РЕШЕНИЕ
№ 3536
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110200192 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Я. С. Г. от ....................., с
ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 21 – 4332 - 022601
издадено на 08.11.2021г. от Началник сектор към СДВР, отдел ,,Пътна
Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в
размер на 1 000 лева лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, както и глоба в размер на 20 лева за извършени административни
нарушения по чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП и чл.157, ал.6 от ЗДвП.
В жалбата си до съда наказаното лице обжалва изцяло наказателното
постановление, считайки същото за незаконосъобразно като се иска от съда
неговата отмяна. Навеждат се оплаквания за неправилно приложен
материален закон, допуснати съществени процесуални нарушения по
отношение и на двете нарушения, както и на необоснованост и недоказаност
на същите.
В съдебно заседание жалбоподателят Я. Г., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощения си защитник, който поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена. Излага подробни съображения в
1
нейна подкрепа.
Административно – наказващият орган Началник сектор към СДВР,
отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените
в нея мотиви.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 01.11.2021г. около 18:20ч. в гр.София, на бул.,,Панчо Владигеров“,
Я. Г. управлявал лек автомобил .................. с рег.№ ................., регистрирана на
името на водача и с посока на движение от бул.,,Сливница“ към бул.,,Ломско
шосе". Срещу № 75 било реализирано ПТП, което било посетено от
свидетелите по делото - мл. автоконтрольор В. В. и Р. У.. При проверката
било установено, че като невинен участник в произшествието,
жалбоподателят Я. Г. управлявал МПС след употреба на алкохол от 1,17
промила от издишания от водача въздух. Резултатът бил установен чрез
извършена проба с техническо средство Алкотест Дрегер 74+С № ARSK
0296, Проба № 1540. Свидетелят В. издал талон за медицинско изследване
под № 080620 за МБАЛ ,,Света Анна" в гр.София. Водачът отказал да отиде
до медицинското заведение и да бъде подложен на медицинско и химическо
изследване. Също така било установено, че Я. Г. е управлявал въпросното
МПС с изтекъл срок на АУАН. Бил съставен АУАН, който бил връчен лично
на водача и подписан от него без възражения. С него били иззети СУМПС,
АУАН и 2 броя рег. табели. Свидетелят У. издал Заповед за ПАМ, с която
временно отнел СУМПС. Въз основа на акта било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства.
Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели В. В. и
Р. У. е, че и двата са посетили местопроизшествието по възникналото ПТП и
2
са участвали при извършената проверка във връзка с употребата на алкохол
от страна на водача Я. Г. и установения изтекъл срок на АУАН. Липсата на
спомен за случилото се от страна на свидетеля В., косвено се потвърждава от
направеното от него признание в съдебно заседание, че актът е бил написан и
подписа върху него е положен от него. Същевременно свидетелят У. заявява в
съдебно заседание, че си спомня за случилото се като е костатирал, че при
посетеното ПТП, жалбоподателят е управлявал автомобила си след употреба
на алкохол и е имал нередовни документи. Макар и твърде пестеливи и
лаконични, съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни,
логични и непротиворечиви. Същите не се оспорват от страна на
жалбоподателя и неговия защитник, които по своята правна същност не
отричат описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.
Показанията на свидетелите изхождат от незаинтересовани от случая
лица, чиито твърдения се подкрепят и от приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства и в частност приложения талон за медицинско
изследване и заповед за ППАМ от страна на свидетеля Румен Угренски
спрямо жалбоподателя Я. Г..
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и наказателното постановление са били съобразени с
изискванията на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със
своето поведение жалбоподателят Я. Г. е извършил административно
нарушение по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП.
Видно от показанията на разпитаните в качеството им на свидетели
полицейски служители е, че и двамата са посетили местопроизшествието и са
констатирали по надлежния ред наличието на употребен алкохол от страна на
жалбоподателя. Същият очевидно е бил останал на мястото на събитието и
липсата на данни да е употребил алкохол непосредствено след като е
3
приключило произшествието, но реди пристигането на служителите на сектор
,,Пътна Полиция" към СДВР обуславят единствения възможен извод, че
водачът на установеното МПС е бил употребил алкохол именно към момента
на възникналото ПТП. Жалбоподателят не е направил възражения към
момента на проверката нито за годността на техническото средство, с което е
бил изпробван за употребата на алкохол, нито за времето на извършване на
проверката. Изминалият период от време очевидно е бил отчетен при крайния
резултат, който в случая се явява положителен и в ущълб на лицето. Деянието
не е описано лаконично, тъй като съдържа всички минимални изисквания,
които да пояснят в какво се съдържа повдигнатото на жалбоподателя
административно обвинение. Както в АУАН, така и в обжалваното НП са
били посочени времето, мястото, лицето, управляваното от него МПС,
техническото средство, с което е бил изпробван и резултатът на извършената
проверка. Редът на оспорване е регламентиран в нарочна наредба и в случай
на съмнение или несъгласие с установения посредством техническото
средство резултат, водачът на управляваното МПС е следвало да се яви в
посоченото в талона за медицинско изследване здравно заведение и там да
бъде подложен на медицинско и химическо изследване в указания му срок.
Като не е сторил това се презюмира, че жалбоподателят се е съгласил с
резултата от техническото средство, която хипотеза е регламентирана в чл.6,
ал.9 пр.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Поради тази причина и наведените с жалбата оплаквания досежно
извършеното нарушение по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП следва да бъдат оставени
без уважение.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие, тъй като деецът е управлявал моторно превозно
средство след употреба на алкохол, което е било установено по надлежния
ред и в съответствие с горецитираната наредба.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението
умишлено при форма на вина – пряк умисъл. Той е съзнавал, че е употребил
алкохол и въпреки това е управлявал МПС.
Съдът счита, че вменетото административно нарушение по чл.157, ал.6
4
от ЗДвП е несъставомерно от обективна страна, а наказателното
постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
На първо място в обжалвания акт административно наказващият орган е
посочил единствено, че ,,водачът управлявал с изтекъл срок на АУАН" без да
посочи нито кога е изтекъл, респ. кога е започнал да тече този срок, и кой е
номера на АУАН. Освен това разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП предвижда
при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и
се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП,
като актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от
издаването му. В правната норма на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е въведено правилото,
че наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение
или определение на съда при обжалване.
Гореизложеното не може да мотивира съда да приеме, че от обективна и
субективна страна жалбоподателят Я. Г. е осъществил състава на нарушение
по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Наказателното постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно. Деянието е несъставомерно поради липса на
обективирано съставомерно поведение и субективно отношение към него. От
буквалното тълкуване на изр. 1 на посочената разпоредба следва категоричния
извод, че в нея е предвидено задължение на контролните органи при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение да отнемат контролния
талон към СУМПС, който да се върне на водача след изпълнение на задължението
му за заплащане на наказанието „глоба“ след влизане в сила на наказателното
постановление, или на съдебното решение или на определение на съда. Няма
предвидено императивно правило за поведение, относимо към водачите на МПС,
което ако не бъде спазено, да бъде санкционирано.
От преценката на чл. 157, ал. 6, изр. 2 от ЗДвП следва извод, че е налице
заместване на един документ /контролния талон към СУМПС/ с друг /Акт за
установяване на административно нарушение/ за определен срок, но не е
предвидено задължение, неспазването на което да ангажира административно-
наказателната отговорност на водача на МПС.
Поради тази причина обжалваното наказателно постановление, в тази
част, следва да бъде отменено като незаконосъобразно и издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложен
5
материален закон.
При определяне на наказанието за извършеното нарушение
административно наказващият орган правилно е приложил санкциониращата
разпоредба на чл.174, ал.1 т.2 от ЗДвП, която регламентира за водач,
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта чрез издишания въздух
над 0,8 до 1,2 на хиляда включително с лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца и глоба 1 000 лева. Наказанията на строго
регламентирани от закона и не подлежат на последваща редукция.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата цялостна отмяна
на това основание.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21 – 4332 - 022601
издадено на 08.11.2021г. от Началник сектор към СДВР, отдел ,,Пътна
Полиция“ СДВР в частта, в която на Я. С. Г. от ...................., с ЕГН:
********** са наложени наказания глоба в размер на 1 000 лева лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал.3 т.1
от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21 – 4332 - 022601 издадено
на 08.11.2021г. от Началник сектор към СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР
в частта, с която на Я. С. Г. от ......................., с ЕГН: ********** е наложено
наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.157, ал.6 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6