РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. , 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефан Ил. Шарланджиев
при участието на секретаря Лилия Ив. Зайкова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Стефан Ил. Шарланджиев Административно
наказателно дело № 20221220200211 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба подадена от Н. И. П., ЕГН **********, от с.К., община Г.,
обл.Благоевград против Наказателно постановление № ............., издадено от
Министъра на културата.
Иска се отмяната на обжалваното НП, като се излагат съображения за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на същото, за
недоказаност на нарушението и за наличието на основания за прилагането на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Алтернативно се прави искане за намаляване
на наказанието.
Наказващият орган чрез процесуалния си представител застъпва
становище за неоснователност на жалбата.
РП не взема отношение по същата.
Съдът основавайки се на събраните по делото доказателства приема за
доказани следните относими факти:
С обжалваното НП, на основание чл. 229, ал. 2 от ЗКН, във вр. с чл.
200,ал.1, предл. първо, чл.83,ал.1,т.2,буква“а“, за нарушение по чл. 83, ал. 1,
т. 2, б. "а" от ЗКН, във вр. с чл.84,ал.1,т.1 и 2,т.1 от ЗКН и чл.200,ал.1,пр.1 от
1
същия закон, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
7000 лева.
Свидетелите П., Х. и Р. са служители на наказващия орган. В края на м.........г.
първите двама извършили проверка във връзка с получен сигнал за
извършване на незаконно строителство в с. К.. При същата било установено
такова, което било незаконно, както в нарушение на Закона за културното
наследство, така и в нарушение на ЗУТ. Извършвало се масивно строителство
на нова сграда, без инвестиционен проект одобрен по ЗУТ. Строителството бе
масивно, на няколко етажа. Сградата представлявала строеж с изграден
двускатен покрив. Имало 3 или 4 междуетажни плочи. Същата била долепена
до съществуваща постройка. Строителството се извършвало в частен имот
собственост на жалбоподателката Н. И.. При проверката от страна на
последната бил представен нотариален акт за собственост върху имота.
Строежът не бил съгласуван с Министерство на културата по реда на чл. 83,
ал.1 от ЗКН, тъй като се извършвал на територията на групова недвижима
културна ценност с. К., архитектурен резерват с категория от национално
значение. Инвестиционен проект и разрешение за строеж не били
представени. При проведения с жалбоподателката разговор се установило, че
същата е наясно, че обекта се намира в историко-археологически резерват. Тя
показала на свидетелите други строителни обекти в с. Ковачица за които
твърдяла, че са извършени без нужната документация, както и такива за които
тя знаела, че собствениците имат нужните документи за съгласуване с
Министерство на културата. За резултатите от проверката бил съставен
констативен протокол.Прието било че е извършено нарушение и на ..... г., в
офис на наказващия орган в гр. С., бил съставен приложения по делото акт за
установяване на административно нарушение. Актосъставител е свид. П..
Присъствали нарушителя и свидетелите Х. и Р.. След съставянето му актът
бил предявен на П., същата го пописала и получила препис от него. Казала,
че има издадено удостоверение за търпимост от гл.архитект на община
Гърмен и представило такова по време на проверката. Актосъставителят се
запознал с него и го приел за несъстоятелно и нищожно. Поискано било
разрешение за строеж, но такова не било предоставено. Не се представят и по
време на настоящото производство доказателства за съгласуване с
министерството.
Свид. П. е съсед на имота в който било извършено строителството. Същият
живее в с. К. от .... години и познава жалбоподателката и съпруга й. Твърди,
че същите закупили имота през 2018 г. и започнаха строителна работа –
реставрация. Най-напред махнаха плочата, за да е безопасно, защото къщата
била стара. През 2019 г. започнали с почистването. Новото строителство било
извършено на по-късен етап - започнали през 2020 г. и приключили 2021 г,
м.09 – м.10. През 2021 г. се видяло, че този новия строеж излиза извън
обхвата на старата къща. Жалбоподателката е безработна, съпругът й също.
На ........година възникнал пожар на къщата им, като става въпрос за къща
различна от тази посочена в НП. Свид.Т. също е от с. К. и познава
2
жалбоподателката и семейството и. В края на 2019 г. те му поискали
тракторче което имал, за да чистят там и да прекарват инертни материали за
да укрепят старата къща. Сложени били железобетонни колони, върху които
да направи първа плоча, която е свързана със стълбище. Това станало през
2020 г., март месец. Тогава започнало изграждането на подпорната стена. За
около 2 месеца се направила първата плоча и стълбището. След това се
направила втора плоча и се продължило стълбището. След това - това трета
плоча, която била свързана с вътрешно стълбище и покрива. Това станало
2021 г., по средата на годината до август. След това, през 2022г., бил съборен
покрива и последния етаж, след което, по предписание сградата останала на
колони. Същият потвърждава, че жалбоподателката и съпругът й не работят
никъде. Малкия им син е непълнолетен, а големия е студент. Строежът бил
осъществяван основно със собствен труд.
