№ 104
гр. Луковит, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря МАРИАНА ХР. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20234320100608 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.18,в-ка с чл.8,т.1 и чл.4,ал.1 от Закона за защита от
домашното насилие/ЗЗДН/.
Образувано е по молба на Б. Ц. В. от село хЛов.обл. с искане за издаване на заповед
за незабавна защита срещу ответника Ц. П. В. от град София-нейна майка.
Молителката излага,че е 17-годишна,осиновена е от ответницата с решение от
07.08.2018г на ОС-хОсиновяването е пълно.През м.юни 2023гмайка и подала пред ОС-
Ловеч искова молба с правно основание чл.106,ал.5,в-ка с ал.1,т.2 от СК,тоест желае
осиновяването да бъде прекратено.От този момент тя спряла да се прибира в жилището им в
село Пеитревене,където живее с баба си и дядо си,неглижирала я, спряла да говори с нея,все
едно не съществува,напълно спряла да и дава пари за храна и издръжка.
На дата 06.11.2023г в ОС-Ловеч се провело първо заседание по гр.д. №291/2023г,в
което заседание молителката била изслушана,в присъствието на майка и и нейните
адвокати.По време на делото майка и пред всички присъстващи многократно заявила,че не
я интересува и повее не желае да живее с молителката.
Нещата в къщи се влошили,още повече след делото в град Ловеч.Още същата вечер
майка и се прибрала в къщата в село Петревене и започнала да се кара с молителката,защото
е лъгала в съдебно заседание,измисляла си неверни неща,разигравала филми и други такива
определения.За пореден път казала,че няма да и дава пари за храна и ще забрани и на баба и
да и дава такива.
1
Най-лошото станало на 08.11.2023 година,след обяд около 16.10ч. Прибрала се от
училище в домът им в село хкакто обикновено след училище си сипала една паничка от
яденето,което баба и х В. била сготвила и започнала да се храни.Била изяла само 2
лъжици,когато майка и започнала да се кара с нея и да я вдига от масата.За да не се кара с
нея си взела храната и тръгнала да се прибира в нейната стая.Тогава майка и казала,че няма
право да си взима храна,ще забрани на баба и да и дава пари за закуска и майка и няма да и
дава.
За да несе кара с нея оставила храната и се прибрала в стаята си,така останала гладна
до следващия ден-09.11.2023г,когато в училище,класната и ръководителка Т. Д. и купила
храна и и дала да се нахрани.
Изпитва заплаха за здравето си,тъй като системно не се дохранва,направо гладува.Не
разполага с никакви финансови средства за издръжка и храна.До 08.11.2023г пари за закуска
в училище и давала баба и,след като майка и забранила да и дава пари,сега и тя не и
дава.Живее в постоянен психически и емоционален тормоз,упражняван върху нея от страна
на майка и,чрез караници,обидни думи,насочени към молителката,обвинения за неща,които
не е извършила и казала.
Моли да се издаде заповед за защита и налагане на спешни мерки по чл.5,ал.1,т.1 и 3
от ЗЗДН,както и на основание чл.18,ал.1 от ЗЗДН издаване на заповед за незабавна защита.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
Ответникът се явява в съдебно заседание,по същество на делото заявява,че
твърденията в молбата не са верни,не е докосвала нито доближавала молителката,тя си
лъже,иска си пари,манипулира хората,възползва се,това си е вродено нея.Пълномощникът и
адвокат Лилова също изразява становище за неоснователност на молбата за защита.
Съгласно разпореждане на съда №1038/10.11.2023г,в предвид и нормата на чл.15 от
ЗЗДт,за делото е уведомена Дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/-Луковит.
От ДСП-Луковит е приложена Заповед №ЗД/Д-ОВ-ЛТ-003/20.11.2023г на Директора
на дирекцията,,сотблелязване за влизане в сила на заповедта на 21.11.2023 година,съгласно
която:Детето Б. Ц. В. е настанено в преходно жилище в град Ловеч,до произнисане от съда с
решение по чл.28 от ЗЗДт.В мотивите за издаване на заповедта е отразено,че на 08.11.2023г
майката на молителката-ответницата по делото ,е посетила ДСП-Луковит,като е изразила
желание за спешно извеждане на молителката от домът на нейните баба и дядо ,тъй като се
притеснява за здравето и животът им.Също така,че на 13.11.2023г в ОЗД при ДСП-Луковит е
постъпила жалба от х/вуйчо на молителката/в която също е изразено желание за извеждане
на молителката от семейната среда.Отбелязано е,че бабата и дядото на молителката са
подписали декларации по чл.24,ал.3 от ППЗЗД,че не желаят да полагат грижи за
молителката.
