Решение по дело №52/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 април 2021 г. (в сила от 20 април 2021 г.)
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20217220700052
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 76

 

гр. Сливен, 20. 04. 2021 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на  четиринадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

             

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА

                                            ЧЛЕНОВЕ:   ГАЛЯ  ИВАНОВА

                                                                    ИГЛИКА  ЖЕКОВА

 

При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело № 52 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, подадена против Решение № 260050 от 05.02.2021 г., постановено по АНД № 1598 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 22-0000395 от 16.11.2020 г., издадено от и.д. директор на РД „АА“, Бургас, с което на „Д.“ ООД, за нарушение на чл. 69, т. 9 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ и на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.

В жалбата касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага съображения, че: неоснователно е прието, че в АУАН и НП липсва посочване на дата и място на констатираното нарушение; изпълнителното деяние е бездействие, осъществявано и към датата на неговото установяване, поради което срокът за образуване на административнонаказателното производство започва да тече от датата на установяване на бездействието, която е посочена в АУАН и НП; в производството по реализиране отговорността на дружеството не са допуснати нарушения, които да са съществени. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение с постановяване на решение по същество, с което НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който счита жалбата за неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение, претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, Районният съд е направил извод, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непосочване в АУАН и НП на дата и място на извършване на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено; позовал се е на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН; изложил е съображения, че при липса на посочена дата на извършване на нарушението, съдът не може да осъществи контрол за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Съобразено е със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 29.10.2020 г. наД.“ ООД е съставен АУАН от служител на РД „АА“, Бургас, затова, че на 29.10.2020 год. около 13:30 часа в сградата на ОО „АА” - гр. Сливен, след извършена комплексна проверка на дружеството, в качеството му на лице по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 33/1999 г. на МТ и притежаващо лиценз на Общността за превоз на пътници № 0660, е било констатирано, че дружеството не е инструктирало водачите Т. А. Д., П. Д. К., Г. П. К., Г. С. Г., П. Д. И., В. А. М. и М. С. К. да спазват Регламент (ЕО) № 561 от 2006 год., Регламент № 165/2014 год. на ЕО, видно от книга за инструктаж по чл. 69, ал. 9 от Наредба № 33/1999 г. на МТ, в която липсват данни за водачите, назначени по трудово правоотношение в дружеството и посочени по-горе. Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 69, т. 9 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ. Въз основа на съставения АУАН, на 16.11.2020 г. е издадено процесното НП, в което е възпроизведено съдържанието на АУАН, прието е от наказващия орган, че „Д.“ ООД е нарушило чл. 69, т. 9 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр.

С оглед установените по делото факти и приложимото право, Районният съд правилно и обосновано е приел, че отговорността на търговското дружество е ангажирана незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на посочени дата и място на извършване на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено. Видно от съдържанието на АУАН и НП, в същите липсват посочените задължителни реквизити. В тази връзка не се споделя тезата на касационния жалбоподател, че процесното изпълнително деяние е осъществявано и към датата на неговото установяване. В противоречие с изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН и в НП е посочена единствено датата на проверката, но не и датата на извършване на административното нарушение. При административно нарушение, изразяващо се в бездействие, датата на нарушението е не тази, до която е продължило санкционираното бездействие, а на която е било дължимо предписаното от закона действие. В разглеждания случай, както обосновано е приел и Районният съд, липсва изложение на обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение, за да може да бъде направена преценка на коя дата или в какъв срок е следвало да бъде изпълнено изискването на цитираната като нарушена разпоредба. Непосочването на тези задължителни реквизити препятства упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на процесното НП по съображения, изложени в първоинстанционното решение, които касационната инстанция изцяло споделя.

Установените от Районния съд нарушения обуславят процесуална незаконосъобразност на атакувания властнически акт. Налице е нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, което е съществено. С допуснатите нарушения в административнонаказателното производство е ограничено правото на защита на наказаното лице, което представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се формират правни изводи относно наличието или не на доказателства, установяващи извършване на посоченото в наказателното постановление нарушение.

С оглед на изложеното, Районният съд правилно е отменил процесното НП като незаконосъобразно, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателна, поради което Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба направените от него в касационното производство по делото разноски в размер на 300 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 и ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

           

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260050 от 05.02.2021 г., постановено по АНД № 1598 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” да заплати на „Д.“ ООД с ЕИК: ***, представлявано от у. С.В.Д., сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски в касационното производство по делото.

Решението е окончателно.                         

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: