№ 3260
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110156347 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове от ЗК „Лев Инс“ АД с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса на застраховането (КЗ) във връзка с чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и във вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу Столична
община за заплащане на сумата 453.79 лева, представляваща регресно вземане на ищеца,
възникнало с плащане на застрахователно обезщетение по щета № 5000-1261-21-253877 за
претърпени вреди на лек автомобил „Ауди“, модел „А8“ с рег.№ СВ8838ВК, застрахован при
ищеца по договор за застраховка „Каско“ по полица № 93002110032503, в резултат на ПТП,
случило се на 02.12.2021г. в гр. София, по време на движение по локалното платно на
Околовръстен път с посока на движение от Национална Футболна База към Национален
исторически музей поради попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба – 24.09.2024г.,
до окончателното изплащане на присъдената сума, както и иск с правно основание чл. 86
ЗЗД за сумата от 139.00 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 22.03.2022г.-24.09.2024г.
Ищецът твърди, че на 02.12.2021г. в гр. София, по време на движение по локалното
платно на Околовръстен път с посока на движение от Национална Футболна База към
Национален исторически музей водачът на горепосоченото МПС – Б. Б. Б., преминава през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно пълна с вода, в резултат на което
били причинени имуществени вреди на автомобила, изразяващи се в скъсана предна дясна
гума. За настъпилото произшествие бил съставен протокол за ПТП. Твърди, че към момента
1
на пътнотранспортното произшествие (ПТП) за лекия автомобил имало сключена валидна
застраховка „Каско“ при ищеца ЗК „Лев Инс“ АД, което дружество било уведомено за
настъпилото събитие, образувана била преписка, бил извършен оглед и по силата на
договора изпълнил задължението си да обезщети собственика на увредения автомобил,
заплащайки му сумата от 453.79 лева. Ищецът сочи, че вредите по автомобила са настъпили
поради обстоятелството, че пътното платно не е било обезопасено, като препятствието на
пътя не е било обозначено. Твърди, че ответникът е следвало да осигури безопасно и
спокойно придвижване по пътя, тъй като е част от общинската пътна мрежа, за която
отговаря Столична община. Била изпратена регресна покана от името на ищеца за
доброволно уреждане на отношенията и заплащане на сумата, получена на 22.03.2022г., като
Столична община отказала да заплати претендираната сума. С оглед липсата на доброволно
плащане, ищецът претендира от ответника сумата от 453.79 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 139.00 лева за
периода 22.03.2022г.-24.09.2024г. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени
искания за назначаване на съдебна автотехническа експертиза и за допускане на двама
свидетели. Претендира разноски.
Ответникът – Столична община, е депозирал в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Сочи, че не е ясен механизма на
произшествието, скоростта на движение на автомобила и че вредата е настъпила в резултат
на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Обосновава, че тези
обстоятелства не могат да се установят от приложените доказателства, в това число
протокола за ПТП, тъй като съставителят му не бил свидетел на инцидента и няма вписани
данни за пътната настилка и поставени знаци, по която причина го оспорва. Релевира
възражение за съпричиняване, обосновано с довод, че водачът на увереното МПС е следвало
да се съобрази с предписанието на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Твърди, че в доклада по щетата и описа
също не доказват предпоставките за ангажиране на отговорността му, тъй като не съдържат
данни за износване на гумите, дали са пригодни за движение в летни или зимни условия, по
която причина не може да се направи извод за стойността на щетата. Оспорва размера на
претенцията и с довод, че не е отчетено овехтяването на автомобила. При тези доводи моли
исковете да бъдат отхвърлени, а при евентуалност – да бъде намалено обезщетението.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, търсени от ищеца.
Възпразява по приемането на част от доказателствата и по допускането на експертиза и
гласни доказателства.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и
главно доказване наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика
на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на договора; вреди,
както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по договора за застраховка –
2
плащане на застрахователното обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка
между вредата и неизпълнение на задълженията на ответника за поддържане на пътната
мрежа.
Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма
възражения, че л.а. „Ауди“, модел „А8“ с рег.№ СВ8838ВК, е застрахован при ищеца по
валиден договор за застраховка „Каско“ по полица № 93002110032503, с период на
валидност 21.05.2021г.-20.05.2022г. Обстоятелството се доказва от приложената на л. 8 от
делото полица № 93002110032503, носеща подписа на страните по нея и доказваща наличие
на облигационно правоотношение по застрахователен договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС“, с покритие „Клауза 1“ и „Кибер Хелп“ между ищеца и собственика на
увреденото МПС - л.а. „Ауди“, модел „А8“ с рег.№ СВ8838ВК, със срок на валидност
21.05.2021г.-20.05.2022г. Полицата е подписана от двете страни по нея. Страните не спорят,
че вредите от ПТП представляват покрит застрахователен риск и обстоятелството се извежда
от публично известните и представени по делото ОУ на застрахователя и отразеното
покритие на застраховката в полицата, включващо всички рискове, сред които пътно-
транспортни произшествия по време на движение и/или в паркирано положение /т.1.3/.
Изложеното дава основание да се приеме, че облигационно правоотношение по този договор
е налице и спрямо него са приложими тези общи условия, според клаузите на които вреди от
ПТП представляват покрит застрахователен риск.
От представено заявление до ищеца за настъпване на застрахователно събитие /л. 7/ се
установява, че за застрахованото МПС са заявени за обезщетяване вреди от произшествие, за
което се твърди, че е настъпило на 02.12.2021г. в 22:10 часа гр. София, при движение в
посока от Национална футболна база към Националния исторически музей автомобилът е
преминал през една от многото дупки, намиращи се в дясна лента, в резултат на което има
увреда в предна дясна гума и джанта, за което уведомил органите на МВР и мобилна група
на застрахователя.
По делото е представен и приет като доказателство протокол за ПТП № 1824099 от
02.12.2021г., съставен от мл. автоконтрольор при отдел „Пътна полиция“ към СДВР, в който
е отразен участника в произшествието - л.а. „Ауди“, модел „А8“ с рег.№ СВ8838ВК, както и
обстоятелствата, при които то се е случило: в гр. София, посоченото МПС се движи по
„Околовръстен път“ като пред Национален исторически музей попада в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, пълна с вода, което нанася материални щети,
описани в протокола – предна дясна гума и джанта.
За установяване на механизма на произшествието като свидетел е разпитан водача на
автомобила – Б. Б. Б., от показанията на който се установява, че е участвал в ПТП, случило
се в локалното платно на „Околовръстен път“, където се качил от бул. „България“ и
движейки се от Национална футболна база към Национален исторически музей с около 30-
40 км/ч, попаднал в дупка на пътното платно, намираща се в едната пътна лента от две
пътни ленти в една посока, като втората била затворена. Водачът не успял да избегне
препятствието, тъй като другата пътна лента била затворена, а произшествието се случило
3
през тъмната част на денонощието. Препятствието не било сигнализирано, а от
произшествието настъпили вреди по предна дясна гума и джанта. Извежда се, че водачът е
сигнализирал органите на Пътна полиция и застрахователя. Показанията на свидетеля се
ползват с доверие от съдебния състав, тъй като разказът е последователен, логичен и изцяло
кореспондира с всички останали писмени доказателства, поради което и липсва основание
да се отрича обективността на свидетеля.
Видно от представената от ищеца преписка по щета № 5000-1201-21-253877/2021г.,
увреденото превозно средство е било на оглед при застрахователя – ищец, при който са
описани увреждания на гума предна дясна. След оценка и калкулация стойността за
отстраняване на вредите е била определена на стойност за възстановяване 453.79 лева.
Сумата е била изплатена от застрахователя – ищец на собственика на увредения автомобил
на 20.01.2022г. - платежно нареждане, л.14 от делото. Обстоятелството по плащане на
застрахователното правоотношение е обявено за безспорно с доклада по делото, срещу който
няма възражения.
Приложена е покана от ищеца до ответника за плащане на сумата по щетата, в размер
на 453.79 лева, получена от последния на 22.03.2022г., в отговор на която с писмо от
28.03.2022г. ответникът е отказал плащане.
