Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 12.07.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова ч.гр.д. №8561 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.278 вр. чл.463 ал.1 ГПК.
Образувано е по жалба на взискателя Р.Г.У. срещу разпределение на постъпили от
публична продан на недвижими имоти суми, извършено от ЧСИ С.Я.с рег. №844 от
РКЧСИ по изп.д. №20178440400597 и обективирано
в протокол от 10.05.2018 г. Твърди, че изп. дело е
образувано въз основа на изп. лист за вземания,
произтичащи от неплатени трудови възнаграждения. Твърди, че с обжалваното
разпределение е постъпила сума от продажба на два недвижими имота, собственост
на длъжника. Твърди, че върху тях са наложени възбрани по изп.
дела, образувани от „С.Б.“ ЕООД на 29.07.2010 г. и от „И.А.Б.“ АД – на
29.01.2013 г. Впоследствие през 2013 г. имотите са прехвърляни на два пъти на последващи приобретатели,
последният от които е длъжникът по настоящото изп.
дело „Х.“ ЕООД. Намира разпределението за неправилно, тъй като вземането му се
ползва с привилегия спрямо тези на „С.Б.“ ЕООД и „И.А.Б.“ АД. Освен това не са
били събрани доказателства за актуалния размер на вземанията и дали не са
погасени по давност. Счита, че ЧСИ незаконосъобразно не е разпределил суми за
платения адвокатски хонорар на жалбоподателя. Излага съображения, че поради
относителна недействителност на разпореждането на един от предходните приобретатели с недвижимите имоти в режим на СИО „С.Б.“
ЕООД и „И.А.Б.“ АД следва да се удовлетворят само от 1/2 ид.ч.
от имотите, а другата 1/2 ид.ч. да остане за
вземането на жалбоподателя. Моли съда да отмени разпределението и да извърши
ново такова.
Взискателят „Б.М.“ ООД е
подал възражение срещу жалбата, в което излага доводи, че същата е частично
основателна.
Взискателите „С.Б.“ ЕООД, „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД и „И.А.Б.“ АД не са подали възражение в
законовия срок.
ЧСИ С.Я.е
депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е
изложил становище за неоснователност на жалбата. Намира, че наложените възбрани
не запазват недвижимите имоти в патримониума на
собственика им, а осигуряват непротивопоставимост на последващите прехвърляния по отношение на взискателите, в чиято полза са наложени. Счита, че взискателите на втория длъжник И.К.С. се ползват с
привилегия на по-силно основание от „Х.“ ЕООД, поради наложените възбрани,
които имат последиците на уважен Павлов иск. В оспорваното разпределение ЧСИ С.Я.е
използвал обстоятелствата по вписаните постановления за възбрана от ЧСИ М.Б.и
ЧСИ М.К.. Намира, че адвокатският хонорар на жалбоподателя не следва да се
включва сред вземанията с привилегия, тъй като не е указано същия да е реално
заплатен. Счита, че взискателите „С.Б.“ ЕООД и „И.А.Б.“
АД са с по-преден ред привилегия на вземанията от това на жалбоподателя. Моли
съда да остави жалбата без уважение.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, установи следното:
Изпълнително
дело №20178440400597 е образувано с молба от жалбоподателя, вх. №008115/09.02.2017
г. срещу длъжника „Х.- 16“ ЕООД въз основа на приложения изп.
лист от 01.11.2012 г., издаден по гр.д. №46249/2009 г. по описа на CPC, 58 с-в,
за сумата от 680,00 лв., представляваща разноски по първоинстанционното
дело и сумата от 200,00 лв. – пред СГС.
С молба, вх.
№021275/13.04.2017 г. са представени за присъединяване и изп.
лист от 15.05.2010 г., издаден по гр.д. №46249/2009 г. по описа на CPC, 58 с-в,
и изп. лист от 13.01.2010 г., издаден по гр.д. №50237/2010
г. по описа на CPC, 58 с-в, и двата с предмет вземане по трудов спор срещу
същите страни.
Изп. дело
№20178440400597 е първоначално образувано и присъединено за събиране към изп. дело №20108440401691. Последното е прекратено по молба
на взискателя, като изпълнителните титули, въз основа на които е образувано,
представляват гореописаните изпълнителни листи, присъединени впоследствие към изп. дело №20178440400597.
След проверка на
собствеността в данъчните регистри, нотариалните книги, справки в електронна
база ИКАР и получени актове за собственост, с постановление от 07.03.2017 г. е
наложена обезпечителна мярка възбрана върху недвижими имоти, собственост на
длъжника, в полза на взискателя Р.Г.У., вписана в Служба
по вписванията - София под №137, т.V, вх.peг.
№12878/14.03.2017 г., а именно: НАДЗЕМЕН МОТОГАРАЖ №55, представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.902.577.1.108, НАДЗЕМЕН
МОТОГАРАЖ №56, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.902.577.1.109, заедно с 0,14% ид.ч. от общите части на гаражите и съответните ид.ч. от правото на строеж върху гореописаното дворно
място, и НАДЗЕМЕН МОТОГАРАЖ №57, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68134.902.577.1.110, заедно с 0,16% ид.ч. от общите
части на гаражите и съответните ид.ч. от правото на
строеж върху по-долу описаното дворното място, и находящи
в масивна жилищна сграда в гр. София, ул. „******, с идентификатор
68134.902.577.1 по КККР, със застроена площ от 1608 кв.м., брой етажи: 9, с
предназначение: Жилищна сграда-многофамилна,
построена в ДВОРНО МЯСТО с идентификатор 68134.902.577.
На 21.06.2017 г.
са извършени опис и оценка на процесните имоти, като жалбоподателят е заплатил
дължимите суми за ключар и хонорар за вещо лице, изготвящо експертната оценка
на имота. По делото са представени платежни нареждания и издадени
сметки/фактури.
С молба, вх.
№034955/26.06.2017 г. е присъединено на основание чл.456 ГПК въз основа на
представено удостоверение вземането на взискателя „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД срещу „Х.- 16“ ЕООД.
Въз основа на
получено удостоверение за вещни тежести върху имотите, изх. №33868/07.08.2017
г., издадено от Служба по вписванията - София, е констатирано, че имотите са
придобити от длъжника „Х.- 16“ ЕООД с вписани тежести преди изповяданата прехвърлителна сделка за придобиването им с „Г.С.Т.-****“ в
полза на взискатели с длъжник И.К.С.. Същите
представляват:
На 29.01.2013г.
е вписана възбрана под №216, т.ІІ, дв.вх.рег. №
703/29.01.2013 г., наложена от ЧСИ М.Б.по изп. дело
№20108380403897 в полза на взискателя „С.Б.“ ЕООД,
върху 1/2 ид.ч. от гореописаните имоти за
обезпечаване вземането, произтичащо от изп. лист по
ч.гр.д. №5965/2009 г. по описа на СГС, срещу длъжника и първоначален собственик
на имотите И.К.С., прехвърлил ги с възмездна сделка след налагането на
обезпечителната мярка, на „Г.С.Т.-****“, който от своя страна ги е прехвърлил
чрез договор за покупко-продажба на длъжника „Х.- 16“ ЕООД.
На 29.07.2010 г.
е вписана възбрана под №233, т.ХІІ, дв.вх.рег.
№33578/29.07.2010 г., наложена от ЧСИ М.К. по изп.дело
№20117880400713 в полза на взискателя „И.А.Б.“ АД, за
обезпечаване вземането, произтичащо от изп. лист по
ч.гр.д. №34491/2011 г. по описа на CPC, срещу длъжника и първоначален
собственик на имотите И.К.С., прехвърлил ги с възмездна сделка след налагането
на обезпечителната мярка, на„Г.С.Т.-****“, който от своя страна ги е прехвърлил
чрез договор за покупко-продажба на длъжника „Х.- 16“ ЕООД.
