№ 166
гр.
Велико Търново, 26.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на единадесети
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 246/2021г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.
10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.
Образувано
е по жалба на Н.Н., гражданка на Афганистан лично и като законен
представител на малолетната си дъщеря Я.Н. с постоянен адрес *** против Заповед
№ ЗСПД/Д-ВТ-СВ/412/06.04.2021 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Свищов, с която й е отказано отпускане на месечна помощ за дете
по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца.
В
жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като
постановена в противоречие на материалния закон и целта на ЗСПД. В жалбата се
излагат съображения за оспорения отказ с позоваване на практика на ВАС и на
АССГ, която не е съобразена от дирекция „Социално подпомагане“, че съгласно чл.
32, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците чужденец с предоставен статут на
бежанец има правата и задълженията на български гражданин. Моли да се отмени
заповедта и да се върне преписката със задължение на органа да отпусне исканата
помощ.
В
съдебно заседание жалбоподателката в качеството й на майка и законен
представител поддържа подадената жалба и моли като незаконосъобразна оспорената
заповед да бъде отменена.
Ответникът – директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Свищов, редовно призован, не се представлява. С молба вх. №
2046/10.05.2021г. заема становище за неоснователност на жалбата. Видно било от
приложено писмо от посолството на Ислямска република Афганистан в България, че
не е налице международен договор, по който РБ е страна, в който да е предвидено
получаването на парични помощи за деца от афганистански граждани. Наличието на
статут на бежанец счита без значение в случая. Моли заповедта да бъде
потвърдена като законосъобразна.
Административен съд Велико
Търново, като обсъди доводите на страните, приетите по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред
административния орган е започнало по заявление – декларация вх. № ЗСПД/Д-ВТ-СВ/412
от 19.02.2021 г. на Н.Н., гражданка на Афганистан лично и като законен
представител на малолетната си дъщеря Я.Н.,
с което на основание чл.
7, ал. 1 от ЗСПД е поискано отпускане на месечни помощи за отглеждане на
дете.
Заповед № ЗСПД/Д-ВТ-СВ/412/06.04.2021 г. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Свищов, с която й е отказано отпускане на
месечна помощ за дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца на основание чл. 10,
ал. 4 от ЗСПД, тъй като Р. България няма сключена спогодба с Афганистан.
Заповедта е връчена на
жалбоподателката на 12.03.2021 г.
Видно от Решение №
456/29-01-2020 на председателя на Държавната агенция за бежанците при
Министерски съвет на жалобподателката и детето й е предоставен статут на
бежанец.
По
делото са представени и приети като доказателства изпратената с изх. № 0405-11-00-0525/19.04.2021
година по делото от ДСП Свищов копие от преписката по обжалваната заповед,
както и изпратеното с изх. № 0405-11-00-0534/20.04.2021 г. по делото писмо от Община Свищов, с
което се изпраща на съда допълнително получен документ с дата 20.04.2021 г. към
Посолството на Ислямската Република Афганистан.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима като
оспорена в срок, подадена срещу подлежащ на обжалване административен акт, от
надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168
от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Съобразно чл.
10, ал. 4 от ЗСПД във връзка с чл.
10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за
отпускането им се извършва със заповед на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" или упълномощено от него лице. Процесният административен акт
е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощията,
съобразно изискуемите от закона форма и съдържание и при спазване на
административнопроизводствените правила. Спорът по същество е относно
материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона.
Отказът за отпускане на
помощта по чл.
7 ЗСПД е мотивиран с право на семейни помощи за деца да имат чужди граждани и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават
и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е
предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България
е страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ чужденец по
смисъла на този закон
е всяко лице, което не е български гражданин
Липсва спор между страните
по делото, че на жалбоподателката е предоставен бежански статут, както и
относно факта, че международен договор между Република България и Ислямска
Република Афганистан не е подписан, който да урежда на реципрочна основа
отпускането на семейни помощи.
Спорът е как трябва да се
третират по ЗСПД чуждите граждани със статут на бежанец.
Категоричен отговор на този въпрос ЗСПД не дава. Действително, по отношение на
чужденците, разпоредбата на чл.
3, т. 5 ЗСПД предвижда единствено, че семейни помощи се предоставят на
постоянно пребиваващите и отглеждащи децата си в страната чужди граждани на реципрочна основа или
ако е предвидено в друг закон или международен договор. Тоест ЗСПД не предвижда
изрично дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за деца
на лицата - чужди граждани, на които е предоставена
международна закрила.
Съгласно нормата на чл.
32, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците, чужденците, с предоставен
статут на бежанец имат всички права и задължения на българските граждани с
изключение на правото да участват в избори за държавни и местни органи,
национални и местни референдуми, да участват в създаването и да членува в
политически партии, да заемат длъжности, за които със закон се изисква
българско гражданство, да бъдат военнослужещи, както и други ограничения,
изрично предвидени със закон. ЗСПД не съдържа ограничения в правата на достъп
за лицата с бежански статут до социалната система, в частност до
регламентираните в него семейни помощи. Отсъствието на специална уредба по
отношение на получилите бежански статут в ЗСПД следва да се разглежда като
липса на ограничение в правата на тези лица по смисъла на чл.
32, ал. 2, т. 4 ЗУБ и те следва да се третират като български граждани.
Наред с това следва да се
вземе предвид и чл.
28, параграф 1 от Директива 2004/83/ЕО, регламентиращ задължения на
държавите – членки да полагат грижи получилите статут на бежанец да получават в
държавата-членка, която им е предоставила статута, необходимото социално
подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава-членка,
както и да се съобрази и Директива
2011/95/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 13 декември 2011 година
относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без
гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния
статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна
закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Нормата на чл. 29
от директивата Директивата предвижда, че по отношение на социалното подпомагане
условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е
предоставен статут на субсидиарна закрила, се определят от националното право,
но съгласно параграф 2 от разпоредбата възможността за ограничаване на това
подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща
най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. Няма съмнение, че
предоставянето на семейните помощи за деца следва да се разглежда именно като
средство за осигуряване на гарантиран минимален доход, както е посочено и в т.
45 от преамбюла на Директива
2011/95/ЕС.
Жалбоподателката
доказа, че на нея и детето й е с предоставен хуманитарен статут. Съгласно чл.
32, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците, чужденците, с предоставен
хуманитарен статут имат правата и задълженията на чужденец с разрешено
постоянно пребиваване в Република България. Съгласно чл.
28, параграф 1 от Директива 2004/83/ЕО, държавите - членки полагат грижи
получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила да получават в
държавата-членка, която им е предоставила статута, необходимото социално
подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава-членка.
С оглед на изложеното,
настоящият съдебен състав на съда, намира, че тълкуване и прилагане на чл. 3 от
ЗСПД, според което чуждите граждани с
бежански статут, пребиваващи и отглеждащи децата си на територията на Република
България, не разполагат със същите права за социално подполамагене като тези на
българските граждани, вследствие на което те не могат да получават семейни
помощи за деца извън хипотезата на чл.
3, т. 5 ЗСПД, противоречи на чл.
32, ал. 1 от ЗУБ и на Директива
2011/95/ЕС, и не съответства на целта на закона. Въз основа на анализа на
цитираните разпоредби се налага извод за незаконосъобразност на оспорената
заповед. Същата следва да бъде отменена, а преписката да се върне на
административния орган за ново произнасяне по заявлението-декларация, при
съобразяване на дадените в настоящото решение указания.
ЗСПД не съдържа ограничения
в правата на достъп за лицата с хуманитарен статут до социалната система, в
частност до регламентираните в него семейни помощи. Отсъствието на специална
уредба по отношение на получилите хуманитарен статут в ЗСПД следва да се
разглежда като липса на ограничение в правата на тези лица по смисъла на чл.
32, ал. 2 ЗУБ и те следва да се третират като български граждани. В този
смисъл Решение № 13461/10.12.2015г. по адм. дело № 6027/2015 по описа на ВАС.
Воден от горното и на
основание чл.
172, ал. 2, предл. второ и чл.
173, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалбата на Н.Н., гражданка на Афганистан лично и като законен
представител на малолетната си дъщеря Я.Н. с постоянен адрес *** Заповед №
ЗСПД/Д-ВТ-СВ/412/06.04.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“
– Свищов, с която й е отказано отпускане на месечна помощ за дете по чл. 7, ал.
1 от Закона за семейните помощи за деца.
ВРЪЩА
преписката на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Свищов, за ново произнасяне в съответствие с
дадените указания за тълкуване и прилагане на закона.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно оспорване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: