Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260117 15.10.2020 година град Т.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд-Т. единадесети състав
На седемнадесети септември две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 491 по описа за 2020г. на РС Т., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК по предявен иск с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗС от ЗС.
Ищцата М.А.В. ***, действаща чрез процесуалния си представител и съдебен адресат адв. Р.Е.Р.-ТАК, твърди в исковата молба (и уточнителна такава), че по време на брака й с ответника Ж.П.С. *** (прекратен през 2009г.), ответникът сключил с Й.С.П. от гр.Т. предварителен договор за покупко-продажба на имот, находящ се м в.”Д.” в землището на гр.Т., а именно-вила на два етажа , на калкан, с разгъната площ от 90кв.м., заедно с дървена барака и трайни насаждения-около 600кв.м. лозе и 200кв.м. овощна градина, представляващ имот с идентификатор 73626.173.685 по КК на града, като в предварителния договор бил вписан само ответника като купувач. Твърди още, че от сключването на предварителния договор, страните установили съвладение върху имота, а след прекратяването на брака през 2009г. и окончателната им раздяла през 2012г. ищцата продължавала да е със съзнанието, че е собственик, плащала данъците за имота, съхранявала свои вещи в него, но през 2015г. достъпът до имота й бил отказан, стигнало се и до жалба до РП Т., по която е налице отказ от образуване на ДП, но същата продължава да прави всичко възможно да си осигури достъп до имота, за който твърди, че е закупен с общи средства. Твърди, че придобила собствеността върху половината от имота въз основа на придобивна давност, изтекла от датата на договора 12.04.2005г. до 12.04.2015г., като счита, че за отстраняването й от имота следва да се счита датата на Постановлението на РП Т. за отказ от образуване на ДП – 29.10.2015г.Сочи, че едва в края на 2019г. се снабдила с копие на предварителния договор, предоставено й от обещателката по същия, но и до момента не може да реализира правата си на собственик, при което счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за собственост върху ½ ид.ч. от имота; претендира разноски. В съдебно заседание искът се поддържа от процесуалния представител на ищцата адв. Р.Р.-ТАК, който пледира за уважаването му; претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който предявеният иск се оспорва, като неоснователен.Не се оспорват обстоятелствата относно съществувал и прекратен брак между страните, но се оспорва изложеното твърдение за продължило владение от ищцата след 2012г.Излага се, че при окончателната раздяла на страните през 2012г., ищцата сама предоставила на ответника предварителния договор, а що се отнася до средствата, с които е извършено плащането по договора-ответникът твърди, че са получени от неговата майка.Сочи, че процесният имот представлява земи по §4 от ЗСПЗЗ, като правоимащата обещателка е придобила собствеността върху него, а ответникът е заплатил определената оценка, но и до момента собствеността върху имота не му е прехвърлена.Поддържа, че от 2012г. и до момента, ищцата не е владяла имота, не е предприемала и действия по запазване на владението си, поради което приема, че предявеният иск е изцяло неоснователен и иска отхвърлянето му, претендира разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника адв.И.И.-ТАК сочи, че ищцата е загубила владението върху имота, а по-важното е, че и към момента процесният имот все още е собственост на трето за спора лице, поради което пледира за отхвърлянето на иска, претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Предварителен договор за покупко-продажба от 12.04.2005г. се установява, че Й.С.П. и Николай С. Павлов са уговорили да продадат на Ж.П.С. собствения си недвижим имот, находящ се м в.”Д.” в землището на гр.Т., а именно-сграда за сезонно ползване-вила на калкан на два етажа, с разгъната площ от 90кв.м., заедно с дървена барака и трайни насаждения-около 600кв.м. лозе и 200кв.м. овощна градина, находящи се в общински поземлен имот с площ от 800кв.м. съставляващ имот № 1685 по ПЗ от 1989г., при граници: от две страни път, имот № 1686, имот № 1735, имот № 1735-А, за сумата от 1500лв. платена на продавачите при подписване на договора, когато е предадено и владението върху имота; уговорено е и право на купувача да реализира правата си по чл.19,ал.3 от ЗЗД. Имотът към момента е отразен в Скица № 15-479556/09.06.2020г., изд. от СГКК Т. като имот с идентификатор 73626.173.685 с площ от 998кв.м., земя по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ, при граници: 73626.167.904; 73626.173.928; 73626.173.134; 73626.173.735; 73626.173.686, а съгл. Удостоверение за данъчна оценка № 75050092162/15.06.2020г., изд. от Община Т., имотът е с данъчна оценка от 117,40лв. От Заповед № З-01-2314/29.11.2007г. на Кмета на гр.Т. се установява, че на осн. чл. 44,ал.2 от ЗМСМА, § 62,ал.3 от ППЗСПЗЗ и Протокол № 3/16.02.2.1998г., е признато правото на Й.С.П. от гр.Т., по реда на § 4 от ЗСПЗЗ0, да придобие собствеността върху 800дка земеделска земя в м.”Драка” гр.Т., като и да се извърши процедура по оценка на имота. От фактура от 08.11.2013г. се установява, че ответникът е заплатил на Община Т. сумата от 460лв. с посочено основание вноска по §4 за имот 73626.173.685 и вносител Й.П..От Запвед № З-ПЗ-524/12.11.2013т. на Кмета на Община Т. се установява, че с оглед изпълнение на изискванията на закона, утвърдена оценка и платена сума в размер на 460лв., е наредено Й.С.П. с ЕГН ********** да придобие собствеността върху имот с ид. 73626.173.685 в м.”Драка” в землището на гр.Т..От Удостоверение за декларирани данни № **********/06.02.2015г., изд. от Община Т. се установява, че ищцата е декларирала ½ ид.ч. от имота;платила е и данъците през 2005г.От Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на прокурор при РП Т. от 29.10.2015г., потвърдено с постановление на прокурор от ОП Т. от 18.11.2015г. се установява, че по подадена жалба от ищцата с твърдения за извършено от ответника престъпление по чл. 319 от НК, прокурорът е приел, че отношенията касаят гражданско-правен спор и е отказал образуване на досъдебно производство по жалбата.Констатирано е, че жалбоподателката е събрала багажа на ответника при раздялата им през 2012г., като в сака е сложила и процесния предварителен договор, като не е имала претенции към имота към този момент. От копие на Решение № 395/16.10.2009г., постановено по гр.д.№ 923/2009г. по описа на РСТ, е видно, че бракът на страните е прекратен, на осн. чл. 99,ал.1 от СК(отм.) и решението е влязло в законна сила на 11.11.2009г.От заключението по назначената СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като отговарящо на поставените задачи се установява, че процесният имот е идентичен с описания такъв в предварителния договор, като е проведена и приключила процедура по §4 от ПЗР ЗСПЗЗ за придобиване право на собственост върху имота от Й.П..По делото са ангажирани и гласни доказателства, като св. Й.С.П.-обещателка по предварителния договор, твърди, че при сключването на този договор страните са били заедно и ищцата е плащала някакви такси, а уговорката им била първо да им платят 500лв., които страните платили на свидетелката като капаро, а останалите 5000 лв. щели да изплатят след седмица, тъй като трябвало да теглят кредит.Твърди, че никой от страните не се е свързвал с нея по повод уреждане на собствеността върху имота. Св.А.Ж. П.-син на страните, твърди, че през последните няколко години не са посещавали имота с майката, тъй като нямали ключ; твърди, че в имота са останали негови и на майка му вещи.Св. В.В.С. твърди, че познава страните, като ответникът съжителства с племенница на свидетелката и последната познава имота, в който е живяла майката на ответника до преди 1-2 години.От майката на ответника знае, че ищцата не е ходила в имота след раздялата на страните през 2012г.Св. П.М.Д.-майка на ответника, твърди, че след 2012г. ищцата не е посещавала имота и няма ключ от вилата.Съдът, преценявайки свидетелските показания, приема, че следва да ги кредитира, като непротиворечиви и дадени от лица, които познават отношенията на страните във връзка с имота.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Ищцата претендира придобиване на 1/2ид.ч. от процесния имот въз основа на упражнявано недобросъвестно владение в продължение на 10 години, считано от датата на предварителния договор от 2005г. до 2015г., вкл. и след прекратяването на брака с ответника, когато е прекратена СИО и след окончателната раздяла на страните през 2012г.Основните спорни въпроси са относно срока, в който ищцата е упражнявала съвладение с ответника върху процесния имот, както и по приложението на института на придобивна давност по чл. 79 от ЗС.Ищцата е предявила иска си против бивш съпруг, но към настоящия момент, същият все още не се легитимира като собственик на имота, поради следното: Известно е, че предварителният договор не прехвърля права, а съставлява обещание за такова прехвърляне, т.е., няма вещно-транслативен ефект и не представлява правно основание за възникване на собственост. Ответникът не е предприел съответните действия по обявяване на този договор за окончателен, което се установява и от показанията на обещателката, която след сключването му е придобила собствеността върху имота по реда на § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ.Единствената правна стойност, която може да има този договор е обозначаването на начало на давностно владение.Относно въпросите, касаещи придобивната давност, както и за упражнявано съвладение от съпрузи, респ. бивши съпрузи, съдът взе предвид следното:В ТР №4/ 17.12. 2012 г. по тълк.д. № 4 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че фактическият състав на владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Разпоредбата на чл.120 ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС изисква волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост, но против собственика, или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.В ТР е посочено още, че е възможно и без заявяване на воля да се придобие право на собственост по силата на законовия режим на общност по чл.21, ал.1 СК, когато придобивното основание включва волеизявлението на единия съпруг, но вещноправния ефект настъпва и за другия съпруг, но само когато придобивната давност е започнала и е изтекла през време на брака. Само тогава имотът се включва в съпружеската имуществена общност и при наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС. Според ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС при съвладение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС трябва да са налице и двата основни признака на владението. Тогава фактическата власт се упражнява едновременно от две или повече лица, които държат вещта заедно като своя, а за всеки един от тях владението има самостоятелно действие. В случаите на съвладение всяко от лицата, които го придобиват, трябва да има намерение да държи вещта като своя обща заедно с останалите. Това намерение следва да е налице при установяването на фактическата власт. От друга страна обаче, когато съвладението е установено по време на брака (когато действа презумпцията за съвместен принос), но давностният срок е изтекъл след прекратяването на брака, както е в случая, имотът няма да се включи в СИО, тъй като с прекратяването на брака престава да действа законовият режим на общност.
В настоящия
случай по делото не са налице данни за изразяване на воля от страна на
ответника, както и от страна на ищцата да се обяви предварителния договор за
окончателен, а събраните гласни доказателства опровергават твърдението на
ищцата за упражнявано с ответника съвладение
върху имота след 2012г., ищцата не е предприела и съответната съдебна защита на
владението си.Що се отнася до подадената от нея жалба до РП Т., това е
действие, насочено към трети лица, а не спрямо ответника, поради което няма
характер на предприета защита на владението на ищцата в посочения смисъл.Поради
това съдът приема, че след окончателната раздяла на страните през 2012г.,
ищцата е загубила владението за повече от шест месеца и към този момент не е
бил изтекъл десетгодишния давностен срок от установяване
на владението пред 2005г.Но дори и да беше установено владение от ищцата в претендирания период до 2015г., доколкото ответникът не е
предприел действия по обявяване на договора за окончателен, нито снабдяване с
КНА, към момента той не се легитимира като собственик, при което щом претенцията
не е предявена от ищцата против настоящия собственик на имота-Й.П., с
предприетата съдебна защита ищцата не може да постигне целените правни
последици, а именно-установяване на придобиване право на собственост на
посоченото основание, обстоятелство, обуславящи отхвърлянето на иска, като
неоснователен, на осн.
чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
По
разноските: И двете страни са претендирали такива, като с оглед изхода от
спора, ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 300лв.
платено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.А.В. с ЕГН ********** ***, против Ж.П.С. с ЕГН ********** ***, установителен
иск за собственост върху ½ ид.ч. от имот,
описан в предварителен договор за покупко-продажба от 12.04.2005г., като имот, находящ се м в.”Д.” в землището на гр.Т., а именно-сграда
за сезонно ползване-вила на калкан на два етажа, с разгъната площ от 90кв.м., заедно с дървена
барака и трайни насаждения-около 600кв.м. лозе и 200кв.м. овощна градина, находящи се в общински поземлен имот с площ от 800кв.м.
съставляващ имот № 1685 по ПЗ от 1989г., при граници: от две страни път, имот №
1686, имот № 1735, имот № 1735-А,отразен в Скица № 15-479556/09.06.2020г., изд.
от СГКК Т. като имот с идентификатор 73626.173.685 с площ от 998кв.м., земя по
§ 4 от ПЗР ЗСПЗЗ, при граници: 73626.167.904; 73626.173.928; 73626.173.134;
73626.173.735; 73626.173.686, като неоснователен, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
ОСЪЖДА М.А.В. с ЕГН
********** ***, да заплати на Ж.П.С. с ЕГН ********** ***, разноските по делото в размер на 300лв., на осн.чл. 78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Т..
Съдия: