Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260115
гр.Пловдив, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ-ти състав, в открито заседание на..единадесети ноември…през…две
хиляди и двадесета година,…………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
при участието на секретаря……Мила
Тошева……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №531 по описа за 2020 година,…за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №552/28.11.2019г.,
постановено по търг. д. №276/2018г. по описа на окръжен съд Стара Загора,
ответникът З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК ******** е осъден да
заплати на Д.С.С. сумата 150 000лв. - обезщетение за претърпените от Д.С.С.
неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на получените увреждания
при ПТП от 02.06.2016г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
22.05.2018г. - датата на предявяване на застрахователна претенция до
окончателното изплащане на сумата като искът за обезщетение на причинени
неимуществени вреди в останалата част - до претендирания размер 300 000 лв.,
е отхвърлен. ЗД „Б.и.“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд
Ст.Загора сумата 6 000лв. - ДТ съобразно уважената част на исковата претенция, както
и да заплати сумата 1 004,50лв. - разноски по делото съобразно уважената част
на исковата претенция. ЗД „Б.и.“ АД е осъдено да заплати на адв.Р.М. *** сумата
5436лв. - адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на исковата
претенция. Д.С.С. е осъден да заплати на ЗД „Б.и.“ АД сумата ***лв.
- разноски по делото съобразно отхвърлената част на иска. Решението е
постановено при участието на третите лица помагачи Г. ф. *** и А.Б.К.. С
определение №791/29.07.2020г., по реда на чл.248 от ГПК, е изменено решението в
частта за разноските, като Д.с. е осъден да заплати на ЗД „Б.и.“ АД разноски по
делото съобразно отхвърлената част от иска в размер на 5 500лв.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното
производство – Д.С. в частта, с която исковата претенция е отхвърлена – над
сумата от 150 000лв. до 200 000лв. Жалбоподателят счита, че решението в
обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Позовава се на
нарушение на принципите на справедливост, визирани в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД по отношение определения размер обезщетение за неимуществени вреди.
Изложени са подробни съображения в тази насока, като се твърди, че първоинстанционният
съд не е извършил правилна преценка на характера и вида на всички нанесени
травми на ищеца, както и негативното отражение в психологичен аспект,
присъденото обезщетение не е съобразено с икономическата конюнктура. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъдат уважен до размера
на сумата от 200 000лв., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2018г.,
до окончателното изплащане. Претендират се сторените по делото разноски –
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от
насрещната страна - „ЗД Б.и.” АД и от третите лица -
помагачи по подадената от жалбоподателя – ищец въззивна жалба.
Решението е обжалвано и от ответника в
първоинстанционното производство – „ЗД Б.и.” АД, в
частта, с която е уважен искът за неимуществени вреди за разликата над 17 500лв.
до присъдените 150 000лв. Изложени са подробни съображения за прекомерност
на така определеното и присъдено от първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди, като се твърди, че същото не е съобразено с принципа на
справедливост и е несъответстващо с действително претърпените от пострадалия
болки и страдания. Изразено е несъгласие с изводите на първоинстанционния съд
за липсата на съпричиняване от страна на пострадалия. Твърди се, че в тази
насока неправилно е приложена разпоредбата на чл.176 от ГПК, като съдът се е
позовал единствено на обясненията на ищеца. Въведено е оплакване, че съдът не
се е произнесъл по възражението на страната за независимо съизвършителство по
реда на чл.53 от ЗЗД, доколкото за настъпването на ПТПТ – то отговорност носи и
водачът - У.на лек автомобил „Ф.“, в който е пътувал пострадалият, която
отговорност се покрива от третото лице – помагач – Г. ф.. Иска се отмяна на решението
в обжалваната част, както и да се постанови друго, с което предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 17 500лв.
до присъдените 150 000лв. Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна – Д.С., с който подадената от „ЗД Б.и.”
АД, въззивна жалба се оспорва изцяло. В молба от 10.11.2020г. се съдържа възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В съдебно заседание третото лице – помагач А.К.
поддържа въззивната жалба на жалбоподателя – ответник и оспорва тази – на
жалбоподателя – ищец.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство – Д.С., е
изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а
именно: На 02.06.2016г., около 23.40ч., по ПП-*** км.*** в
землището на гр. М., общ. М., обл. С.З.в посока запад, се движел лек автомобил
марка „О.“, модел „В.“ с рег. № *******, управляван от А.Б.К.. По същото време
от изхода на бензиностанцията, находяща се източно от пътен възел гр.М. - с.Т./км.
***/ лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № *****, управляван от С.М.У.,
навлязъл на първокласния път посока изток, при което настъпил удар между двете
МПС. От удара е пострадал Д. С.С., който е пътувал на предната дясна седалка в
лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № *****. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 284р-13952 от 06.06.2016г. и е образувано досъдебно
производство № *******/ 2016г. по описа на РУ на МВР гр. К..
В резултат на
инцидента Д.С.С. е загубил съзнание за неопределено време, получил е тежки
телесни увреждания с опасност за живота. Спешна медицинска помощ му е оказана
от ЦСМП, след което е настанен за лечение в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД - гр. П. - Втора
хирургична клиника, в увредено общо състояние, без спомен за случилото се, с
болки в главата, лицето и лявата гръдна област, с травматични хематоми на клепачите
на двете очи, тампонада на носа и оток на двете челюсти. Установено е, че
вследствие на претърпяното ПТП, ищецът е получил контузия на главата и мозъка,
загуба на съзнание, политравма на лицеви кости, травма с мастни хематоми на
десен булб, фронтални и максиларни хемоснуси двустранно, фрактура на носа,
контузия на дясна очна ябълка с разкъсване на склерата и тотален кръвоизлив на
стъкловидното тяло, счупване на долна челюст тип Ле Форт 1, фрактура на 10, 11,
и 12 ребро в ляво, контузионни огнища интрапаренхимно в двете белодробни
половини и множество травми и разкъсвания. Приложена е консервативана терапия и
след стабилизиране на здравословните показатели, пострадалият е насочен за
продължаване на лечението в УНГ клиника към УМБАЛ „Св. Г.“ - гр. П.. На
08.06.2016г. Д.С. е постъпил за лечение в Клиника по лицево-челюсна хирургия
към УМБАЛ „Св. Г.“ - гр. П. по повод установеното счупване на горна челюст, с
болки и масивен оток в лицевата област, с невъзможен говор и хранене, с множество
хематоми и наранявания по тялото и крайниците. Установена е лицева асиметрия,
дължаща се на хематом около орбита в дясно, хемозис енофталм, липса на зенична
реакция на светлина, наличие на функция на очедвигателни мускули, палпаторна
подвижност и костна крепитация по линиите на Ла Форт II двустранно на гората
челюст с наличие на патологичен праг инфраорбитално. Установено е още болезнено
и затруднено отваряне на устата, невъзможно затваряне на устата, нарушена
оклузия, затруднено поглъщане, патологична подвижност и костна крепитация по
предна синусна стена двустранно алвеоларния гребен на максилата. След направена
рентгенография на череп е установена фрактура в основата на носните костици,
възстановена горна челюст с поставени метални фиксатори. На 09.06.2016г. ищецът
е опериран, под обща анестезия са репонирани фрагментите на горната челюст до
достигане на анатомичната й цялост, трудно е възстановен десния прагов
инфраорбитален дефект, поставени са външни устройства на челюстта - стандартни
метални шини. Осъществена е междучелюсна фиксация с меко-еластична тяга,
екстраорално-мека фиксация. След извършената операция, ищецът е бил с фиксирани
и затворени челюсти, за което е следвало да спазва щадящ хранителен режим -
течно кашев в продължение на повече от 20 дни и да извършва тоалет на устната
кухина. Слез проведеното лечение в Клиниката по лицево-челюсна хирургия към
УМБАЛ „Св. Г.“ - гр. П., С. е насочен за лечение в Клиниката по очни болести,
където постъпва на 16.06.2016г. по повод получената контузия на очната ябълка и
околоочната област. Установено е, че вследствие претърпяното на 02.06.2016г.
ПТП Д.С. е загубил напълно зрение на дясното око, а дясната очна ябълка е
дислоцирана. След проведена терапия пострадалият е изписан на 20.06.2016г. с
назначена медикаментозна терапия. На 19.07.2016г. повторно е постъпил в Клиника
по лицево-челюсна хирургия към УМБАЛ „Св. Г.“ - гр.П. за сваляне на фиксиращото
устройство, поставено му за лечение на фрактурата на горната челюст. Постъпва с
фиксирани челюсти, с осъществена твърда имобилизация. На 20.07.2016г. му е
извършена оперативна интервенция - след проведена анестезия на горна и долна
челюст двустранно са деблокирани челюстите. Премахнато е оперативно фиксиращото
устройство на челюстта. В резултат на пътния инцидент С. е получил сериозни увреждания, както
физически, така и психически, които са променили изцяло начина му на живот. Нанесена
му е трайна телесна увреда, безвъзвратно е загубил зрението на едното си око,
останал е с видим дефект на окото, който е загрозяващ лицето - окото му е
деформирано, притворено и изкривено. Освен това в продължение на месеци е бил
обездвижен на легло, през което време се е нуждаел от чужда помощ за извършване
на ежедневните си нужди. За него са се грижили родителите му и роднини.
Настъпили са съществени промени в емоционалното му състояние, изпитва чести
приливи на чувство на безпокойствие и страх. Понастоящем изпитва болки в
областта на травмите.
Отговорността на ответника се основава на наличието на
валиден договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „О.“, модел „В.“ с
рег. № *******,
по
застрахователна полица № ***********, валидна от 02.06.2016г. до
01.06.2017г.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200 000лв., като е поискано и допуснато изменение
на размера иска – за 300 000лв. Заявената пред окръжния съд акцесорна
претенция за присъждане на законната лихва е считано от датата на увреждането -
02.06.2016г., а поддържаното с въззивната жалба искане е считано от 22.05.18г. -
датата на отправяне на претенция до застрахователя за определяне и изплащане на
дължимото застрахователно обезщетение.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата
молба ответникът „ЗД Б.и.” АД е оспорил така предявения
иск. Възраженията по основателността на иска за неимуществени вреди, поддържани
с въззивната жалба, се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение и
наличие на съпричиняване.
От събраните по делото доказателства се установи
следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията,
визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване
на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е
отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу
застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда
да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение,
наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и
неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432,
ал.1 от КЗ: Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически
и психически болки и страдания от причинени комплексни леки, средни и тежка
телесни повреди, изразяваща се в: контузия на гръдния кош изразяваща се в -
счупване на три ребра, а именно 10,11,12 ребро в ляво, контузия и на двата бели
дроба, а именно интрапулмонални контузионни огнища двустранно - средна телесна
увреда; контузия на лицето изразяващо се с кръвонасядане в областта на кожата, подножието
и мускулатурата - лека телесна повреда; счупване на носа с
дислокация на костните фрагменти, което е нарушило дишането през носа и довело
до болки и страдания - лека телесна
увреда; счупване на дясна скулна кост с нарушаване на лицевата
симетрия, без нарушаване на дъвкателната функция - лека телесна увреда
довело до болки и страдания; счупването на горната челюст по Ле Форт 2, с
нарушаване на дъвкателната функция, невъзможни говор, хранене - средна телесна
увреда; кръвоизлив в синуса на фронталната кост с прояви на тежест,
болка и епизодично кръвотечение през носа и към устата - лека телесна
увреда; кръвоизлив в синуса на горната челюст в дясно изразяващо се
с тежест, болка и епизодично кръвотечение през носа и към устата - лека телесна
увреда; контузията на десен очен булб, което е с трайна загуба на зрение - тежка
телесна увреда, довела до пълна загуба на зрението в дясното око /съгласно
заключението от комплексната съдебномедицинска експертиза/.
За настоящето производство не е спорно виновното
причиняване на вредите, в резултат на противоправно поведение на водача на л.а.
марка „О. В.“ с peг. №*********** - А.К., изразяващо се в неспазване правилата за
движение по пътищата – управление на МПС със скорост – над разрешената, без
свидетелство за управление, след употреба на алкохол. /При извършена служебна справка се констатира, че е
налице влязла в сила присъда по НОХД №585/2017г. на ОС Стара Загора, частично
изменена с решение по ВНОХД №373/2018г. по описа на ПАС, оставено в сила с
решение по к.д. №740/2019г. на ВКС/. Налице е причинна връзка между противоправното
поведение на водача на МПС и причинените вреди. Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ,
във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя,
обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка „Гражданска отговорност” –
застрахователна полица № ***********, валидна от 02.06.2016г. до 01.06.2017г.
Спорното в настоящото въззивно производство, с оглед
доводите, изложени във въззивните жалби, е досежно размера на дължимото обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди и наличието на съпричиняване.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо
от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на
упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с
чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС
№4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички
онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на
претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица
конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата
на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на
увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение.
При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има
предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото
гласни и писмени доказателства – медицинска документация и преди всичко
констатациите, съдържащи се в приетото при първоинстанционното разглеждане на
делото заключение от комплексна съдебномедицинска експертиза и съдебнопсихологична
експертиза, които, като компетентно изготвени и неоспорени от страните, се
кредитират изцяло.
От показанията на
свидетелите А.С.и С.С. – родители на ищеца, притежаващи непосредствени
впечатления от понесените от последния негативни изживявания, се установява, че
след инцидента ищецът е бил със силно влошено физическо и психично състояние за
продължителен период от време, изключително тежък през периода на болничния
престой и през първите месеци от следболничния възстановителен период. Както
през периода на хоспитализация, така и в периода на домашно лечение – за около
3-4 месеца ищецът бил в неподвижно състояние - на легло, изцяло на грижите
на своите родители. За период от около 5-6 месеца не е бил в състояние да се
храни и да говори. Изпитвал срам и неудобство от факта, че зависи изцяло от
грижите на родителите си. Особено тежко, както на физическото му състояние,
така и на психическото, се отразил фактът на загуба на зрението на едното око. И
двамата свидетели са идентични в показанията си, че вследствие инцидента и
претърпените увреждания ищецът е силно депресиран /според показанията на св. С.
казвал „искам да се самоубия“/, изпитва срам от външния си вид, изгубил е
предишната си жизненост и весел дух. Понастоящем изпитва болки в областта на
уврежданията.
Преценени и съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, освен
че са непосредствени и убедителни, показанията на свидетелите Сандеви се
подкрепят изцяло от останалите доказателства – заключенията от комплексната
съдебномедицинска експертиза и съдебнопсихологична експертиза.
Заключението от комплексната
съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещо лице специалист – гръден
хирург и специалист – неврохирург, съдържа конкретно и пълно описание на
претърпените от ищеца увреждания и техния характер – посочени по-горе. Потвърждава
се описаната в исковата молба хронология на проведеното лечение вследствие
уврежданията от процесното ПТП. След инцидента ищецът е настанен на
03.06.2016г. за лечение в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД - гр. П. - Втора хирургична
клиника за саниране на белодробната и гръдна травма. Изписан е на 06.06.2016г.
На 08.06.2016г. постъпва в Ушна клиника на същото болнично заведение, приведен
на същата дата за лечение в Клиника по лицево-челюсна хирургия. Изписан е на
15.06.2016г., като е осъществено шиниране на фрактурата на горната челюст. На
16.06.2016г. е постъпил в Клиника по очни болести, изписан на 20.06.2016г. –
диагностициран и проведена терапия за стабилизиране състоянието на увредения
булб и стопиране на инфекция към съседния здрав булб. На 19.07.2016г. отново
постъпва в Клиника по лицево-челюсна хирургия за сваляне на шинирането на
горната челюст.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и
страдания от ищеца – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
продължителността на оздравителния процес – почти двумесечен период на активно
лечение /от 03.06.2016г. до 21.07.2016г./, който е период на интензивни болки и
страдания; наличието на различни по характер увреждания, засягащи комплексно
различни органи, за които увреждания най - краткият възстановителен период е
две седмици /контузия на лицето/, но най-дългият – от 2 до 4 месеца /счупване
на горната челюст, за което се е наложило шиниране/ и най-вече, че е причинена
и тежка телесна повреда – пълна и окончателна загуба на зрението на дясно око
вследствие контузията и нарушение целостта на булба в дясно, без възможност за
нормално движение, следва да се приеме, че справедлив паричен еквивалент на
понесените от Д.С. страдания е сумата от 200 000лв. Съобразява се и
фактът, че към момента на инцидента ищецът е в изключително млада и
трудоспособна възраст – едва на 20 години. За определянето на този паричен
еквивалент относим е и субективният аспект, доколкото имуществените вреди по
своя характер са негативни преживявания в резултат от въздействието на
определен факт върху физическата и психо-емоционалната сфера на индивида. Релевантни
в тази насока са свидетелските показания, съгласно които психическата
устойчивост на ищеца и понастоящем е силно разколебана. Негативните
изживявания и преживеният стрес не са отзвучали. Относими в тази насока са
преди всичко данните от съдебнопсихологичната
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице психолог, физическите травми
са се отразили тежко и на психическото състояние на С.. /Експертиза е извършена
вследствие личен преглед, осъществен повече от три години след инцидента, като
е установена, освен пълна липса на зрение с дясно око, затруднение при дъвчене,
почти ежедневно главоболие и лабилно емоционално състояние./ Преди инцидента
ищецът е бил жизнен и активен, а понастоящем – мълчалив и затворен; срамува се
от външния си вид, осъзнава, че е загубил важен сетивен орган и е наясно, че
последиците ще останат завинаги.
Не на последно място, при определяне на горепосочения
размер обезщетение за претърпените от С. неимуществени вреди се съобразява и
социалноикономическата обстановка в страната към момента на ПТП-то. Като база
при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат
стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие,
респективно - нормативно определените лимити на отговорност по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не са критерий, както и база за
определяне размера на обезщетението, но са от значение при определяне размера
на обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за икономическата конюнктура.
Предвидената в чл.492, т.1 от КЗ минимална застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт е 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица, а към релевантния период – м.06.2016г., преди изм. ДВ бр. 101 от 2018г., в сила от 07.12.2018г. - 10 000 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица.
По изложените съображения въззивната инстанция приема,
че прилагайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, окръжният съд не е отчел в
достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищеца болки и страдания,
нито е взел предвид преживените от него негативни емоции, причинени в резултат
на процесното ПТП, поради което е изградил необоснован правен извод, че с
определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв. ще бъдат
репарирани последиците от същото, съобразно въведения от законодателя критерий
за справедливост, намиращ приложение и в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ.
Следващият спорен въпрос е наличието на съпричиняване,
съответно - степента на съпричиняване за вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице, каквото възражение застрахователят има право да релевира,
съгласно чл.432 ал.2 от КЗ.
В материалноправната норма -
чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за
вреди от деликт, като намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди.
Като конкретна проява на такъв
тип поведение от страна на пострадалия се сочи, че ищецът е бил без поставен предпазен колан и се е качил в автомобил,
управляван от неправоспособен водач – С.У..
Относно механизма на процесното ПТП, относим и към първото
въведено възражение за съпричиняване, при първоинстанционното разглеждане на
делото е допусната съдебноавтотехническа експертиза. Съгласно заключението на
вещото лице механизмът на ПТП е следният: На
02.06.2016г. около 23.50 часа, по ПП-*** в посока от запад на изток се е движил
л.а. марка „О. В.“ с peг. №***********, управляван от водача А.Б.К.. В района
на гр. М., малко преди достигане на пътния възел, в района около бензиностанция
П.при движение със скорост от около 128 км/ч и опасна зона за спиране около
180м с включени къси светлини на фаровете водачът забелязва излизащия от изхода
на бензиностанцията откъм дясната му страна л.а. марка „Ф. Г.“ с peг. №*******,
управляван от неправоспособния С.У.. Лекият автомобил Ф. потегля от състояние
на покой в зоната преди навлизане на главен път *** с ускорителен режим на
движение за извършване на маневра за завиване на ляво. Водачът на О. реагира и
предприема аварийно спиране в момента, в който Ф. се е намирал в зоната за
навлизане на главния път и когато О. се е намирал на около 116 м преди линията
на удара. Настъпва удар, като ударът по
характер е челен кос за О. и страничен кос за Ф., в който последен
автомобил е пътувал пострадалият е бил на предната дясна седалка – т.е. – откъм
страната и конкретно на мястото на удара. Описвайки пълно и конкретно пътната
обстановка, механизма на ПТП-то, вещото лице е представило заключение, че
според травматичните увреждания на С., последният от техническа гледна точка, е
бил с поставен предпазен колан.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение
от първоинстанционния съд с оглед компетентността на вещото лице и тъй като
страната, с отговора на исковата молба, била поискала комплексна експертиза с
участието на медик. Автотехническата експертиза е допусната с определението по
чл.374 ал.1 от ГПК, съответно – определено е вещо лице, което определение е
надлежно съобщено на страната и по отношение на което не са постъпили
възражения. Заключението от автотехническата експертиза е представено в срока
по чл.199 от ГПК, прието е от съда в ОСЗ без възражения от страната. Освен
това, за да е налице съпричиняване по
смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал виновно. Както е посочено в мотивите към
т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК, дали поведението на
пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на
установяване във всеки конкретен случай, доказателствената тежест за което носи
страната, въвела възражение за съпричиняване. Съпричиняване е налице,
когато освен с поведението на деликвента увреждането се намира в пряка
причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Ето защо
съществено е, че според описания механизъм на процесното ПТП, не може да се
приеме, че поставянето или не на обезопасителен колан от страна на пострадалия,
би повлияло при настъпването на вредоносния резултат. Съгласно заключението от
автотехническата експертиза ударът по характер е челен – кос за О. и страничен кос за Ф.. Първоначалният контакт
е реализиран с предна лява част на л.а. О. и в лява странична част на л.а. Ф. –
т.е. – на мястото на което е бил пострадалият и няма как да бъде предотвратен
вредоносният резултат, независимо от поставянето или не на обезопасителен колан.
А за изясняването на този въпрос е необходима именно компетентност на вещо лице
с инженерно - автотехнически познания /с каквато компетентност разполага в.л. И.И.-
транспорт и енергетика,
автотехнически експертизи, съдебнооценителна – автотехническа експертиза,
съдебна инженерно-техническа експертиза/, а не вещо лице - медик.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че
първоинстанционният съд необосновано е приел, че липсва и второто – сочено като
елемент на съпричиняване поведение на пострадалия - пътуване в автомобил,
управляван от неправоспособен водач – С.У.. Вярно е, че в тази насока окръжният
съд се е позовал на обясненията на ищеца, депозирани по реда на чл.176 от ГПК,
а именно, че не е знаел, че водачът У.не е притежавал свидетелство за
управление на МПС. Въпросите на съда, зададени по реда на чл.176 от ГПК изцяло
се препокриват с въпросите на жалбоподателя, съдържащите се в отговора на
исковата молба. Константна е съдебната практика, намерила израз в ТР
№1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК – налице е съпричиняване на
вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач,
без съответната правоспособност, ако този факт му е бил известен. Рисковото
поведение на пострадалия, с което той е спомогнал за собственото си увреждане,
е налице тогава, когато е резултат на съзнателен и свободно формиран избор на
увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт. Знанието, като
елемент от фактическия състав на съпричиняването, в този случай подлежи на
пълно и главно доказване, доказателствената тежест за което носи страната,
въвела възражението за съпричиняване. Конкретни доказателства в тази насока не
са ангажирани от ответника в първоинстанционното производство, а извод за
наличие на съпричиняване от посочения характер, не може да почива само на
предположения.
Относно доводите на жалбоподателя, че в мотивите на
решението не е изразено становище по отношение на въведеното възражение за
независимо съизвършителство/съпричиняване и от страна на водача на л.а. „Ф.“,
следва да се посочи: В действащата нормативна уредба – чл.499 ал.7 от КЗ, е
ясно разписано разпределението на отговорността и уреждане на отношенията при
т.н. независимо съизвършителство, когато обезпечително-гаранционната
отговорност за чужди противоправни действия /от застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“/ следва да се поеме при наличие на деликтна
отговорност на повече от един причинител на вредоносния резултат. Специалната
пасивна солидарност по смисъла на чл.499 ал.7 от КЗ, почиваща на плоскостта на
общата солидарна отговорност по смисъла на чл.53 от ЗЗД, е уредена като материалноправна привилегия за
кредитора, една от проявните форми на която е възможността да преследва не
всички длъжници и да търси солидарното им осъждане, а да претендира цялото
обезщетение от един застраховател. В
отношенията между кредитор, от една страна, и солидарни длъжници, от друга,
дългът е един. Това означава, че доколкото
ищецът може да отблъсне едно правоизключващо възражение на ответника,
претендирайки от него целия дълг, защото законът – чл.499 ал.7 от КЗ му
позволява това, то именно по силата на същата законова норма, ответникът може
да реализира регресните си права към останалите пасивно отговорни
застрахователи, респективно – Г.ф., като ответникът е упражнил процесуалното си
право за привличане на последния като трето лице – помагач.
По изложените съображения
въззивната жалба на жалбоподателя – ищец се явява основателна и следва да бъде
уважена. Като неоснователна следва да бъде оставена без уважение въззивната
жалба на жалбоподателя - ответник.
При това положение обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 150 000лв. до
200 000лв., като се постанови друго, с което да се присъдят допълнително
50 000лв., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2018г. – датата на
отправяне на претенцията към застрахователя, съгласно чл.429 ал.3 от КЗ.
С оглед изхода на спора пред
въззивната инстанция, на основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗА се дължат разноски –
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Р.М.
в размер на 5 530лв., при което ответникът „ЗД „Б.и.“ АД следва да заплати
допълнително, над присъдените от първоинстанционния съд 5 436 лв. – 94лв.
Съразмерно с отхвърлената част от
исковата претенция с първоинстанционното решение, ищецът дължи разноски на
ответника 666,67лв. /при общо сторени такива 1 800лв. – адв.
възнаграждение и 200лв. – разноски за вещо лице/. При това положение следва да
бъде отменено определение №791/29.07.2020г., постановено по реда на чл.248 от ГПК /макар и необжалвано, същото е функционално свързано с постановеното
решение/ в частта, с която Д.С. е осъден да заплати на З.д. „Б.И.“ АД разноски
по делото над сумата от 666,67лв. до 5 500лв.
С оглед изхода на спора пред
въззивната инстанция за първоинстанционното производство се дължи ДТ в размер
на 8 000лв. и по съразмерност –
разноски, сторени от бюджета – 1 337,98лв. При това положение ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
допълнително ДТ за първоинстанционното производство в размер на 2 000лв.,
както и допълнително разноски, сторени от бюджета – 333,48лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
От страна на жалбоподателя – ищец се претендират
разноски по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА. Представеният в първоинстанционното
производство договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя
- ищец и адв. Р.М.,***, е за осъществяване на безплатно представителство по
реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА, като е представено пълномощно и за въззивната
инстанция. С оглед уважаването на въззивната жалба на жалбоподателя – ищец и
според обжалваемия материален интерес /50 000лв./, в полза на адв. М. следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 2 030лв. /Изчислени съгл. чл.7 ал.2,
т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/. Доколкото процесуалното представителство е осъществено и по
повод въззивната жалба на жалбоподателя – ответник, с оглед неоснователността
на тази въззивна жалба, следва да се присъдят разноски съобразно обжалваемия
материален интерес /132 500лв./, които са в размер на 4 505лв. /Изчислени
съгл. чл.7 ал.2, т.4 от Наредбата/. Или общо
З.д. „Б.И.“ АД следва да заплати на основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗА, в полза на
адв. Р.М. адвокатско възнаграждение в размер на 6 535лв.
По подадената от жалбоподателя –
ищец /освободен от заплащане на такси и разноски по делото/ въззивна жалба,
следва да бъде заплатена ДТ в размер на 1 000лв. На основание чл.78 ал.6
от ГПК същата следва да бъде присъдена в тежест на жалбоподателя – ответник.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №552/28.11.2019г., постановено по търг. д. №276/2018г.
по описа на окръжен съд Стара Загора, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният
от Д.С.С. с ЕГН ********** срещу З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК ********
иск за сумата над 150 000лв. до 200 000лв., обезщетение за
претърпените от Д.С.С. неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на
получените увреждания при ПТП от 02.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.05.2018г. - датата на предявяване на застрахователна претенция до
окончателното изплащане на сумата; определение №791/29.07.2020г., постановено по реда на
чл.248 от ГПК в частта, с която Д.С.С. е осъден да заплати на З.д. „Б.И.“ АД
разноски по делото над сумата от 666,67лв. до 5 500лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на Д.С.С. с ЕГН **********
допълнително сумата от 50 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат на получените увреждания при ПТП от 02.06.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 22.05.2018г. - датата на предявяване
на застрахователна претенция до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№552/28.11.2019г.,
постановено по търг. д. №276/2018г. по описа на окръжен съд Стара Загора, в
останалата обжалвана част, с която З.Д. „Б.И.“ АД,
ЕИК ******** е осъдено да заплати на Д.С.С. с
ЕГН ********** сумата над 17 500лв. до 150 000лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на получените
увреждания при ПТП от 02.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.05.2018г. - датата на предявяване на застрахователна претенция до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 2 000лв., както и разноски,
сторени от бюджета – 333,48лв. и държавна такса за въззивното производство в
размер на 1 000лв.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД,
ЕИК ******** да заплати на основание
чл.38 ал.2 от ЗА, в полза на адв. Р.М. – САК, адвокатско възнаграждение за
предоставяне правна защита на Д.С.С. в
първоинстанционното производство в размер на 94лв. и във въззивното производство
в размер на 6 535лв.
Решението е постановено при участието на
третите лица помагачи Г. ф. *** и А.Б.К..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: