Определение по дело №875/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ.

Образувано е по жалба на Н.Ж.Б. и С.С.С. срещу Заповед № УТ – 369/11.07.2023 г. на Кмета на община Хасково, с която е наредено премахването на незаконен строеж „барбекю“, находящ се в източната част на поземлен имот с идентификатор 77195.721.286 по КК на гр. Хасково, административен адрес – ***.

Факти:

С разпореждане от 03.08.2023 г. жалбата е оставена без уважение, а на жалбоподателите е указано в 7-дневен срок от получаване на съобщението:

1. да мотивират правния си интерес да оспорят акта и да представят доказателства, които го удостоверяват; и

2. да заплатят по сметката на Административен съд – Хасково държавна такса в общ размер на 20 /двадесет/ лева или всеки от тях по 10 /десет/ лева, като в същия срок представят доказателства за това.

В указания срок – на 10.08.2023 г., е постъпило от жалбоподателите заявление с приложени към него два броя нотариални актове и документ за платена държавна такса. В заявлението се посочва, че жалбоподателите са собственици на обекти в сграда с идентификатор 77195.721.286.2 по КККР на гр. Х., с административен адрес – гр. Х., ул. ***, построена в ПИ с идентификатор 77195.721.286 по КККР на гр. Х.. Твърди се, че съгласно действащата нормативна уредба отстъпеното право за строеж на сградата се трансформира върху правото на собственост върху сградата и отделните жилища в нея, поради което се е придобило и право на ползване на терена – парцела, върху който тя е ситуирана. Предвид това било облагородено празното дворно място около блока им – направени били градинки, изградени били алеи, издигната била и фурната, която се ползва за задоволяване на личните им нужди – техните и тези на живущите в съседната сграда с идентификатор 77195.721.286.1 по КККР на гр. Хасково.

Правни изводи:

Законодателят регламентира задължението на съда да извърши проверка на редовността на жалбата /спазване на изискуемите форма, съдържание и приложения към материалния носител на волята на сезиралия съда правен субект/ преди произнасяне по нейната допустимост /съществуването и надлежното упражняване на правото на обжалване/. Нередовното и недопустимо сезиране поставя съда в състояние да не може да упражни възложената му правораздавателна власт, поради което оспорващият трябва да понесе последиците от това свое действие.

На първо място, на основание чл. 158, ал. 1 АПК когато жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151 АПК, съдията-докладчик я оставя без движение, като на оспорващия се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок.

По аргумент от разпоредбата на чл. 151, т. 3 АПК е платена държавна такса и е приложен по делото документ, удостоверяващ плащането, в указания от съда срок. В този смисъл не е налице основание за прекратяване на производството по чл. 158, ал. 3, изр. Първо АПК.

На второ място, наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за което съдът следи служебно. В указания със съдебното разпореждане срок не са постъпили доказателства, удостоверяващи правния интерес на жалбоподателите да оспорят заповедта, като същите не са го мотивирали по начин, по който да се формира безспорен извод за наличието му.

1. С нормата на чл. 214, т. 1 ЗУТ се дава изрично възможност за оспорване на ИАА по ЗУТ от непосочени като адресати на акта лица, когато се създават задължения за тях или се засягат техни права и законни интереси. В този смисъл е и общата разпоредба на чл. 147, ал. 1 АПК /така вж. Определение № 219 от 07.01.2021 г. по адм. д. № 13184/2020 г., ІІ отд. на ВАС/.

Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК „право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения“.

С оспорения акт в случая не се нарушават правата и законните интереси на жалбоподателите, нито за тях той поражда задължения.

2. „Лицата, разполагащи с правото да обжалват заповед за премахване на незаконен строеж, са адресатите на заповедта, с оглед възникналото за тях задължение да извършат фактическото премахване на строежите, след влизането й в законна сила. Като адресати на заповедта могат да бъдат посочени извършителят на строежа или неговият собственик и/или възложител. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, от което се обуславя правният им интерес да оспорят заповедта“ /така вж. Определение № 8080 от 26.09.2022 г. по адм. дело № 8187/2022 г., ІІ отд. на ВАС/.

В случая жалбоподателите не са адресати на заповедта.

2.1. Те не доказват, че са собственици или възложители на строежа. По делото не са представени документи, удостоверяващи собствеността върху наредения за премахване строеж, или строителни книжа, въз основа на които същият да е изграден.

2.2. Принудителното премахване на строежа не е за тяхна сметка.

2.3. Жалбоподателите не доказват, че са извършители на незаконния строеж.

2.3.1 В съдебното производство не са представени доказателства, удостоверяващи реализирането на незаконния строеж. Твърденията, че жалбоподателите са извършители на строежа, са голословни, като не се установява пряката връзка между тях и реализирането на строежа. Обстоятелството, че този строеж е реализиран в имот, в който се намират техните жилища, е ирелевантно. Нещо повече, в имота се доказа наличието на многофамилни сгради, в които не живеят единствено двамата жалбоподатели. От този факт се следва извод, че строежът може да е реализиран от всеки един от собствениците на обекти в сградите, вкл. и доколкото твърдението на жалбоподателите, че те единствено са го реализирали /облагородяване на празното дворно място около блока им/, е неподкрепено с доказателства. От уточнението на жалбата не става ясно, че те самостоятелно /двамата/, със собствени сили и средства, са изградили незаконния строеж с цел задоволяване както на техните лични потребности, така и на тези, които живеят в сградите в имота. В уточнението дори се говори в множествено число - от името на собствениците на обекти в сграда с идентификатор 77195.721.286.2 по КККР на гр. Х., с административен адрес – ***, като се допълва, че с издигната фурна се задоволяват личните нужди – техните и тези на живущите в съседната сграда с идентификатор 77195.721.286.1 по КККР на гр. Хасково.

2.3.2. В хода на административното производство, преди издаването на оспорената заповед, жалбоподателите са подали възражение срещу съставения констативен акт, като единствено посочват, че строежът представлява фурна за печене на дърва – домашна фурна, посредством която живущите в техния и съседния блок задоволяват своите нужди. Позовавайки се на отменения ЗТСУ, твърдят, че теренът, върху който са разположени двете жилищни сгради с административни адреси № № 20 и 24, е предоставен за вечно ползване на живущите в тези сгради, поради което и са облагородили терена около блока, като са създали и фурната, ситуирана в дъното на бившите имоти. Дори и да се приеме това твърдение за основателно, не се доказва безспорно, че двамата собственици на обекти в една от жилищните сгради са реализирали строежа. Както бе посочено, незаконният строеж може да е построен от всеки един от собствениците на обекти от сградите, ситуирани в един имот. В този смисъл и в оспорената заповед е посочено, че строежът е с неизвестен извършител.

Следва да се допълни, че премахването на незаконния строеж безспорно засяга жалбоподателите, доколкото същите не биха могли го използват с цел удовлетворяване на личните си потребности, но това не попада в обхвата на понятието „нарушени или застрашени права и законни интереси“. Това, че те ползват или стопанисват барбекюто, не ги прави адресати на заповедта /така вж. Определение № 8799 от 11.10.2022 г. по адм. дело № 9349/2022 г., ІІ отд. на ВАС; Решение № 1700 от 10.02.2021 г. по адм. д. № 8530/2020 г., II отд. на ВАС./.

3. За пълнота на изложението, съдът съобрази константната съдебна практика, съгласно която „адресат/адресати на заповедта“ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж“ /§ 3, ал. 1 от ДР Наредба № 13 от 23 юли 2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол/.

3.1. В случая не се твърди, а и не са представени доказателства, че жалбоподателите са собственици на терена, в който е построен незаконният строеж. В заповедта е посочено, че теренът е общински, а видно от приложената справка в АГКК, поземлен имот с идентификатор 77195.721.286 по КККР на гр. Хасково е частна общинска собственост.

3.2. Не се доказва също, че жалбоподателите са лица с ограничено вещно право.

В действителност от представените два броя нотариални актове за покупка на апартаменти в жилищната сграда с идентификатор 77195.721.286.2 по КККР на гр. Хасково се придобиват идеални части от общите части на блока и се отстъпва право на строеж върху държавен парцел. Правото му на собственост върху идеални части от общите части на блока със съответно право на строеж обаче не е равнозначно на притежанието на ограничено вещно право на строеж в поземления имот за друг отделен обект, какъвто се явява и процесният /така вж. Решение № 5964 от 06.06.2023 г. по адм. дело № 998/2022 г., ІІ отд. на ВАС/.

Не се споделя и възражението им, че същите като ползватели на имота имат правен интерес да обжалват заповедта, с която се нарежда премахването на незаконен строеж, изграден в имота. Правото им на ползване е обвързано с предназначението на имота, като не се отрича възможността за изграждане на строежи в него или поставяне на преместваеми обекти, но при спазване на установения ред за това. Отделно, това, че са етажни собственици на жилища в сграда, находяща се в имот, в който се намира и процесният обект, не ги прави автоматично собственици на последния /така вж. Определение № 3523 от 17.03.2021 г. по адм. дело № 2484/2021 г., ІІ отд. на ВАС/.

3.3. Следва да се отбележи също и, че „в производството по премахване на незаконен строеж административният орган няма право да установява, признава или отрича вещни права. Такава компетентност не притежава и административния съд в производството по оспорване на заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ“ /така вж. Определение № 7704 от 28.06.2021 г. по адм. дело № 6162/2021 г., ІІ отд. на ВАС/.

Извод: в случая липсва правен интерес от оспорването, поради което на основание чл. 159, т. 4 АПК жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено, в която посока е и съдебната практика.

Въз основа на горното Административен съд – Хасково

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.Ж.Б. и С.С.С. срещу Заповед № УТ – 369/11.07.2023 г. на Кмета на община Хасково.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 875/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на жалбоподателите на основание чл. 138, ал. 3 АПК и за сведение - на административния орган.

	Съдия: