№ 493
гр. Русе, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20224520200296 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ИЛ. СТ. Й. против наказателно постановление № 22-1085-
000002/19.01.2022г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе.
Същият моли съда да отмени наказателното постановление с което му е наложено наказание
“глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение по чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП. Ответникът по жалбата, редовно призован, не
изпраща представител, съответно не взема становище по основателността и.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата
Жалбоподателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание; вместо него се
явява процесуален представител, който поддържа жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории „В” и „АМ“. На
11.08.2021г. около 19,45 ч. в гр.Русе на кръстовището, образувано от ул.“Липник“ и
ул.“Иван Ведър“ управлявал собствения си л.а. „Рено Клио“ с ДК№ Р 14 13 АК. Той
придобил този автомобил на 01.10.2020г. въз основа на писмен договор с нотариална
заверка на подписите. На това кръстовище бил спрян за проверка от полицейския служител
Ц.П.. В хода на проверката св.П. установил, че регистрацията на автомобила е прекратена
служебно на 02.12.2020г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП поради това, че в двумесечния
срок от придобиване собствеността на това МПС не е изпълнил задължението си да го
1
регистрира. За констатираното нарушение св.Ц.П. съставил АУАН против жалбоподателя за
това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Била сезирана
русенската Районна прокуратура, която с постановление от от 20.09.2021г. отказала да
образува досъдебно производство на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК вр.чл.9 ал.2 от НК,
като преписката отново била изпратена на АНО за произнасяне по въпроса дали е налице
административно нарушение. Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно
постановление при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН с което му наложил горепосочените
административни наказания.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на това.
Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно
е приложен материалният закон. От събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят е придобил процесния автомобил чрез договор за покупка – продажба от
01.10.2020г. при спазване на формата за тези сделки, предвидена в чл.144 ал.2 от ЗДвП. От
този момент нататък и доколкото закупеният автомобил е регистриран за него е започнал да
тече първо едномесечният срок по чл.145 ал.2 от ЗДвП за регистрация в службата за
регистрация на ППС по постоянния му адрес, неизпълнението на което задължение се
санкционира на основание чл.177 ал.6 от ЗДвП ( в случай че автомобила се регистрира след
изтичане на един месец, но преди изтичане на два) и от което не следва служебна
дерегистрация по силата на закона - арг.от чл.143 ал.15 от ЗДвП. Доколкото жалбоподателят
е управлявал автомобила след изтичане на два месеца, т.е. след 02.12.2020г. е настъпила
правната последица по чл.143 ал.15 от ЗДвП и в резултат на това управлението му се явява в
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, съгласно който по пътищата отворени за обществено
ползване се допускат само регистрирани МПС. В хода на проверката сам жалбоподателят е
заявил, че не е изпълнил това си нормативно задължение , тъй като “не бил запознат“, което
се установява и от писмените му обяснения и докладна записка. По този начин съдът намира
за неоснователно основното възражение на защитата за липсата на субективна страна у
жалбоподателя, т.е. същият е знаел, че не е регистрирал автомобила на негово име , което се
установява по делото. Отделно от това следва да се посочи, че той е бездействал за период
повече от 9 месеца, при правно задължение за действие, което време по преценка на съда е
предостатъчно да го пререгистрира на свое име. Собственикът на МПС е носител на
задължението за регистрацията на придобитото превозно средство в срок от един месец,
поради което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от
неизпълнението на задължението в случай, че не стори това в срок от два месеца. Ако се
2
възприеме възражението на жалбоподателя, че не знаел за това свое нормативно
задължение на практика би се достигнало до положението незнанието на закона да
извинява незнаещия го, което би било в противоречие с този основополагащ правен
принцип. Жалбоподателят е бил длъжен да познава приложимите в случая разпоредбите на
чл. 140, ал. 1 и чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съответно следвало е да съобрази поведението си с
регламентираните в тях законови изисквания ; обратното би означавало да черпи права от
собственото си неправомерно поведение. Освен това в чл. 18б, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24
март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства са регламентирани случаите, в които регистрацията на превозно средство
се прекратява служебно, като един от тях е именно неподадено заявление за регистрация от
приобретател на превозно средство в двумесечен срок от придобиването му. В случая
службата за регистрация няма задължение да уведоми приобретателя на служебно
прекратената регистрация по арг.чл.18б ал.1 т.10 вр.ал.2 от Наредба І – 45.
При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1085-000002/19.01.2022г. на Началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което на ИЛ. СТ. Й. с ЕГН
********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 (двеста) лв.
и ЛПУМПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3