Проведени са две
нестанали публични продани на имотите, за които са
уведомени всички взискатели и ЧСИ, вписали възбрани,
съгласно предоставеното удостоверение за вещни тежести.
С молба
вх.№068235/18.12.2017 г. е присъединено на основание чл.456 ГПК въз основа на
представено удостоверение вземането на взискателя „Б.М.“
ООД срещу „Х.- 16“ ЕООД.
За периода
15.02.2018 г. - 15.03.2018 г. е изготвена и разгласена публична продан за
имотите, след която с протокол от 16.03.2018 г. за купувач е обявено третото
лице за делото Ч.Е.. Същият е внесъл в срок сумите до размера на продажната
цена, предложена от него – 22 411,00 лв.
С протокол от
10.05.2018 г. е изготвено разпределение на постъпилата сума, което е предмет на
настоящата жалба. По него освен гореописаните на основание чл.456 ГПК вземания
са присъединени по право и вземанията на взискателите,
с първоначални вписани възбрани, а именно: „С.Б.“ ЕООД и „И.А.Б.“ АД. На
следващо място са присъединени вземанията на Столична община, район „Лозенец“,
срещу И.К.С. и публичните задължения на „Х.- 16“ ЕООД, като основанията за това
са описани в протокола за разпределение от 10.05.2018 г.
Съдът, след като
обсъди доводите, изложени в жалбите и техните отговори, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител,
прие следното:
Жалбата е подадена
в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.462 и
сл. ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – разпределение на
постъпила от обявеното за купувач лице парична сума, поради което е процесуално
допустима.
Предпоставките
за извършване на разпределение, съгласно чл.460 ГПК са: 1. По делото да е
събрана сума от ЧСИ; 2. Наличие на повече от един взискател;
3. Недостатъчност на сумата за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели.
В процесния случай Ч.Е. е превел сума в размер на 22 411,00
лв. по сметка на ЧСИ С.Я.за погасяване на дълга по изп.
дело. Налице е и втората предпоставка за извършване на разпределение, тъй като изп. дело е образувано по молба на жалбоподателя, но
впоследствие по делото са присъединени взискателите „С.Б.“
ЕООД, „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД „И.А.Б.“ АД – по право въз
основа на вписаните в тяхната полза възбрани. Третата предпоставка също е
налице, тъй като сбора на вземанията на взискателите
към длъжника е значително по-голям от размера на събраната по изп. дело сума.
Недействителни са разпорежданията с
недвижим имот след вписване на възбрана върху него. Възбраната цели да запази
недвижимите имоти на длъжника или друго лице в неговия патримониум,
като чл.453 ГПК предвижда непротивопоставимост на
прехвърлянето и учредяването на вещни права, извършени след вписването и по
отношение на взискателя. Възбраната също е тежест върху имота, но не е вещно
право. Налагането на запор или възбрана върху отделен имуществен обект на
длъжника има обезпечителна функция и не създава никаква привилегия по смисъла
на чл.136 ЗЗД за кредитора, по чието искане те са наложени, за който кредитор
не възниква право да се удовлетвори предпочтително от цената на възбранено имущество, единствено въз основа наложената
възбрана, както е прието в определение №407/20.09.2013 г. по ч.гр.д. №4933/2013
г. на ВКС, решение №1938/10.08.2017 г. на САС по в.ч.гр.д. №2771/2017 г.
Нормата на чл.136 ЗЗД е императивна и изчерпателно изброява реда на
привилегированите вземания, поради което е недопустимо разпоредбата да бъде
тълкувана разширително, като се постави знак на
равенство между иска по чл.135 ЗЗД и наложената в изп.
процес възбрана. Ето защо, в настоящия случай изготвеното от съдебния
изпълнител разпределение е неправилно в частта по т. III,
в който ред следва да бъде разпределени постъпленията за вземането на
жалбоподателя Р.У., като привилегировано, съгласно чл.136 ал.1 т.5 ЗЗД спрямо
вземанията на хирографарните кредитори „С.Б.“ ЕООД и „И.А.Б.“ АД. Общият размер на вземанията на
жалбоподателя с привилегия е в размер на 22 398,15 лв., от които 880,00
лв. по изп. лист от 01.11.2012 г., 2355,58 лв. по изп. лист от 13.01.2010 г. и 19 162,57 лв. по изп. лист от 15.05.2010 г. След изваждане от общата сума за
разпределение в размер на 22 411,00 лв. на вземанията с предпочтително
удовлетворяване по т.I и т.II от протокола за разпределение, остава за
разпределяне сума в размер на 20 002,06 лв. По т. III
следва да се разпредели остатъкът от сумата в размер на 20 002,06 лв. за вземанията на жалбоподателя по трите му изп. листа.
Съгласно приетото в т.6 на ТР №2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, привилегията по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД е специална привилегия,
която не винаги е първа по ред, тъй като тя е противопоставима
само на тези от присъединените кредитори, които се ползват от отделните
разноски и не за разноски по изп. дело, а за разноски
по подготовката и осъществяването на изпълнението върху определена вещ или
парично вземане, т.е. на отделен изпълнителен способ. Първоначалният взискател по изп. дело №597/2017
г. е направил разноски в посочения в протокола за разпределение размер и
правилно ЧСИ С.Я.му е разпределил суми от постъпленията. По изп.
дело не се извършва общо разпределение на постъпленията, а разпределение на
постъпленията от отделни изпълнителни способи. От осъществените изпълнителни
способи, съгласно приетото с т.6 ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в първия ред на
специалните привилегии по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД следва да бъдат включени
направените от първоначалния взискател разноски,
каквото е и адвокатското възнаграждение на процесуалния му представител в това
производство. С ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието в т.1, че само, когато е
доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по
правилата на чл.78 ГПК. В случаите, при които е договорено заплащане в брой,
договорът за правна помощ служи като разписка, ако е посочено в него, че парите
са платени именно по този начин. В настоящия случай е посочено в приложения по
делото договор за правна защита и съдействие от 06.02.2017 г. как трябва да се
плати, но последният не установява реално извършено плащане.
Предвид изложеното, претенцията на
жалбоподателя да бъде включено вземането му за разноски за адвокатско
възнаграждение в реда на привилегиите по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД, следва да бъде
оставена без уважение.
Жалбата в настоящото производство трябва
да се основава на нарушение във връзка с разпределението, изразяващо се в
нарушаване на правилата на чл.136 ЗЗД, на чл.458 и чл.459 ГПК. Тя не може да се
основава на оплаквания, които нямат връзка с разпределението, каквито
представляват доводите на жалбоподателя Р.У. за изследване на предпоставките
прекратяване на изпълнителни дела, образувани при други съдебни изпълнители.
ЧСИ притежава компетентност да преценява поредността
на привилегиите и противопоставимостта на специалните
права на обезпечените кредитори, но не и съществуването на материалните права.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че подадената жалба от Р.Г.У.
срещу разпределение, извършено от ЧСИ С.Я.на 10.05.2018 г., е основателна в
частта за разпределените за вземанията на взискателите
„С.Б.“ ЕООД и „И.А.Б.“ АД суми, и на основание чл.463 ал.1 вр.
чл.278 ал.2 ГПК съдът следва да извърши ново разпределение на постъпилите от
публична продан суми. В останалата част оплакванията на жалбоподателя са
неоснователни.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба Р.Г.У.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 3, разпределението на постъпили от публична
продан на недвижими имоти суми в размер на 22 411,00 лв., извършено от ЧСИ С.Я.с рег. №844 от РКЧСИ по
изп.д. №20178440400597 и обективирано
в протокол от 10.05.2018 г., в частта за сумата за вземанията на „С.Б.“ ЕООД и
„И.А.Б.“ АД в размер на 20 002,06 лв., и вместо него на постановява:
По т.III от разпределението - в полза на взискателя
Р.Г.У. сумата от 20 002,06 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.