Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 719
01.11.2022 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 847
по описа на съда за 2022 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на Ж.О.Ю., ЕГН : **********, адрес: ***, подадена чрез адв.В.Ч.,
срещу Решение № 1012-26-355-1/18.08.2022 г. на Директор на ТП на НОИ - Хасково,
с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № **********-2140-26-784/09.08.2022
г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ - Хасково,
постановено по Заявление вх. № 2113-26-447/11.04.2022 г.
Жалбоподателката сочи, че оспореното решение е
неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно
било приложено материалното право относно незачитането за трудов стаж на
времето на неработещата майка за периодите от 01.01.1972 г. до 10.05.1972 г. и
от 01.01.1984 г. до 01.01.1986 г. - общо 2 г. 04 м. и 09 дни, като действителен
стаж. Нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и
определянето му като такъв следвало да бъде съгласно нормативната уредба,
действаща към момента на полагането му. При зачитане на целия наличен трудов
стаж с установена продължителност от 16 г. 03 м. и 00 дни, безспорно била
налична положителната предпоставка по чл. 68, ал. 3 от КСО за наличието на
повече от 15 години общ трудов стаж.
С оглед на така изложеното, моли за отмяна на
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като преписката бъде
върната на ТП на НОИ - Хасково, с указание за правилно прилагане на
материалното право и отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателката, считано от датата
на придобиване на правото. Моли за присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателката моли жалбата да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуалния
си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Счита, от доказателствата, приложени по административната преписка, по
категоричен начин се установявало, че жалбоподателката не отговаря на условията
на чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно липса на 15 години действителен осигурителен
стаж. Посочва, че времето, през което жалбоподателката е била неработеща майка,
не е действителен осигурителен стаж, тъй като не отговаря на разпоредбата на §
1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в
случай че съдът счете жалбата за основателна.
Административен съд – Хасково, като прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.04.2022 г. оспорващата Ж.О.Ю. е подала Заявление
с вх. № 2113-26-447/11.04.2022
г. по описа на
ТП на НОИ – Хасково, с което е поискала отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). В заявлението е посочила, че не получава
друга пенсия и че няма придобит осигурителен стаж в друга държава, както и че
имената Д. О. Ю. са нейни. Приложила е документи, удостоверяващи осигурителен
стаж.
С Разпореждане № **********/2140-26-784/09.08.2022 г.
Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково е отказал отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж.О.Ю. на основание чл. 68,
ал. 1 - 3 от КСО. В разпореждането е посочено, че към
датата на подаване на заявлението за пенсия - 11.04.2022 г. Ж.Ю. има навършена
възраст от 71 г. 01 м. 29 дни и осигурителен стаж, положен за периода от
01.01.1968 г. до 01.01.1992 г. с прекъсване, както следва: 16 г., 03 м. и 00
дни от трета категория труд; общ осигурителен стаж превърнат, съгласно чл. 104
от КСО към трета категория труд - 16 г., 03 м. и 00 дни. В мотивите на
постановения отказ пенсионният орган е цитирал разпоредбите на чл. 68, ал. 1 -
2 от КСО, според които, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст през 2022 г. лицето следва да има навършена възраст 61 години и 10
месеца и придобит осигурителен стаж 36 години и 02 месеца за жените. Посочил е,
че Ю. не отговаря на законовите условия и няма право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, тъй като има навършена изискуемата възраст, но няма изискуемия
осигурителен стаж от 36 години и 02 месеца, а има 16 г. 03 м. и 00 дни.
Разгледана е разпоредбата и на чл. 68,
ал. 3 от КСО, според която, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и
ал. 2, през 2022 г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст от 66
години и 10 месеца и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Цитирани
са разпоредбите на чл. 15, ал. 4 от НПОС относно превръщането на осигурителния
стаж от първа и втора категория труд в трета категория и неприложимостта на
разпоредбата при преценката на право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, а също
и дефиницията на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО за понятието „Действителен
стаж“.
Пенсионният орган е посочил, че зачетеният
стаж на Ю. като неработеща майка от 01.01.1972 г. до 10.05.1972 г. - 04 м. 09
дни и от 01.01.1984 г. до 01.01.1986 г. - 02 г. не е действителен осигурителен
стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Съответно е преценил, че на Ю.
не се следва пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като има
навършена възраст от 66 г., 10 м., но няма изискуемият се действителен
осигурителен стаж от 15 години, а има 13 г. 10 м. 21 д.
Така постановеното разпореждане е
връчено на упълномощено лице на 11.08.2022 г.
В срока по чл. 117, ал. 2, т. 1, във вр.
с ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, Ж.О.Ю. е обжалвала така постановеното
разпореждане с Жалба вх. № 1012-26-355/12.08.2022 г. по
описа на ТП на НОИ - Хасково, във връзка с което с оспореното в настоящото
производство Решение № 1012-26-355-1/18.08.2022 г., издадено от Директор на ТП
на НОИ – Хасково, жалбата й е отхвърлена. В решението е обсъдена липсата на
предпоставките на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, съответно на чл. 68, ал. 3 от КСО
за придобиване на право на пенсия от жалбоподателката. Направен е разбор на
понятията „осигурителен стаж“ и „действителен стаж“. Възприет е изцяло извода
на пенсионния орган, че зачетеният стаж за времето като неработеща майка от
01.01.1972 г. до 10.05.1972 г. - 04 м. и 09 дни и от 01.01.1984 г. до
01.01.1986 г. - 02 г. не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и че жалбоподателката няма право на пенсия и при
условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като има навършена възраст от 66 г., 10
м., но няма изискуемият се действителен осигурителен стаж от 15 години, а има
13 г. 10 м. 21 дни действителен осигурителен стаж.
Препис от така постановеното решение е
връчен на адв.В.Ч., като пълномощник на жалбоподателката, на 22.08.2022 г., а
жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган до
Административен съд – Хасково на 25.08.2022 г.(заведена с вх.№ 1012-26-355-2/25.08.2022
г. по описа на ТП на НОИ – Хасково).
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Насочена е срещу индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат
неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 от АПК, се
посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство
– решението на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, като
това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по
административен ред на разпореждането по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а"
от КСО на основание чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО, които предпоставки в случая са
налице.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви
за издаването си, но е постановено в противоречие с материалноправни норми.
Съгласно посоченото фактическо
основание в оспореното решение, жалбоподателката не отговаря на едно от
кумулативните изисквания в разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО – да има 15
години действителен осигурителен стаж. Съответно спорният въпрос между страните
е следва ли да се зачете за действителен осигурителен стаж периода, през който
жалбоподателката е била в майчинство, като неработеща майка. Като е взел
предвид представените писмени документи административният орган е зачел общ
осигурителен стаж от 16 г. 03 м. 00 дни. За действителен стаж е зачетен стаж от
13 г. 10 м. 21 дни. Не е взет предвид период от 02 г. 04 м. 09 дни, през който Ж.О.Ю.,
като неработеща майка е отглеждала деца.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен
стаж по този кодекс.
От приложения към административната
преписка Опис на осигурителен стаж на Ж.О.Ю. се установяват периодите, през
които жалбоподателката е била в майчинство. Това обстоятелство не е спорно по
делото, като е възприето и от административния орган в издадения
административен акт.
В настоящия случай, както бе посочено, спорен е
въпросът относно признаване на действителен стаж за периодите: от 01.01.1972
г. до 10.05.1972 г. и от 01.01.1984 г. до 01.01.1986 г., поради
което и на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да
се прецени съобразно действалите разпоредби до 31.12.1999 г. Приложимата материалноправна
разпоредба за процесния период е нормата на чл. 80 от Правилник за прилагане на
Закона за пенсиите (отм.), която през целия период на действието си не е
изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.)
се зачита и времето, прекарано законно в установения платен и неплатен отпуск,
който се признава по Кодекса на труда. Към процесния период е действала и
Инструкция № 2492 от 29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за
трудов стаж (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест,
поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов
стаж по ЗП (отм.). С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за
насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния
период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане
на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или
осиновителки, се признава за трудов стаж. По делото не съществува спор, че през
процесните два периода жалбоподателката не е работеща майка.
При сега действащата уредба,
съгласно нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без
да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен
отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж ( НПОС), която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява
времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите,
определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време.
Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство и преди и сега
законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки
на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск,
включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Ето защо и в § 9, ал. 1
от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита
за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999
г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж
по този кодекс. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по
сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за
трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж
при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка
е била работеща или неработеща. Това право е признато към процесния период и за
"неработещата майка", поради което липсва правно основание за
позоваване от страна на административния орган на нормата на § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО. Законодателят не е имал за цел отпадане правото на зачитане на
отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и
незаконосъобразно пенсионният орган отказва на основание § 1, т. 12 от ДР на
КСО да признае процесните периоди за действителен осигурителен стаж.
Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж
противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на
майчинството и равенството на майките относно трудови и осигурителни права,
като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение
№ 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд
на Република България.
След като времето на майчинство за
процесните периоди се зачита за трудов стаж и е положен до 31.12.1999 г. при
действието на нормата на чл. 80 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9,
ал. 1 от КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж
по смисъла на § 1, т. 12 от ДРКСО.
При така установените факти изводът в оспореното
решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково, че жалбоподателката не отговаря на
кумулативното изискване в разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО – да има
действителен стаж от 15 години, се явява неправилен.
В обжалвания административен акт е
установено, че действителният осигурителен стаж на Ж.О.Ю. е 13 г. 10 м. 21 дни,
в който не е включен периодът на майчинство от 02 г. 04 м. 09 дни. При
прибавяне на този период от 02 г. 04 м. 09 дни към признатия стаж от 13 г. 10
м. 21 дни, се получава действителен стаж 16 г. 03 м. 00 дни. Към датата на
подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ Ж.Ю. е имала навършена възраст от
71 г. 01 м. 29 дни. Изискуемата възраст за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3
от КСО, от 01.01.2022 г. е била 66 години и 10 месеца, съгласно чл. 15, ал. 3,
т. 6 от НПОС. Следователно, към датата на подаване на заявлението за отпускане
на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО жалбоподателката е отговаряла на изискванията
за навършена възраст и действителен осигурителен стаж, поради което отпускането
на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО е било отказано неправилно. От изложеното
следва, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени
оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него
разпореждане на Ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Хасково.
При този изход на делото и предвид
надлежно заявеното искане за присъждане на разноски, то на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени деловодни
разноски за настоящето производство, произтичащи от заплатено възнаграждение за
адвокат и държавна такса. В тази връзка по делото са налични доказателства за внесена
държавна такса в размер на 10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., което възнаграждение видно от представения по делото Договор
за правна защита и съдействие № 59/12.08.2022 г. е заплатено в брой от
жалбоподателката, като договорът служи като разписка за платената сума.
Заплатеното възнаграждение е над минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно която норма за дела по КСО минималният размер на
възнаграждението е 350 лв. Предвид това и с оглед надлежно релевираното
възражение за прекомерност от страна на ответника, съдът отчитайки ниската
фактическа и правна сложност на делото и обема на осъществените процесуални
действия, намира, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да редуцирани
до минимално предвидения в горецитираната разпоредба размер от 350 лева, като
на жалбоподателката бъдат присъдени разноски в размер на 360 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на Ж.О.Ю., ЕГН : **********, адрес: ***, Решение
№ 1012-26-355-1/18.08.2022 г. на Директор на ТП на НОИ - Хасково, с което е
отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № **********-2140-26-784/09.08.2022 г.
на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково.
ИЗПРАЩА преписката
на Ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Хасково за ново
произнасяне по Заявление вх.№ 2113-26-447/11.04.2022 г., при спазване на
дадените с настоящето решение указания по прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на
НОИ – Хасково да заплати на Ж.О.Ю., ЕГН : **********, адрес: ***, деловодни
разноски в размер на 360 лв. (триста и шестдесет лева).
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, до Върховен
административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.
Препис от решението да се изпрати на страните на
основание чл. 138, ал. 3, във връзка с чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: