П
Р И С Ъ Д А
№ 14
Гр. Троян, 23.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ в открито съдебно
заседание на двадесет и трети юли, две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГАТЕВА
Съдебни
заседатели: 1. С.С.
2.
С.В.
съдебен секретар
Ваня Маринова
прокурор Владимир
Зъзрев
разгледа
докладваното от съдия - ГАТЕВА
НОХд.
№ 74 по описа за 2019 година на Троянски районен съд и въз основа
на доказателствата по делото и Закона
П
Р И С
Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия М.К.П. – роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
***, и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование,
работи в Германия, неженен, живее на семейни начала, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 31.05.2017
година около 23:30 часа в гр. Троян, Ловешка област, в района на паркинга на
„Малък пазар", чрез нанасяне на удари с ръце в областта на лицето на К.М.М.
*** й причинил средна телесна повреда, изразяваща се травматично и открито
счупване на долната челюст с масивен хематом и с последващо оперативно лечение,
поради което и на основание чл. 129 ал. 2 предложение 3 позиция 1, във вр. ал. 1, във вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 буква
Б предложение 1 и чл. 42а, ал. 1, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 и чл.
42Б, ал. 1, 2 и 5 от НК го ОСЪЖДА на
ПРОБАЦИЯ
със следните пробационни мерки:
- ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ
адрес ***«***» № 15 - за срок от 3 (ТРИ)
ГОДИНИ, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице 2 (ДВА) ПЪТИ седмично;
- ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от 3 (ТРИ) ГОДИНИ и
- 200 (ДВЕСТА)
ЧАСА БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза на обществото, която мярка да се изпълни за всяка една от две
поредни години.
ОСЪЖДА подсъдимия М.К.П., с постоянен адрес ***, ***, и настоящ адрес ***, ЕГН **********
ДА
ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч, сумата 271.15 /двеста седемдесет и един лева и петнадесет стотинки/ лева -
разноски по делото за експертизи и сумата
118.00 /сто и осемнадесет/ лева в полза на РС гр. Троян – разноски по
делото.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или
протестиране пред Ловешки окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.
СЪДЪТ
ОБЯВЯВА 30-дневен срок от днес за
изготвяне на мотивите по чл. 308 от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
1:
Съдебни заседатели:
2:
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №
14/23.07.2019г.
По
НОХД№ 74/2019г. на ТРС
Подсъдимият М.К.П. *** е предаден на съд за престъпление по чл.129 ал.2
предл.3-то позиция 1 във вр.ал.1 от НК затова, че на 31.05.2017 година около 23:30 часа
в гр. Троян, Ловешка област, в района на паркинга на „Малък пазар", чрез
нанасяне на удари с ръце в областта на лицето на К.М.М. *** и причинил средна
телесна повреда, изразяваща се травматично и открито счупване на долната челюст
с масивен хематом и с последващо оперативно лечение.По повод на
престъплението е проведено досъдебно
производство, по което са разпитани множество свидетели, събрани са сведения за
съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за
подсъдимия.
Представителят
на прокуратурата в с.з. поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт. Счита, че престъплението и
авторството му са доказани от обективна и субективна страна, като подробните си
съображения за това излага в предоарията си по време на съдебните прения.Моли съда да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи наказание
при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. «Б»
от НК пробация с пробационни мерки
по чл.42а ал.2 т.1, 2 и 6 от НК,
като първите две мерки за срок от 3 години, а последната да бъде 200часа
безвъзмезден труд в полза на обществото за две поредни години.
Подсъдимият
М.К.П.
се явява лично в с.з. и със защитника си адв.Ц. от ЛАК.П. е дал
обяснения по повдигнатото обвинение, като оспорва изложеното в обвинителния
акт.Излага, че не се признава за виновен да е извършил престъплението, за което
му е повдигнато обвинение.Твърди, че вечерта на
31.05.2017г. до късно през нощта
е бил с брат си и със свои приятели, с които е играл карти. Обяснява, че бившата му приятелка К.М.М. го е заплашвала, че ще го вкара в
затвора.Сочи, че М. постоянно го тормозила
и провокирала. Споделя, че общата
им дъщеря М.М.К. вече живее при него, че е здрава и се чувства добре. В
подкрепа на твърденията си подсъдимият П.
е ангажирал гласни доказателства.Защитникът на подсъдимия адв.Ц. моли
съда да постанови оправдателна присъда,
тъй като обвинението не е доказано по категоричен начин от събраните по делото
доказателства, които същият обсъжда подробно в пледоарията си.Адв.Ц. счита,
че пострадалата М. не дава достоверни
показания с оглед силно влошените и отношения с подсъдимия П. и една присъда, която се основава само на
нейните показания ще бъде явно
несправедлива и противоречаща на принципите на правораздаването и в частност на необходимостта съдебните
актове да почиват на годни доказателства. Изтъква обстоятелството, че М. си е осигурила лъжесвидетели срещу заплащане. Обяснява,
че след като малолетната дъщеря на
пострадалата и на подсъдимия М.М.К. е отказала да свидетелства по делото, то
нейните показания не могат да бъдат годни доказателствени средства.Категоричен е,
че показанията на шест от свидетелите по делото
установяват по безспорен начин, че по време на твърдяното престъпление
подсъдимият П. е играл карти с тези свидетели.Адв .Ц. моли съда да признае
подзащитния му за невиновен да е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение и да го оправдае.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели
Е.К.П., К.М.М., К.Т.П., Б.А.Ш., Б.А.И., С.А.А.Н.А.М., С.К.А., П.К.П. и Е.И.Т., от заключенията на
назначените по делото
съдебно- медицински експертизи с вещо лице М.Г. и съдебно –
психологична експертиза с вещо лице Ч.Д.М. и от приложените към Досъдебно производство № 292/2017г.
по описа на РУ на МВР гр.Троян писмени доказателства и доказателствени средства
се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
М.К.П. и свидетелката К.М.М. са имали дълга връзка, като за кратки периоди
от време са живели и на семейни начала.От тази връзка се родила малолетната
М.М.К., родена на ***г. След раздялата им упражняването на родителските права върху
детето са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични
контакти с детето.До 2014 година отношенията между подсъдимия П. и свидетелката М. били
нормални и бащата поддържал редовни
контакти с дъщеря си М..След това
подсъдимият заживял на семейни начала със своя бивша партньорка, от която има
две деца, и отношенията му с М. силно се влошили.Тя твърди, че многократно е била обект на физическо
насилие, по повод на което многократно
е подавала жалби до РУ Троян при ОДМВР Ловеч, до РП Троян и до
РС Троян.Във връзка с поредния инцидент и
по повод на подадена от М. искова молба с Решение №93/25.03.2015г. по
гр.д.№ 125/2015г. на РС Троян е признато
за установено, че подсъдимият П. е
извършил акт на домашно насилие спрямо М.
и му е наложена забрана да се
доближава до нея за срок от 18 месеца, както и глоба в размер на
300лева.Установено е по делото, че П. не се е съобразил с тази заповед и я е нарушавал многократно. С влязло в
сила на 07.06.2016г. протоколно
определение №37/07.06.2016г. по НОХД №244/2016г. на РС Троян е одобрено
споразумение, по силата на което съдът е осъдил П. за престъпление по чл.296 ал.1 предл.2 във
вр.чл.26 ал.1 от НК на глоба в размер на 5000лева. В с.з. свидетелката М.
излага, че отношенията и с П. са били
«като сериал», «побоища и циркове».Твърди, че
П. и е посягал многократно и в повечето случаи не е имало
свидетели.Разказва за случай, при който П. е отишъл на работното и място в
Община Троян, разбил е вратата на кабинета и в присъствието на детето и вдигнал скандал.По делото има данни за множество травматични увреждания, установени
със съдебно- медицински експертизи, за които М. твърди, че са и причинении от
подсъдимия П.. Установени са
множество кръвонасядания по главата, гърдите и крайниците и, на два пъти
счупване на ребра/ седмо, осмо и девето в ляво на гръдния кош/, контузии в
областта на лявата гърда и кръста, счупване на пета метакарпална кост на
дясната ръка.Всички образувани досъдебни производства по повод подадените жалби
от М. са прекратявани поради липса на
безспорни и категорични доказателства, че
нараняванията са причинени от П., включително и поради отказ на
пострадалата да дава показания или да води НЧХД за причинени леки телесни
повреди.
На
31.05.2017г. вечерта малолетната М.М.К. получила бъбречна криза и двете с майка и посетили МБАЛ гр.Троян.Късно вечерта около
23.00часа си тръгнали и с лек автомобил марка Ауди А8 с ДК№***отишли
до денонощния магазин «Чери», който се намира на малкото пазарче в града, за да
си закупят хранителни продукти. Паркирали в близост до закусвалня «Фантазия» на
осветено място. Двете напазарували и
тръгнали в посока на лекия автомобил. Свидетелката М. оставила торбата с
покупките на предната седалка, а М. се качила отзад. Двете видяли, че точно
пред техния автомобил Ауди А8 паркирал
лек автомобил Фиат и от него излязъл
подсъдимият П., който живеел в близост до пазарчето.Той се приближил до
свидетелката М. и започнал да я блъска, рита
и удря, изричайки «Докога ще се занимавам с вас!». П. я удрял
продължително време и успял да избута М.
до поставен на паркинга контейнер за
смет, след което я вдигнал на ръце и я
изхвърлил в контейнера. М. не успяла да потъне, тъй като контейнерът бил пълен
с боклуци и подсъдимият продължил да и
нанася удари. Малолетната М. имала видимост към контейнера, наблюдавала
случващото се и се разплакала. Когато П.
се отстранил, М. успяла да се измъкне от контейнера и отишла до лекия автомобил. Цялата била в
кръв и изпитвала особенно силна болка в областта на челюстта.Веднага отишла в
ЦСМП гр.Троян, където и обяснили, че има счупвания и предложили да остане в болницата.През нощта
нямало дежурен рентгенолог и свидетелката М. предпочела да се прибере в дома
си, защото се притеснявала за М..На
следващия ден М. била изпратена за лечение в
УМБАЛ «Д-р Георги Странски» гр.Плевен.Там е констатирано счупване на
долната челюст в ляво с разместване на фрагментите и кръвонасядане по кожата в същата област и М. е
оперирана в лицево – челюстна хирургия.
Оставена
е на лечение за пет дни, което впоследствие е продължило около 2 месеца в дома
и.
От
заключението на назначената по ДП
съдебно- медицинска експертиза с вещо лице д-р М.Г. се установява, че в резултат на ударите/нанесени според нея от подсъдимия П./, на К.М.М.
е причинено травматично и открито счупване на долната челюст с масивен
хематом на същата и последващо оперативно лечение, повреда, причинила на М. затруднение на отхапването, говора и дъвченето за около 2 месеца. Според вещото
лице, установеното счупване е от
травматично естество и се
дължи на силен и внезапен удар в
областта на долната челюст и отговаря да
е получено по време и начин, съобщен от пострадалата М.. Вещото лице д-р
Г. е категорична в писменото си
заключение и в обясненията, дадени пред съда, че показанията на пострадалата за нанесените и удари са достоверни, че един от тях
е причинил подробно описаното по-горе увреждане, както и че М. не би могла да си самопричини такова счупване.
Д-р
Г. е изготвила и допълнителна съдебно- медицинска експертиза по делото с оглед твърденията на подсъдимия, че на
02.12.2016г. М. е претърпяла пътнотранспортно произшествие и в резултат на него
е получила констатираните по първата
експертиза увреждания.Според
заключението на същата, при пътнотранспортното
произшествие М. е била с диагноза сътресение на мозъка и не е имала причинени травматични изменения на устата и долната
челюст.Вещото лице е отразило, че счупването на долната челюст на пострадалата
М. е „прясно”, дължи се на удар в
областта на лицето и по-точно в долната му част, а именно в областта на брадата и отговаря
да е получено по начина и времето, заявени от М..
От
така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият М.К.П. е осъществил
обективните и субективни признаци на състава
на престъплението по чл.129 ал.2 предл.3-то позиция 1 във вр.ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият П. на 31.05.2017 година около 23:30
часа в гр. Троян, Ловешка област, в района на паркинга на „Малък пазар",
чрез нанасяне на удари с ръце в областта на лицето на К.М.М. *** и причинил
средна телесна повреда, изразяваща се травматично и открито счупване на долната
челюст с масивен хематом и с последващо оперативно лечение.
От обективна
страна деянието е осъществено от П. чрез
действия, като е нанесъл удари по главата
на М..Видът и характерът на причинените увреждания се установяват от заключението по съдебно-медицинската експертиза с вещо
лице д-р М.Г..Налице е пряка причинна връзка между ударите, нанесени на пострадалата М.
и причиняването на описаните по-горе увреждания.
От субективна
страна деянието е
извършено при пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им.Целенасоченото нанасяне на множество силни
удари с юмруци и крака по тялото и главата на пострадалата М. от
близко разстояние обективира наличието
на пряк умисъл за причинената средна
телесна повреда на пострадалата М..
Съдът
намира, че по време на съдебното следствие
се установява по безспорен начин, че подсъдимият П. е автор
на престъплението по чл.129 ал.2 предл.3-то позиция 1
във вр.ал.1 от НК и това се установява от показанията на свидетелката К.М.М. , от
заключението на двете съдебно-медицински
експертизи и от писмените доказателства и доказателствени средства, приложени към
досъдебната производство.Преди всичко пострадалата М. е
категорична относно това по
какъв начин и е причинена телесната повреда от подсъдимия П..Тя е последователна в
обясненията си от първия момент след инцидента до разпита и в с.з. по настоящото дело.Категорична е,
че въпросната вечер не е имала
конфликт с подсъдимия, че двете с дъщеря и М. са се връщали от болницата
и затова късно вечерта се е наложило да
посетят денонощния магазин за хранителни продукти.Излага, че внезапно на
паркинга се е появил П. и изричайки думите «Докога ще се занимавам с вас», без
никакви допълнителни обяснения и в
присъствие на малолетното им дете, което тогава е било на 7 години, се е
нахвърлил върху нея с удари и ритници, че я е изблъскал към контейнера за
боклук и я е хвърлил в него, като е
продължил да я налага с юмруци. Същият не се е притеснил от това, че побоя е наблюдаван
от детето им, което се оказва, че често е било свидетел на такива сцени.Съдът счита, че
показанията на свидетелката М. са логични, правдоподобни и непротиворечиви,
тъй като по време на всички проведени разпити описва по един и същ начин
фактическата обстановка, поради което следва
да ги кредитира като достоверни, още
повече, че кореспондират с останалите доказателства по делото. Досежно
механизма на нанасяне на ударите от П. обясненията на
пострадалата М. напълно се
подкрепят и от заключението на
д-р М.Г., както и от обясненията и,
дадени в с.з. относно изготвените от нея съдебно-медицински
експертизи.Вещото лице д-р Г. излага, че приема описания от пострадалата М.
начин на получаване на увреждането, а именно, че причината за
полученото увреждане е силен и внезапен удар в областта на долната челюст и отговаря да е получено по време и начин,
съобщен от пострадалата.Експертът категорично отрича твърденията на
подсъдимия П., че увреждането е получено в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило през месец декември 2016г. Съдът приема, че механизма
на получаване на уврежданията е такъв, какъвто е описан от пострадалата и
обяснен подробно от експерта, а твърденията на подсъдимия П. счита, че са нормална защитна реакция. Освен това от
събраните по делото доказателства
се установява, че М. с поведението си въпросната вечер не е
провокирала подсъдимия и не го е предизвикала да и нанесе побой.Влошените отношения и наличието на
предходни случаи на напрежение и конфликти между двамата не оправдават
поведението на подсъдимия да наранява М., още повече, че същият значително я превъзхожда физически.
Съдът намира за неоснователни твърденията на адв.Ц., че пострадалата К.М.М. не е достоверен свидетел и една осъдителна присъда, базирана
единственно на нейните показания, би била несправедлива и в противоречие с
всички принципи на правото и по - конкретно с необходимостта съдебните актове
да почиват на годни доказателства.В случая се визира обстоятелството, че М. е
уговорила свидетелите Е.К.П. и К.Т. П.,***, да дадат показания, че са били
очевидци на побоя, който и е бил нанесен от подсъдимия П., като
им е заплатила по 50.00лева на всеки от тях. Двамата свидетели излагат в
с.з., че пред органите на досъдебното
производство са дали недостоверни показания, но тъй като „ от истината по –
хубаво няма” впоследствие са обяснили,
че са излъгали. М. отрича да е молила свидетелите Е.К.П. и К.Т.
П. да дават недостоверни
показания и разказва друга
версия. Естествено, съдът не може да толерира поведението на М. в
стремежа и да докаже обстоятелствата по твърдяното обвинение, но не счита, че
поради тази причина не следва да кредитира нейните показания.Както и по-горе е
обяснено, те изцяло кореспондират с
приложената по делото медицинска документация, според която
травматичните увреждания на М. са реални, причинени са от нанесения побой,
извършен вечерта на 31.05.2017г. и за тях
е потърсена спешна помощ още същата нощ.По делото са приложени множество
доказателства за предходните прояви на
физическо насилие от подсъдимия
спрямо М., някои от които са извършени
пред детето М..
По делото като
свидетели са разпитани Б.А.Ш., Б.А.И., С.А.А.,
Н.А.М., С.К.А. и П.К.П..Всички те излагат, че вечерта на 31.05.2017г. са били
заедно в „***”, където са играли карти.
Първите двама твърдят, че около 23.00 часа са
си тръгнали, а останалите излагат, че са продължили играта до 04.30часа, както и че през цялото време подсъдимият П. е бил с
тях.Съдът не дава вяра на показанията на
свидетелите А., М.,А. и П., тъй като
същите не кореспондират с другите
доказателствени средства по делото.Свидетелят П.К.П.
е брат на подсъдимия М.П. и
същият е от кръга на лицата по чл.119 от НПК, които могат да откажат да
свидетелстват и показанията му
определено не са безпристрастни.Останалите свидетели твърдят, че постоянно играят карти с подсъдимия, поради
което съдът приема, че явно са в близки приятелски отношения. Отчитайки
родствената връзка и близките отношения
с подсъдимия на посочените свидетели, които с показанията си изграждат алиби на
подсъдимия за деня и часа на твърдяното престъпление и тъй като същите не се подкрепят от
останалите доказателства по делото, съдът приема, че показанията им не са достоверни
и с тях подсъдимият цели именно да си осигури алиби.
Причини
за извършване на престъплението -
ниската правна култура на П.,несъобразяването му с установения в страната
правен ред, както и крайно влошените отношения с майката на детето му М. -
свидетелката К.М.М..Като причина би могло да се добави и обстоятелството, че П. за периода от 2014г. до датата на извършване на престъплението
многократно е осъществявал актове на
физическо насилие по отношение на М. и никога не е носил наказателна отговорност
за деянията си.
При определяне
вида и размера на наказанието съдът съобрази
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите за
извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и всички други обстоятелства, имащи значение за определяне на
наказанието. Като отегчаващи такива следва да се отчетат високата степен на
обществена опасност на П. с оглед на това, че
същият е осъждан, като последното му осъждане е за престъпление по чл.296
ал.1 предл.2 във вр.чл.26 ал.1 от НК затова, че П. два пъти не се е съобразил
със Заповед за защита от домашно насилие № 4/25.03.2015г., издадена на
основание на Решение № 93/25.03.2015г. на Районен съд Троян, по гр.д. № 125/2015г.
по описа на съда, с която му е било забранено да се приближава до К.М.М. и
дъщеря й М.М.К., до жилището, където живеят и до местата за социални контакти
на същите. Престъплението, което е извършил, е с висока степен
на обществена опасност,тъй като е насочено към телесната неприкосновеност на пострадалата, като в резултат на това
същата два месеца е имала затруднения
с отхапването, говора и дъвченето си, което неминуемо е било
съпроводено с много болки и страдания.Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчита, че подсъдимият е
сравнително млад човек, извършва трудова дейност.Живее на семейни начала с
жена, от която има две деца, за чието отглеждане и издръжка се грижи.П. има
добро процесуално поведение, което също се отчита от съда.Следва да се отбележи също, че от доказателствата по
делото се установява, че с поведението си, не в конкретния случай, а при други такива, М. е провокирала П. като е
отказвала да предава детето М. в дните за лични контакти.Имало е случай, при
който М. се е държала агресивно и е нанесла побой на жената, с която П. живее
на семейни начала.
Настоящата
инстанция счита, че на П. следва да се наложи наказание при условията на чл.55
ал.1 т.2 б.Б от НК поради следното: По
време на настоящото производство отново
е възникнала конфликтна ситуация между подсъдимия М.К.П. и свидетелката К.М.М. , по повод на която е образувано гр.д.№508/2019г. по ЗЗДН, заведено
от Дирекция «Социално подпомагане» гр.Троян.По делото е издадена Заповед за защита №8/20.06.2019г. , по силата на
която К.М.М. е задължена да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо М.М.К..С решение
№228/20.06.2019г. по посоченото гражданско дело
съдът е определил временно местоживеенето на М.М.К. при родителя, който
не е извършил насилието, а именно подсъдимия М.К.П. за срок до приключване на друго дело между страните -
гр.д.№504/2019г. по описа на РС Троян с правно основание чл.59 ал.9 от СК във
вр.чл.127 ал.2 от СК, по което съдът следва да се произнесе относно
местоживеенето на малолетната М., упражняването на родителските права, личните
отношения с нея и издръжката и. Съдът счита, че към настоящия момент П. е
родителят, който следва да полага грижи
за отглеждането и издръжката на
малолетната М. с оглед постановеното по-горе решение и тъй като алтернативата за М. е
настаняване в специализирано
заведение. С оглед на изложеното съдът
счита, че на подсъдимия М.К.П. следва
да се наложи наказание ПРОБАЦИЯ със
следните пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ
адрес ***«***» № 15 - за срок от 3 (ТРИ) ГОДИНИ, с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 (ДВА) ПЪТИ
седмично; ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от 3 (ТРИ) ГОДИНИ и 200 (ДВЕСТА) ЧАСА БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза
на обществото, която мярка да се изпълни за всяка една
от две поредни
години. Настоящата инстанция
счита, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК - да се поправи и превъзпита
осъдения към спазване на закона и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него, както и да се въздейства възпитателно и превъзпитателно върху другите членове на обществото.
С оглед изхода
от процеса ще следва подсъдимият да заплати в
полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 271.15 /двеста
седемдесет и един лева и петнадесет стотинки/ лева разноски по делото за експертизи и сумата
118.00 /сто и осемнадесет/ лева в полза на РС гр. Троян – разноски по делото
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: