Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 6 2 4
гр.
Пловдив, 13.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на деветнадесети февруари хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 8156/2019
г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 453751-F483837/29.07.2019 г. на **** на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ
на НАП, с което на „Долче вита 2004“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, *******, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1
от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател моли да се
отмени НП с аргументи за маловажност на случая и приложението на чл. 28 от ЗАНН. Не се оспорва фактическата обстановка.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив,
чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Счита, че не е налице маловажен случай. Приема, че нарушението
е доказано. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 15.04.2019 г. в 10:10 ч. започнала
проверка на търговски стационарен обект – сладкарница, находяща се в гр.
Пловдив на ул. „Княз Александър I“,
стопанисван от жалбоподателя „Долче вита 2004“ ЕООД. Проверката извършила
свидетелката М.Г. и колежката ѝ Е.Ф. - **** по приходите в структурите на
НАП. Проверката започнала с легитимация. Първоначално била засечена касовата
наличност, а след това изискали документите, които трябвало да съхранява в
обекта, като свидетелство за регистрация на фискално устройство, паспорт на
фискално устройство, книга за дневни финансови отчети, договор за техническо
обслужване. Била представена само книгата за отчетите. Затова свидетелката
установила, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3 от
Наредба № Н-18 не съхранява в търговския обект паспорт на фискалното устройство
модел „Datecs DP150T“ с ИН на ФУ № DT728874 и ИН на ФП № 02728874.
Затова свидетелката попитала дали може да ѝ бъде представен такъв до края
на проверката, като ѝ се отговорило, че няма кой да го направи това. Така
и не ѝ бил предоставен в хода на проверката паспорт на ФУ. Устройството
обаче действително имало паспорт/приемо-предавателен протокол от 25.07.2018 г.
Нарушението е установено на датата на
проверката 15.04.2019 г., а за самата проверка бил съставен протокол за
извършена проверка № 0412475/15.04.2019 г.
Въз основа на резултатите от проверката
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
F483837/24.04.2019 г. за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели и Р.Л. като пълномощник на дружеството изрично
овластен да действа от името и за сметка на управителя на дружеството.
За извършеното нарушение било
издадено обжалваното НП, с което на
дружеството била наложена на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушението.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелката М.Г. - актосъставител, както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН,
нотариално заверено пълномощно с рег. № 4604/17.08.201 г. по описа на Д.Т.,
нотариус в район РС София, протокол за извършена проверка № 0412475/15.04.2019
г., два броя описи на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката, договор № 065-19 гаранционен за техническо обслужване и ремонт на
ЕКАФП от 25.07.2018 г., договор № 066-19 гаранционен за техническо обслужване и
ремонт на ЕКАФП от 25.07.2018 г., два броя свидетелство за регистрация на
фискално устройство от 25.07.2018 г., два броя гаранционни карти на ФУ и
приемо-предавателни протоколи/паспорти към тях, договор за наем от 20.04.2018
г., финансови отчети от ФУ, извлечение от електронен регистър от НАП – три
страници, оправомощителна заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г.
Разпитана в съдебно заседание
свидетелката Г. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в
него. В допълнение изяснява, че проверката започнала с легитимация, засичане на
касовата наличност във ФУ и изискване на документите, които следва да се държат
в обекта. Потвърждава, че не ѝ бил представен паспорт на ФУ, а при
поискване все пак такъв да бъде донесен до приключване на проверката, това не
било сторено.
Показанията ѝ съдът намира за
обективни, логични, последователни, непротиворечиви и в пълно съответствие с
приетите по делото писмени доказателства /протокола за извършена проверка/ и
становище на жалбоподателя за неоспорване на фактическата обстановка, поради
което им дава вяра.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство
и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано
и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е
съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Не е ограничено правото на нарушителя
по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Актът е ставен в присъствието на двама свидетели и редовно
оправомощен представител на юридическото лице, с което е спазен чл. 40 от ЗАНН.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата, осигуряващи
минималните документи, които следва да се държат в стационарните търговски
обекти и осъществявания контрол от органите.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище,
че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на
посочената разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Съгласно нормата на чл. 42, ал. 1, т. 2
от Наредбата лицата по чл. 3 /от същата
наредба/ със стационарен търговски обект съхраняват в търговския обект
паспорта на фискалното устройство, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и
чл. 50, ал. 6 от Наредбата. Установява се, че дружеството има качеството на
задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, доколкото
извършва продажба на стоки и услуги в търговски обект. Процесният обект
притежава характеристиките посочени в § 1, т. 41 от ЗДДС и определящи го като
търговски, тъй като в него са се извършвали продажби на стоки. Освен това се
касае за стационарен обект - сладкарница. Не се установява да са налице
изключенията паспортът на ФУ да не се намира в обекта, доколкото тези случаи са
свързани с ремонт и повреда на устройството, а по делото липсват такива данни.
Безспорно се установява, че дружеството
„Долче вита 2004“ ЕООД е стопанисвало търговски стационарен обект –
сладкарница, находяща се в гр. Пловдив на ул. „Княз Александър I“ и при извършена проверка от
контролните органи на НАП е констатирано, че в обекта не се съхранява паспорт
на фискалното устройство.
Доколкото с
наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо
лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в настоящото производство. По
тези съображения настоящият съдебен състав намира за доказано по делото
жалбоподателят да е осъществил състава на административно нарушение, за които е
наказан с обжалваното наказателно постановление.
По наказанието:
Правилно
описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба
по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, която предвижда извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по
неговото прилагане, когато нарушението не води до неотразяване на приходи,
както е посочено в НП и АУАН, да се налагат санкциите по ал. 1, а именно за
юридическите лица и едноличните търговци – имуществена санкция в размер от 500
до 2000 лв.
Съдът намира,
че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред
които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния
минимален размер от 500 лв. Следва да се
отбележи, че административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната
разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо,
посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
Определеното
спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която
за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на
санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено
административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на задължение към
държавата, регламентирано в ЗДДС и подзаконовите актове по прилагането му.
Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на финансовата й и свързаната с нея
контролна дейност. Не се изисква и щета, която да настъпи от нарушението. Целта
на ЗДДС е гарантирането на фиска чрез регистриране на всяка продажба, като в
него са чувствително засилени както предвиденият контрол, така и отговорността
при нарушения, които увреждат фискалните интереси на държавата. Тъй като
конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е
предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, изразяващ се
неотразяване на приходи в определен размер и съответно в реално ощетяване на
фиска, но то на практика води до възпрепятстване на контролната дейност на
държавните органи. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат на
нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 185, ал.
2 вр. ал. 1 от ЗДДС няма отношение при преценката за наличието или
значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не
представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на
обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай
по чл. 93, т. 9 от НК.
Едновременно с
горното се установи, че от страна на контролните органи е предоставена
възможност на дружеството нарушител да бъде представен паспортът на ФУ до края
на проверката, но същото е отречено като възможност. Действително в НП е
отразено, че административнонаказващият орган е събрал доказателства за
отговорността на юридическото лице, като е констатирал, че това нарушение е за
първи път. Не могат обаче да се правят изводи за наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства въз основана само на актове за установени
административна нарушения и невлезли в сила наказателни постановления, в
какъвто смисъл бе съображението на представителя на въззиваемата страна. Едва
след проверката им по съдебен ред или при необжалването им могат да бъдат
основание да се приемат като влияещи на отговорността обстоятелства. Изброените
по-горе обстоятелства обаче не могат да се определят като такива, които водят
до липса или незначителност на вредните последици или не представляват
смекчаващи обстоятелства, характеризиращи случая с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Въз основа на горното съдът намира, че конкретният случай
попада именно в хипотезите на обикновените случаи на нарушения от този вид и
разкрива същата степен на обществена опасност, като тях.
Като е взел
предвид това, административнонаказващият орган е наложил санкция в нейния
минимум за юридическите лица от 500 лв., което съдът намира за законосъобразно
и справедливо. С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.
Същевременно наказателното постановление е съобразено с процесуалния и
материалния закон, поради което настоящият съдебен състав като
намери, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, то следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр.
ал. 3 от ЗАНН въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото
производство за представителство от юрисконсулт. Такава претенция е
своевременно направена от процесуалния ѝ представител. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва разноски да бъдат присъдени в
минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно в размер на 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 453751-F483837/29.07.2019 г. на **** на отдел
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на „Долче вита 2004“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, *******, на основание
чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 42, ал. 1,
т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/Наредбата/ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
ОСЪДЖА
„Долче
вита 2004“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
******* да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А .Д.