№ 19399
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20221110154995 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на ********** срещу С. М. А., уточнена на
17.11.2024 г. и в открито съдебно заседание, проведено на 25.06.2024 г., с която са предявени
осъдителни искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 4 752, 10
евро – дължима сума по Договор за кредитна карта No ************* от 19.05.2016 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата, 148, 66 евро – лихва върху редовната главница, начислена за периода от 16.08.2017 г.
до 21.09.2017 г., 3 849, 20 евро – обезщетение за забава /лихва за просрочена главница/,
начислена за периода от 22.09.2017 г. до 06.10.2022 г., 72 лева – заплатени разноски във
връзка с уведомяването за предсрочна изискуемост.
В исковата молба се твърди, че на 19.05.2016 г. между страните бил сключен
Договор за кредитна карта № *************, по силата на които ищецът предоставил на
ответника кредит под формата на кредитна карта с кредитен лимит в размер на 5 000 евро.
Срокът на договора, т.е. срокът за ползване на разрешения кредитиен лимит бил до
31.05.2018 г. Бил сключен и Договор за предоставяне на платежни услуги, неразделна част
от договора за кредитна карта, по силата на които банката открила на картодържателя
картова сметка. Твърди се, че кредитът бил надлежно усвоен под формата на клиентски
плащания, извършвани чрез кредитната карта, обслужвана от картовата сметка, открита на
името на С. М. А.. Месечният лихвен процент върху усвоената сума бил уговорен в размер
на 1, 35 %. Между страните било договорено, че периодът за погасяване, следващ периода
на клиентски плащания – от първо до последно число на всеки календарен месец, е до 15-то
число на текущия месец. Уговорена била и минимална погасителна вноска в размер на 150
1
евро, при осигуряването на която картодържателят може да продължи да ползва свободния
кредитен лимит. Минималната погасителна вноска е увеличена с изискуеми невнесени суми
от предходни периоди и непогасените лихвени плащания. Кредитополучателят е извършвал
плащания, съответно е усвоявал предоставения кредитен лимит и е правил съответни
погасявания, но считано от 18.07.2017 г. изпаднал в просрочие. Ищецът твърди, че
ответникът не е погасил дължимите вноски за главница на 18.07.2017 г., 15.08.2017 г. и
15.09.2017 г. в общ размер на 347, 28 евро, както и две вноски за договорна лихва, съответно
на 15.08.2017 г. и 15.09.2017 г. в общ размер на 148, 66 евро, поради което и
кредтитополучателят дължал на банката лихва за целия дълг, формиран от теглене на пари в
брои, считано от датата на съответната трансакция до окончателното погасяване и лихва,
върху целия дълг, формиран от безкасови плащания до датата на частичното им погасяване,
както и лихва върху непогасената главница от датата на частичното погасяване до последния
ден на текущия период на клиентски плащания. Начислените лихви се добавят към общия
дълг и са дължими през следващия период на начисляване. Претендира обезщетение за
забава на просрочени плащания в размер на 3849, 20 евро. Сочи, че били настъпили
основанията за обявяване на договора за предсрочно изискуем. Поради неизпълнението на
договорните задължения на кредитополучателя договорът между страните е прекратил
действието си на 31.05.2018 г. и не е бил автоматично подновен, а вземанията на ищеца били
изцяло изискуеми. Банката направила разноски в размер на 72 лв. за уведомяването на С. М.
А. за дължимостта на сумите, независимо от изтеклия срок на договора. Претендира се
заплащане на всички дължими суми по договора, включително и заплащане на сторените
разноски за уведомяване на длъжника, претендират се съдебни разноски.
В срока по чл. 131 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С. М. А., представляван от назначения му от съда по реда на чл. 48, ал. 2 ГПК
особен представител адв. Л. Д.. Ответникът възразява срещу основателността на
предявените искове. Направено е възражение за погасяване по давност на претендираните
вземания. Твърди се, че съгласно сключения договор между страните предсрочната
изискуемост настъпва автоматично и това се е случило на 21.09.2017 г. Оспорва доводите на
ищеца, че всички негови вземания били дължими, считано от 31.05.2018 г. като излага
съображения във връзка с естеството на взаимоотношенията между страните. Моли за
отхвърляне на исковете.
В открито съдебни заседание, проведено на 01.10.2024 г. ищецът ********** се
представлява от адв. Иванов, който поддържа предявените искове.
Ответникът С. М. А. не се явява и не се представлява от назначения му от съда
особен представител.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
производството доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
От приетия като писмено доказателство договор се установява, че на 19.05.2016 г.
между ********** и С. М. А. е сключен Договор № ************* г. за кредитна карта за
2
физически лица, по силата на който Банката /**********/ предоставя и дава право на
кредитополучателя / С. М. А./, който е и оправомощен държател на основната карта, както и
на оправомощените държатели на допълнителните кредитни карти, издадени при условията
на отденел Договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти
като електронни платежни инструменти, да усвоят в рамките на периода за клиентски
плащания и при условията на настоящия договорен кредитен лимит до размер и във
валутата по т. 1 , а кредитополучателят се задължава да възстановява ползваните суми от
кредитния лимит по т. 1 или поне минималната погасителна вноска или минимално
дължимата сума. Уговорени са следните параметри: разрешения кредитен лимит бил 5000
евро, месечния лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора
бил в размер на 1.35 %, минималната изискуема сума била в размер на 150 евро – 3 % от
кредитния лимит, минималната дължима сума за съответния период на клиентски плащания,
увеличена с изискуеми невнесени суми за погасяване на минимална погасителна вноска или
минимална дължима сума от предходни периоди и непогасени лихвени плащания и
надвишен кредитен лимит, периодът на клиентски плащания е от първо до петнадесето
число на всеки календарен месец, с изключение на първия след сключването на договора и
последния при изтичането на срока му, периодът на погасяване е от първо до петнадесето
число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентски плащания. Срокът за ползване
на разрешения кредитен лимит е уговорен до 31.05.2018 г., която дата е и краен срок за
окончателно погасяване и възстановяване без право на револвиране на дължимите по
кредита суми.
Съгласно чл. 6.1. от договора Банката има право еднократно, едностарнно и
автоматично по нейна преценка да продължи ползването и възобновяването на кредитния
лимит за следващ период от 24 месеца при запазването на останалите условия по договора,
в случай че Кредитополучателят не е поискал изрично прекратяването му и е изправна
страна по договора.
Според чл. 7.1. от договора за усвоената сума кредитополучателят заплаща на
Банката ежемесечно определената в т.2.1. лихва /1, 35 %/, начислена ежедневно от датата на
всяка трансакция, извършена в рамките на периода на клиентски плащания. Когато до и/или
на датата на издължаване Кредитополучателят е погасил в пълен размер ползваната част от
кредитния лимит през предходния период на клиентски плащания, кредитополучателят
заплаща на Банката лихва за усвоен сума единствено за осъществените транзакции,
представляващи теглене на пари в брой. Дължимите лихви се капитализират, т.е. сумата на
дължимата лихва се намалява размера на свободния кредитен лимит по картата на
последния ден на месеца, следващ текущия период на клиентски плащания, но върху
капитализираните лихви не се дължи лихва за усвоената сума – т. 7.1.1. Кредитополучателят
не дължи лихва за осъществените безналични плащания с картата на ПОС терминал в
търговски обекти и в Интернет през предходния период на клиентски плащания, само когато
погаси изцяло всички възникнали задължения до датата на издължаване, но не по – късно от
15 -то число на месеца, следващ периода на клиентски плащания – т. 7.1.2. Според чл. 7.2.
3
когато до и/или на датата на издължаване Кредитополучателят не е погасил в пълен размер
ползваната част от кредитния лимит през предходния /отчетен/ период на клиентски
плащания, той дължи на Банката: 7.2.1. – лихва за целия дълг, формиран от теглене на пари
в брой, считано от датата на съответната транзакция до окончателно погасяване, 7.2.2. лихва
за целия дълг, формиран от безкасови плащания /през предходни период на клиентски
плашания/ до датата на частично погасяване и лихва върху непогасената част от датата на
частично погасяване до последния ден на текущия период на клиентски плащания. Тези
лихви се добавят към общия дълг и са дължими през следващия период на погасяване, квто
върху тях не се начислява лихва по т.2.1. от Договора.
Съгласно чл. 8.1. Кредитополучателят погасява задължението си в размера на
начислените съгласно т. 2 от Раздел I на договора месечни лихви като оправомощава
Банката да ги събира за сметка на неусвоения кредитен лимит съответно срещу незабавно
изискуем надвишен кредитен лимит на всяко 30/31 число на месеца, следващ текущия
период на клиентски плащания. Според т. 8. 12, ако Кредитополучателят е допуснал
необслужване на дълга 61 дни, включително и след изтичане на срока на негово
предизвестие за прекратяване, и независимо от поканите на Банката не е осигурил средства
за покриване на дължимите суми, на 62-рия ден задължението по Договора става
предсрочно изискуемо.
Съгласно чл. 10.1. поетите ангажименти от Банката за предоставяне на Кредитния
лимит от т. 1 от Раздел 1 на Договора отпадат, а дългът по ползвания кредитен лимит , в т.ч.
и надвишения кредитен лимит, ведно с лихвите и другите разноски в пълен размер става по
преценка на Банката предсрочно изцяло или частично изискуемо и дължимо, когато
кредитополучателят е нарушил което и да е условие от Общите условия и /или настоящия
Договор, договорът бъде прекратен, някои данни, потвърждения или декларации,
удостоверения и други документи, предоставени от кредитополучателя във връзка със
сключването на договора и неговото изпълнение се окажат с невярно съдържание или
невалидни към всеки един момент от действието на настоящия договор, картата премине в
притежание на неправоимащо лице, съответно в Банката постъпят данни за неправомерен
достъп до картата вследствие на умисъл, съучастие и/или намерение за измама от страна на
кредитополучателя, както и при постъпване в Банката на информация от компетентните
органи, че картата е използвана или ще се ползва за осъществяване на плащания по сделки ,
забранени от законите на България.
Приета като доказателство по делото е Покана за доброволно изпълнение,
изпратена до ответника С. М. А. от **********, в която същият е поканен да заплати дълга
си към Банката в размер на 6. 679, 95 евро към 20.01.2020 г. по Договор за кредитна карта от
19.05.2016 г. В поканата се съдържа изявление, че договорът е обявен за предсрочно
изискуем на 21.09.2017 г. Видно от приложените разписки от ЧСИ Р. М. В. поканата не е
връчена. Към поканата са приложени още фактура от 05.02.2020 г. за начислени суми за
разноски по рамков договор за събиране на вземания, включваща и сумата от 72 лв.
адвокатско възнаграждение с ДДС за уведомяване на С. М. А., както и платежно нареждане
4
за заплащане на сумите по фактурата.
По делото е прието като доказателство заключение по назначената съдебно -
счетоводна експертиза. Съдът намира неоспореното от страните заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза за обективно и професионално изготвено, поради което го
кредитира с доверие и го поставя в основата на фактическите си изводи. Вещото лице е
посочило, че съгласно сключения договор за кредитна карта от 19.05.2016 г. ********** е
предоставило на С. М. А. сумата от 5 000 евро под формата на кредитен лимит. Кредитът е
усвоен в периода от 19.05.2016 г. до 15.09.2017 г. под формата на клиентски плащания,
извършвани чрез кредитната карта, обслужване от картова сметка на името на С. М. А..
Вещото лице е посочило, че видно от изследваните счетоводни документи С. М. А. изпада в
просрочие нна 18.07.2017 г., като в периода след това не са платени три броя вноски по
главницата в общ размер на 347, 28 евро. Размерът на дължимата непогасена главница по
кредита към 21.09.2017 г. и към датата на подаване на исковата молба 11.10.2022 г. е 4 752,
10 евро, представляваща сбора от просрочената главница и предсрочно изискуемата
главница. След изпадането в просрочие неплатени са два броя вноски за договорна лихва в
общ размер на 148,66 евро, дължими на 15.08.2017 г. и 15.09.2017 г. Начислената лихва за
просрочена главница за периода от 21.09.2017 г. до 11.10.2022 г. е в общ размер на 3 885, 56
евро. Общият размер на непогасените дължими договорни лихви за периода от 18.07.2017 г.
до подаване на исковата молба /11.10.2022 г./ е 4 034, 22 евро. Вещото лице е посочило, че
считано от 21.09.2017 г. възникват условията по чл. 8.12. от Договора за обявяване на
задължението за предсрочно изискуемо. В отговор на поставени въпроси вещото лице е
посочило, че начислената лихва за просрочена главница за периода от 31.05.2018 г. до
11.10.2022 г. е в общ размер на 3 349, 49 евро.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с правна
квалификация чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и с чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Уважаването на предявените искове се предпоставя от установяването на наличие
на облигационно отношение, по силата на което ищецът ********** е предоставил на
ответника С. М. А. парични суми за определен срок и условия, срещу задължението на
ответника да ги върне, както и да заплати лихва по кредита, както и че по силата на
сключения договор ответникът дължи заплащане на лихва за забава върху просрочените
главници по договора за кредит, включително и изпадането на кредитополучателя в забава.
Ищецът следва да докаже и наличието на основание /уговорка/ за заплащане на разноските
за уведомяване на кредитополучателя, както и че деиствително е сторил такива.
По иска за главницата:
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е било
действащо валидно облигационно правоотношение по договор за кредитна карта от
5
19.05.2016 г., който факт не се оспорва от страните по делото.
Не спори и че по силата на договорното правоотношение ищецът е предоставил на
ответника кредитна карта с кредитен лимит от 5 000 евро, както и че считано от 18.07 .2017
г. ответникът е изпаднал в просрочие и е спрял да изпълнява задълженията си по кредитната
карта. Тези обстоятелства се установяват и от заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза.
Във връзка с направеното от ответника възражение за погасяване по давност на
претендираните вземания спорен е въпросът кога е прекратено действието на сключения
между страните договор, респективно станали ли са предсрочно изискуеми процесните
взеамния и кога. Съгласно мотивите, съдържащи се в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има деиствие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването и. Тълкувателното решение е постановено за хипотезата, когато при предявен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата,
след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и
е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Правото на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Макар да са предявени осъдителни искове, то даденото
задължително тълкуване на закона обхваща и настоящия случай. Предсрочната изискуемост
на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави
кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за
банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. В този смисъл и предсрочната
изискуемост може да бъде обявена на кредитополучателя с връчване на исковата молба, с
която е предявен осъдителен иск, в случая това е излишно предвид изтичането на срока на
договора. От изложеното следва, че настъпването на предсрочната изискуемост е
обусловено от два факта: осъществяване на предвидените в договора между страните
предпоставки, както и уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита. В
случая от събраните доказателства и твърденията на страните се установява, че към
21.09.2017 г. е била налице първата предпоставка, а именно основанията за предсрочна
6
изискуемост на кредита, предвидени в чл. 8.12. от договора, а именно – необслужване на
дълга 61 дни. В исковата молба обаче липсват твърдения кредитополучателят да е бил
уведомен за това, че банката ще счита дълга за предсрочно изискуем. Напротив в
уточнителната молба изрично е посочено, че сумите се претендират на основание изтеклия
срок на 31.05.2018 г. и прекратения на това основание договор между страните. При това
положение съдът намира, че главницата по договора за кредитна карта е била изискуема,
считано от 01.06.2018 г. - денят следващ прекратяването на договора между страните. При
това положение и на основание чл. 110 ЗЗД вземането за главница би се погасило на
01.06.2023 г., а доколкото исковата молба е предявена преди това 07.10.2022 г./по пощата –
чл. 62, ал. 2 ГПК/, то вземането за главница не е погасено по давност и същото в размер от
4 752, 10 евро е дължимо.
По отношение на иска за договорна лихва:
Претендираната договорна лихва съгласно чл. 7.2. от договора е в размер на 148,
66 евро и представлява лихва върху редовната главница, начислена за периода от 16.08.2017
г. до 21.09.2017 г., т.е. върху вноските дължими за 15.08.2017 г. и 15.09.2017 г. Това вземане е
станало изискуемо на 21.09.2017 г. Съгласно чл. 111 б. „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за лихви. Следователно и предвид направеното възражение
за погасяване по давност, същото е погасено по давност на 21.09.2020 г., т.е. към момента на
предявяване на исковата молба е погасено по давност и следва да бъде отхвърлено.
По обезщетението за забава:
Сумата от 3 849, 20 евро се претендира като обезщетение за забава върху
просрочената главница за периода от 22.09.2017 г. до 06.10.2022 г. Ищецът не сочи
договорно основание, на което претендира сума, а се позовава на отбелязване в
извлечението от счетоводните книги. Съдът намира, че в случая липсва уговорка между
страните в процесния договор, който да предвижда заплащане на т.нар. „наказателна лихва“,
а извлечението по чл. 60, ал. 2 ЗКИ не е основание за дължимост на вземането
Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая се установи, че на
16.07.2017 г. ответникът е спрял да изпълнява задълженията по кредитната си карта. С оглед
изложените доводи относно ненастъпилата предсрочна изискуемост към 22.09.2017 г.
