РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. К., 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20255100500137 по описа за 2025 година
С решение рег. № 185 от 16.04.2025 г., постановено по гр. д. №
1635/2024 г., Районен съд - К. е осъдил Д. г. „В., Н. и Л.“, гр. К. да заплати на
П. Г. И. от гр. К. следните суми: 1 921.44 лева, представляваща разликата
между полученото, за времето от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., трудово
възнаграждение и правно дължимото; 367.92 лева, представляваща разликата
между дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск за 24 работни дни и полученото; и 3 541.23 лева,
представляваща разликата между полученото и дължимо обезщетение по
чл.222, ал.3 от КТ във вр. с чл.31, ал.1, т.2 от КТД, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата предявяването на иска – 25.11.2024 г. до
окончателното им изплащане. С решението съдът е осъдил Д. г. „В., Н. и Л.“,
гр. К. да заплати на П. Г. И. сумата от 1 200 лева с ДДС, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение; както и по сметка на РС -
К. сумата от 268.51 лева - държавна такса, и 200 лева - разноски за вещо лице.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът - Д. г.
„В., Н. и Л.“, гр. К., който го обжалва чрез своя законен представител като
неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и
1
необоснованост. Оплакванията на жалбоподателя се изразяват в несъгласие с
приетото от първоинстанционния съд, че по отношение на получаваната
индивидуалната основна заплата от П. Г. И. преди прекратяване на трудовото
й правоотношение, са били налице предпоставките и условията за
приложението на чл. 27, ал. 3, т. 2 от КТД № Д01-269/06.12.2022 г. за
системата за предучилищното и училищното образование, изменен с Анекс №
Д01-192/10.08.2023 г. към КТД, с довод, че от задължителния характер на
Анекса и КТД не следва, че могат да бъдат приложени пряко към
индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, тъй като в
анекса не се договоря конкретен размер на същите и той се договаря от
работодателя съгласно чл. 23 от посочения КТД и чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ чрез
сключване на трудов договор, в който се съдържа конкретния размер на
основното и допълнителните трудови възнаграждения, съответно конкретното
увеличение се извършва при условията на индивидуално договаряне с
допълнително споразумение към трудовия договор по реда на чл. 119, ал. 1 от
КТ, вр. чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на
труда, осъществяването на което в случая не е възможно, тъй като трудовият
договор на ищеца е бил прекратен. Наред с това се сочи, че към 10.08.2023 г.
ищцата не е била член на синдикалната организация и по аргумент на чл. 57 от
КТ и чл. 4 от КТД същият е нямал действие спрямо нея, защото тя е била член
до прекратяване на трудовия й договор, в която връзка неправилно съдът
приел, че е налице обратно действие на сочения анекс, с който е изменен
текста на т. 1 на чл. 27, ал. 1 и същият следва да се тълкува в смисъл, че за
лицата, които са били в трудово отношение към 01.01.2023 г., намиращи се в
системата на предучилищното и училищното образование, се определят
минимални основни заплати, считано от 01.01.2023 г., т.е. договореностите по
него се прилагат само за заетите в народната просвета и по действащи трудови
договори. В този смисъл било изразеното от Министерство на образованието
и науката, страна по КТД, становище с писмо с изх. № ОД02- 4320/05.10.2023
г. и с писмо № 0602-987/28.09.2023г. на заместник-министър на образованието
и науката относно прилагането на анекса от 10.08.2023 г. към КТД, дало в
същото и задължително тълкуване съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗНА.
В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, поддържа
подадената жалба. Претендира разноски.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата П. Г. И. от гр. К., чрез представител по пълномощие, с който
се излагат съображения за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди
атакуваното решение. Претендира направените по делото разноски по
представен списък по чл.80 ГПК. В съдебно заседание не се явява, не се
представлява.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства
идоводите на страните, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от
обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба, подадена от ищцата П. Г. И., с която срещу ответника Д. г. „В., Н. и Л.“,
гр. К. са предявени (в т. ч. и след допуснато изменение по размер) обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за сумите, за които е постановено
обжалваното решение. Исковете са основани на следните обстоятелства:
полаган от ищцата труд по силата на сключен трудов договор на длъжност „с.
у.“ в ДГ „В., Н. и Л.“, гр. К., прекратяване на трудовото правоотношение при
условията на предизвестие, считано от 01.08.2023 г., със заповед №
353/31.07.2023 г. на директора на ДГ „В., Н. и Л.“, гр. К., на основание чл. 328,
ал. 1, т. 10 от КТ, в която са посочени дължимите й се обезщетения по чл. 224,
ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 33 работни дни и по чл.
222, ал. 3 от КТ във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД в размер на 11 брутни
работни заплати; получавано основно възнаграждение от ищцата преди
прекратяване на трудовото й правоотношение в размер на 1 533 лева; сключен
на 10.08.2023г. между МОН, СРСНПББ, СДСОРБ, НУС към КНСБ и Синдикат
„Образование“ към КТ „Подкрепа“ Анекс № Д01-192 към Колективен трудов
договор /КТД/ № Д01- 269/06.12.2022 г. за системата на предучилищното и
училищното образование, съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2, б. “б“ и чл. 27, ал. 3, т. 2
от който за системата на предучилищното и училищното образование се
определят минимални основни заплати с увеличение не по-малко от 15 %,
3
като конкретно предвидените в тези разпоредби условия са приложими и
спрямо получаваната от ищцата индивидуална основна заплата преди
01.08.2023г., за което ищцата отправила искане към ДГ „В., Н. и Л.“, гр. К., с
получен отговор, че не са налице условията за увеличение на тази заплата за
минал период, обуславящо правния интерес от предявяване на исковете за
изплащане на разликата в дължимите й се индивидуална основна заплата за
периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. включително и обезщетения по чл.
224, ал. 1 от КТ и по чл. 222 от КТ във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД в
резултат на увеличението.
С отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът ДГ
„В., Н. и Л.“, гр. К., чрез представител по пълномощие, е оспорил исковете по
съображения за недължимост на претендираните суми поради неприложимост
спрямо ищцата на разпоредбите на Анекс № Д01-192 към КТД за системата на
предучилищното и училищното образование от 10.08.2023 г., с оглед
обстоятелството, че към датата на подписването му, ищцата не е била в
трудово правоотношение с ответника, не е била член на съответната
синдикална организация и е нямало основание да се начислят претендираните
суми /изложени идентично и във въззивната жалба/.
Установява се от доказателствата, събрани от първоинстанционния съд,
наличие на трудово правоотношение между страните, което е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ със заповед № 353/31.07.2023 г. на
директора на ДГ „В., Н. и Л.“ гр. К., считано от 01.08.2023 г., докогато ищцата
е изпълнявана длъжността „с. у.“. В заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е посочено на уволнената да се изплатят обезщетения по чл.
222, ал. 3 и във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 2 от Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование в размер на 11
брутни заплати, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 33 работни дни.
Установява се от служебна бележка изх. № 27/14.11.2024 г., изд. от
председател на ИК на СБУ при КНСБ гр. К., че ищцата е дългогодишен
синдикален член в синдикалната организация към ДГ и до прекратяване на
трудовите й правоотношения е била редовен синдикален член, в което
качество ползва всички права, дадени й от Кодекса на труда и Колективния
4
трудов договор /КТД/ за отрасъл „Образование“ от 28.12.2023 г. и КТД на ниво
Община К..
Приети са като доказателство по делото Колективен трудов договор
/КТД/ за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269
от 06.12.2022г. за системата на предучилищното и училищното образование и
Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г., подписани между Министерство на
образованието и науката, от една страна, Съюза на ръководителите в
системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружението на
директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/, от
друга страна, в качеството им на работодатели, и Синдиката на българските
у.и къмКонфедерацията на независимите синдикати в България /СБУ към
КНСБ/, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“,
Независимия у.ски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати
в България, в качеството им на синдикати, от трета страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2, б. “б“ от Анекса, за
системата на предучилищното и училищното образование се определят
минимални основни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за педагогически
специалист -с. у. и с. възпитател то е 1 763 лева. В чл. 27, ал. 2 от анекса е
посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само
за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати
на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за
сметка на работодателя. Съгласно чл. 27, ал. 3, т. 2 от анекса, индивидуалните
основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента
на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.
Не е спорно, че преди прекратяване на процесния трудов договор
основната заплата на ищцата П. Г. И. е в размер на 1 533 лева, т.е. не
надвишава предвидения в чл. 27, ал. 1, т. 2, б. “б“ от Анекса нов размер на
минимална основа заплата от 1 763 лева и не се спори, че размерът от 1 533
лева попада в хипотезата на увеличението от гледна точка на предвидения
диапазон.
От неоспореното заключение на назначената пред първоинстанционния
съд съдебно - счетоводна експертиза и изслушване на вещото лице в съдебно
заседание, се установява, че брутния размер на увеличението с 15% на
5
работната заплата на ищцата за периода от 01.01.2023г. до 31.07.2023г. възлиза
на сумата от 1 921.44 лева; разликата между полученото от ищцата
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ и
увеличението с 15 % съгласно същия анекс е 367.92 лева, разликата между
полученото от ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и увеличението с
15 % съгласно същия анекс е 3 541.23 лева.
След изслушване на заключението по съдебно - счетоводната експертиза
ищцата е увеличила предявения иск за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и е
намалила иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.
224, ал. 1 от КТ, до размерите, установени от заключението, до които размери,
в това число и размера на иска за трудовото възнаграждение,
първоинстанционният съд е уважил исковете, като върху всяка главница,
съгласно заявеното в исковата молба, е присъдил законна лихва, считано от
25.11.2024 г. /дата на предявяване на исковете/ до окончателното им
изплащане.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Спорно по делото е дължими ли са претендираните искови суми след
като към деня на подписване на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към
колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование ищцата не е лице, заето в системата на предучилищното и
училищното образование.
Съгласно чл. 54 от КТ, колективният трудов договор влиза в сила от деня
на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго, като съгласно чл.
56 от КТ колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен
по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване, като за
измененията в колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54. В чл. 57,
изр.1-во от КТ е регламентирано, че колективният трудов КТД има действие
спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната
организация - страна по договора, в индивидуалните им отношения с
работодателя.
С приетото изменение на процесния колективен договор с Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. се предвижда нов размер на основните възнаграждения,
който се прилага, считано от 01.01.2023 г. за работните заплати на заетите в
6
системата на образованието, от което следва извод, че е налице преуреждане
на заварените и уреждане на бъдещите трудови правоотношения в системата
на образованието относно размера на работните заплати. Преуреждането по
този начин на заварените правоотношения е израз на забраната за
дискриминация при упражняване на правото на труд, уредена в чл. 6, ал. 2 от
КТ и в чл. 8, ал. 3 от КТ и на равното третиране при заплащане на труда на
работещите при еднакви условия в един и същи времеви период.
Ретроактивното действие се прилага и по отношение на трудовото
възнаграждение на ищцата, която е синдикален член на синдикалната
организация, сключила колективния трудов договор и анекса към него до
датата на прекратяване на трудовия й договор, което обстоятелство не е
спорно между страните, а именно е член на Синдиката на българските у.и към
Конфедерацията на независимите синдикати в България /СБУ към КНСБ/,
поради което подписаният на 10.08.2023 г. анекс се прилага и спрямо нея,
поради което като страна по трудово правоотношение в обхвата на периода от
01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. включ. има право да получи увеличение на
трудовото си възнаграждение за този период в размерите, предвидени с
процесния анекс, както и припадащото й се увеличение на изплатените към
прекратяване на трудовото й правоотношение обезщетения по чл. 224, ал. 1 от
КТ и чл. 222, ал. 3 от КТ, тъй като съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ база за
определяне на същите е брутното трудово възнаграждение, получено от
работника или служителя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото
друго не е предвидено. И тъй като размерът на така посоченото
възнаграждение е преуреден, считано от 01.01.2023 г., като същият е
увеличен, то и посочените обезщетения са дължими в увеличен размер.
В потвърждение на извода, че с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование от 06.12.2022 г. е уговорено обратно действие на клаузите на
колективния трудов договор, предвиждащи увеличение на работните заплати
на педагогическите специалисти с 15% и на непедагогическия персонал, е и
§46 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
/обн. ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г./, с който е предвидено увеличение на
минималната работна заплата в сферата на предучилищното и училищното
7
образование и който има действие от 01.01.2023 г., както и публикуваната в
ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г. Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4
от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на
образованието и науката, в §2 на която се съдържат промени в Приложение №
3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти. Съгласно §3 от Заключителна разпоредба на
същата наредба, наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в
„Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023
г. Т.е. и наредбата, с която се изменя Наредба № 4, придава обратно действие
на увеличението на работните заплати, в унисон на процесния Анекс.
Следователно, поради обратното действие на клаузите и разпоредбите,
касаещи увеличението на работните заплати на педагогическия и
непедагогическия персонал в процесния Анекс и в цитираната Наредба № 4,
всички у.и и непедагогически специалисти в системата на предучилищното и
училищното образование, които членуват в Синдиката на българските у.и,
които са с прекратени трудови правоотношения към момента на сключване на
Анекса, но са били в трудово правоотношение със съответната образователна
институция към 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на трудовото си
правоотношение, независимо от причината за прекратяването, в т.ч. и
въззиваемата по настоящото дело, като попадаща в обхвата на посочените
лица, имат право на договорения увеличен размер на възнаграждението, като
увеличеният размер на възнаграждението се дължи за периода от 01.01.2023 г.
до датата на прекратяване на трудовия договор на служителя, а по изложените
по-горе съображения увеличението следва да се вземе предвид и при
определяне размера на дължимите при това прекратяване обезщетения. Без
значение е дали след прекратяване на трудовото правоотношение лицето,
имащо право на увеличение, е било член на синдикалната организация, защото
увеличението се отнася само до периода, през който е полагало труд като
педагогически специалист, през който е имало качеството на член на
синдикална организация.
Тълкуването, на което се позовава въззивникът, изразено от
Министерство на образованието и науката като страна по КТД, в становище с
писмо с изх. № 0Д02-4320/05.10.2023 г. и с писмо № 0602-987/28.09.2023г. на
заместник - министър на образованието и науката относно прилагането на
анекса от 10.08.2023 г. към КТД, че договореностите по него се прилагат само
8
за заетите в народната просвета по действащи трудови договори, няма
характер на задължително тълкуване съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗНА, защото
разпоредбата урежда хипотеза на тълкуване на нормативен акт, а не тълкуване
на договор, какъвто в случая е анексът, както и колективният трудов договор,
който е анексиран с него. Последните са многостранни договори и по
аргумент от чл. 20, изр. 1-во от ЗЗД автентично тълкуване може да бъде
направено съвместно от всички страни по договора, с което да стане ясна
общата им действителна воля. В случая съдът приема, че тази воля е всички
заети в периода от 01.01.2023 г., но освободени от работа до датата на
подписване на анекса, да получат увеличение на възнаграждението си и на
дължимите им други обезщетения при прекратяване на трудовия им договор,
така както такова увеличение ще получат и останалите заети през този период,
трудовите договори, на които не са били прекратени.
При това, оплакванията във въззивната жалба за допуснати нарушения
на материалния закон, са неоснователни. В тази връзка съдът споделя
мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.
272 от ГПК.
С оглед изложеното, обжалваното решение, с което
първоинстанционният съд е уважил предявените искове до доказаните им
размери, по съображения, които съвпадат с изложените от настоящата
инстанция, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото, в приложение на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,
въззивникът няма право на разноски и в негова тежест са направените от
въззиваемия разноски, които възлизат на 1 440 лева с ДДС за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 185 от 16.04.2025 г. по гр. д. №
1635/2024 г. по описа на Районен съд - К..
ОСЪЖДА Д. г. „В., Н. и Л.“, гр. К., ул. „М. М.“ № *, да заплати на П. Г.
И. от гр.К., ул.“П.“ №*, вх.“*“, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, направените за
въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 1 440 лева с ДДС.
9
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10