№ 2986
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Я.В.Н.Д.
при участието на секретаря Д.В.Н.
като разгледа докладваното от Я.В.Н.Д. Административно наказателно дело
№ 20211110215049 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С наказателно постановление (НП) № НП-227 от 04.10.2021г.
Министърът на земеделието, храните и горите е наложил на Емилия Борисова
Г., с ЕГН: ********** глоба в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.
44, ал. 1, т. 4 от Закона за опазване на земеделските земи за извършено
нарушение на чл. 3 във вр. с чл. 14, ал. 1 от Закона за опазване на
земеделските земи(ЗОЗЗ).
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало
санкционираното лице, което иска обжалваният акт да бъде отменен. Излага
бланкетни твърдения за допуснати нарушения на процесуалния и
метериалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адвокат Митева, която иска отмяната на издаденото НП, по
съображения за допуснати процесуални нарушения – съставяне на АУАН в
отсъствието на нарушителя, без да са налице предпоставките на чл. 40, ал. 2
ЗАНН, липса на дата на нарушението в съдържанието на акта и наказателното
1
постановление, разминаване в правната квалификация между АУАН и НП,
разминаване между описанието на нарушението и нарушената законова
разпоредба, които процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени от
съда. В допълнение се изтъква, че видно от приложени писмени
доказателства, наказващия орган е бил наясно с факта на нарушението
значително по-рано, т. е. налице са данни, че не е спазен срокът по чл. 34, ал.
1 ЗАНН. В допълнение са представени и писмени бележки, в които
посочените доводи са подробно развити. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се
представлява от юрисконсулт Й, която моли за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Представя
писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбоподателят ЕБК, заедно с още четири лица е съсобственик на
поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Б, район Искър, Столична община, придобит от нея в
качеството му на наследник на лицето КИИ. Предвид постъпила в Областна
дирекция „Земеделие“ София град, общинска служба по земеделие „Източна“,
информация за извършени в имота застроителни мероприятия, с писмо изх.
№ ПО-15-4744/12.04.2021 г., съсобствениците били поканени да се свържат с
представител на ведомството с цел извършване на проверка на място в имота.
Същото било връчено на жалбоподателката с препоръчано писмо с обратна
разписка на 22.04.20201г.
Нито един от съсобствениците, вкл. жалбоподателката, не се отзовал на
поканата, поради което проверката на място била извършена на 30.06.2021 г.
единствено от служители на общинската служба по земеделие, включително
свидетеля ВЛ. К.. По време на същата. Служителите констатирали, че в
поземления имот, с трайно предназначение на територията „земеделска“ е
насипан чакъл, извършено е изравняване на терена и е поставена постройка
без установено стопанско предназначение, което е довело до унищожаване на
2
хумусния пласт на почвата.
Предвид посочено на 30.06.2021г. св. ВЛ. К., на длъжност и. д.
Началник на общинска служба по земеделие „Източна“, съставил срещу
жалбоподателката ЕМ. Б. Г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 7/30.06.2021г., който на последната е
повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че към
30.06.2021 г. е унищожила хумусния пласт в посочения поземлен имот,
квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 3, вр. чл. 14, ал. 1
от Закона за опазването на земеделските земи.
Актът, на основание чл. 43, ал. 4 ЗАНН бил изпратен за връчване чрез
общинската администрация и връчен на нарушителя на 27.07.2021 г.
Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно
постановление (НП) № НП-227 от 04.10.2021 от Министъра на земеделието,
храните и горите, с което на Е.Г. е наложено административно наказания
„глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 44, ал. 1, т. 4 от
Закона за опазване на земеделските земи за извършено нарушение на чл. 3 вр.
с чл. 14, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетеля ВЛ. К., дадени в хода на съдебното
следствие, приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства –
АУАН 7/30.06.2021 г. година, наказателно постановление (НП) № 227 от
04.10.2021, констативен протокол от 30.06.2021 г. с приложени към същия
фотоснимки, удостоверения за наследници, писмо изх. № ПО-15-4744 от
12.04.2021 г., копие на скица, издадено от АГКК, заповед № РД46-
162/02.06.2021 г., справка по имот от АВ, копие на нотариален акт, известия
за доставяне и останалите писмени доказателства, приложени по делото,
както и веществено доказателство – ортофотографска снимка. Съдът се
доверява изцяло на показанията на свидетеля К. (актосъставител), тъй като
същите се явяват логични, последователни и съответстват на приобщените по
делото писмени доказателства като еднозначно установяват фактите,
включени в предмета на доказване по делото. Същевременно с това
показанията на свидетеля съответстват на събраните по делото писмени и
веществени доказателства, в частност констативния протокол и орто-
фотоснимката. Съдът възприема в цялост приобщените по делото, по реда на
3
чл. 283 НПК писмени доказателства, като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в
тяхната съвкупност.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове. Налице
е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това
обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото
издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Налице са допуснати при съставяне на АУАН и издаденото въз основа а
него наказателното постановление съществени нарушения на процесуалните
правила.
На първо място, както в АУАН, така и в НП, не е посочена дата, нито
период на извършване на нарушението. Единствено посочена е датата
30.06.2021г., когато е извършена проверка на място (и нарушението е
констатирано), при все, че са били налице данни (постъпила преди това
информация, че имотът е застроен – което не се случа за ден). Това е и датата
на съставяне на акта. В съдържанието му липсват твърдения относно това
кога е извършено деянието, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 42,
т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Посоченият пропуск от една страна препятства
и възможността за преценка относно спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1
ЗАНН, респективно общия давностен срок, а от друга – засяга пряко правото
4
на защита на жалбоподателя.
Отделно от това, налице е противоречие между описанието на
нарушението, дадено от наказващия орган – използва земеделска земя за
неземеделски нужди и приложената към същото правна квалификация – чл.
41, ал. 1, т. 4 ЗОЗЗ, който предвижда санкция за физическо лице, което
„унищожава хумусния пласт“, докато ненадлежното използване на земята
подлежи на наказване на основание чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ, като посочената
несъответствие между фактически и правни рамки на обвинението също
ограничава правото на защита на жалбоподателя.
На последно място, но не и по значимостта си, нарушена е разпоредбата
на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, а именно актът не е съставен в присъствието на
нарушителя, без да са били налице основанията посочени в чл. 40, ал. 2
ЗАНН. Видно от отбелязаната в акта дата, същият е съставен на 30.06.2021 г.,
като е връчен на жалбоподателката Г. на 27.07.2021 г. т. е. актът не е съставен
в присъствието на нарушителя, противно на заложеното в чл. 40, ал. 1 ЗАНН
изискване. Нормата е процесуална, което определя императивния й характер,
а изключенията от това правило са изрично разписани в чл. 40, ал. 2 ЗАНН-
нарушителя не може да бъде намерен или след покана не се е явил, като в
случая не е налице нито едно от тях.
По делото липсват каквито и да е данни жалбоподателката Г. да е бил
търсена за съставяне на АУАН, респективно липсват данни за връчване на
покана за участие в това действие, които да оправдаят съставянето на акта в
негово отсъствие. Такава не се съдържа в представеното по делото писмо изх.
№ ПО-15-4744/12.04.2021г., което представлява покана за участие на
жалбоподателката в извършване на проверка на място, но не съдържа
указание за започване на административнонаказателно производство, респ. за
съставяне на АУАНА.
След съставянето му актът е бил предявен на нарушителя, като на
27.07.2021 г. е връчен и препис от същия, но съставянето и връчването са
отделни действия от процедурата по ангажиране на
административнонаказателна отговорност, регламентирани самостоятелно с
разпоредбите на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като връчването на акта не може да
поправи допуснатото при съставянето му нарушение. Последното се отразява
пряко върху правото на нарушителя да представи обяснения и възражения,
5
които да бъдат отразени в акта, съгласно чл. 42, т. 8 ЗАНН, както и да
възприеме действията по съставяне на АУАН и следва да се определи като
съществено такова, което само по себе си налага отмяна на издаденото въз
основа на акта, наказателно постановление. (в този смисъл Решение № 5104
от 15.07.2016 г. по адм. д. № 3392/2016 г., Решение № 5990 от 16.10.2019 г. по
адм. д. № 2577/2019 г., Решение № 288 от 17.01.2022 г. по адм. д. №
9899/2021 г., Решение № 4562 от 08.07.2021 г. по адм. д. № 4892/2021 г. и др.
всички на АССГ.)
Предвид на изложеното и с оглед допуснатите при съставяне на АУАН
и издаване на НП, съществени процесуални нарушения, наказателното
постановление следва да бъде отменени като не се налага обсъждане на
нарушението по същество.
По разноските.
При този изход на спора пред настоящата съдебна инстанция, доколкото
жалбоподателят е представляван от адвокат, както и предвид наличието на
изрично искане в този смисъл, в тежест на въззиваемата страна следва да
бъдат възложени направените по делото разноски за насрещната страна.
Такива се установяват направени в размер на 300,00 лева, които следва да
бъдат присъдени в пълен размер. Същите следва да бъдат възложени в тежест
на МЗ, към чиято администрация се числи наказващия орган.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № НП-227 от 04.10.2021г.
на Министърът на земеделието, храните и горите , с което на ЕМ. Б. Г., ЕГН:
**********, е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева на основание
чл. 44, ал. 1, т. 4 от Закона за опазване на земеделските земи за извършено
нарушение на чл. 3 във вр. с чл. 14, ал. 1 от Закона за опазване на
земеделските земи (ЗОЗЗ).
ОСЪЖДА Министерство на земеделието ДА ЗАПЛАТИ на ЕМ. Б. Г.,
ЕГН: ********** сумата от 300,00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
6
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7