Р Е Ш Е Н И Е
№ 261154 20.10.2021 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесети септември две
хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело
№ 7978 по
описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „Лаборатория за естествени продукти“
ЕООД, ЕИК – *********, против Д.Д.М., ЕГН – **********, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 13758,92 лева, представляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди по време на управление на дружеството ищец в периода
месец януари 2020 г. – месец май 2020 г., включваща получени без основание от
ответника 13 267,50 лева и 491,92 лева платен данък по ЗДДФЛ, ведно със
законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. При условията на евентуалност се иска
осъждане на ответника да заплати сумите, получени без основание съгласно чл.55
от ЗЗД в размер на 13 267,50 лева и съгласно чл.59 ЗЗД в размер на 491,92
лева за направени разходи от дружеството за заплащане на данък по ЗДДФЛ.
В
молбата се сочи, че М. е бивш управител на дружеството, освободен съгласно
решение на едноличния собственик на 05.05.2020 г. след установени липси от
банковата сметка на дружеството. Решението за това било вписано в Търговския
регистър, като управителят не е освободен от отговорност. След извършване на
проверка на плащанията от банковата сметка на дружеството към личната сметка на
ответника е установено извършването на редица нерегламентирани преводи, които
надхвърлят размера на уговореното възнаграждение. Твърди се, че надплатените
суми обхващат периода м.януари до м. май 2020 г. и са извършвани въз основа на
платежни нареждания подписани от ответника в качеството му на управител, към
неговата лична банкова сметка. Tова
е довело до неосчетоводяване на направени разходи,
както и надвнесени данъци по ЗДДФЛ. Ищецът посочва, че между страните е
уговорено възнаграждението на управителя в размер на 3460 лв. на месец или
нетно 2741.94 лв., а всички останали преводи представляват разпореждане със
средства на дружеството без решение на едноличния собственик и се явяват вреда
нанесена на дружеството. Затова се иска осъждане на ответника да заплати
посочената сума, а при условията на евентуалност - да възстанови същата на
плоскостта на неоснователното обогатяване.
В
законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се
оспорват исковете и се моли да бъдат отхвърлени претенциите.
Твърди се, че между страните е съществувал валиден договор за управление от
20.04.2019 г. като на същата дата ответникът е сключил и договори за управление
на още три дружества, с едноличен собственик на капитала И. М. срещу
възнаграждение от по 100 лв. на месец за всяко от тях. На 05.05.2020 г. е
освободен като управител на всички дружества. Посочва, че за целия период на
управление всички действия са били извършвани със знанието и съобразно
инструкциите на едноличния собственик, посредством интернет кореспонденция по
e-mail, skype, telegram, whatsapp и др. Всички платежни нареждания са били
изпращани на едноличния собственик и той не се е противопоставил на нито едно
от тях. Практика е било всяко действие да се съгласува. За сумите, посочени от
ищеца като бонуси за управителя, се твърди, че представляват разходи за
поддръжка на офиса на дружеството. Управителят лично е заплащал тези разходи,
които впоследствие са били възстановявани по банков път. Тъй като другите три
дружества не са извършвали дейност, плащането на възнаграждението на управителя
също е било осъществявано от банковата сметка на “Лаборатория за естествени
продукти” ЕООД. Излагат се подробни съображения за направените плащания по
месеци в процесния период, като се сочи, че разликата над уговореното
възнаграждение по договора за управление на ищцовото дружество представляват от
една страна възнаграждението дължимо за управлението на другите три дружества,
разходи за офиса, които са възстановявани по личната сметка на управителя и
разходи направени от него за заплащане на възнаграждението на друг работник П.
Д. П., както и дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск. При
условията на евентуалност са заявени възражения за прихващане с дължимото
обезщетение за неползван платен годишен отпуск и сумите платени от името на
дружеството в полза на работника П., с които ищецът неоснователно се обогатил.
На следващо място се сочи, че между страните е било постигнато съгласие за
увеличаване размера на възнаграждението на управителя на сумата от 5000 лв.,
считано от м. април 2020 г. Твърди се още, че сумата за платен ЗДДФЛ е вярно
калкулирана и законосъобразно заплатена, съобразно размера на полученото
възнаграждение от управителя, поради което се оспорва наличието на вреда за
ищеца. По отношение на датата на прекратяване на правоотношението се сочи, че
едва на 11.05.2020 г. ответникът е уведомен за това, като обстоятелството е
вписано в търговския регистър на 13.05.2020 г.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, той
депозира писмено становище, с което моли съда да уважи претенцията и да присъди
на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли
претенциите и да присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На
02.04.2019 г. между „Лаборатория за естествени продукти“ ЕООД (за краткост
Дружеството), в качеството му довереник, и ответника Д.Д.М., в качеството му на
доверител, е сключен договор за управление на търговско дружество (за краткост
Договора), по силата на който дружеството възлага, а управителят М. приема
срещу възнаграждение да извършва управление и представителство на дружеството.
Срокът на Договора е безсрочен. Според т.3.3 от Договора управителят има
задължение да изпълнява поставените задачи от дружеството. За извършване
управлението на дружеството управителят получава брутно месечно възнаграждение
в размер на 3460 лева, платимо на 25-то число на текущия месец, което подлежи
на промяна единствено с допълнително споразумение към Договора. Управителят има
право да ползва платен годишен отпуск.
На
същата дата, 02.04.2019 г., между „***“ ЕООД, в качеството му довереник, и
ответника Д.Д.М., в качеството му на доверител, е сключен договор за управление
на търговско дружество, по силата на който дружеството възлага, а управителят М.