Молбата за защита от домашно насилие е подадена от правоимащо лице по
чл.8,ал.1,т.1,в-ка с чл.3,т.5 от ЗЗДН,в предвидения в закона срок съгласно чл.10,ал.1 от ЗЗДН
,в предвидената от закона форма,придружена е от необходимите доказателства,както и е
2
подадена за защита срещу лице по чл.3,т.4 от ЗЗДН,поради което съдът приема,че същата е
процесуално допустима.
В молбата са изложени данни за трайно установено домашно насилие,във формата на
психическо и икономическо такова,извършвано от ответницата,което не е прекратено към
момента на подаване на молбата.В молбата за защита,независимо,че са описани и конкретни
случаи на дата 06.11.2023г и на 08.11.2023г,се излага,че след м.юни 2023г и подаване на
исковата молба по гр.д. №291/2023г по описа на ОС-Ловеч,майка и спряла да се прибира в
семейното жилище в село хспряла да се интересува от молителката,неглижирала я,спряла да
и дава пари за храна и издръжка.
При тази хипотеза и както приема в трайната си практика ВКС/по този въпрос в.ж.
Опр. №27/11.01.2011г, по гр.дело №584/2010г. ІV г.о. и др./ в случаите, когато в молбата са
изнесени данни за постоянен ежедневен физически или психически тормоз или постоянно,
ежедневно повтарящо се ограничаване на личните права на лица, намиращи се в родствена
връзка с извършителя, молбата за защита е в срок, независимо, че не са посочени
конкретните дати, на които са извършени неправомерните действия. Молбата следва да се
счита в срок и когато се твърди трайно установено домашно насилие, изразяващо се в
ограничаване на личните права, което не е прекратено и към момента на подаване на
молбата.
В предвид горното,дори да не е посочена конкретна дата на извършване на
насилието/а такава в молбата е посочена-както се посочи на 06.11.2023г и на 08.11.2023г./,то
молбата за защита е допустима,а разгледана по същество съдът намира молбата за
основателна,поради следните съображения:
От представените по делото писмени и гласни доказателства-показанията на
свидетелите х се установява следната фактическа обстановка:
Молителката Б. Ц. В. е родена на 14.10.2006г в град Луковит,Лов.обл.,като за нейна
майка в съставеното удостоверение за раждане е вписана ответницата Ц. П. В..
Данни в цитираното удостоверение са вписани след влизане в сила на Решение
№261/07.08.2018г,постановено по гр.д. №383 по описа на ОС-хза 2018г,съгласно което е
допуснато извършване на пълно осиновяване на молителката от ответницата,постановено е
промяна имената на молителката ,които бъдат вписани в новия акт за раждане на същата.
След осиновяването на молителката и до извеждането и със Заповедта на Директора
на ДСП-Луковит от 20.11.2023 година,същата живяла в жилище в село хЛов.обл.,със своите
баба и дядо по майчина линия х В. и хв.Според показанията на св.В.,майката/ответницата
живяла с молителката само два месеца и нещо.През този период и към момента на
приключване на устните състезания по делото,майката на молителката,ответницата В.,живее
и работи в град София.В жилището в село Петревене си издава през
уикенда.Непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на молителката Б. В.
били поети от бабата-свидетелката х В.,като майката осигурявала финансовите средства за
издръжката на детето до определен момент преди образуване на настоящето дело.В
3
показанията си/стр.6 от протокол от съдебно заседание,проведено на 30.11.2023г./св.В.
заявява: „…Сигурно има два,три месеца,не мога да кажа точно…оттогава аз и давам пари за
закуска най-редовно..“,преди това..“..имаше момент когато спря майка и да и дава пари за
издръжка…“. Този посочен от свидетелката период,съвпада с из291/2023г по описа на
изложените в молбата за защита данни,за влошаване на отношенията между страните и
неглижиране на молителката от страна на ответницата,след м.юни 2023 година и подаване
на исковата молба,предмет на разглеждане по гр.дело №291/2023г по описа на ОС-Ловеч.
За влошаване на отношенията между молителката и ответницата от една страна,а от
друга и между молителката и родствениците на ответницата-бабата и вуйчото,данни се
съдържат както в техните показания-на св.х В. и х,така и са отразени в заповедта за
извеждане на детето от семейното жилище в село хЛов.обл.
Такива данни се съдържат и в протокола от проведеното на 06.11.2023г заседание по
гр.д.№291/2023г по описа на ОС-Ловеч,в което ответницата е заявила,че всичко е
приключено между тях.
Показанията на свидетелката Т. х Д. също подкрепят част от изложените в исковата
молба факти,а именно за неглижиране от страна на ответницата на молителката и
неосигуряване на средства за нейната издръжка.Сочените от свидетелката дати,когато
молителката и е споделила за отношението на майката към нея и осигуряване именно от
тази свидетелка на парични средства за прехраната на молителката,съвпадат с тези по
молбата за защита или поне едната дата-ден преди депозиране на молбата-08.11.2023 година.
При съвкупният анализ на горните доказателства/писмени и гласни/,както и данните
от декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН, които съдът приема,че не са оборени от ответника,
съдът приема,че ответницата Ц. В.,в периода след м.юни 2023 година извършва трайно
домашно насилие-във формата на психическо и икономическо такова, срещу молителката и
това насилие не е прекратено към момента на подаване на молбата за защита.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката х В. и х,в частта,в които същите
излагат факти за поведение на молителката,което е провокирало влошаване на отношенията
от една страна между нея и ответницата и от друга между молителката и нейната баба и
вуйчо.Тези свидетели са в най-близка родствена връзка с молителката и в предвид
данните,че ответницата е предявила молбата с основание чл.106,ал.5 от СК,то същите са
безспорно заинтересовани от благоприятен за нея изход както по делото пред ОС-
Ловеч,така и по настоящето дело.
Ето защо съдът приема,че тези гласни доказателства не оборват доказатествената
сила на декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, е предвидена като доказателствено
средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е
предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като
представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение
4
и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно
насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно
и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните
действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този
случай, в доказателствената тежест на ответницата при направеното оспорване, че е
извършила акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да
доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната
доказателствена сила.
По изложените съображения досежно достоверността на показанията на свидетелите
В. и х съдът приема,че ответницата не е провела никакво оборване на обстоятелствата
посочени в декларацията. В конкретният случай представената от молителя декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдържа достатъчно данни, че е налице домашно насилие по см. на чл.2
от закона. В нея са посочени конкретни фактически действия / системно упражнявано на
закани за преустановяване на издръжката на молителката и реално настъпване на този факт
2,3 месеци преди образуване на настоящето дело/. Действията на ответницата представляват
домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Безспорно е, че отношенията между страните са влошени, както и че същите не са в
състояние да разрешат личните си проблеми, а се налага да търсят съдействието на
административни органи и на съда. Рядкост са житейските ситуации, в които актовете на
домашно насилие се извършват в присъствието на независими и незаинтересовани
свидетели. По тази причина смисълът и духът на закона е да предостави защита на жертвата
на домашно насилие, макар и при липса на безспорни доказателства.
В конкретният случай обаче, изложените факти в декларацията се подкрепят и от
събраните в хода на производството доказателства. Съдът цитира показанията на
свидетелката Т. Д.-бивша класна ръководителка н амолителката,на които съдът няма
основание да не дава вяра,те са изложени и в заседанието,проведено по делото пред ОС-
Ловеч.
Също така факти се съдържат и в заповедта за извеждането на молителката от
семейното жилище и за настаняването и в преходно жилище в град Ловеч.Тези действия са
били предприети от ДСП-Луковит,след жалби от страна на ответницата и нейния брат х,като
св.В. и съпругът и хв са подписали декларации,че не желаят да полагат грижи за
молителката.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което се
доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и евентуалните
последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ документ, който притежава
материална доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него факти
(за разлика от исковия процес, където частните свидетелстващи документи имат материална
доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти). За да е годно
доказателствено средство обаче, тази декларация трябва да индивидуализира акта на
насилие по начина, по който в редовната молба за защита актът е описан, както бе посочено
5
по-горе. Когато актът на насилие е извършен в отсъствието на очевидци ("на четири очи"),
декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от
ЗЗДН (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), именно предвид нейната материална доказателствена сила. Ако
обаче в обективния мир има други доказателства за извършеното насилие (напр. очевидци)
и носещата доказателствената тежест страна не положи дължимата грижа за събирането им,
съдът не може да уважи молбата за защита. В случай че са събрани и други доказателства,
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях, и ако съдът намери
доказателствата, противоречащи на декларацията, за по-убедителни от нея, отхвърля
молбата за защита (т.е. материалната доказателствена сила на декларацията е оборена).
В настоящия случай, при липса на преки очевидци на твърдените актове на домашно
насилие, е налице предпоставката за уважаване на молбата въз основа на декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Отделно от това, в настоящия случай, изложеното от молителката се
подкрепя и от показанията на свидетелката Т. Д. и от данните в цитираната Заповед на ДСП-
Луковит.
След като съдът приема,че ответницата е извършила описаните в молбата актове на
домашно насилие/трайно установено домашно насилие-психическо и
икономическо/,намира,че следва да бъдат наложени мерки за защита по ЗЗДН,които да са
адекватни на нуждата от защита,а именно-задължаване на извършителя да се въздържа от
извършване на домашно насили. Съдът приема,че налагането само на мярката по
чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН е адекватно на тежестта на извършения акт на домашно насилие,в
предвид обстоятелството,че молителката е изведена от семейното жилище,настанена е в
преходно такова,същото е с ограничен достъп на външни лица,има вечерен час,самата
ответницата е заявила нежелание да поддържа връзка с молителката.Също така няма данни
след проведеното заседание по делото пред ОС-Ловеч на 06.11.2023г и извеждането на
молителката от семейното жилище в село хответницата да е правила опити за
осъществяване на какъвто и да е контакт с молителката.
При този изход на делото следва да бъде наложена глоба на извършителя на
домашното насилие/ответника/,съгласно чл.5,ал.4 от ЗЗДН,която съобразно тежестта на
извършения акт на насилие следва да е в размер на 500.00 лева/съобразно и данните за
материалното положение на ответницата,в т.ч. и възможностите за заплащане на адвокатско
възнаграждение/,а по сметката на Районен съд-Тетевен ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 25.00 лева.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
НАЛАГА МEРКИ ЗА ЗАЩИТА по молбата на Б. Ц. В.,ЕГН:********** с посочен
6
адрес в село хЛов.обл. и настоящо местоживеене в град Ловеч,действаща лично и със
съдействието на адв.Л.,,назначена за представител на молителката и при условията на
чл.29,ал.4 от ГПК-пострадала от домашно насилие,трайно извършвано в периода след м.юни
2023 година от Ц. П. В.,ЕГН:********** с посочен адрес в град София,като:
ЗАДЪЛЖАВА,на основание чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН, Ц. П. В.,ЕГН:********** с
посочен адрес в град София, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Б. Ц. В.,ЕГН:********** с посочен адрес в село хЛов.обл. и настояще
местоживеене в град Ловеч.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА Ц. П. В.,ЕГН:********** с посочен адрес в град София, да заплати по
сметка на Районен съд-град Тетевен ГЛОБА в размер на 500.00/петстотин/ лева,както и
държавна такса в размер на 25.00/двадесет и пет /лева.
За наложената глоба и присъдената държавна такса да се издаде служебно
изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Ловеч в 7-дневен срок от
връчването му на страните,като обжалването му не спира изпълнението.
Препис от решението и заповедта за защита да се връчат на страните-молителката Б.
Ц. В.,чрез представляващия адвокат Л.,на ответницата Ц. П. В., и на РУ „Полиция”-град
Луковит и на полицейското управление по настоящия адрес на ответницата в град София,за
сведение и изпълнение,съгласно 16,ал.3 от ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
7