№ 16366
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110153442 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3, вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба на Ч. Е. Я., с която срещу Българската държава и срещу
Българското правителство са предявени искове за обезщетение за неимуществени вреди.
С разпореждане № 128674/17.10.2023 г. съдът е дал на ищеца подробни указания за
отстраняване на нередовностите на исковата молба, като по делото на 13.11.2023 г. е
постъпила уточнителна молба.
Като е приел, че със същата не са били отстранени всички нередовности съобразно
дадените указания, съдът с разпореждане № 154393/07.12.2023 г. е дал на ищеца възможност
да уточни иск(овете) си, като са му се указани последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК.
По делото на 17.01.2024 г. е постъпила молба от ищеца, с която ищецът е заявил, че
поддържа становището си, че е предявил неоценяем иск за геноцид, като от съда се иска да
осъди ответниците да преустановят извършването на описаните в исковата молба действия и
бездействия, довели до геноцид, като съдът осъди ответниците да спазват Конституцията, а
българското правителство да приведе действащото законодателство с морала и добрите
нрави, да защитава интересите на българските граждани, а не на търговски дружества, да
сезира КС да разглежда мотивирани предложения от граждани и с действията си да
предприеме мерки за защита и избягване на причиняването на вреди на граждани, както и да
преустанови прилагането на геноцид спрямо ищеца чрез действащото законодателство,
Българската държава да изисква от магистратите да спазват закона, морала и добрите нрави,
да не проявяват пристрастия и да защитават интересите на всички потвърдили правосъдия и
справедливост. Ищецът е заявил, че не е в състояние да посочи цена на иска си за
обезщетение за неимуществени вреди, доколкото същите са неоценими.
С разпореждане № 28081/21.02.2024 г. съдът, като е приел, че не са предявени редовни
и допустими искове, е върнал на основание чл. 129, ал. 3, вр. чл. 130 ГПК исковата молба.
Това разпореждане е било обжалвано от ищеца, като е било образувано ч.гр.д.№
3331/2024 г. по описа на СГС. С определение № 13057/22.08.2024 г. съдът, като е
констатирал, че първоинстанционният съд е пропуснал да разясни на ищеца правото му да
ползва правна помощ по реда на ЗЗП, което било необходимо и твърде уместно, с оглед
изразеното от ищеца становище, че изпитва затруднения да уточни исковата си молба, е
отменил разпореждането и е върнал делото със задължителни указания по приложението на
нормата на чл. 129, ал. 2 ГПК.
С разпореждане № 21941/04.02.2025 г. съдът, в изпълнение на дадените му от
въззивния съд задължителни указания, е указал на ищеца възможността му да ползва правна
помощ /безплатна адвокатска защита/, ако има необходимост и право на това, при условията
1
на глава Х ГПК и наличие на предпоставките по чл.23, ал.3 ЗПП, които също са подробно
посочени - ако страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Разяснено е още, че за извършване на тази преценка съдът взема предвид доходите на лицето
или семейството му, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното
положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани
обстоятелства, за които страната следва да представи относими документи, с които разполага
или може да се снабди без особени затруднения. На ищеца е указано, че исковата молба
продължава да е нередовна (обстоятелство констатирано и от въззивния съд в развилото се
частно производство), като за отстраняване на нередовностите съдът е постановил
разпореждане № 128674/17.10.2023 г. и № 154393/07.12.2023 г. На ищеца е предоставен нов
едноседмичен срок да се ползва от възможността да поиска предоставяне на правна помощ
по реда на чл. 95 и сл. ГПК, вр. ЗЗП, или да изпълни дадените му в производството
указания, като отново са му разяснени последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК при неизпълнение
на дадените указания, респ. липса на искане за предоставяне на правна помощ. Съдът на
следващо място е разяснил на ищеца, че молбата за правна помощ се подава в писмена
форма до съда, пред който делото е висящо, като към същата следва да се приложи
попълнена лично в цялост декларация за материално и гражданско състояние, както и
документи относно семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост и
доходите на молителя, за които страната следва да представи относими документи, с които
разполага или може да се снабди без особени затруднения.
На ищеца в изпълнение на изричните указания на съда, съдържащи се в
разпореждането от 04.02.2025 г., са връчени преписи от това разпореждане, както и от
разпореждане № 128674/17.10.2023 г. и № 154393/07.12.2023 г. Книжата са получени на
18.02.2025 г. от неговата съпруга със задължение да ги предаде на получателя.
В предоставения срок, както и към настоящия момент от страна на ищеца не е
постъпило писмено изявление по делото. Ето защо и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, вр. чл.
130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, вх. № 269341/29.09.2023 г., уточнена с молби, вх. №
321692/13.11.2023 г. и вх. № 14352/17.01.2024 г., подадена от Ч. Е. Я. срещу Българската
държава и срещу Българското правителство и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
53442/2023 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 41 с-в.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на препис на
ищеца с частна жалба, подадена до Софийски градски съд чрез Софийски районен съд, по
която дължима е държавна такса в размер на 15 лева.
Препис ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2