Изслушана е съдебно-автотехническа експертиза, от заключението на която се
установява, че описаните увреждания, могат да бъдат получени от техническа гледна точка
на реализирано ПТП на 02.12.2021г. по време на движението на л.а. „Ауди“, модел „А8“ с
рег.№ СВ8838ВК по бул. „Околовръстен път“ от Национална футболна база към и в района
на Национален исторически музей и в резултат на преминаване през дупка на пътното
платно. Стойността на щетите, съобразно средствата, необходими за възстановяване на
увредения автомобил към датата на произшествието, възлиза на 482.40 лева, определени по
пазарни цени към датата на ПТП, или на стойност – по-висока от претендираната.
Заключението се ползва като обективно и компетентно дадено от лице, притежаващо
нужните познания и опит в областта, дало отговор в пълнота и обосновано на всички
въпроси, и което не е оспорено от страните.
Страните не спорят относно принадлежността на процесния пътен участък, а именно
гр. София, локалното платно на Околовръстен път към общинската пътна мрежа.
Спорът между страните се свежда до основателността на исковата претенция, предвид
възражението на ответника, че не е установен механизма на ПТП, включително мястото на
настъпването му и конкретно, че вредите са резултат от пропадане в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно в посочения участък от общинската пътна мрежа,
тъй като преписката при застрахователя е образувана по данни на водача на увреденото
МПС и без да има свидетел на произшествието.
За изясняване на механизма на ПТП-то съдът ползва от събраните по делото писмени
и гласни доказателства и от експертното заключение, според което описаните увреждания,
могат да бъдат получени от техническа гледна точка по описания в уведомлението до
4
застрахователя начин, т.е. по време на движение л.а. „Ауди“ и при преминаване с дяна гума
през дупка на пътното платно. Мястото на произшествието и неговият механизъм се
установява още от показанията на свидетеля, който възпроизвежда детайлите от
произшествието, свидетелства за вредите от него и за начина, по който се е случил. Казаното
от свидетеля не се опровергава от други доказателства, поради което няма причина
показанията му да не бъдат кредитирани. Напротив, разказът на свидетеля е обективен и
логичен. От него се извежда мястото на случилото се - гр. София, локалното платно на бул.
„Околовръстен път“ при движението на лекия автомобил от Национална футболна база към
Национален исторически музей, вида и характеристиките на препятствието и щетите,
поради което и показанията на свидетеля се ползват с доверие от съдебния състав като
обективно дадени и свидетелстващи за наличието на сочените обстоятелства. За тези
обстоятелства като доказателство служи и представения от ищеца протокол за ПТП, който,
макар да не се ползва с материална доказателствена сила, въпреки че произшествието е било
посетено от органите на „Пътна полиция“, то те не са присъствали в момента на инцидента,
но след появата им са констатирали и отразили в скицата на протокола препятствието на
пътя, ерго са се уверили, че то съществува на място. Протоколът за ПТП, оценен в
съвкупност с останалите писмени и гласни доказателства, позволяват на този съдебен състав
да заключи, че по делото е установен механизма на произшествието.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът е провел пълно и главно
доказване на обстоятелствата, обосноваващи основателност на исковата претенция и
конкретно на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от пропадане на
автомобила в необозначена дупка на пътното платно, поради неизпълнение на задължението
на ответника да поддържа пътя в изправност, съответно да сигнализира своевременно за
препятствие на пътя, вкл. за нарушение на пътната настилка, каквото задължение има по
Закона за пътищата /чл.29 вр. чл.19 ЗП/. При изглаждане на изводите си съдът кредитира и
се позова на приетата като неоспорена от страните автотехническа експертиза,
свидетелските показания, протокола за ПТП и уведомление за щета. Като взе предвид, че
претендираното обезщетение е в размер на действителната стойност за възстановяване на
вредата по средни пазарни цени към датата на произшествието, определено от вещото лице,
съдът счете, че искът се явява и доказан по размер.
Недоказано се явява направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на застрахованото МПС. Възражението за съпричиняване е
обосновано с довод, че водачът на увреденото МПС е следвало да съобрази движението си с
пътната обстановка и да се движи със съобразена скорост. За изясняване поведението на
водача, освен свидетелските показания, дадени от него, други доказателства по делото няма.
Свидетелските показания на водача на увредения автомобил не дават основание за
намаляване размера на обезщетението поради съпричиняване. Това е така, защото от
показанията става ясно, че скоростта на движение не е била голяма и е била в границите на
разрешената скорост, както и че организацията на движение по въпросната улица не е
позволявало движение с по-голяма скорост или избягване на препятствието. Освен това, по
5
делото остана неизяснено и дали установената скорост на движение е в причинна връзка с
произшествието, ерго скорост с по-нисък размер би ли била предотвратима за инцидента.
Вземането следа да се присъди в искания размер, тъй като вида на вредите се доказват
от писмените и главните доказателства и експертното заключение, което определя и техния
размер. Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на
отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата
нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО,
Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/. Застрахователното
обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава
възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната
стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В хипотеза като тази, обезщетението по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
както и платеното от застрахователя обезщетение. В случая, стойностния еквивалент на
претърпяната вреда по средни пазарни цени към датата на произшествие възлиза в размер,
по-малък от платеното от застрахователя. Казано по-друг начин, на застрахователя в случая
не може да се присъди повече от размера, за който се е суброгирал, поради което и искът
следва да се уважи изцяло.
Изложените мотиви дават основание на този съдебен състав да уважи предявения иск в
пълен размер. Като законна последица от уважаването на главния иск е присъждането на
мораторна лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.09.2024г., до окончателното
плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок от
поканата да определи и изплати обезщетение по процесната щета или мотивирано да откаже
плащане. Предвид отказът на ответника да плати сумата от 453.79 лева, то последният е
изпаднал в забава за плащането, поради което за периода от 28.03.2022г. до 23.09.2024г.
дължи лихва за забава в размер на 137.90 лева /изчислена на основание чл. 162 ГПК от съда
посредством лихвен калкулатор/, до която сума искът следва да се уважи, а за разликата над
нея до пълния искан размер и за периода 22.03.2022г. до 27.03.2022г. включително и за
24.09.2024г. – искът по чл. 86 ЗЗД подлежи на отхвърляне като неоснователен.
6
По разноските
Разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 и чл. 3 ГПК.
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът, присъждането на
които е поискано своевременно. Сторените от него разходи възлизат на 500.00 лева, от които
50.00 лева държавна такса, 50.00 лева депозит за призоваване на свидетел, 300.00 лева
депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в
минимален размер съгласно чл. 23, ал. 1 Наредба за плащане на правната помощ. Съобразно
размера на уважената част от иска /591.69 лева/, дължимите на ищеца разноски възлизат на
499.07 лева.
С оглед изхода на делото разноски се дължат и на ответника, които се свеждат до
своевременно претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер съгласно чл. 23, ал. 1
Наредба за плащане на правната помощ. Съобразно размера на отхвърлената част от иска
/1.10 лева/, дължимите на ищеца разноски възлизат на 0.18 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на
ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, следните суми:
на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса на застраховането във връзка с чл. 49 и във
вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите сумата 453.79 лева,
представляваща регресно вземане на ищеца, възникнало с плащане на застрахователно
обезщетение по щета № 5000-1261-21-253877 за претърпени вреди на лек автомобил
„Ауди“, модел „А8“ с рег.№ СВ8838ВК, застрахован при ищеца по договор за
застраховка „Каско“ по полица № 93002110032503, в резултат на ПТП, случило се на
02.12.2021г. в гр. София, по време на движение по локалното платно на Околовръстен
път с посока на движение от Национална Футболна База към Национален исторически
музей поради попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба – 24.09.2024г., до
окончателното изплащане на присъдената сума;
на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите сумата от 137.90 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
28.03.2022г.-23.09.2024г., като ОТВХЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния
искан размер от 139.00 лева и за периода 22.03.2022г.-27.03.2022г. включително и за
24.09.2024г. като неоснователен.
7
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Столична община да заплати на ЗК „Лев
Инс“ АД, ЕИК ***, сумата 499.07 лева – разноски по делото съобразно размера на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ***, да заплати на
Столична община сумата 0.18 лева – разноски по делото съобразно размера на отхвърлената
част от иска.
УКАЗВА на ответника, че вземането може да бъде платено по следната банков сметка
на ищеца: IBAN: BG54 BPBI *** при „Юробанк България“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8