Тази фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
всички събрани по делото доказателства. Същите са ясни, , последователни и
непротиворечиви, поради което не се налага обстойният им анализ и
съпоставка.
При така установеното съдът, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е подадена в определения от закона срок от наказаното по
административен ред лице, поради което следва да бъде разгледана като
допустима.
Разгледана по същество съдът намира същата за частично
основателна.
При служебно извършената цялостна проверка по
законосъобразността на обжалваното НП, съдът не констатира при издаването
на същото да са допуснати съществени процесуални нарушения налагащи
неговата отмяна, нито посочените от жалбоподателя, нито други такива.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати такива нарушения и същите
отговарят на изискванията на ЗАНН – чл.42 и чл.57 за минимално изискуемо
съдържание. И на двете места се съдържа достатъчно ясно и пълно описание
на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Посочени
са коректно нарушените законови норми. Наказателното постановление е
АУАН са издадени от компетентни лица. Периодът на извършване на
нарушението е посочен съобразно установеното от служителите на
наказващия орган – от датата на постъпилия сигнал със съответните
приложения доказващи започнало към този момент до датата на проверката.
Не са налице твърдените нарушения по чл.34 от ЗАНН. В тази връзка следва
да се има предвид, че късия – тримесечния срок по ал.1, от този текст за
съставяне на АУАН, започва да тече от момента в който е станал известен
нарушителя. За да се говори за нарушител, следва да има нарушение.
3
Нарушението е било констатирано при извършената проверка на обекта. От
този момент е бил известен и нарушителя и в този момент нарушението все
още се е извършвало. Като се има предвид това и датите на съставяне на
АУАН и издаване на НП, съдът приема, че и двата срока по чл.34,ал.1 от
ЗАНН са спазени. Посочването в обстоятелствената част на НП ,т.IV на чл.
83, ал. 2, т.1, буква "а" от ЗКН, съдът приема, че се дължи на техническа
грешка, доколкото в другите части на постановлението разпоредбата е
коректно посочена. Възраженията свързани с характеристиките на самия
строеж и несъответствието между констатациите по настоящото дело и
Заповед за премахване на стоежа, според съда нямат връзка със
законосъобразността на обжалваното НП. По настоящото дело
строителството е достатъчно подробно описано в АУАН и НП, същото бе
потвърдено и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
В случая нарушението е по чл. 83, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗКН,
съгласно която инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени
територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се
изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване
по реда на чл. 84, ал. 1 и 2, както следва: визи за проектиране и
инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно и допълващо
застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и
преустройства с промяна на външния вид на строежите, а при археологически
недвижими културни ценности - и проектите по част "конструкции".
Както бе прието по-горе, през посочения в НП период, жалбоподателката е
извършила строителство, за което по принцип е следвало да има
инвестиционен проект и което попада в кръга на посочените по-горе. При
липсата на необходимите строителни книжа за строежа, наказващият орган не
е бил длъжен да конкретизира нито вида строителни книжа и строителни
дейности по чл.83, ал.1,т.2 ,б.“а“ от ЗКН, нито хипотезите по чл. 84 от същия
закон. В АУАН и НП достатъчно ясно са описани строителните работи за
които се води административнонаказателното производство и се налага
наказанието. Обстоятелството, че в случая е нямало изобщо инвестиционен
проект не може да доведе до освобождаване от задължението за
предварително съгласуване и получаване на положително становище за
извършените намеси в защитени територии за опазване на културно
наследство по реда на чл. 84 ЗКН. Село К.“, област Благоевград, обявено с
Разпореждане на МС №89 от 02.09.1977 г. (обнародвано в ДВ, бр. 73 от 1977
г.) за исторически и архитектурен резерват от национално значение.
Строителството е извършено от жалбоподателката и нейното семейство и
4
същата е била наясно, че преди започването на последното е следвало да бъде
извършено съгласуване с министерството. Това е видно от казаното от нея
при разговора и със свидетелите в деня на проверката.
С оглед на това следва да се приеме, същата е осъществила състава на
нарушението за което е наказана, както от обективна, така и от субективна
страна.
От обективна страна през периода посочен в НП е осъществила проект с
извършените от нея фактически действия по осъщественото строителство, в
населено място от кръга на посочените в нарушената законова норма,
представляващо защитена територия за опазване на културното наследство
без съгласуване с Министерството на културата.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, доколкото
жалбоподателката е била наясно със задължението си, но въпреки това е
започнала и осъществила строителството без необходимата съгласуване.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗКН, който реализира
инвестиционен проект или извършва намеса в защитени територии за
опазване на културното наследство без съгласуване в нарушение на чл. 83, се
наказва с глоба в размер от ...... до ...... лв., а на едноличен търговец и
юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от ....... до .........
лв., ако деянието не съставлява престъпление. Тази разпоредба освен
санкцията съдържа и правилото за поведение което следва да бъде спазено. В
случая наказанието е наложен в размер между минималния и средния
предвиден в закона. Липсват данни за извършени други нарушения от
жалбоподателката и с оглед особеностите на случая следва да се приеме, че
същият е с относително ниска степен на обществена опасност. Наказанието
определено от закона според съда е достатъчно високо и в минималния си
размер, поради което и като се има предвид материалното състояние на
жалбоподателката и семейството й , и това че строежът е извършен
предимно с личен труд, не е наложително да бъде налагано наказание над
минимума определен от закона. В същото време следва да бъде споделени
изложените в НП съображения за липса на основания за прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Случаят не разкрива степен на обществено
опасност съществено по-ниска от другите случай на това нарушение.
По тези съображения съдът намери, че обжалваното НП следва да
5
бъде отменено, като наложеното наказание – бъде намалено да определения
от закона минимум. Същото според съда в случая би било достатъчно за да
бъдат постигнати целите, предвидените в чл. 12 ЗАНН.
Направено е от процесуалния представител на жалбоподателя искане
за присъждане на разноски за адвокатски хонорар и са представени
доказателства за заплатен такъв в размер на 700лв. Процесуалният
представител на наказващия орган прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. По силата на разпоредбата на чл.63д, ал.1
от ЗАНН страните имат право на разноски които се определят по реда на
АПК. В чл. 189, ал.3 НПК е приет принципа, че щом лицето е признато за
виновно, същото следва да понесе всички разноски по делото, независимо
дали в провежданите контролни производства размерът на наказанието е бил
потвърден или редуциран. В случая обаче имаме препращане към реда по
АПК, което изключва приложението на този принцип. В чл. 143 от АПК е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал.
1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Липсва уредба за това как
следва да се постъпи, ако искането за отмяна на административен акт е
уважено или отхвърлено частично. По силата на препращащата норма на чл.
144 от АПК по този въпрос следва да намерят приложение общите правила на
чл. 78 от ГПК, според които страните имат право на разноски съразмерно с
уважената, респективно отхвърлената част от искането. В подкрепа на такова
разрешение на проблема е и нормата на чл. 136 от АПК, според която
разноските за общия представител се понасят от административния
орган съобразно уважената част от оспорването.
При приложението на този принцип жалбоподателят има право на разноски
по съразмерност, пропорционално на уважената част от жалбата.
Жалбоподателят е доказал заплащане на.......... лева за адвокатски хонорар.
Доколкото наложеното наказание се намалява с около 1/3, но НП не се
отменя, по съразмерност следва да се присъдят на жалбоподателя за
адвокатски хонорар 150лв. При приложението на същият принцип
наказващият орган следва да има право на разноски по съразмерност,
пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата. С оглед на това
съдът намира, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на .........лв.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ...... от ......г., издадено от
Министъра на културата, с което на жалбоподателката на основание чл. 229,
ал. 2 от ЗКН, във вр. с чл. 200,ал.1, предл. първо, чл.83,ал.1,т.2,буква“а“, за
нарушение по чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН, във вр. с чл.84,ал.1,т.1 и 2,т.1
от ЗКН и чл.200,ал.1,пр.1 от същия закон, е наложено административно
наказание "глоба" в размер на ........ лева, като НАМАЛЯВА така наложеното
наказание на ..............лв.
ОСЪЖДА Н. И. П., ЕГН **********, от с.К., община Г.,
обл.Благоевград да заплати на Министерството на културата сумата от
........лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Министерството на културата да заплати на Н. И. П.,
ЕГН **********, от с.Ковачевица, община Гърмен, обл.Благоевград сумата
от ..........лв. за адвокатски хонорар.
Отхвърля претенцията за разноски за адвокатски хонорар над този
размер.
Решението подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
7