приема срещу възнаграждение да извършва управление и представителство на
дружеството. Срокът на Договора е безсрочен. Според т.3.3 от Договора
управителят има задължение да изпълнява поставените задачи от дружеството. За
извършване управлението на дружеството управителят получава брутно месечно
възнаграждение в размер на 100 лева, платимо на 25-то число на текущия месец,
което подлежи на промяна единствено с допълнително споразумение към Договора.
Управителят има право да ползва платен годишен отпуск.
На
същата дата, 02.04.2019 г., между „***“ ЕООД, в качеството му довереник, и
ответника Д.Д.М., в качеството му на доверител, е сключен договор за управление
на търговско дружество, по силата на който дружеството възлага, а управителят М.
приема срещу възнаграждение да извършва управление и представителство на
дружеството. Срокът на Договора е безсрочен. Според т.3.3 от Договора
управителят има задължение да изпълнява поставените задачи от дружеството. За
извършване управлението на дружеството управителят получава брутно месечно
възнаграждение в размер на 100 лева, платимо на 25-то число на текущия месец,
което подлежи на промяна единствено с допълнително споразумение към Договора.
Управителят има право да ползва платен годишен отпуск.
На
същата дата, 02.04.2019 г., между „***“ ЕООД, в качеството му довереник, и
ответника Д.Д.М., в качеството му на доверител, е сключен договор за управление
на търговско дружество, по силата на който дружеството възлага, а управителят М.
приема срещу възнаграждение да извършва управление и представителство на
дружеството. Срокът на Договора е безсрочен. Според т.3.3 от Договора
управителят има задължение да изпълнява поставените задачи от дружеството. За
извършване управлението на дружеството управителят получава брутно месечно
възнаграждение в размер на 100 лева, платимо на 25-то число на текущия месец,
което подлежи на промяна единствено с допълнително споразумение към Договора.
Управителят има право да ползва платен годишен отпуск.
Едноличен
собственик на капитала и на четирите дружества е господин И. А. М., гражданин
на ***, с адрес в гр. ***. Във всички четири договора е посочен един и същ
електронен адрес на едноличния собственик, а именно – ***.
Свидетелят
Г. Д. Г. свързва едноличния собственик на капитала на дружеството с ответника М.,
като в резултат последният е назначен за управител на дружествата. В ищцовото
дружество като служител работи и П. Д. П..
Докато
М. е управител на Дружеството преди всяко плащане се изпраща писмо по
електронна поща, в което се посочват сумите, които следва да се платят, и какво
е основанието за плащане – заплати, офис разходи или други. След като получи
потвърждение отново по електронна поща, М. нарежда сумите. Основно той
комуникира с В. Т. и И. М.. Последният превежда финансовите средства от фирма „В.
Т.“, със седалище в Кипър, по банкова сметка ***, от която се извършват всички
плащания, включително и на заплатите на М. като управител на другите три дружества
(аргумент от платежни нареждания за кредитен превод от 17.06.2019 г. – л.111 –
л.116 от делото). От платежни нареждения, находящи се на л.143, л.144 и л.145
от делото се установява, че Дружеството превежда по банкова сметка на ответника
на 21.05.2019 г. сумата от 3143,24 лева, като основание за превода е посочено
„заплата и бонус за април 2019 г.“, на 18.07.2019 г. сума от 592 лева, като
основание за превода е посочено „разходи за юли 2019 г.“, а на 09.07.2019 г. –
сума в размер на 3632 лева с основание „заплата за юни и бонус от LNP“.
Нетният
размер на възнаграждението на М. по Договора възлиза на 2741,94 лева. Нетният
размер на възнаграждението по другите три договора за управление е общо 270
лева, като се получава сума в размер на 3011,94 лева. От платежни нареждения,
находящи се на л.143, л.144 и л.145 от делото, се установява, че Дружеството
превежда по банкова сметка на ответника на 21.05.2019 г. сумата от 3143,24
лева, като основание за превода е посочено „заплата и бонус за април 2019 г.“,
на 18.07.2019 г. сума от 592 лева, като основание за превода е посочено
„разходи за юли 2019 г.“, а на 09.07.2019 г. – сума в размер на 3632 лева с
основание „заплата за юни и бонус от LNP“.
На
03.01.2020 г. чрез банков превод с референция № ***, извършен чрез онлайн
банкиране, Дружеството чрез управителя М. нарежда по банкова сметка на самия М.
сумата от 3012 лева, като основание за превода е посочено „заплата за месец
декември 2019 г.“.
На
21.01.2020 г. чрез банков превод с референция № ***, извършен чрез онлайн
банкиране, Дружеството чрез управителя М. нарежда по банкова сметка на самия М.
сумата от 2164,70 лева, като основание за превода е посочено „бонус за 2019 г.“.
Тази сума е коментирана в съобщение по електронна поща, изпратено на 20.12.2019
г. от ответника до А. М. на адрес ***. В писмото М. посочва, че за работата на офиса в гр. Бургас през 2019 г. е
натрупан годишен полагаем отпуск от 15 дни, като предлага служителите да ги
получат под формата на парична компенсация със заплата от декември. Уточнява
също така, че тази компенсация ще се обложи с данъци, както следва: Д.М. –
бруто 2405,21 лева (нето 2164,69 лева); П. Д. П. – бруто 1510,02 лева (нето
1237,48 лева). Потвърждава, че счетоводният отдел е информиран за това и чака
решение. На 30.12.2019 г. ответникът получава писмо на електронната си поща (***) от
А. М., с което го уведомява, че планират следващия месец по отношение на
финансовите потоци, поради което плащането на компенсацията за платения годишен
отпуск за 2019 г. ще бъде извършено приблизително в края на януари, началото на
февруари. Господин М. не надява на разбиране от служителите и информира, че ако
стане възможно да се извърши плащане по-рано, М. ще бъде информиран. От тази
кореспонденция се налага изводът, че разходването на средства предварително
трябва да бъде одобрено от едноличния собственик на капитала.
На
20.01.2020 г. ответникът получава съобщение по електронна поща от А. М. с
указание до М. да направи превод на негов „годишен отпуск за 2019 г. и този на П.“,
като се посочват и сумите в нетен размер – 2164,69 лева за М. и нето 1237,48
лева за П.. На същата дата управителят изпраща по електронна поща на А. М.
платежните нареждания, а последният му благодари отново с писмо по електронна
поща на същия ден.
На
21.01.2020 г. чрез банков превод с референция № ***, извършен чрез онлайн
банкиране, Дружеството чрез управителя М. нарежда по банкова сметка на самия М.
сумата от 1237,50 лева, като основание за превода е посочено „бонус за П. Д. П.
за 2019 г.“. Тъй като изплащането на заплатите на управителя и на служителя П.
се бавят, последният моли ответника да покрие негови задължения с лични
средства, които впоследствие да приспадне от дължимата му заплата. Поради тази
причина в периода септември 2019 г. – февруари 2020 г. М. с лични средства
изплаща авансово на ръка на П. суми в общ размер на 371 лева, а в периода ноември
2019 г. – януари 2020 г. заплаща разходи на П. за електроенергия и интернет в
размер на 406,51 лева. Именно поради това на 21.01.2020 г. ответникът превежда от
своята лична банкова сметка по сметка на П.Д.П. като бонус за 2019 г. „само“
сумата от 460 лева, тъй като сборът от трите суми (460 лева, 406,51 лева и 371
лева) е равен на 1237,51 лева, колкото е „уточненият“ бонус за 2019 г.
(разликата е в 3 стотинки).
На
23.01.2020 г. чрез банков превод с референция № ***, извършен чрез онлайн
банкиране, Дружеството чрез управителя М. нарежда по банкова сметка на самия М.
сумата от 630 лева, като основание за превода е посочено „превод за дружествени
(фирмени) разходи“.
На
05.02.2020 г. чрез банков превод с референция № ***, извършен чрез онлайн
банкиране, Дружеството чрез управителя М. нарежда по банкова сметка на самия М.
сумата от 3014 лева, като основание за превода е посочено „заплата за месец
януари 2020 г.“ На 20.02.2020 г. чрез банков превод с референция № ***,
извършен чрез онлайн банкиране, Дружеството чрез управителя М. нарежда по
банкова сметка на самия М. сумата от 931 лева, като основание за превода е посочено
„превод за дружествени (фирмени) разходи“. Сумата е коментирана в
кореспонденция по електронна поща между ответника и А. М. на същата дата, като М.
го уведомява, че трябва да се платят офисни разходи в размер на 931 лева, а М.
благодари за платежните и указва „плащайте офисните разходи през LNP, както преди. Според списъка с разходите – ОК“.
На
05.02.2020 г. чрез банков превод с референция № ***, извършен чрез онлайн
банкиране, Дружеството чрез управителя М. нарежда по банкова сметка на ТД на НАП-Бургас
сумата от 834,86 лева, включваща всички данъци по ЗДДФЛ на служителите на
дружеството за периода 01.01.2020 г. – 31.01.2020 г.
На
04.03.2020 г. чрез банков превод с референция № ***, извършен чрез онлайн
банкиране, Дружеството чрез управителя М. нарежда по банкова сметка на самия М.
сумата от 3012 лева, като основание за превода е посочено „заплата за месец
февруари 2020 г.“ На същата дата чрез банков превод с референция № ***,
извършен чрез онлайн банкиране, Дружеството чрез управителя М. нарежда по
банкова сметка на смаия М. сумата от 1568 лева, като основание за превода е
посочено „заплата за месец февруари 2020 г. за П.“. Преди това обаче М. е
изплатил от собствената си банкова сметка по сметка на П.Д.П. заплатата му за
февруари 2020 г. в същия размер.
На
04.03.2020 г. чрез банков превод с референция № ***, извършен чрез онлайн
банкиране, Дружеството чрез управителя М. нарежда по банкова сметка на самия М.
сумата от 600 лева, като основание за превода е посочено „превод за дружествени
(фирмени) разходи“.
На
02.04.2020 г. чрез банков превод с референция № ***, извършен чрез онлайн
банкиране, Дружеството чрез управителя М. нарежда по банкова сметка на самия М.
сумата от 3012 лева, като основание за превода е посочено „заплата за месец
март 2020 г.“. На същата дата чрез банков превод с референция № ***, извършен
чрез онлайн банкиране, Дружеството чрез управителя М. нарежда по банкова сметка
на самия М. сумата от 600 лева, като основание за превода е посочено „превод за
дружествени (фирмени) разходи за месец август 2019 г.“
На
02.04.2020 г. в кореспонденция по електронна поща между управителя и А. М. се
уточнява, че ще има разплащане с всички, „с изключение на П. и М.“. По
отношение на П. има промяна в заплатата, поради което се налага допълнително
уточняване. На 10.04.2020 г. чрез банков превод с референция № ***, извършен
чрез онлайн банкиране, Дружеството чрез управителя М. нарежда по банкова сметка
на П.Д.П. сумата от 390 лева, като основание за превода е посочено
„допълнително плащане към заплата за месец март 2020 г.“.
На
10.04.2020 г. е проведен разговор по скайп между И. М. и ответника М., в хода
на който едноличният собственик на капитала заявява, че са се договорили
заплатата на М. да бъде 5000 лева чисто без бонуси и проценти.
На
04.05.2020 г. М. уведомява с писмо по електронна поща А. М., че е необходимо да
се запълни сметката на LNP със сума за заплати, офисни разходи, като за П. сумата е
2587 лева, а за М. – 5968 лева, като сумите са с данъците. На 05.05.2020 г. М.
получава отговор по електронна поща от А. М. да изплати заплатите на служителите,
като съобрази, че на П. е платен аванс.
На
05.05.2020 г. чрез банков превод с референция № ***, извършен чрез онлайн
банкиране, Дружеството чрез управителя М. нарежда по банкова сметка на самия М.
сумата от 5000 лева, като основание за превода е посочено „заплата за месец април
2020 г.“. На същата дата ответникът получава от В. Т. писмо по електронна поща
с искане за обяснение защо М. си е превел сума за заплата в размер на 5000
лева, след като заплатата му е в размер на 3012 лева и няма договор за 5000
лева. На 07.05.2020 г. М. отговаря също по електронна поща, че това е сторено
въз основа на разговор по скайп с И. М., на който е коментирана и одобрена
основна заплата в размер на 5000 лева нето, считано от 01.04.2020 г. М.
пояснява, че е изпратил по електронна поща Анекс към Договора за подписване. На
същата дата, 07.05.2020 г., М. получава отговор отново по електронна поща, че В.
Т. ще изясни въпроса с Игор.
На
05.05.2020 г. чрез банков превод с референция № ***, извършен чрез онлайн
банкиране, Дружеството чрез управителя М. нарежда по банкова сметка на самия М.
сумата от 1806 лева, като основание за превода е посочено „заплата за месец
април 2020 г. за П. Д. Де П.“. От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза се установява, че Дружеството не е извършило
плащане на трудовото възнаграждение на П. Д. П. по банков път или от каса.
Плащането на това трудово възнаграждение е извършено от Д.М..
На
15.06.2020 г. чрез банков превод с референция № ***, извършен чрез онлайн
банкиране, Дружеството нарежда по банкова сметка на ТД на НАП-Бургас сумата от
834,86 лева, включваща всички данъци по ЗДДФЛ на служителите на дружеството за
периода 01.05.2020 г. – 31.05.2020 г.
На
05.05.2020 г. И. А. М., в качеството му на едноличен собственик на капитала на четирите
дружества („Лаборатория за естествени продукти“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и
„***“ ЕООД) взема решения, с които на основание чл.141, ал.4 от ТЗ оттегля
овластяването на управителя Д.Д.М. и решава името му да бъде заличено от
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. На
основание чл.145 от ТЗ управителят ще отговаря имуществено за причинени на
Дружеството вреди. За нов управител и на четирите дружества е назначена Х. Д.Б..
На
11.11.2020 г. И. А. М., в качеството му на едноличен собственик на капитала на
„Лаборатория за естествени продукти“ ЕООД взема решение на основание чл.137,
ал.1, т.8 от ТЗ да бъде ангажирана отговорността на Д.М. по съдебен ред чрез
предявяване на искове във връзка с констатирано неправомерно разпореждане с
парични суми от банковите сметки на Дружеството в периода, в който М. е бил
управител на Дружеството.
По доказателствата:
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приетите по делото писмени доказателства и от заключенията на вещите лица по съдебно-икономическа и съдебно-техническа
експертизи, както и от показанията на свидетеля Г. Д. Г..
Съдът
кредитира частично обясненията на управителя на ищцовото дружество, дадени в
съдебно заседание, проведено на 27.05.2021 г. Това е така, защото госпожа К. е
управител от 29.07.2021 г., т.е. възпроизвежда събития, настъпили след тази
дата. Ако страната заяви
факти, които я ползват, обясненията й не са доказателствено средство, а
твърдение, подлежащо на доказване по общия ред. Управителят излага „изгодни
за страната“ факти, а именно, че оперативната работа в Дружеството не протича
по начина, по който ответникът представя. От изложеното от госпожа К. обаче не може да се направи еднозначен извод,
че по същия начин се е процедирало и по времето, когато ответникът е бил
управител. При все това, госпожа К. „признава“, че комуникацията между нея и И.
М. е от разстояние, като основно се използват видео-конферентни разговори, но и
разговори по вайбър, за което обстоятелства съдът цени обясненията.
Оспорванията
на ищеца относно
доказателствената стойност на представената по делото разпечатка от електронна кореспонденция,
предвид неподписването й
с електронен подпис, са неоснователни. В случая са представени електронни
документи,
възпроизведени на хартиен носител в заверен от страната препис при условията на
чл.
184 от ГПК, с превод на български език,
който е достоверен според заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза. Обстоятелството, че
същите не съдържат квалифициран електронен подпис, съответно не се ползват с
формална доказателствена сила, не ги приравнява на „правно нищо“, т. е. на пълна липса
на волеизявление. Нещо повече, тези
документи са и представени и на електронен носител и приобщени към делото.
Ето защо доказателствената стойност на тези документи, следва да се преценява
съвкупно с останалите доказателства по делото. Както вече се посочи, според показанията на свидетеля Г. Г. ответникът е комуникирал
по електронна поща както с едноличния собственик на капитала, така и с лицата В.
Т. и А. М., и това е било трайно установена практика. Свидетелят заяви, че
принцип на работа в дружеството е преди всяко плащане, да се изпраща имейл, в
който да се посочват офис разходи, разходи за заплати и други плащания, като
след като получи потвърждение, управителят нарежда преводите. Свидетелят е
виждала тези съобщения.
От
друга страна, макар съобщенията да са водени основно между А. М. и В. Т., от
една страна, и ответника М., от друга, едноличният собственик на капитала е
знаел за тази кореспонденция, защото част от нея му е изпращана като копия.
Извън изложеното, едноличният собственик на капитала не се е противопоставил на
кореспонденцията между тези лица и управителя с указание до М., че те нямат
правомощия да представляват Дружеството – аргумент от кореспонденция по
електронна поща от 24.10.2019 г., от която е видно, че копие от нея е изпратено
от В. Т. на И. М..
Ето
защо съдът намира, че ответникът е получавал надлежни указания от името на
едноличния собственик на капитала по електронна поща, свързани с дейността на
Дружеството.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Правната
квалификация на предявения иск е чл.145, вр. чл.137, ар.1, т.8 ТЗ, а при
условията на евентуалност чл.55 и чл.59 от ЗЗД. От ответника са заявени
възражения за прихващане с правна квалификация чл.103 от ЗЗД.
В
решение
№ 41/29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. състав на ВКС, I т. о. e прието, че наличието на
взето решение по чл.
137, ал. 1, т. 8 ТЗ от съдружниците в дружество с ограничена отговорност, респективно от едноличния собственик на капитала,
за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу управителя за причинени на дружеството вреди е предпоставка за
реализиране на специалната имуществена отговорност на управителя по чл. 145 ТЗ; решението се наслагва върху фактическия състав на деянието, от което
произтича имуществената отговорност на управителя, и е предпоставка за нейното
реализиране по исков ред.
Становище,
че решението по чл.
137, ал. 1, т. 8 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на
иск по чл.
145 ТЗ срещу управителя, включително когато той е освободен към момента на
подаване на исковата молба, е изразено и в решение №
115/27.11.2012 г. по т. д. № 61/2011 г. на ВКС, II т. о. Тъй като такова решение е взето и е представено по
делото, искът по чл.145 от ТЗ е допустим.
Предвидената
в чл.
145 ТЗ специална имуществена
отговорност на управителя възниква при осъществяване на специфични предпоставки
– виновно и противоправно поведение на задълженията на управителя по повод
управлението на дружеството, от което са произтекли вреди за дружеството (в този смисъл решение № 70 от 7.06.12
г. по т. д. № 276/11 г. на ВКС, ТК, II т. о.).
По отношение на преведените суми за възнаграждение на
ответника:
Установи
се по делото, че за периода април 2019 г. – май 2020 г. ответникът е управител
на четири дружества, като общият нетен размер на дължимото му възнаграждение за
управление е 3011,94 лева. Установи се, че това общо възнаграждение се изплаща
от банковата сметка на дружеството ищец. Установи се също от кореспонденция по
електронна поща, както и от плащания в предходен преди процесния период, че
Дружеството е наясно, че М. следва да получи възнаграждение в размер на 3012 лева.
Видно
от приетите по делото банкови преводи от 03.01.2020 г., от 05.02.2020 г.,
04.03.2020 г. и от 02.04.2020 г. като основание за превода е посочено „заплата
за предходния месец“. При липса на други уточнения, следва, че такъв размер на
заплата се дължи от „Лаборатория за естествени продукти“ ЕООД, което очевидно
противоречи на Договора. От друга страна, след като „наредител“ е само
Дружеството, то може да се изведе извод, че възнаграждение за управлението на
останалите три дружества не е изплатено на ответника. Видно от писмените
доказателства по делото, в предходен момент (през 2019 г.) макар и сумите да са
били нареждани от банкова сметка ***, са съставяни отделни платежни нареждания,
в които изрично е посочено като основание за плащане заплата за конкретен месец
по отношение на конкретно дружество („***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД). Ето
защо, като е наредил сума, по-голяма от дължимата му като възнаграждение по Договора,
без по-нататъшни уточнения, че се касае за възнаграждение за управление на 4
дружества, ответникът виновно е причинил имуществени вреди на Дружеството.
По
отношение на възнаграждението за месец април 2020 г., изплатено на 05.05.2020
г. съдът намира следното:
По
делото не се установи да е сключвано допълнително писмено споразумение за
изменение на възнаграждението по Договора, а то може да бъде изменено именно по
този начин. Както и ответникът признава, той е изпратил за подпис текст на
такова споразумение, но същото не е подписано от едноличния собственик на
капитала. Вярно е, че според свидетеля Г. И. М. се е съгласил „устно“ на
възнаграждение в размер на 5000 лева, но отново няма уточнение дали тази
уговорка касае само Дружеството или четирите дружества общо и каква част от
тези 5000 лева е възнаграждение за управление на Дружеството. Видно е от
платежното нареждане, че отново липсва такова уточнение. Нещо повече, видно от
електронна кореспонденция, на 05.05.2020 г. господин В. Т. иска „обяснение“ от
ответника защо си е превел сума в размер на 5000 лева като заплата, при
положение, че заплатата му е 3012 лева. Именно на 05.05.2020 г. едноличният
собственик на капитала на Дружеството взема решение за освобождаване на М. като
управител, т.е. не е съгласен с такъв размер на заплатата.
Предвид
изложеното, като е изплатил на себе си за заплати за месеците декември 2019 г.,
януари 2020 г., февруари 2020 г., март 2020 г. и април 2020 г. по-голяма сума
от дължимата му, ответникът е нанесъл имуществени вреди на Дружеството в размер
на 3340,30 лева.
По отношение на изплатения на 21.01.2020 г. на ответника
„бонус за 2019“:
Установи
се от интернет кореспонденция между ответника и господин А. М., че е договорено
М. и П. Д. П. да получат компенсация в пари за неизползван платен годишен
отпуск за 2019 г., като управителят следва да получи нето 2164,69 лева, а
служителят П. – 1237,48 лева. На 20.01.2020 г. управителят получава съобщение
по електронна поща от А. М. да извърши превод на сумата от 2164,69 лева в полза
на управителя и сумата от 1237,48 лева в полза на служителя П., която
представлява компенсация за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г.
Ето
защо, като е превел на себе си сумата от 2164,70 лева ответникът не е причинил
вреди на дружеството. Вярно е, че в платежния документ е посочено основание
„бонус“, а не „компенсация“, но М. не е получил сумата без основание, тъй като в
правомощията на едноличния собственик на капитала е „еднолично“ да реши да
изплати и други суми в полза на управителя, различни от възнаграждението му.
По отношение на изплатения на 21.01.2020 г. на ответника
„бонус за П. Д. П. за 2019“:
По
делото са налице доказателства, че сума в размер на 460 лева е платена от лична
банкова сметка на управителя на служителя П., като основание за плащането е
посочено „бонус за 2019 г.“. Впоследствие Дружеството чрез управителя превежда
сума в размер на 1237,50 лева по лична банкова сметка на М., като основанието
отново е същото „бонус на П. Д. П. за 2019 г.“. Доколкото служителят П.
получава част от бонуса си, който му се дължи, то Дружеството не търпи
имуществени вреди за 460 лева. М. е изпълнил едно чуждо задължение (на
Дружеството към служителя П.) в интерес на работодателя, т.е. е предприел
водене на чужда работа без пълномощие. В този смисъл, той има право на
основание чл.61, ал.2 от ЗЗД да получи „обратно“ от Дружеството сумата от 460
лева, т.е. има вземане към него и сумата не е получена без основание. Ето защо
главният иск и евентуалният иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за тази сума
следва да бъдат отхвърлени.
За
разликата до пълния размер от 1237,50 лева ответникът твърди, че тъй като
възнагражденията в Дружеството се бавят, е предоставял свои лични средства на
служителя П., който от своя страна да покрие свои разходи. Твърди също, че общият
размер на тези плащания плюс преведената сума от 460 лева е равен на 1237,48
лева, колкото следва да получи служителят П. като обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2019 г. Ответникът посочва, че е налице уговорка между
него и П. впоследствие сумите да му бъдат удържани при изплащане на следващата
заплата.
Доказателства,
че едноличният собственик на капитала е уведомен за тези уговорки, по делото
няма. Нещо повече, на М. са дадени „указания“ да заплати на П. сумата от
1237,48 лева, на което управителят не възразява, че тази сума ще бъде преведена
лично на него поради уговорка с П.. Извън горното, „прихващането“ по уговорка
между М. и П. следва да бъде извършено със суми за заплата, а не със сума за
„бонус“. Ето защо като е превел „на себе си“ сумата от 1237,50 лева ответникът
е нанесъл имуществени вреди на Дружеството в размер на 777,50 лева.
Ответникът
е направил възражение за прихващане, тъй като Дружеството се е обогатило, като
не е изплатило на П. Д. П. бонуса. Възражението е неоснователно. Дружеството е
„длъжник“ на служителя за сумата по бонуса, т.е. П. Д. П. е кредитор за същата.
След като последният „прехвърля“ вземането си за бонуса на М., то длъжникът
(Дружеството) следва да бъде уведомен от „стария“ кредитор, че вече негов
кредитор е М., още повече, че именно едноличният собственик на капитала трябва
да разреши плащането. Такова уведомяване (чрез И. М., В. Т. или А. М.) обаче не
е налице, поради което М. не е „кредитор“ и няма насрещно вземане срещу
Дружеството.
Ето
защо главният иск е основателен и за сумата от 777,50 лева.
По отношение на изплатената на 04.03.2020 г. на ответника
сума от 1568 лева „заплата за месец февруари 2020 г. за П.“:
По
делото са налице доказателства, че сумата от 1568 лева е заплатена на П. Д. П.
от личната сметка на управителя, като е посочено основание за превода „заплата
за февруари 2020 г.“ Впоследствие Дружеството чрез управителя превежда същата
сума по лична банкова сметка на М., като основанието отново е същото „заплата
за февруари 2020 г. за П.“. Доколкото служителят П. получава възнаграждението
си, то Дружеството не търпи имуществени вреди. М. е изпълнил едно чуждо задължение
(на Дружеството към служителя П.) в интерес на работодателя, т.е. е предприел
водене на чужда работа без пълномощие. В този смисъл, той има право на
основание чл.61, ал.2 от ЗЗД да получи „обратно“ от Дружеството сумата от 1568 лева,
т.е. има вземане към него и сумата не е получена без основание. Ето защо
главният иск и евентуалният иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за тази сума
следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на изплатената на 05.05.2020 г. на ответника
сума от 1806 лева „заплата за месец април 2020 г. за П. Д. П.“:
По
делото са налице доказателства, че сума от 1505 лева е заплатена на П. Д. П. от
личната сметка на управителя, като е посочено основание за превода „заплата за
април 2020 г., предварително получени 150 + 300“. Впоследствие Дружеството чрез
управителя превежда сумата от 1806 лева по лична банкова сметка на М., като
основанието отново е същото „заплата за април 2020 г. за П.“. От заключението
на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че възнаграждението на служителя П. за месец април
2020 г. не е изплатено от Дружеството, а лично от ответника М.. Доколкото
служителят П. получава възнаграждение, то Дружеството не търпи имуществени
вреди за сумата от 1806 лева. М. е изпълнил едно чуждо задължение (на
Дружеството към служителя П.) в интерес на работодателя, т.е. е предприел
водене на чужда работа без пълномощие. В този смисъл, той има право на
основание чл.61, ал.2 от ЗЗД да получи „обратно“ от Дружеството сумата от 1806
лева, т.е. има вземане към него и сумата не е получена без основание. Ето защо
главният иск и евентуалният иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на преведената сума от 390 лева на
10.04.2020 г.:
Установява
се, че тя е преведена на служителя П., а не на ответника, като допълнение към
заплата за месец март 2020 г. От интернет кореспонденция по делото се
установява, че на 02.04.2020 г. управителят е изрично уведомен, че размерът на
заплатата на служителя се „уточнява“ и евентуален трансфер ще бъде извършен
след 05.04.2020 г., тъй като е ден неделя. Ето защо главният иск за тази сума е
неоснователен, както и евентуалният по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, тъй като
сумата не е получена от ответника, а от трето лице и е наредена от управителя
по нареждане на едноличния собственик.
По отношение на изплатените от Дружеството лично на
ответника суми за „фирмени разходи“:
Установи
се от показанията на свидетеля Г. и от писмените доказателства за отношенията
между страните в предходен период (2019 г.), че управителят заплаща текущите
разходи на Дружеството (за ток, телефон, преводи и др.) с лични средства, след
което Дружеството му възстановява средствата. От кореспонденция по електронна
поща от 09.01.2020 г. между А. М. и управителя М. се установява, че офисните
разходи се плащат по сметката на М.. От друга страна, всички плащания
предварително следва да бъдат одобрени от едноличния собственик на капитала,
след което сумите да бъдат наредени. Ето защо с изплатените от Дружеството на
ответника суми за фирмени разходи то не търпи вреди. Не се установи по делото
тези разходи да са платени „два пъти“ – веднъж от Дружеството директно на
кредиторите и втори път на управителя М., поради което главният иск и евентуалният
иск са неоснователни.
По отношение на данък по ЗДДФЛ:
Както
вече се посочи, ответникът е имал право да получи сумата от 2164,70 лева компенсация
за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г., поради което правилно е
определена данъчната основа за месец януари 2020 г. в размер на 5451,81 лева,
поради което дължимият данък по ЗДДФЛ за месец януари 2020 г. е в размер на
834,66 лева и такава сума е заплатена, поради което не е налице вреда за Дружеството.
В
обстоятелствената част на исковата молба (стр.7, последен абзац и страница 8,
първи абзац) ищецът твърди, че ответникът „превеждайки сумата от 2258,06 лева
без основание, в допълнение към възнаграждението си по договора за управление
над уговореното си възнаграждение, е задължил дружеството да декларира за месец
Май 2020 г., данъчна основа от 5555,56 лева и да внесе данък по ЗДДФЛ в общ
размер на 555,55 лева“. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че данък „общ доход“ по
ЗДДФЛ за М. за месец април 2020 г. е в размер на 555,56 лева, а не за месец май
2020 г. За месец май 2020 г. същият данък е в размер на 99,44 лева. Изменение
на иска чрез изменение на фактите, не е заявено от ищеца в хода на процеса.
На
следващо място, ответникът е изплатил на себе си сумата от 5000 лева като възнаграждение
за месец април 2020 г., а не за месец май 2020 г. (установи се от заключението
на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, че
възнаграждението на М. за май 2020 г. е в размер на 894,96 лева). Видно от
платежното нареждане от 15.06.2020 г. (л.43 от делото) заплатените данъци по ЗДДФЛ
на служителите на Дружеството са за периода 01.05.2020 г. – 31.05.2020 г., а
договорът за управление с ответника е прекратен на 05.05.2021 г. Дружеството не
е следвало да декларира данъчна основа за месец май 2020 г. в размер на 5555,56
лева, защото не дължи на ответника възнаграждение по Договора в размер на 5000
лева за същия месец (нито дори такова в размер на 2741,94 лева), но това не е в
резултат на действия или бездействия на ответника, поради което главният иск по
чл.145 от ТЗ следва да бъде отхвърлен.
Тъй
като съдът е отхвърлил главния иск за сумата от 491,92 лева, представляваща
разходи за заплащане на данък по ЗДДФЛ, то се е сбъднало процесуалното условие
за разглеждане на евентуалния иск по чл.59 от ЗЗД за същата сума. Съдът намира този
иск за недопустим, като мотивите за това са следните:
Правото
на иск за вземане за неоснователно обогатяване при общия
фактически състав възниква само тогава, когато ищецът не разполага
с друг иск, с който може да се защити. С оглед на субсидиарния характер на иска
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, той е
поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато последният въобще не може, или не е могъл да се защити нито с исковете
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито с друг иск. Дружеството разполага с иск по чл.145 от ТЗ,
който на основание чл.
59, ал. 2 ЗЗД изключва приложението на общия състав на чл. 59 ЗЗД – аргумент от Определение
№ 206 от 6.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 171/2017 г., I т. о.
Ето
защо евентуалният иск по чл.59 от ЗЗД следва да бъде оставен без разглеждане.
По разноските:
При
този изход на делото право на разноски имат и двете страни – аргумент от чл.78,
ал.1 и ал.3 от ГПК. В този смисъл, съдът следва на първо място да разгледа
възражението ответника с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Ищецът представя списък с разноските по
чл.80 от ГПК (л.226 от делото), в който не е посочена сума, внесена като
депозит за възнаграждение за експерта, изготвил съдебно-счетоводната
експертиза, поради което такава сума не следва да се присъжда.
Ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 3600 лева, което включва и възнаграждение за
процесуално представителство за производство по обезпечаване на исковете. Служебно известен факт на съда е ч. гр. дело № 7532/2020
г. по описа на БРС, в което производство е допуснато обезпечение на бъдещите
осъдителни искове с правни основания чл. 145, ТЗ във вр. с чл. 45, чл. 55, ал.
1 и чл. 59, ЗЗД които дружеството
ще предяви срещу М. за сума в общ размер от 13
758,92 лева, представляваща нанесени на дружеството
вреди, последица от противоправните действие на бъдещия ответник при изпълнение
на задълженията му на управител по договор за възлагане на управление от
02.04.2019 год., чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” на вземанията на ответника М. в изчерпателно посочени банки. Според т.5 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г. направените
от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайният му изход.
Материалният интерес по делото е
13 758,92 лева. С оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата) минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 942,77 лева без ДДС. Тъй като по делото са проведени пет
съдебни заседания адвокатът има право на допълнително възнаграждение в размер
на 300 лева на основание чл.7, ал.9 от Наредбата. Тъй като адвокатът на
дружеството е регистриран по ДДС, то минималният размер на възнаграждението за
исковото производство е 1491,32 лева. Минималният размер на възнаграждението за
обезпечителното производство е в размер на 673,97 лева без ДДС на основание чл.7,
ал.7, вр. ал.2, т.3 от Наредбата или 808,76 лева.
Видно
от представения по делото договор за правна защита и съдействие ищецът е
заплатил за заповедното производство адвокатско възнаграждение в размер на 1200
лева с ДДС, а за исковото производство 2400 лева с ДДС. Същите са прекомерни с
оглед фактическата и правна сложност на производствата, като намира за
справедлив размер за обезпечителното производство адвокатско възнаграждение от
850 лева, а за исковото производство – от 1700 лева. Ищецът е заплатил в
обезпечителното производство държавна такса в размер на 40 лева, а в исковото –
държавна такса в размер на 580,70 лева. С оглед уважената част от исковете
дружеството има право на разноски в обезпечителното производство в размер на
266,36 лева, а в исковото производство – в размер на 682,57 лева.
Ответникът
също представя списък на разноските по чл.80 от ГПК, който включва адвокатски
хонорар в размер на 1700 лева и възнаграждение на вещите лица по
съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи в размер на 438 лева. По
делото няма доказателства ответникът да е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 1700 лева, поради което такова и не следва да му се присъжда. Независимо
че страната сочи, че представя заедно със списъка по чл.80 от ГПК и договор за
правна защита и съдействие, такъв не е представен по делото. С оглед
отхвърлената част от исковете ищецът дължи разноски на ответника в размер на 306,91
лева.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д.Д.М., ЕГН – **********, да заплати на „Лаборатория
за естествени продукти“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 4117,80 лева (четири
хиляди сто и седемнадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща причинени
на дружеството имуществени вреди в периода януари 2020 г. – май 2020 г. от
ответника в качеството му на управител на същото, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба на 10.12.2020 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.145 от ТЗ
за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от
13 758,92 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Лаборатория за естествени продукти“
ЕООД, ЕИК – *********, срещу Д.Д.М., ЕГН – **********, евентуален иск по чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата от 9149,70 лева (девет хиляди сто четиридесет и
девет лева и седемдесет стотинки), получена от ответника без основание за
периода януари 2020 г. – май 2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Лаборатория за естествени
продукти“ ЕООД, ЕИК – *********, срещу Д.Д.М., ЕГН – **********, евентуален иск
по чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата от 491,42 лева (четиристотин деветдесет и един
лева и четиридесет и две стотинки), представляваща извършени разходи от
дружеството за заплащане на данък по ЗДДФЛ за месеците януари 2020 г. и май
2020 г., с която сума ответникът се е обогатил за сметка на дружеството, като ПРЕКРАТЯВА
производството по този иск.
ОСЪЖДА Д.Д.М., ЕГН – **********, да заплати на „Лаборатория
за естествени продукти“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 266,36 лева (двеста шестдесет и шест лева и тридесет и шест
стотинки), представляваща разноски по ч.гр. дело № 7532/2020 г. по описа на
БРС, и сумата от 682,57 лева (шестстотин осемдесет и два лева и петдесет и
седем стотинки), представляваща разноски в настоящото производство, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Лаборатория за естествени продукти“ ЕООД, ЕИК –
*********, да заплати на Д.Д.М., ЕГН – **********, сумата от 306,91 лева
(триста и шест лева и деветдесет и една стотинки), представляваща разноски по
делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно
с оригинала! ММ