор, то поради гореизложеното искът се явява преюдициален по отношение на иска за делба между останалите съделители. Иска по чл.76 ЗН, предявен срещу лица, които не са съделители, не може да бъде разгледан в делбеното производство, където страни могат да са само съсобствениците. След като липсва дори твърдение в ИМ, че е налице съсобственост, този иск не може да бъде съединен за съвместно разглеждане по делото за делба, тъй като липсва идентичност на страните-съсобственици и приобретателите по Договор за продажба на наследство. Производството по иска по чл.76 ЗН следва да бъде прекратено и поради обстоятелството, че същият е нередовен. Използваната обща формула, че е налице относителна недействителност на тази разпоредителна сделка и то на посоченото в нея основание чл.76 ЗН, не съдържа основания - факти по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, от които произтича твърдяната недействителност, което пък лишава от възможност довереника му да вземе становище по тях. Твърдяната нередовност на иска по чл.76 ЗН касае и едно друго решаващо обстоятелство - ищецът сам е посочил основанието на твърдението си за налична недействителност и сам го е обосновал с текста на чл.76 ЗН, който гласи, че относителната недействителност касае актове за разпореждане от сънаследник с предмет отделни наследствени права. Ищецът сам сочи, което е безспорно, че е налице договор за продажба на наследство от 17.10.16 г., което изключва по определение приложение на хипотезата на чл.76 ЗН, тъй като с този договор не са прехвърлени отделни права върху вещи, а цялото наследство на довереника му-К.И.. Отделно, договорът за продажба на наследство е извършен с договор, вписан на 17.10.16 г., а завещанието е вписано на 24.01.2017 г., т.е. след извършване на продажбата на наследство, поради което и по-късния акт, подлежащ на вписване - в казуса завещанието, не може да се противопостави на акта, вписан преди него - Договора за продажба на наследство, който поради това именно обстоятелство е действителен и поражда последиците си. До вписването му довереникът му не е могъл и не е бил длъжен да знае за наличие на завещанието и най-вече обстоятелството, че първия ищец желае да се възползва от него.При условия на евентуалност заявява, че оспорва завещанието до размера на запазената част от наследството като низходящ от първи ред заедно с първия ищец. Завещанието в тази му част следва да се отмени за допълване на запазената част на довереника му. Ищецът сам посочва, че довереникът му има квота от наследствените процесии недвижими имоти, независимо от обстоятелството, че същите са му завещани изцяло с посоченото от него завещание. При това не става ясно всъщност първия ищец желае ли да се възползва от завещанието и в какъв размер, тъй като липсва негово изявление с посочване на основание до каква част твърди, че същото произвежда действие или твърди, че изобщо липсва такова действие. При това обаче следва да представи и доказателства относно твърденията си за квотите, при които претендира да бъде допусната делбата. Тъй като е налице специално исково производство, което дерогира правилата на общото, то моли в първото съдебно заседание да му бъде дадена възможност да направи и допълнителни възражения, както и да сочи доказателства в подкрепата им. Моли съдът да прекрати производството по отношение на иска по чл.76 ЗН и по отношение на втория и третия ответници, за които не се твърди да са съсобственици и оттам които не могат да придобият права на съделители в производство по делба. Претендира разноски.
Ответниците П.Д.Ц., с ЕГН: **********,
и Ю.Б.Ц., с ЕГН: **********,***, по гр.д. № 86/17 г., чрез адв. Д.Д. ***, офис
306, подават писмен отговор. Чрез адв. Д. оспорват изцяло предявените искове и
твърдят, че исковата молба е нередовна. В петитума на исковата молба се
поддържа искане за допускане на делба при посочени квоти между двамата ищци и
първия ответник. По този начин всъщност не
се твърди, че доверениците му - втория и третия ответници, са съделители
и че по отношение на притежаваните имоти, посочени от ищците, са съсобственици с останалите
съделители, поради което и се претендира делба. Всъщност ищците посочват, че
доверениците му - втория и третия ответници, не са съсобственици, след като не
се претендира извършване на делба на процесиите имоти с тяхно участие. По този
начин доверениците му, макар и посочени като ответници, не биха могли да са
страни по дело за делба, което
като специално исково производство се развива само между съсобственици. От
съдържанието на исковата молба може да се извлече твърдение, че се претендира
на осн.чл.76 от ЗН обявяването на сделката за продажба на наследство,
обективирана в Договор Акт № 15 том III от 17.10.16 г. СВ, по която първия от
доверениците му - П.Ц., е страна в качеството му на купувач, по време на брака
му с Ю.Ц. - втората, за относителна недействителна. По този начин страни по
сделката са доверениците му при условията на СИО, които, както се сочи, не са
посочени като съделители в исковата молба, по отношение на тях не се претендира
делба и ищците твърдят, че същите не притежават квоти - ерго, не са съсобственици
и отттам съделители в процеса по делба. Предвид и обстоятелството, че
твърдяната от ищците относителна недействителност на договора за продажба на
наследство формира и решаването на въпроса кой и по какъв обем права е придобил
по този договор, то поради гореизложеното искът на осн. чл.76 ЗН се явява
преюдициален по отношение на иска за делба между останалите съделители. Този
иск е нередовен. В него не се посочва например какво е правното значение на
обстоятелството, че ищца по делото е и Й.К.И., която е съсобственик само на част
от наследството, видно и от петитума на исковата молба. Предмет на Договора за
продажба на наследство е цялото наследство на двама наследодатели - бащата и
дядото на първия ищец и бащата на втория. При това наследствената им маса е
различна, доколкото първия ищец и първия ответник са сънаследници в масата,
останала едновременно в наследство от баща им и по този начин, индиректно от
техния дядо, а втората ищца е наследник само на имота на баща си. При това от
съдържанието на исковата молба, изобщо не става ясно дали претендираната
недействителност се разпростира, според ищците,върху цялото наследство и то по
отношение и на двамата от тях общо или само по отношение на всеки един от тях
поотделно съобразно квотите им и по съображенията, посочени по-горе. Иска по
чл.76 ЗН, предявен срещу лица, които не са съделители, не може да бъде
разгледан в делбеното производство, където страни могат да са само
съсобствениците. След като липсва дори твърдение в ИМ, че е налице съсобственост,
този иск не може да бъде съединен за съвместно разглеждане по делото за делба,
тъй като липсва идентичност на страните-съсобственици и приобретателите по
Договор за продажба на наследство. Производството по иска по чл.76 ЗН следва да
бъде прекратено и поради обстоятелството, че същият е нередовен. Използваната
обща формула, че е налице относителна недействителност на тази разпоредителна
сделка и то на посоченото в нея основание чл.76 ЗН, не съдържа основания -
факти по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 ГПК, от които произтича твърдяната
недействителност, което пък лишава от възможност довереника ми да вземе
становище по тях. Твърдяната нередовност на иска по чл.76 ЗН касае и едно друго
решаващо обстоятелство-ищецът сам е посочил основанието на твърдението си за
налична недействителност и сам го е обосновал с текста на чл.76 ЗН, който
гласи, че относителната недействителност касае актове за разпореждане от
сънаследник с предмет отделни наследствени права. Ищецът обаче
сам сочи, което е безспорно, че е налице Договор за продажба на наследство от
17.10.16 г., което изключва по определение приложение на хипотезата на чл.76 ЗН, тъй като с този договор не са прехвърлени отделни права върху вещи, а
цялото наследство на доверениците му. Отделно, Договорът за продажба на наследство е извършен с Акт, вписан на
17.10.16 г., а завещанието е вписано на 24.01.2017 г., т.е. след извършване
на продажбата на наследство, поради което и по-късния акт, подлежащ на вписване
- в казуса завещанието, не може да се противопостави на акта, вписан преди
него - Договора за продажба на наследство. Последният е действителен и поражда
последиците си. До вписването му доверениците му не са могли и не са били
длъжни да узнаят наличието на завещание и най-вече обстоятелството, че първия
ищец желае да се ползва от него. Всъщност първия ищец е заявил това едва с допълнителна
искова молба. Тъй като производството по дела е особено исково производство по
смисъла на част III, глава 29 ГПК, което поради това дерогира правилата за
провеждане на общото исково производство, там, където такива се съдържат в
особената част, то молим да бъде дадена възможност от името на доверениците си
прави и допълнителни възражения, както и да сочи доказателства в подкрепата им.
Моли да се прекрати производството по делото за делба по отношение на иска по
чл.76 ЗН и по отношение на доверениците му, за които не се твърди да са
съсобственици и оттам които не могат да придобият права на съделители в
особеното производство по делба - чл.341 ГПК.Претендират разноски.
Съдът като взе предвид
доказателства и становищата прие: Не се спори, че ищците и първия ответник са
наследници на К.Д.И., дядо на първия и баща на втория ищец и само за първия
ищец и първия ответника на А. К.И.-баща на ищеца К.А.И. и
на ответника К.А.И.. Не се иска при условие, че не се уважи иска по чл.76 от ЗН
допускане на делба между ищците и втори и трети ответник. Също няма искане от
втори и трети ответник за делва с ищците на придобитите от тях в СИО имоти от
първия ответник.
Първият иск е с правно основание
по чл. 76 ЗН. Според правната норма на чл. 76 ЗН, актовете на разпореждане на
сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети
не се падат в негов дял при делбата.Ищецът К.И. иска в качеството на наследник
по закон на А.И. да се обяви нищожността - относителната недействителност на
договор за продажба на наследство от 17.10.2016 г., с нотариална заверка на
подписите и вписан в СлВп-Варна на първия ответник като продавач прехвърлил на втория
ответник като купувач цялото си наследство като права и задължения, оставено му
от общия наследодател-Ал.И. поради нарушение на чл. 76 ЗН. Искът се оспорва от
ответниците, тъй като се касае до разпореждане с наследство, а не с отделна
вещ, при което чл. 76 ЗН не намира приложение.Видно от данните и
доказателствата по делото, по силата на договор за продажба на наследство от 17.10.2016
г. К.И. е продал на ответника П.Ц. на основание чл. 212 ЗЗД цялото си
наследство - права и задължения, останали му от Ал.И. за сумата от 9900 лева,
която сума продавача е заявил, че е получил напълно и в брой от купувача. Според
правната доктрина и съдебната практика формата по чл. 212 ЗЗД писмена с
нотариална заверка на подписите е достатъчна при случаите на продажба на
наследство, като е налице и изискването договорът за продажба на наследство, в
което има недвижими имоти, да е вписан и той е вписан, за да може да бъде
противопоставен на трети лица. Приложеният по делото договор за продажба на
наследство е в изискуемата се форма по чл. 212 ЗЗД и е вписан съобразно ал. 3
на цитирания законов текст. Съдът следва да се произнесе по иска, с който е
сезиран с исковата молба и който е такъв по чл. 76 ЗН, съобразно същата - тоест
за т. нар. относителна недействителност на процесния договор за продажба на
наследство, не за обявяване на нищожност, по какъвто произнасяне се въвежда от
ищците и е недопустимо, а за пълнота на изложението с разясненията на ТР №
1/2004 г. се отстъпи от разбирането, че недействителността на разпореждане в
нарушение на чл. 76 ЗН е абсолютна недействителност /нищожност/, за който порок
съдът може да се произнесе служебно и без наведени в тази насока доводи.
Искът по чл. 76 ЗН е
неоснователен. Извършената сделка от първия ответник с посочените втори и трети
е действителна, в договора за продажба на наследство от 17. 10.2016 г. е
вписано, че цената е платена, същият е с нотариална заверка на подписите на
продавача и на купувача и е вписан в СлВп-Варна. Не е налице относителна
недействителност на сделката по чл. 76 ЗН.С договора за продажба на наследство ответника
К.И. е продал по реда на чл. 212 ЗЗД цялото останало му от А.И. наследство на
ответника П.Ц.. Искът по чл. 76 ЗН е неоснователен, с оглед действителността по
отношение на ищците на разпоредителната сделка договор за продажба на
наследство, сключена между първия и втория ответник, с предмет цялото
наследство на наследника по закон К.И. от А.И., в което и идеална част от
процесните имоти останали от Ал.И.. Към момента на сделката-продажба на
наследство е налице не прехвърляне на отделни наследствени права, а на цялото
наследство. Разпоредителната сделка от 2016 г., сключена между първия ответник
и втория, е с наследствените права на прехвърлителят по нея в цялост, поради
което това разпореждане не е недействително по отношение на другия
сънаследник-ищеца. Правната същност на договора се определя от естеството на
насрещните права и задължения, като правното естество на договора за продажба
на наследство е прехвърляне на собственост върху наследство изцяло, без да сочи
неговите предмети, срещу плащане на цена, и изискваната от закона форма за
такъв договор е писмена с нотариална заверка на подписите на договарящите се,
както е в случая и сделката не е относително недействителна. Съгласно чл. 212 ЗЗД, този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите
предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник. Продажбата на
наследство е договор, по силата на който лице - наследник прехвърля възмездно
на едно друго лице съвкупността от права и задължения, които е придобил и
притежава по силата на наследственото правоприемство. Съвкупността от права и
задължения се прехвърля като едно неделимо цяло, без значение дали тази
съвкупност включва и вещни права, стига да е спазена формата на закона - чл.
212, ал. 2 ЗЗД. Обект на договора по чл. 212 ЗЗД са всички права и задължения
на наследодателя, които са били налице към момента на откриване на наследството
и са приети от наследника - продавач по чл. 212 ЗЗД, тъй като с приемане на
наследството имуществените права и задължения от наследодателя преминават върху
наследника. Законът допуска наследникът да извърши продажба на наследствените
си права изцяло, без да посочва неговите предмети - чл. 212, ал. 1 ЗЗД.
Продажбата на наследствени права е продажба на всичко, което влиза в
наследството на определено лице като съвкупност от права и задължения, без да
се посочват нейните съставни елементи. Поради това и наследникът трябва да
обезпечи на купувача цялостния състав на наследството към момента на
откриването му по арг. от чл. 213 ЗЗД. С прехвърлянето на наследствените права
наследникът не губи качеството си на наследник и същото не се придобива от
купувача на наследството, в която насока са и разясненията, дадени с решения на
ВС и ВКС. По силата на извършената продажба върху купувача преминават всички
имуществени права и задължения във връзка с прехвърленото наследство спрямо
другите наследници и спрямо третите лица, като прехвърлителният ефект обхваща
правата и задълженията, които наследникът е имал в качеството си на наследник
по времето на откриването на наследството. Купувачът на наследството наистина
купува една съвкупност от имуществени права и задължения, които не са конкретно
определени, но размерът на наследствената част, която купува, е точно
определен. В случая, по силата на договора за продажба на наследство първият
ответник е прехвърлил своите права на втория в режим на СОИ с третия ответник,
и в тези права не влизат и права, надхвърлящи собствените му ид. части, тоест
не са налице условия за уважаване на иска по чл. 76 ЗН. Договорът от 17.10.2016
г. следва да се зачете, тъй като има характеристиките на договор по чл. 212 ЗЗД
- с него се прехвърля именно наследството като цяло - съвкупност от всички
права и задължения, притежавани от наследника - не конкретни вещи, имоти, за
които няма данни да изчерпват цялото наследство. Договорът обективира продажба
на наследство и е в изискуемата се от закона форма - с нотариална заверка на
подписите, която е за действителност и е вписан. Прехвърлянето на наследствени
права с договор за продажба на наследство, извършено по реда, предвиден за
продажбата им, е действителен. Нормативната уредба за продажба на наследство е
особена и се отличава от предвидените форми за продажба, като договорът, на
който се позовава ответникът, е продажба на наследство и правилата на чл. 212 ЗЗД са приложимите, като наличието на изискуемата се форма води до извод за
действителност на договора за продажба на наследство. В чл. 112, б.
"б" ЗС и чл. 4, б. "б" ПВп е предвидено вписване на
договорите, с които се прехвърля наследство - чл. 212 ЗЗД - в което има
недвижими имоти - това изискване кореспондира с разпоредбата на чл. 212, ал. 3 ЗЗД, предвиждаща противопоставимост на този договор на трети лица, само ако е
бил вписан. Договорът за продажба на наследство е двустранен възмезден договор,
с който продавачът прехвърля на купувача наследствените си права и задължения,
тоест цялата съвкупност на наследството, като в съдържанието му не следва да се
описват недвижимите имоти, които се включват в него. При удостоверяването на
подписите на страните продавачът удостоверява само качеството си на наследник
на лицето, чието наследство продава. За действителността му се изисква писмена
форма с нотариална заверка на подписите на страните - чл. 212 ЗЗД - докато
вписването не е изискване за действителността на договора. Със спазване на
предвидената от закона форма договорът е действителен. Извършената сделка - продажба на наследство, е
възмездна и не е относително недействителна по отношение на ищеца, тъй като
същата представлява именно продажба на наследствени права по смисъла на чл. 212 ЗЗД и поражда действие и по отношение на него. В настоящия случай е приложима
разпоредбата на чл. 212 ЗЗД, тъй като тя касае продажба на наследство като
съвкупност от права и задължения, сделката е възмездна, както е процесната, и в
този случай тя произвежда действие и по отношение на другия наследник - ищеца. Изводът
е, че установителният иск по чл. 76 ЗН, предявен от ищеца против ответника, е
неоснователен. При това положение, сделката по продажба на наследство е
породила действие и купувачът по нея - вторият ответник в режим на СИО с третия
ответник по делото се легитимират като собственици на предмета на сделката.
По изложените съображения съдът
намира, че предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан, и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед на това и предявения иск
за делба само между ищците и първия ответник се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Предвид крайния изход на спора,
на ищеца разноски не се следват, поради което съдът не му присъжда такива. На
ответника К. И. се следва адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, и на
ответниците П. и Ю. Цветанови се следва 1000лв. адвокатско възнаграждение.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 76 от ЗН, предявени от К.А.И., с ЕГН: **********,***, и Й.К.И., с ЕГН: **********,***,
срещу К.А.И., с ЕГН: **********,***, П.Д.Ц., с ЕГН: **********,***,
и Ю.Б.Ц., с ЕГН: **********,***, с които се настоява за
обявяване относителната недействителност спрямо ищците на договор за продажба
на наследство от 17.10.2016 г., с който ответникът К.А.И. продава на ответника П.Д.Ц.
цялото си наследство - права и задължения, останало му от наследодателя А. К.И.,
за сумата от 9900 лв. /нот. заверен № 2370/17.10.2016 г., Нотариус Д.Б.№ 012,
вписан с акт № 117 н. дело 3562/18.10. 2016 г., СлВп-гр.Варна/.
ОТХВЪРЛЯ исковете за делба на
недвижими имоти, представляващи: Урбанизирана територия с площ от 1646 кв.м.,
ПИ с идентификатор 39459.506.274, находяща се в землището на с.К., общ.Балчик;
Земеделска земя с площ от 200 кв.м., ПИ с идентификатор 39459.3.28, находяща се
в землището на с.К., общ.Балчик; Урбанизирана територия с площ от 743 кв.м., ПИ
с идентификатор 39459.505.605, находяща се в землището на с.К., общ.Балчик;
Урбанизирана територия с площ от 1608 кв.м., ПИ с идентификатор 39459.25.550,
находяща се в землището на с.К., общ.Балчик; Земеделска земя - нива, с площ от
4.667 дка, четвърта категория с номер на имота 019099 в землището на с.К., общ.А.,
с ЕКАТТЕ 37245, при квоти
за ищцата 3/6 за Й.К.И., за ищеца К.
А. И. 2/6 и за ответника К.А.И.
1/6. И делба
между ищеца К.А.И. и ответника К.А.И. на следните недвижими
имоти: Земеделска земя - нива с площ от 6250 кв.м., ПИ с идентификатор
39459.4.259, находяща се в землището на с.К., общ.Балчик; Земеделска земя -
нива с площ от 5496 кв.м., ПИ с идентификатор 39459.3.41, находяща се в
землището на с.К., общ.Балчик; Земеделска земя - нива с площ от 4558 кв.м., ПИ
с идентификатор 39459.15.59, находяща се в землището на с.К., общ.Балчик;
Земеделска земя с площ от 3672 кв.м., ПИ с идентификатор 54145.508.595,
находяща се в землището на с.О., общ.А.; Земеделска земя - нива с площ от
5000кв.м., ПИ с идентификатор 39459.12.7., находяща се в землището на с.К.,
общ.Балчик при квоти: 2/3
за ищеца К.И. и 1/3 за ответника К.А.И..
ОСЪЖДА К.А.И., с ЕГН: **********,***,
и Й.К.И., с ЕГН: **********,***, да заплатят на К.А.И., с ЕГН: **********,***,
сумата от 1500лв. и на П.Д.Ц., с ЕГН: **********,***,
и Ю.Б.Ц., с ЕГН: **********,***, сумата от 1000лв., сторени в
настоящата инстанция разноски.
ОСЪЖДА К.А.И., с ЕГН: **********,***,
и Й.К.И., с ЕГН: **********,***, да заплатят по сметка на РС – Балчик държавна
такса в размер на 50лв. /петдесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд-Добрич.
Съдия: