Решение по дело №313/2020 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер  260034                               03.11.2020 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На шести октомври                                                                                       2020 година

В публично заседание в следния състав:                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 313 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 210, ал. 3 КТ.

Производството е образувано по искова молба на „Мини Марица-изток“ ЕАД срещу Н.Р.Н., с която се предявява иск с правно основание чл. 210, ал. 3 КТ. Ищцовото дружество твърди, че ответникът работи по силата на трудов договор № 61/24.06.2015 г. и допълнително споразумение № 417/25.09.2015 г. в „Рудник Трояново-1“ на длъжност „машинен оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ в участък РНТК-1. Твърди, че на 24.04.2020 г. в деловодството на „Рудник Трояново-1“ постъпил акт за авария вх. № 73/27.04.2020 г., с който се уведомява за възникнала авария и наранено ГТЛ 1111 в участък РНТК-1 на рудника. Твърди, че със заповед на управителя била сформирана комисия за разследване на аварията, която в протокол констатирала, че на 22.04.2020 г. работникът Б.Г. около 7 часа сутринта забелязал „черта“ на работния борд на гуменото платно на ГТЛ, спрял задвижващата станция и забелязал забита релса между челната чистачка и бункера, за което подал сигнал на съответните служители. Твърди, че след получаване на сигнала се предприели действия по отстраняване на релсата, но след огледа се установило, че гуменото платно има нараняване по цялата дължина на работния протектор, а на места и платът. Твърди, че комисията установила наличието на релса с дължина 1620 мм, находяща се в близост до задвижващата станция, а по лентата нямало товар, а огледът установил надиране на лентата напречно от 580 до 600 мм от левия кант на лентата, дълбочина на нараняването от 10 до 14 мм, при дебелина на лентата от 24 мм, поради което бил наранен работния протектор и два плата от лентата. Твърди, че в протокола били посочени виновните за това длъжностни лица, измежду които бил и ответникът Н.Р.Н.. Твърди, че въпреки честите спирания на ГТЛ заради засечени метали от металдетектора, посочените виновни работници не са потърсили по-обстойно за наличие на такива в изкопаната и натоварена на лентовите транспортьори земна маса, чрез постепенно развъртане на лентата и разстилане на земната маса, като при всичките 8 спирания е щяла да се открие въпросната релса. Твърди, че поради това релсата е преминала и заседнала в бункера, след което е преминала през цялата лента и я е увредила. Твърди, че след направено проучване и отговор от „Каучук“ АД било установено, че размерът на щетата възлиза на сумата от 1336100 лв., стойност на ново гумено платно В1800 ЕР2500 с дължина 3100 м, поради нерентабилност на ремонта. Твърди, че комисията е посочила, че е било нужно разпределяне на персонала за постоянно наблюдение на багерните транспортьори за наличие на „материали“, натоварени на тях. Твърди, че била издадена заповед за дирене на ограничена имуществена отговорност от ответника, но той подал възражение срещу заповедта, тъй като счел да няма достатъчно основание за това. Твърди, че ответникът по длъжностна характеристика е имал задължение да следи и контролира работата на транспортьора посредством уредите на пулта и наблюдава движението на лентата, да спира незабавно задвижващата станция при възникнали опасности от аварии и злополуки, като не е положил достатъчно усилия за изпълнението им, допуснал е груба небрежност, бил е във възможност да предотврати щетите, вследствие на продължилото близо 2 часа нараняване на ГТЛ от метална релса с дължина 1620мм и тегло 79,38 кг. Твърди, че месечното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1469,10 лв. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати сумата в размер на 1469,10 лв., представляваща размер на ограничената имуществена отговорност на ответника за вредата, в размер на месечното му трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Н.Р.Н.. В откритото съдебно заседание ответникът Н.Р.Н. се явява лично и заявява, че признава изцяло предявения от ищеца иск, признава всичко така, както е посочено в исковата молба.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца юрисконсулт С. прави изявление във връзка с направеното признание на иска от страна на ответника като иска съдът да се произнесе с решение при условията на чл. 237 ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК по отношение на исковите претенции. Ответникът в откритото съдебно заседание направи изрично изявление за признание на исковите претенции, а ищецът, чрез процесуалния си представител в същото открито съдебно заседание изрично заявява, че с оглед направеното изявление за признание на иска, следва да се произнесе съдът с решение при признание на исковете.

Спазени са изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че следва претенциите на ищеца да се уважат в тяхната цялост.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е приложима при наличие на кумулативно изискване на две предпоставки – признание на иска и ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. В случая втората предпоставка не е налична, тъй като задължението се признава, същото обаче не е платено и това е причината да бъде образувано делото. Поради това и разноските ще се разпределят съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ищецът е сторил разноски за платена държавна такса в размер на 58,76 лв. в исковото производство, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП, както и депозит за възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв., които следва да се присъдят изцяло. Депозитът за свидетели не е използван за заплащане на възнаграждения на свидетелите, поради което е наличен по банкова сметка ***зстановяване, но е присъждане като разноски.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Н.Р.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Мини Марица – изток“ ЕАД, вписано с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.“ № 13, на основание чл. 210, ал. 3 КТ сумата от 1469,10 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и девет лева и 10 ст./, представляваща наложена ограничена имуществена отговорност със заповед № 46 от 20.05.2020 г. на управителя на Рудник“ Трояново-1“, ведно със законната лихва от 07.07.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА Н.Р.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Мини Марица – изток“ ЕАД, вписано с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.“ № 13, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на 458,76 лв. (четиристотин петдесет и осем лева и 76 ст.).

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: