Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

05.10.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

10.09.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

219

по описа за

2020

година.

Производството е образувано по жалба на Ю.Т.А. от ***, действащ чрез пълномощниците си адв.Д. и адв.Р., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000281/11.06.2020 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 69а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка, описана като: „мярка за процесуална принуда по чл. 69А от НПК до отпадане на необходимостта за това“.

Изложени са съображения, че от постановената заповед не ставало ясно въз основа на коя правна норма се отнемало СУМПС на жалбоподателя, тъй като посоченият чл. 69А от ЗДвП не съществувал. В т. 2 от жалбата, при условията на евентуалност/ако съдът прецени постановената заповед за валидна/, са изложени съображения за отмяна на постановление от 08.06.2020 г. по досъдебно производство № * по описа на ОСлО към ОП – Кърджали за *** г., с което се отнема временно СУМПС № ***, издадено на 09.10.2018 г. от ОДМВР – Кърджали, на  Ю.Т.А., с ЕГН **********, като незаконосъобразно и необосновано.

В постъпилата допълнителна молба с вх. 1406/15.07.2020 г. е посочено, че с определение по н.д. № ***/*** г. по описа на Окръжен съд – Кърджали е отменено постановление от 08.06.2020 г. по Досъдебно производство № * по описа на ОСлО към ОП – Кърджали за *** г., с което се отнема временно СУМПС № ***, издадено на 09.10.2018 г. от ОДМВР – Кърджали, на  Ю.Т.А., с ЕГН **********.

В съответствие с указанията на съда в предявената допълнителна молба с вх. 1511/28.07.2020 г., пълномощникът на жалбоподателя е уточнил петитума на жалбата си, а именно, че се иска отмяната на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000281/11.06.2020 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 69а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка, описана като: „мярка за процесуална принуда по чл. 69А от НПК до отпадане на необходимостта за това“.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника адв. Н.Д. е постъпила молба, с която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени деловодни разноски.

Ответникът по жалбата, *** при ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Определение № ***/*** г., постановено по ч.н.д. № ***/*** г. по описа на Окръжен съд – Кърджали е отменено постановление от 08.06.2020 г. по Досъдебно производство № */*** г. по описа на ОСлО към ОП – Кърджали, с което е отнето временно СУМПС № ***, издадено на 09.10.2018 г. от ОДМВР – Кърджали, на  Ю.Т.А., с ЕГН **********. Определението е окончателно.

На 11.06.2020 г. М. А. В. - *** при ОДМВР гр.Кърджали, е издала Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000281, с която на Ю.Т.А. от ***, е наложена принудителен административна мярка, описана като: „мярка за процесуална принуда по чл. 69А от НПК до отпадане на необходимостта за това“. В обстоятелствената част на оспорения акт са изложени следните мотиви: „С постановление на Окръжна прокуратура – Кърджали от 08.06.2020 г. по преписка вх. № ***/*** г. по описа на Окръжна прокуратура – Кърджали и по ДП № **/** г. по описа на ОСлО в ОП – Кърджали, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК в условията на независимо съпричиняване.“ В заповедта е посочено като правно основание за налагане на мярката чл. 69А от ЗДвП.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и  7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед Рег.№ 8121з-1524 от 09.12.2016 год. на министъра на вътрешните работи/л. 8 от делото/, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в т. 3 от заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/.

Съдът намира, че процесната заповед се явява нищожна, като постановена при липса на компетентност на издалия я орган. В тази връзка, на първо място е безспорно, че посоченото в оспорения акт основание – чл. 69А от ЗДвП, е несъществуващо, тъй като такава разпоредба липсва в Закона за движение по пътищата. За съда е очевидно, че при получаване за изпълнение на постановление от 08.06.2020 г. по Досъдебно производство № **/*** г. по описа на ОСлО към ОП – Кърджали, с което е отнето временно СУМПС № ***, издадено на 09.10.2018 г. от ОДМВР – Кърджали, на  Ю.Т.А., с ЕГН **********, административният орган – *** към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „ПП“, е приел, че на собствено основание, за да изпълни същото, следва да издаде Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 69А от НПК, с каквито правомощия същият не разполага, защото това не е ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН и ЗДвП не предвижда налагането на такава мярка. Разпоредбата на чл. 69а, ал. 1 от НПК регламентира, когато обвиняемият е привлечен за престъпление по глава единадесета, раздел II от особената част на Наказателния кодекс, в резултат на което е причинена смърт или телесна повреда, както и за престъпление по чл. 325, ал. 3 от НК, прокурорът може да постанови временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство или на друг документ, с който се признава право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от Наказателния кодекс. Съгласно ал. 2 на нормата, постановлението се изпраща за изпълнение на органите, които признават това право и контролират упражняването му. Изложеното, взето в съвкупност с предвиденият от законодателя ред за обжалване на постановлението пред съответния първоинстанционен съд – ал. 3, обосновава извода, че компетентен да приложи мярката за процесуална принуда по чл. 69а от НПК е прокурорът в досъдебната фаза на наказателния процес, респ. съдът – в съдебната фаза на същия, като органите на службите за контрол по ЗДвП, единствено и само следва да изпълнят възникналите правни последици с постановения от компетентния за това орган на съдебната власт акт, в съответствие с Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. С други думи, временното отнемане на СУМПС от прокурора, в хипотезата на чл. 69а, ал. 1 от НПК, е мярка за процесуална принуда по смисъла на Раздел II, глава Седма от НПК, а не принудителна административна мярка по ЗДвП. Аргумент в тази насока е нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, в която е въведено разграничение относно случаите, в които СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

Предвид горното, съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е нищожен, като издаден от некомпетентен по материя орган.

Основанията за незаконосъобразност на административния акт са нормативно въведени в чл. 146 от АПК. Тези основание могат да обосноват нищожност на акт, когато конкретният порок е толкова съществен, че актът изначално не поражда правните последици, към които е насочен. Безспорно е, че едно от условията за законосъобразност на административният акт е, той да е издаден от компетентен орган, т.е от орган, оправомощен за това в пределите на неговата компетентност. Компетентността е призната способност на даден орган да издаде определен акт, която може да произтича от нормативен акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава първоначална компетентност по силата на нормативна уредба за издаване на административен акт по определен кръг от въпроси. Административният орган трябва да е компетентен по материя, по място и по степен, респ. некомпетентността може да бъде материална, териториална и по степен. Липсата на компетентност във всички случаи води до нищожност на административния акт и е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК и след като е установена от съда, оспореният административен акт следва да бъде прогласен за нищожен на това основание.

Предвид така констатираната нищожността на обжалвания акт, съдът намира, че не следва да се произнася по съществото на спора.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 490 лв., от които 10 лв. дължима и внесена държавна такса при образуване на делото и 480 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно Договор за правна защита и съдействие/ДПЗС/ сер. ** № ***/*** г./л. 33 от делото/. В ДПЗС е отразено изрично, че договореното възнаграждение е заплатено в брой. По аргумент от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Дължимите на жалбоподателя деловодни разноски, следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР – Кърджали, която дирекция е юридическо лице, в чиято структура осъществява дейност издателят на нищожния акт.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 1-во от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОБЯВЯВА нищожността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000281/11.06.2020 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с която на Ю.Т.А. от ***, с ЕГН **********, на основание чл. 69а от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка, описана като: „мярка за процесуална принуда по чл. 69А от НПК до отпадане на необходимостта за това“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на вътрешните работи гр. Кърджали, ***, да заплати на Ю.Т.А. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 490 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                                                              Председател: