Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2023г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на шестнадесети ноември, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско
дело № 3397 по описа за 2021г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искове на Б.Й.С. срещу П.НА Р.Б., за присъждане на сумата
50000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата
2340.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – цена на закупена
Назална СРАР Маска за сънна апнея,
причинени в резултат на водено наказателно производство и взета мярка за
неотклонение „Подписка“ по ДП № ЗМ-596/2015г по описа на 04 РУП–СДВР, пр.пр. №
5287/15 по описа на СРП, за престъпление по чл. 183, ал. 3 НК, по което е
оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 851/2016г. на СРС, потвърдена с
Решение от 11.11.2016г. по ВНОХД № 4772/2016г. на СГС, ведно със законната лихва върху главниците
считано от 11.11.2016г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда,
до окончателното им изплащане.
В исковата молба Б.Й.С. твърди, че на 12.11.2015г. срещу него
било образувано наказателно производство по
ДП № ЗМ-596/2015г по описа на 04 РУП–СДВР, пр.пр. № 5287/15 по описа на
СРП, по което му било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 3 НК. На 01.12.2015г. бил привлечен в качеството на обвиняем и му била взета
мярка за неотклонение „Подписка“, за периода от 01.12.2015г. до 11.11.2016г. По
късно бил оправдан по повдигнатото му обвинение с влязла в сила присъда по НОХД
№ 851/2016г. на СРС, потвърдена с Решение от 11.11.2016г. по ВНОХД №
4772/2016г. на СГС, влязла в сила на 11.11.2016г.
Твърди, че наказателното производство
продължило една година, през която търпял неимуществени вреди с голям
интензитет. Авторитетът му в семейството, сред приятелите и в квартала, както и
на работното му място, което заемал в продължение на години в системата на
държавната администрация, бил чувствително подронен. Преживял стрес,
безпокойство, намалил интензитета на социалният си живот. Изпитвал отрицателни
емоции - силно притеснение и несигурност от неизвестността какво ще последва от
несправедливото обвинение.
Твърди, че в резултат
на воденото наказателно производство сериозно се влошило здравето му. Преди
повдигане на обвинението бил напълно здрав, а заради последното получил
заболявания – диабет, хипертония и сънна апнея, които били диагностицирани през
м.юли 2016г. Заболяването сънна апнея наложило да си закупи апарат - Назална
СРАР Маска за сънна апнея, за сумата 2340.00лв., в което се изразяват търпените
имуществени вреди.
В срока по чл.131 ГПК П.НА Р.Б. не оспорва, че срещу ищеца
е водено наказателно производство продължило една година, че на 12.11.2015г.
срещу него било образувано наказателно производство по ДП № ЗМ-596/2015г по описа на 04 РУП–СДВР,
пр.пр. № 5287/15 по описа на СРП, по което му било повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 183, ал. 3 НК. На 01.12.2015г. бил привлечен в качеството
на обвиняем и му била взета мярка за неотклонение „Подписка“, за периода от
01.12.2015г. до 11.11.2016г. По късно бил оправдан по повдигнатото му обвинение
с влязла в сила присъда по НОХД № 851/2016г. на СРС, потвърдена с Решение от
11.11.2016г. по ВНОХД № 4772/2016г. на СГС, влязла в сила на 11.11.2016г.
Възразява, че
претенцията е погасена по давност.
Възразява, че за
ищеца не са настъпили твърдените неимуществени и имуществени вреди, като пряка
и непосредствена последица от повдигнатото обвинение и воденото наказателно
производство, а ако са настъпили неимуществените не са с твърденият интензитет.
Възразява и, че преди
исковият период срещу ищеца е било водено и друго наказателно производство
отново за престъпление по чл. 183, ал. 3 НК - ДП № ЗМ-136/2014г по описа на 04
РУП–СДВР, пр.пр. № 41366/13г. по описа на СРП, което е прекратено, след като на
11.02.2014г. ищецът внесъл сумата 5500.00лв. по сметка на майката на
малолетното дете. Поради това счита, че голяма част от претендираните в
настоящото производство неимуществени вреди, респ. възникналите заболявания са
търпени в резултат на миналата съдимост на ищеца и във връзка с прекратеното
наказателно производство, а евентуално
новите търпени са с по нисък интензитет, т.к. преживява ефекта от новото
наказателно преследване много по леко в сравнение с лице, което никога не е
имало допир с правозащитната система.
Счита претенцията за
недоказана.
В отношение на
евентуалност оспорва претенцията по размер.
Съдът след като
съобрази предметните предели
на производство очертани с
исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото,
прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни
изводи:
Предмет на
разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3, прил.
второ ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени в
резултат на повдигнато обвинение за престъпление, по което лицето впоследствие
е оправдано.
За да се приеме, че е
основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата
за разпределение на доказателствената тежест настъпването на твърдените
вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото
обвинение, по което впоследствие е оправдан.
В тежест на ответната
страна е да установи възраженията си по исковете.
Съгласно чл. 2, ал.
2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в
закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност
в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, по което лицето
впоследствие е оправдано. Съгласно ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО П.НА
Р.Б. участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е
ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ). Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно
ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния
орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо
от наличието на вина у правозащитния си орган.
Не е спорно и съдът
въз основа събраните доказателства приема за установено, че на 12.11.2015г.
срещу ищеца е било образувано наказателно производство по ДП № ЗМ-596/2015г по описа на 04 РУП–СДВР,
пр.пр. № 5287/15 по описа на СРП, по което му било повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 183, ал. 3 НК. На 01.12.2015г. е привлечен в качеството на
обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „Подписка“, за периода от
01.12.2015г. до 11.11.2016г. По късно оправдан по повдигнатото му обвинение с
присъда по НОХД № 851/2016г. на СРС, потвърдена с Решение от 11.11.2016г. по
ВНОХД № 4772/2016г. на СГС, влязла в сила на 11.11.2016г.
Видно от преписката
по наказателното производство същото е продължило за период от една година.
От показанията на
свидетеля Ж.П.С.– майка на ищеца се установява, че проблемите на синът и
започнали през 2015г., след развода, когато съпругата му и внучката завели
някакви дела срещу него. Преди това бил здрав и щастлив човек. Карали го да се
разписва всеки ден в 06 РУП. До тогава бил здрав. После получил сърцебиене,
вземал успокоителни, сънувал, че го гонят с кола, че отива да се разписва,
получил високо кръвно налягане и диабет. В периода 2016г. – 2017г. получил
сънна апнея и си купил апарат за дишане. Непрекъснато бил в стрес, не бил
същият човек. Нарушен бил имиджът му като държавен служител там където работел
– в Министерство на земеделието. От него свидетелката узнала, че имал
усещането, че го мислят за престъпник. Негови колеги го видели, как се разписва
в районното.
От заключението по
приетата СМЕ се установява следното:
По сведение на ищеца
същият страда от Артериалната хипертония, захарен диабет и сънната апнея.
По делото не е
представена обективна медицинска документация за здравословното състояние на
ищеца преди наказателното производство, поради което не може да се определи
дори приблизително началото на оплакванията. Касае се за хронични заболявания,
често протичащи безсимптомно, в продължение на години, които могат да
декомпенсират и да се влошат при наличие на провокиращи фактори. Артериалната
хипертония, захарният диабет и сънната апнея са заболявания, които се влияят от
стрес и напрежение и тяхната динамика може да се променя в зависимост от
условията на живот, работата, социални контакти и начина, по който човек
възприема стресиращи събития и ситуации.
Предвид изложеното
съдът приема, че е установено наличието на фактическия състав на разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 3, прил. второ ЗОДОВ, а именно повдигнато е обвинение за
престъпление, по което впоследствие ищецът е оправдан.
Съдът цени
показанията на св. Ж.П.С.при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра в частта
за преживените отрицателни емоции от ищеца, като дадени в резултат на преки,
непосредствени впечатления от живота на последния, каквито има в качеството на
негов родител. В тази част ги намира ги за вътрешно непротиворечиви и във връзка
с останалите доказателства по делото. Въз основа тях приема, че в резултат на
воденото наказателно производство ищеца е изживял стрес, психическо напрежение,
чувство на емоционална нестабилност и несигурност.
В частта относно
придобитите в резултат на водене на процесното наказателно производство не ги
кредитира, т.к. са в противоречие с останалите доказателства по делото и
почиват на лични, изцяло житейски впечатления и предположения на свидетеля,
доколкото тя не е лице с медицинско образование.
Намира заключението
по приетата СМЕ за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на
събраните доказателства го кредитира изцяло. Въз основа него приема, че ищецът
не е установил главно и пълно, че заболяванията Артериалната хипертония,
захарен диабет и сънната апнея са възникнали в резултат на воденото наказателно
производство. Съгласно заключението това са
хронични заболявания, често протичащи безсимптомно, в продължене на
години, като при липсата на обективна медицинска документация за здравословното
състояние на ищеца преди наказателното производство е невъзможно да се установи
кога са възникнали.
Съгласно заключението
заболяванията могат да декомпенсират и да се влошат при наличие на провокиращи
фактори и тяхната динамика може да се променя в зависимост от начина, по който
човек възприема стресиращи събития и ситуации. Ищецът обаче не твърди обостряне
или задълбочаване на съществуващи заболявания в резултат на воденото
наказателно производство, а и не е установено преживените негативни емоции да
са с интензитет годен да предизвика такова, поради което съдът не разглежда
сочената вероятност.
Недоказано е останало
и твърдението, че в резултат на обвинението за ищеца са настъпили твърдените
неимуществени вреди – преживени отрицателни емоции в очертаният обем и
интензитет. Безспорно той е преживял негативни емоции - стрес, психическо напрежение, чувство на
емоционална нестабилност и несигурност, но спрямо него е наложена най леката
мярка за неотклонение – „Подписка“, прилагането на която не изисква непременно
ежедневно явяване в районно управление, наказателното производство е продължило
за продължителен, но разумен срок, а видно от доказателствата по делото ищецът
е продължил да упражнява трудовата си функция въпреки воденото наказателно
производство. Не са събрани доказателства сочещи и на отрицателно отношение на
колеги на работното му място. От друга страна безспорно е, че преди исковият
период срещу ищеца е било водено и друго наказателно производство отново за
престъпление по чл. 183, ал. 3 НК - ДП № ЗМ-136/2014г по описа на 04 РУП–СДВР,
пр.пр. № 41366/13г. по описа на СРП, което е прекратено, след като на
11.02.2014г. ищецът внесъл сумата 5500.00лв. по сметка на майката на
малолетното дете. При това положение следва да се приеме, че голяма част от претендираните в настоящото
производство неимуществени вреди са търпени в резултат на миналата съдимост на
ищеца и във връзка с прекратеното наказателно производство, а новите търпени са с по нисък интензитет,
т.к. преживява ефекта от новото наказателно преследване много по леко в
сравнение с лице, което никога не е имало допир с правозащитната система.
Поради недоказаното
възникване на заболяването сънната апнея в резултат на воденото наказателно
производство, недоказани са и твърдените като търпени имуществени вреди –
заплатена от ищеца стойност на апарат - Назална СРАР Маска за сънна апнея.
Затова предявеният иск за сумата 2340.00лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди подлежи на отхвърляне.
Предвид установените
субективни преживявания - негативни емоции в резултат на възприемане на
случващото се и неговото влияние върху личността на ищеца, и като отчете
обективните факти по видът на повдигнатото обвинение, извършените с участието
на ищеца процесуални действия, както и периода от време в който същите са
извършвани, съдът намира че на същия следва да бъде определено обезщетение по
справедливост в размер на 1300,00лева. За сумата 48700.00лв., която е разлика
над присъдените 1300.00лв. до общо претендираните 50000.00лв., предявеният иск
за неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на
дължимата законна лихва и на основание ТР № 3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-т.4,
съгласно което отговорността на Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ възниква от момента
на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, от който
момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение, и като съобрази, че оправдателната присъда е влязла в
сила на 11.11.2016г., настоящият състав намира, че следва да присъди законна
лихва върху обезщетението за неимуществени считано от 11.11.2016г., до окончателно изплащане на задължението.
Съобразно уважената
част от исковете и направеното искане в полза на ищеца следва да се присъдят
съдебни разноски. Претенцията е за сумата 425.00лв., представляваща заплатена
държавна такса и хонорар за вещо лице, както и хонорар за защита от адвокат Е.Н.
– САК, платим на последния, определен по правилата на чл. 38 ЗА, предвид
осъществената адвокатска защита. Определен по правилата на Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаградения последният възлиза на
4837.20лв.
Съобразно уважената
част от исковете в полза на ищеца следва да се присъди сумата 11.00лв., представляваща сторени в производството
разноски за заплатена държавна такса и хонорар за вещо лице. В полза на адвокат
Е.Н. – САК, в качеството на процесуален представител на ищеца следва да се
присъди сумата 120.14лв., на основание чл. 38 ЗА.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София,
бул. „Витоша”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Й.С., ЕГН **********,***, адвокат Е.Н. – САК, сумата 1300,00 /хиляда и триста/лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на водено наказателно
производство и взета мярка за неотклонение „Подписка“ по ДП № ЗМ-596/2015г по
описа на 04 РУП–СДВР, пр.пр. № 5287/15 по описа на СРП, за престъпление по чл.
183, ал. 3 НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 851/2016г.
на СРС, потвърдена с Решение от 11.11.2016г. по ВНОХД № 4772/2016г. на
СГС, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 11.11.2016г. – датата на влизане в сила на оправдателната
присъда, до окончателното и изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за неимуществени вреди за сумата 48700.00 /четирдесет и осем
хиляди и седемстотин/лв., която е разлика над присъдените 1300.00 /хиляда и
триста/лв. до общо претендираните 50000.00 /петдесет хиляди/лв., КАКТО и ИСКА за сумата 2340.00 /две хиляди триста и четирдесет/лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – цена на закупена Назална СРАР Маска за сънна
апнея, ведно със законната лихва върху
главниците считано от 11.11.2016г. – датата на влизане в сила на оправдателната
присъда, до окончателното им изплащане, на основание чл. 2, ал. 2, т. 3, прил.
второ ЗОДОВ.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София,
бул. „Витоша”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Й.С., ЕГН **********,***, адвокат Е.Н. – САК, сумата
11.00 /единадесет/лв., представляваща сторени в производството
разноски за заплатена държавна такса и хонорар за вещо лице, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София,
бул. „Витоша”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е.Н. – САК, в качеството на процесуален
представител на Б.Й.С., ЕГН **********, сумата
120.14 /сто и двадесет, 0.14лв., представляваща хонорар за защита от
адвокат определена по правилата на чл.
38 ЗА, съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД
– ГР.СОФИЯ.