Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……...09.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия Генжова в.гр.дело № 6908 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №558388/10.12.2018г.,
постановено по гр.д. №49588/2016г. по описа на СРС, 37 състав, са отхвърлени
предявените от С.Ц.И. срещу Агенция по вписванията искове с правно основание
чл.422 във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 2228,57 лева – възнаграждение на ликвидатора на „И.**“
ЕООД за периода от 04.03.2015г. до 19.08.2015г., 32,85 лева – направени от
ликвидатора разноски по ликвидацията, ведно със законната лихва върху
посочените суми за периода от 17.02.2016г. до изплащане на вземането, лихва за
забава в размер на 103,55 лева за периода от 03.09.2015г. до 16.02.2015г. върху
сумата от 2228,57 лева, лихва за забава в размер на 1,53 лева за периода от
03.09.2015г. до 16.02.2015г. върху сумата от 32,85 лева и 247,33 лева разноски
по делото, а именно: 47,33 лева държавна такса и 200 лева възнаграждение на
адвокат. С решението е осъдена С.Ц.И. да заплати на Агенция по вписванията
сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Постъпила е
въззивна жалба от ищцата в производството С.Ц.И., чрез пълномощника адв. А.Г.,
срещу първоинстанционното решение. В жалбата се излагат оплаквания, че
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателката
твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че между служебния
ликвидатор и подалия заявление за откриване на производство по ликвидация на „И.**“
ЕООД – кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД са възникнали облигационни отношения, както
и, че единственото задължение на Агенция по вписванията е да определи
възнаграждението на определения и назначен от нея ликвидатор. В жалбата се
излагат съображения, че ищецът и „Банка ДСК“ ЕАД не са обвързани с облигационни
или други отношения, както и, че единствените отношения по повод на
назначаването на ищцата за служебен ликвидатор са възникнали между нея и
органът, който я е назначил – Агенция по вписванията. Твърди се, че в случая
отношенията, които възникват в производството по ликвидация между ликвидатора и
Агенцията по вписванията са аналогични с отношенията, възникващи при
назначаване на вещо лице. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че ответникът няма задължение да поиска предварително внасяне на
депозит, от който да се изплати възнаграждението и разноските на ликвидатора за
производството по ликвидация, като се позовава на разпоредбата на §2б, ал.7,
предл.2 и ал.78 от Наредба №1 от 14 февруари 2007г. за водене, съхраняване и
достъп до ТРРЮЛНЦ. Излага доводи, че няма данни по делото след като ответникът
е определил размера на възнаграждението да е уведомил за това „Банка ДСК“ ЕАД,
но сумата да не е внесена. Твърди се, че Агенция по вписванията е отказала да
определи размер на възнаграждението на ликвидатора. С оглед изложеното е
направено искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено
ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Въззиваемата
страна Агенция по вписванията не е депозирала писмен отговор на жалбата по реда
и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди доводите
във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави
и следното:
Съгласно чл. 31, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ министърът
на правосъдието издава наредба
за воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и до регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел, а според ал.3 с наредбата се определя и
редът за назначаването и възнаграждението на вещи лица за оценка на непарични
вноски, ликвидатори и контрольори. Съгласно §2 б, ал.7 от приетата на осн. чл.
31 от ЗТРРЮЛНЦ НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Наредбата)
разноските по ликвидацията са за сметка на търговеца. Ако установи, че
търговецът не разполага със средства, ликвидаторът подава уведомление за липса
на средства, въз основа на което длъжностното лице по регистрацията изменя акта
за назначаване, като определя депозит и срок за внасянето му. Според §2 б, ал.8
от Наредбата депозитът се внася по специална банкова сметка ***, подало
заявление по ал. 1, и осигурява средства за изплащане на разноските по
ликвидацията, включително възнаграждението на ликвидатора. Според §2, ал.10 от
Наредбата длъжностното лице по регистрацията определя подлежащото за изплащане
възнаграждение на ликвидатора, като съобразява и преценява: извършената работа;
времето, необходимо за приключване на ликвидацията; необходимите разходи за
извършване на ликвидацията; други обстоятелства, свързани с ликвидацията. Съгласно
чл.136, ал.1 от Наредбата назначеният
служебно ликвидатор има право на месечно възнаграждение за периода на ликвидацията,
което се определя от длъжностното лице по регистрацията, а според ал.2 месечното
възнаграждение на ликвидатора не може да е по-малко от една минимална за
страната работна заплата. С разпоредбата на §5б, ал.5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ в
редакцията й, приета с ДВ, бр. 34 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., е
предвидено, че разноските за производството по ликвидация са за сметка на
търговеца. Когато търговецът не разполага със средствата, необходими за
извършване на ликвидацията, включително за възнаграждение на ликвидатора,
заинтересованото лице осигурява собствени средства за извършване на
ликвидацията, включително за заплащане възнаграждението на ликвидатора. Съгласно
нормата на §5б,
ал.7 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ възнаграждението
на ликвидатора се изплаща след прекратяване изпълнението на функциите му в
размер и по ред, определени в наредбата по чл.31.
При така
установената правна уредба относно възнаграждението на лицето, назначено за ликвидатор
на търговец, настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния
съд, че за ответника Агенция по вписванията липсва законово задължение за
изплащане на възнаграждение на ищцата като ликвидатор при липса на внесени
разноски за това от задълженото лице. В изпълнение на установените в закона и
подзаконовия нормативен акт задължения ответникът е определил за внасяне от
лицето, подало заявление за ликвидация, на разноски за възнаграждение на
ликвидатора, но липсват данни по делото същите да са внесени. Задължено лице и
надлежен ответник по претенцията на ищцата е именно лицето, подало заявлението
за ликвидация, доколкото се твърди, че търговецът не разполага със средства за
заплащането им, а не Агенция по вписванията, за която липсва задължение за
заплащане на възнаграждение на ликвидатора в случаите, когато определените
разноски не са внесени. В тази връзка следва да се отбележи, че неоснователни
се явяват доводите на жалбоподателката за наличие на основание за прилагане по
аналогия на правната уредба относно назначаване на вещи лица от съда, предвид
наличието на изрична правна уредба относно реда за изплащане на възнаграждение
на ликвидатора. Следва да се отбележи също така, че дори да беше приложима
правната уредба относно назначаване на вещо лице, възнаграждението на същото не
се изплаща от бюджета на съда, а от предварително внесени разноски от страната
на основание чл.76 от ГПК.
Поради изложеното и предвид съвпадане на
изводите на двете съдебни инстанции обжалваното първоинстанционно решение
следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№558388/10.12.2018г., постановено по гр.д. №49588/2016г. по описа на СРС, 37
състав.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.