дължимата главница е била в размер на 347, 28 евро /видно от заключението на вещото
лице/, а с прекратяването на договора на 31.05.2018 г. е станала дължима цялата главница от
4 752, 10 евро. От събраните по делото доказателства се установява, че С. М. А. не е
изпълнил свои изкискуеми парични задължения и е изпаднал в забава. Ето защо лихва за
забава върху сумата от 347, 28 евро се дължи от началната дата на исковия период 22.09.2017
г. до 31.05.2018 г., а лихва за забава върху сумата от 4 572, 10 евро се дължи за периода от
01.06.2018 г. до 06.10.2022 г., когато исковата молба е изпратена по пощата. С оглед
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземането за забава е погасено по давност за периода от
22.09.2017 г. до 06.10.2019 г., респективно искът е основателен и доказан за периода от
07.10.2019 г. до 06.10.2022 г. и за сумата от 1 446, 75 евро, изчислена с помощта на
7
компютърна програма, с която съдът разполага
По иска за заплащане на разноски:
Ищецът твърди, че сумата от 72 лв. представлява разноски , които Банката е
направила за заплащане на адвокатски услуги по връчване на поканата за доброволно
изпълнение до длъжника. В представения по делото договор лиспва уговорка предвиждаща
разноски, дължими от кредитополучателя от такова естество. Процесният договор за
кредитна карта на физически лица по съществото си представлява договор за потребителски
кредит и като такъв се регулира от разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая се претендира допълнително
плащане, възникнало по повод неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, с
което се цели да се заобиколи посочената императивна разпоредба, поради което и клаузата
на чл. 10.1. предвиждаща заплащане на „други разноски“ е нищожна на основание чл. 26, ал.
1, предл. 2 ЗЗД и не може да послужи като основание за присъждане на търсената сума.
Освен това самата разпоредба е неясна и не създава предвидимост у потребителя, същият не
може да прецени какви разноски евентуално би дължал и как би се оскъпил кредита му,
доколкото не са посочени при какви обстоятелства се дължат разноски и в какъв размер, ето
защо и така формулирана клаузата е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за
защита на потребителите. Водим от горното съдът намира, че искът за присъждане на тази
сума е неоснователен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Видно от представения списък по чл. 80
ГПК ищецът претендира заплащане на сумата от 3 781, 79 лв. съдебни разноски. С оглед
изхода на производството следва да му бъде присъдена сумата от 2 647, 25 лв.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски,
доколкото същият е защитаван от особен представител такива не се дължат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. А., роден на ********** г., гражданин на *********, с
неизвестен в чужбина адрес да заплати на „**********, ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление в *********** на основание чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл.
79, ал.1 ЗЗД исумата от 4 752, 10 евро, представляваща непогасена главница по договор №
************* за кредитна карта за физическо лице от 19.05.2016 г., ведно със законната
8
лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С. М. А., роден на ********** г., гражданин на *********, с
неизвестен в чужбина адрес да заплати на **********, ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление в *********** на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 446, 75 евро,
представляваща обезщетение забава върху главницата за периода от 07.10.2019 г. до
06.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 3 849, 66 евро и за
периода от 22.09.2017 г. до 06.10.2019 г. като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл.
79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 7.2 от договор № ************* за кредитна карта за физическо лице от
19.05.2016 г. за осъждането на С. М. А., роден на ********** г., гражданин на *********, с
неизвестен в чужбина адрес да заплати на **********, ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление в *********** сумата от 148, 66 евро, представляваща начислена
договорна лихва върху редовната главница за периода от 16.08.2017 г. до 21.09.2017 г. като
погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл.
79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 10.1 от договор № ************* за кредитна карта за физическо лице от
19.05.2016 г. за осъждането на С. М. А., роден на ********** г., гражданин на *********, с
неизвестен в чужбина адрес да заплати на **********, ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление в *********** сумата от 72 лв, представляваща разноски като
неоснователен.
ОСЪЖДА С. М. А., роден на ********** г., гражданин на *********, с
неизвестен в чужбина адрес да заплати на **********, ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление в *********** на основание чл78, ал. 1 ГПК сумата от 2 647, 25 лв. –
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9