№ 172
гр. Б. , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20211200500194 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от адв.А.А., като процесуален
представител на Р. Ю. И., руски гражданин, с паспорт *, издаден на 18.06.2013 г. от ФМС
78032, валиден до 18.06.2023 г., със съдебен адрес: гр.Б., ул.“П.Т.“ №6, против Решение
№8569 от 06.11.2020 г., постановено по гр.д.№296/2020 г. по описа на РС-П..
С атакуваното решение е отхвърлен като неоснователен иска, предявен от Р. Ю. И., руски
гражданин, с паспорт № *, издаден на 18.06.2013 г., от ФМС 78032 валиден до 18.06.2033 г.,
със съдебен адрес гр.Б., ул.П.Т. №6, чрез адв.А.А., против Ю. Ю. К., с ЕГН: **********, от
гр.П., ул.„М.“ №13, представлявана от адв.Г.К., вписана в Адвокатска колегия-Б., с адрес за
призоваване: гр.П., ул.„Г.Д.“ №15, ет.2, за осъждането на ответницата да заплати на ищеца
сума в размер на 5 000 /пет хиляди/ евро или левовата им равностойност в размер на 9 779
/девет хиляди седемстотин седемдесет и девет/ лева, представляваща 100% от вложената от
ищеца сума, съгласно Договор за инвестиция, за сътрудничество и съвместна дейност от
26.07.2015 г. и дължима от ответницата предвид прекратяване на същия с писмо – претенция
от 03.05.2017 г., ведно със законна лихва, считано от датата на поискване – 03.05.2017 г.
С решението също така се осъжда Р. Ю. И., руски гражданин, с паспорт № *, издаден на
18.06.2013 г., от ФМС 78032 валиден до 18.06.2033 г., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да
заплати на Ю. Ю. К., с ЕГН: **********, от град П., ул.„М.“ №13, сумата от 845
1
/осемстотин четиридесет и пет/ лева - сторени разноски по делото от ответната страна.
Жалбоподателят счита процесното решение за незаконосъобразно, необосновано и
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. В жалбата се твърди, че
е неоснователно и немотивирано възприетото от първата инстанция, че от страна на ищеца
липсва установяване и доказване, че ответницата не е изпълнила основните си задължение
по договора и че не са налице основанията на чл.3 от процесния договор за прекратяването
му. Посочва се, че по делото е доказано, че Ю.К. не е изплатила каквато и да е печалба на
ищеца, която му се полага, а именно „не по-малко от 50% от вложената сума“, което е
уговорено, без наличието на каквито и да е допълнителни условия, включително и
форсмажорни обстоятелства. Навежда се, че в настоящия случай не е доказано по делото от
ответната страна нито, че е налице форсмажорно обстоятелство, нито пък е уведомен
ищецът по какъвто и да е начин за такова настъпило обстоятелство. Твърди се, че самият
факт, че ответницата не е изпълнила едно от основните си задължения по инвестиционния
договор води до възможността и правото на изправната страна да поиска прекратяване на
същия. Посочва се, че неправилно е прието от районния съд, че ответницата е изправна
страна по договора. Твърди се, че самият факт, че ответницата е получила писмо-претенция,
във връзка с което е изпратено от адвоката на ответницата отговор, че е още рано да се даде
на ищеца печалба, водило до извод, че ответницата е запозната с нея. Посочва се, че въпреки
че в обратната разписка за доставяне на писмото е вписан получател – Р., Ю.К. е запозната
със съдържанието на писмото и дори е изпратила писмено изявление до ищеца чрез адвоката
си във връзка със същото. Твърди се, че самият факт, че до приключване на фазата по
събиране на доказателствата ответницата не е успяла да докаже, че е изпълнила
задължението си да заплати по процесния договор печалба означава, че същата е неизправна
страна. Видно било от доказателствата по делото, че ответницата не е изплатила до този
момент никаква печалба на ищеца по делото. Твърди се, че дори и да се приеме, че са налице
форсмажорни обстоятелства по чл.3, т.2 от договора, каквито ответницата поддържала в
отговора си на исковата молба, то ищецът и в този случай има право да прекрати договора
на това основание. В жалбата се навежда още, че необосновано е прието от районния съд, че
ищецът не е установил и доказал нито към момента на изпращане на претенцията, нито към
подаване на исковата молба, че ответницата не е изпълнила основаните си задължения по
договора. В тази връзка се посочва, че основно задължение на ответницата е не само да
закупи определен брой телета и крави, но и основно задължение на ответницата е след 31
декември 2016 г., през 2017 г. да осъществи продажба на телетата и да реализира печалба от
същите, което в конкретния случай не се е случило единствено и само по вина на
ответницата. Посочва се, че неправилно е прието от първоинстанционния съд, че в
доказателствената тежест на ищеца е да установи реализирана ли е печалба и нейния размер
и че същите обстоятелства са останали недоказани. Твърди се, че с доклада по делото тези
обстоятелства не са възложени в тежест на ищцовата страна, а е и изцяло житейски
необосновано ищцовата страна да доказва обстоятелства за извършени действия по
продажба на телета, собственост на ответницата, които са предмет на евентуални сделки
2
между последната и трети лица. Оспорва се и изложеното в решението, че липсвали
доказателства страните да са уточнявали срокове за изплащане на печалбата. В тази насока
се твърди, че от събраните гласни доказателства ставало ясно, че както В. така и Р.И.
неколкократно са водили разговори с ответницата за уреждане на отношенията си. С оглед
изложеното се иска отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно и
необосновано и постановяване на решение, с което исковата претенция да се уважи като
основателна и доказана, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на жалбата от
въззиваемата страна – Ю. Ю. К.. В писмено становище до съда се поддържа, че жалбата е
неоснователна и се иска потвърждаване на атакуваното решение, за което се излагат
подробни съображения. Претендира се и присъждане на сторените във въззивната инстанция
разноски.
В проведеното пред въззивния открито съдебно заседание, жалбоподателят Р.И., редовно
призован, не се явява, а за него се явява упълномощен процесуален представител – адв.А.А..
Последната, по съществото на делото заявява, че поддържа въззивната жалба, като счита
атакуваното решение за незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие
със събраните по делото доказателства. Приповтаря възраженията във въззивната жалба.
Като резултат се иска уважаване на жалбата, респ. отмяна на атакуваното решение и
уважаване на исковата претенция.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна – Ю.К., редовно призована, не се явява и
не изпраща процесуален представител.
Б.ският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на
постановеното от районния съд решение, поради което съдът я намира за допустима и
следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1,
изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
приложението на императивни правни норми.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на
съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
3
Съдът намира, че атакуваното решение е и правилно, а жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
Фактическата обстановка е изяснена правилно от първостепенния съд, поради което, на
основание чл.272 ГПК, съдът препраща към изложената от него фактическа обстановка.
След подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и
законосъобразно е приела, че с договор за инвестиция, за сътрудничество и съвместна
дейност от 26.07.2015 г., в надлежен превод от руски език, Ю. Ю. К. и Р. Ю. И. са се
споразумели да си сътрудничат в областта на селското стопанство, конкретно, за закупуване
на животни (крави и телета) – пет крави и пет телета на сумата от пет хиляди евро (чл.1 от
договора).
По силата на договора, страната-инвеститор /И./ следва към момента на сключването му да
предостави сумата от 5 000 евро, с която да бъдат закупени 5 крави и 5 телета.
Контрагентът К. следва от своя страна да осигури пашата, издръжка, храненето и всякаква
нужна грижа за тези животни, както и да изплаща печалба за 2015-2017 г., след
приспадането на разходите и данъците.
В отделна клауза от договора е предвидено, че Ю.К. обезпечава продажбата на отгледаните
телета, печалбата от които разпределя поравно с инвеститора.
Предвидено е, че след 31.12.2016г., през 2017г. се осъществява продажбата на телетата, а
печалбата ще съставлява не по-малко от 50% от вложената сума и след това 50 % за всяка
следваща година..
Страните са уговорили в чл.3 от договора си две основания за прекратяването му, а именно:
продължително и трайно неизпълнение на задълженията на една от страните или по взаимно
съгласие и във връзка с форсмажорни обстоятелства.
В чл.5 пък е предвидено, че договорът за сътрудничество и съвместна дейност се сключва за
срок от две години, с последващо продължаване до 2022 г. и по-нататък.
По делото на л.13-15 от първоинстанционното дело е приложена „Претенция“ от Р. Ю. И.
адресирана до Ю.К. с която адресантът „отказва да бъде удължен договора /за
сътрудничество и съвместна дейност/ до 2022г., след 26.07.2017г. В изпратената претенция е
посочено, че „по-нататъшно сътрудничество и съвместна дейност /между страните/ би била
възможна след изпълнение на условията на първоначалния договор и изплащане на 100% от
вложената сума с дължимите лихви“
Депозирано е и известие за доставяне от 11.05.2017 г., връчено на лице с име Р. /и неясно от
известието фамилно име/.
Разпитани са по делото като свидетели лицата В.Ф. И. (дядо на ищеца) и Вячеслав
4
Георгиевич Катков (съпруг на ответницата).
Свидетелят И. заявява, че внукът му Р.И. сключил договор с Ю.К. на 26.07.2015 г. в гр.П., на
ул.М. №13, съгласно който договор Р.И. дал на ответницата в брой сумата от пет хиляди
евро за две години при уговорка, че ще получи 50 % печалба след като бъдат приспаднати
данъци и други разходи. Посочва, че първоначално неговият син искал да инвестира в
България, като страна от Европейския съюз. След като свидетелят искал да се премести по
здравословни причини от гр.С.П., прочел за гр.Сандански и се поинтересувал за хора, които
да живеят близо до това място и така попаднал на Ю.К., с която осъществил контакт. На
тази среща Ю.К. му обяснила за бизнеса с кравите, започнала да го агитира, че имала много
хубав бизнес с крави и при инвестиране може 50 % да му дава като печалба. Твърди, че след
няколко месеца синът му донесъл багаж от С.П. в Сандански и отново предложил да
инвестира пари в някакво начинание, при което свидетелят си припомнил разговора с Ю. и
го разказал на сина му Ю.. На следващия ден заедно със сина му отишли с кола до гр.П. при
Ю.К., срещнали се с нея и мъжа й, като тя им обяснила, че има 200 крави и телета, че
стадото й било много хубаво. На тях им харесало, направили и снимки, след което
сключили договор за 1000 евро с нея, защото нямали повече, а Ю. искала пари в брой. След
това казали, че ще си помислят, защото тя искала 5 000 евро. В последствие на 26.07.2015 г.
превели още 4 хиляди, и тогава подписали договор, като дали още четири хиляди евро в
брой на Ю.К.. Когато подписвали договора, намерили неточности в договора и направили
поправки, след което Ю. и съпругът й отишли някъде, поправили и донесли поправен
договор, подписали го, подпечатали го и всичко било готово. Р. подписал договора, защото
идвал по-често в България. Посочва, че когато Р. дошъл на гости при свидетеля на
следващата година, те се опитали да се свържат по телефона с Ю., но не можали, след което
свидетелят написал писмо с претенции във връзка с договора някъде през м.февруари 2017
г.. Свидетелят сочи, че той написал претенции тъй като не могли да се свържат по телефона
с Ю. и написали претенции с обратна разписка, изпратили по пощата с обратна разписка, за
това, че не могли да се свържат, че не са получили никакви пари по този договор, и адвоката
на Ю.К. му върнал писмен отговор, че още е рано да им се даде печалба. Излага твърдения,
че договорът имал условие за две години, и че след изтичането му, ако нещо не било
предприето той се продължавал автоматично с пет години. Свидетелят сочи, че тъй като
вече имало проблеми с комуникацията с К., той не й вярвал и не искал да се продължи този
договор с още пет години. Посочва,че Ю. не им е казвала, че има проблем с кравите, че е
имало болест по тях, напротив казвала, че кравите им са здрави, че имат ваксинации. Тя се
хвалила, че стадото е ваксинирано, че кравите са в добро състояние, защото евросъюза
контролирал стадото, че трябвало да се спазват конкретни условия, за да бъдат получавани
субсидии от Европейския съюз и всичко било под контрол. Твърди, че кравите били в добро
състояние, те ги харесали и затова подписали първия договор за 1000 евро. Когато
общували, Ю. им казвала, че имало и други инвеститори, които били заинтересувани. След
това свидетелят успял да открие 11 други човека, които са дали общо сума от 181 000 евро
на Ю.К., но сочи, че сигурно има и други потърпевши. Посочва, че внукът му Р. идвал в
5
България няколко пъти, като първия път бил тук за два месеца, а после за около един-два
дни. Сочи, че при подписването на договора били той, синът му, внукът му Р., Ю.К. и мъжа
й, като всички седели на една маса. Твърди, че в договора пишело, че ще купи за тези пари
пет крави и пет телета. Свидетелят посочва, че когато попитал Ю.К. къде са техните крави и
телета, тя казала, че това не може да бъде определено, тъй като са обезличени, но имали пет
крави и пет телета в стадото, без да посочи кои са точно. Излага твърдения, че при
подписването на договора в него било написано, че ищецът трябва да получи 50 % от
печалбата, но било написано още, че животните са в залог и ако не получи парите да получи
животни. Твърди, че в договора било написано 50 % печалба, че трябва да се даде след
приспадане на данъци и разходи, като печалбата от животните означавало и Ю. това им
обяснила - пари в наличност. Посочва, че неговият внук за изхранването и отглеждането на
животните не е поемал никакви задължения. В заключение твърди, че възражението до Ю.К.
не било за договора на Р., а било за неговия договор.
Свидетелят Катков заявява, че знае за подписан договор между Ю. и Р.И. през 2015 г. за пет
крави и пет телета за сума от пет хиляди евро, тъй като с парите, които са дадени през 2015
г. са закупени животни. Твърди, че той се занимава с обезпечаването на изхранването на
всички животни и постоянно е във фермата. Посочва, че печалба от животните се получава,
когато родено теле, което е пораснало 24 м и е стигнало до тегло 500 кг бъде продадено като
живо тегло. Сочи, че едно животно изяжда на ден 15 кг плюс два или три кг фураж смески и
за да наддаде едно животно едно кило трябва да изяде фураж като смески, защото от самото
сено е много трудно, тъй като сеното било много ниско калорично, а и телето трябвало да
пие мляко и яде този фураж, за да стане за една година 250 кг, но за да може едно теле да
наддаде за една година 250 – 300 кг, това значело да бозае от майката 9 или 12 месеца и да се
храни допълнително с фураж, като в този период кравата не можела да наддаде на тегло
защото тя била постоянно източена, тя гледала детето, а като храни телето, кравата не
давала и мляко. Излага твърдения, че проблемите във фермата започнали от болестите, и от
това, че имало различни болести - дерматит, син език, което водело до задължителни
ваксинации, за да остане стадото, а при тези ваксинации кравите не можели да износят
телетата, те се израждали преждевременно и това било три поредни години така. Освен
това през тези три поредни години имало наложена забрана за местене в съседен район.
Посочва, че за този период от време фактически те изгубили половината от телетата заради
тези ваксинации. Твърди, че той не бил видял печалба от тази работа. Сочи, че от пет телета
всички не могат да родят, че телето се води такова до 3 годишна възраст и едва на 24 месеца
ако е стигнало тегло над 350-400 кг, тъй като това е млад организъм и е готов за заплождане
и към 36 месец може да роди, и да се води като крава, а ако не се заплоди се водило юница,
теле. Посочва, че Р.И. не е участвал в отглеждането, както и не помни по договор Р.И. да е
имал задължение да изхранва животните. Излага твърдения, че това било договор за
инвестиция и съвместна дейност, което предпоставяло обсъждане на всички стъпки,
действия, какво и как трябва да се направи, но такива действия свидетелят не видял. Твърди,
че трябвало нещата да се обсъждат с Ю.. В заключение посочва, че има непредвидими
6
разходи, свързани и с изхранването на животните, тъй като преди за пасище в планината
плащали по 5 лева на декар, а сега въведи 26 лева годишно на декар, а на всяко животно
трябвало да има най-малко 10 декара, което било непредвидим разход от 2016 г. всеки
месец. Сочи, че субсидията за едно животно за една година е в размер на 150 лева, които
били достатъчни за издръжка на животното за един месец.
Въз основа на така приетите фактически положения, РС-П. е отхвърлил предявения иск по
чл.79, ал.1 ЗЗД, тъй като сключеният между страните договор за инвестиция,
сътрудничество и съвместна дейност не е надлежно прекратен от страна на инвеститора
(ищеца). Посочено е, че на база представената по делото претенция от 03.05.2017 г. до Ю.К.,
изпратена от Р.И., не може да се приеме, че договорът между страните е развален по две
причини. На първо място, защото претенцията не била подписана от адресанта, и на второ
място, защото тя не е надлежно връчена, тъй като това е сторено не на адресата Ю.К., а на
друго лице, с нечетливо име (собствено Р.), което не е страна по договора. Районната
инстанция е приела още, че не се установява по делото, че ищцовата страна надлежно е
активирала някое от изрично уговорените в чл.3 от договора основания за прекратяване на
съглашението помежду им, а именно: продължително, постоянно неизпълнение на
задълженията на една от страните или по взаимно съгласие и във връзка с форсмажорни
обстоятелства. Посочено е, че в доказателствената тежест на ищеца е да установи налице ли
е реализирана печалба и ако такава е имало, какъв е размерът й, като е посочено също, че по
никакъв начин по делото не е установено, че контрагентите изобщо са обсъждали и
уточнявали сроковете за изплащането на печалбата, както е изрично предвидено в договора
им.
Решението е правилно. Въззивният състав споделя мотивите на районния съд за
неоснователност на предявения иск, намира за безпредметно приповтарянето им, поради
което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на РС – П.. Наред с тях и във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи, съдът намира за необходимо да посочи и
следното:
Липсва спор по делото, че страните са обвързани от действието на валиден двустранен и
възмезден договор за сътрудничество и съвместна дейност, който по своята правна същност
е ненаименован договор по чл.9 ЗЗД. Липсва спор по делото също така и относно
обстоятелството, че по силата на така сключения договор ищецът е предоставил сумата от
5000 евро за закупуването на пет крави и пет телета срещу поето насрещно задължение на
ответницата „да осигури пашата, издръжка, храненето и всякаква нужна грижа за тези
животни, както и да изплаща печалба за 2015-2017 г., след приспадането на разходите и
данъците (вж. чл.2 от договора). Не е спорно още, че по силата на сключения между
страните договор Ю.К. следвало да „подсигурява продажбата на порасналите телета,
печалбата от която се разделя с инвеститора, както и това, че продажбата на телетата се
извършва в края на годината, като сроковете за изплащането на печалбата се уточняват с
инвеститора /чл.2, абз.2, изр.3/.Съобразно чл.2, абз.2, изр.6 от договора след датата
7
31.12.2016 г., през 2017 г. следва да бъде осъществена продажбата на телетата, като
инвеститорът има право да получи част от реализираната печалба (50% от инвестираната
сума). На следващо място, в чл.3 от договора са уредени и основанията за прекратяването му
– продължителното и трайно неизпълнение на задълженията на едната от страните, по
взаимно съгласие и във връзка с форсмажорни обстоятелства.
В исковата си молба (вж. последно поправената от 16.03.2020 г.) ищецът основава
претенцията си за осъждане на ответницата да му заплати 100% от дадената от него сума по
договора – 5000 евро (с левова равностойност в размер на 9779 лв.), въз основа на
обстоятелството, че ответницата не е изпълнила задължението си да изплати на ищеца на
27.07.2017 г. като печалба сумата в размер на 2500 евро. Посочено е, че с писмо от
03.05.2017 г. ищецът е уведомил ответницата, че отказва удължаване на сключения между
тях договор след 26.07.2017 г. и е направил изрично искане от ответницата да му възстанови
и изплати 100% от вложената от него сума, а именно сумата от 5000 евро, ведно с
дължимите лихви от датата на поискването.
По силата на диспозитивното начало в гражданския процес (чл.6, ал.2 от ГПК) при преценка
основателността на заявения иск съдът следва да разгледа единствено и само така
посочените обстоятелства, на които се основава искът.
От внимателния прочит на сключения между Р.И. и Ю.К. договор обаче, въззивният съд
изобщо не установи да е налице уговорка между страните по сключения договор за
инвестиция от 26.07.2015 г., с която ответницата К. да се задължава да изплати на ищеца на
27.07.2017 г. като печалба сумата от 2500 евро. Съобразно чл.2, абз.2, изр.6 от договора след
датата 31.12.2016 г., през 2017 г. следва да бъде осъществена продажбата на телетата, като
инвеститорът има право да получи част от реализираната печалба (50% от инвестираната
сума). Никъде обаче в договора не е посочена конкретна дата, на която следва да се изплати
печалбата, не е посочена и датата 27.07.2017 г. В чл.2, абз.2, изр.3 от договора е изрично е
посочено, че продажбата на телетата става в края на годината, а сроковете за изплащане на
печалбата (каквато се твърди, че не е изплатена) се уточняват с инвеститора. Както
правилно е посочил първоинстанционният съд в случая по делото не се установява, че
контрагентите изобщо са обсъждали и уточнявали сроковете за изплащане на печалбата,
като такива доказателства не са ангажирани в хода на процеса. След като не са налице данни
страните да са уточнявали конкретен срок, респ. ден за изплащане на печалбата очевидно е
безпредметно да се коментира дали ответницата е изпълнила задължението си да изплати на
ищеца визираната по-горе печалба на 27.07.2017 г. Още повече, че по делото липсват
каквито и да е доказателства изобщо да е реализирана печалба. Съвсем отделен е въпросът,
че никъде в договора не е предвидено, че при неплащане на визираната печалба, ищецът ще
има право да получи първоначално дадената от него парична сума. Ето защо, съдът намира,
че искът е неоснователен само на основание изложеното по-горе.
Вън от горното, следва да се посочи, че по делото изобщо не се установява съглашението
8
между страните да е прекратено на уговорените от страните основания: продължително и
трайно неизпълнение на задълженията на едната от страните; по взаимно съгласие и във
връзка с форсмажорни обстоятелства. Не се установява на ответницата да е връчено от
ищеца изявление за прекратяване на облигационната връзка. Представената по делото
претенция от 03.05.2017 г. до Ю.К., изпратена от Р.И., изобщо не е изявление за
прекратяване на облигационната връзка, не е подписана от адресанта и не е връчена редовно
на Ю.К., в която насока са изложени подробни съображения от районния съд, които се
споделят от настоящия състав. Не се установява продължително неизпълнение на
задълженията по договора от ответницата или наличието на форсмажорни обстоятелства.
Горното означава, че в полза на инвеститора не е възникнало вземане за връщане на
платената по договора инвестиция.
Искът е неоснователен и правилно е отхвърлен от районния съд. Развитите във въззивната
жалба доводи за основателност на предявения иск са неоснователни, по изложените по-горе
съображения, поради съдът намира жалбата за неоснователна. Атакуваното решение, като
валидно, допустимо и правилно, следва да се потвърди, а жалбата следва да се отхвърли като
неоснователна.
С оглед изхода от делото в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. (вж.договора за правна
защита на гърба на л.18 от делото).
Водим от горните съображения, Б.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №8569 от 06.11.2020 г., постановено по гр.д.№296/2020 г. по
описа на РС-П..
ОСЪЖДА Р. Ю. И., руски гражданин, с паспорт № *, издаден на 18.06.2013 г., от ФМС
78032 валиден до 18.06.2033 г., да заплати на Ю. Ю. К., с ЕГН: **********, от град П., ул.
„М.“ №13, сумата от 800 лв. (осемстотин лева) - сторени разноски по въззивното дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му страните, пред
Върховния касационен съд на Република България, при наличието на предпоставките по
чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10