РЕШЕНИЕ
№130/8.8.2017г.
Гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
Девненският
районен съд - II-ри състав, в публичното заседание на 12.07.2017г., в състав:
Районен съдия: ДИМИТЪР
ВАСИЛЕВ
при
секретаря П. Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 304 по описа за 2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба с правно основание чл.422 от ГПК, подадена от П.АД, ЕИК ***,***срещу Г.М.Г., ЕГН **********, за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 775.43 евро /седемстотин седемдесет и пет евро и 43 евроцента/,
представляваща просрочена главница по Договор за банков кредит №014LD-R-001727
от 12.04.2012г. и Общи условия на ПИБ АД за кредити на физически лица,
неразделна част от него, сумата от 242.03 евро /двеста четиридесет и две евро и
03 евроцента/, представляваща просрочена договорна лихва съгласно т.4 от
Договора за периода от 17.04.2012 г. до 10.05.2015 г. вкл, сумата от 565.61
евро /петстотин шестдесет и пет евро и 61 евроцента/, представляваща просрочена
наказателна лихва съгласно т.10 от Договора за периода от 10.11.2012 г. до
15.12.2016 г. вкл, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението–19.12.2016г., до окончателното изплащане на
вземането, присъдени с издадена заповед по
гр. дело № 918 по описа на съда за 2016 г. Настоява се с исковата молба
и присъждане на направените по делото и в заповедното производство разноски.
Твърди
се в исковата молба, че вземането произтича от сключен Договор за банков кредит №014LD-R-001727 от
12.04.2012г, Общите условия на ПИБ АД за кредити на физически лица, и
извлечение от счетоводните книги на заявителя, с което се установява вземането
на банката към 15.12.2016г. Крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на
10.05.2015г.. Поради липсата на постъпило плащане е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, по която длъжникът е депозирал
възражение.
В
съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява, чрез писмена молба заявява,
че поддържа така предявените искове и моли съда
за положително произнасяне по тях. Ангажира писмени доказателства
В
срокът за отговор на исковата молба е постъпил такъв, с който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, като се сочи,
че договора за кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, т.к не съдържа
необходимата информация за условията за издължаване на предоставения кредит, не
е посочен точния размер, броя, периодичността и датите на дължимите погасителни
вноски, както и общия размер на тези плащания, в т. 10, раздел II от договора е предвидена възможност за
промяна на лихвения процент, но нито в него, нито в Общите условия са
предвидени ред, условия и процедури за това. Излага, че в договора е уговорен
шесмесечен гратисен период, за който лихви не се дължат. Твърди, че не е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на Банката за главница,
просрочени лихви и наказателна лихва по смисъла на т.18 от ТР №4/2014г. по т.д.
№4/2013г., тъй като не е получавала уведомление или съобщение за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита. Прави възражение за погасяване по давност
на сумата 242,03 евро просрочена договорна лихва по раздел II, т.4 от договора
за периода 17.04.2012г. -10.05.2015г. и сумата от 565, 61 евро наказателна
лихва по раздел II, т.10 от договора за периода 10.11.2012г. -10.05.2015г.
При
изложеното се настоява за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В
съдебно заседание ответникът чрез проц. представител адв. Зв. М. поддържа така
изложеното в отговора на исковата молба и моли съда, да постанови решение, с
което да признае да установено в отношенията между страните, че не дължи на
ищеца процесните суми.
По
делото е прието и приложено експертно заключение на съдебния експерт П. С., неоспорено от страните.
Съдът
като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди
доводите на страните намира за установено следното:
Настоящото производство се развива след
проведено заповедно такова по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 918/2016 г. на РС Девня, по което е издадена Заповед
№ 493 от 20.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК за сумата от 775.43 евро /седемстотин седемдесет и пет евро и 43
евроцента/, представляваща просрочена главница по Договор за банков кредит
№014LD-R-001727 от 12.04.2012г. и Общи условия на ПИБ АД за кредити на
физически лица, неразделна част от него, сумата от 242.03 евро /двеста
четиридесет и две евро и 03 евроцента/, представляваща просрочена договорна
лихва съгласно т.4 от Договора за периода от 17.04.2012 г. до 10.05.2015 г.
вкл, сумата от 565.61 евро /петстотин шестдесет и пет евро и 61 евроцента/,
представляваща просрочена наказателна лихва съгласно т.10 от Договора за
периода от 10.11.2012 г. до 15.12.2016 г. вкл, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението–19.12.2016г., до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 61,92лв. /шестдесет и един лева
и 30 ст./, представляваща направените по делото разноски, както и сумата от 450.00
лв. /четиристотин и петдесет лева /, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В срокът по чл. 414, ал.2 ГПК от ответника е постъпило възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е
предявил установителните искове с правно основание чл. 422 ГПК за съществуване на вземанията си.
По делото е представен и приет като писмено
доказателство
Договор № 014LD-R-001727/ 12.04.2012 г. за банков кредит, по силата на който се ищеца в качеството му на кредитор, от една страна, се е задължил да предостави
на Г.М.Г. –
кредитополучател, от друга страна, банков кредит в размер на 780 евро за
погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит с № 014LD-R-001062/ 02.06.2011, със срок на
издължаване 10.05.2015 г. Договорена е годишна лихва в размер на действащия
базов лихвен процент на банката /БЛП /,
плюс надбавка от 8.51 пункта. Неиздължените в срок суми поради недостиг на
авора по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в
просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка
в размер на законна лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска, независимо дали падежа е в неработен ден. Съгласно уговореното
в т. 16 от договора за кредит в отношенията между страните са приложими и
Общите условия на ПИБ АД за кредити на физически лица / същите са
представени и приложени в материалите по
ч. гр. д. №918/2016г. на РС Девня, приети и приложени в о.с.з. на 12.07.2017г./,
за което кредитополучателят декларира, че са му представени и е запознат с тях
По делото е
представено и прието като писмено доказателство Приложение № 1 към Договор №
014LD-R-001727/ 12.04.2012 г. за банков кредит, подписано от страните, представляващо
погасителен план, видно от който кредита следва да се погасява на месечни
вноски, включващи главница и начислени лихви.
От
страна на ищеца са представени и приети като писмени доказателства още следните
документи: 1. договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка №014СС–R-000747/08.10.2008г.,
по силата на който П.АД се е задължила да открие и води на името на титуляра Г.М.Г. картова разплащателна сметка и да
издаде към нея на името на титуляра или на други посочени от него оправомощени
държатели револвираща международна кредитна карта с чип VISA – класическа и да
предостави банков
кредит овръдрафт в размер на 1 000 лв, по откритата от банката сметка, който
може да бъде усвояван с използване на
всяка от картите, издадени към сметките на титуляра, със срок на ползване до
08.10.2010г. и възможност за автоматично подновяване при условията и по реда на
Общите условия на банката за издаване и ползване на револвираща международна
кредитна карта с чип MASTERCARD и VISA; 2. договор за банков
кредит №014LD –R-001062/02.06.2011г., по силата на който П.АД
предоставя на кредитополучателя Г.М.Г. кредит в
размер на 620 евро по разплащателна
сметка за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта с
№014СС–R-000747/08.10.2008г.,
със срок на издължаване 2.05.2015г.; 3. Приложение №1 към Договор №
014LD–R-001062/02.06.2011г за банков кредит, подписано от страните,
представляващо погасителен план, видно от който кредита следва да се погасява
на месечни вноски, включващи главница и начислени лихви; 5.; други писмени
доказателства, съпътстващи горните документи - Искане от 01.01.2008г. от Г.М.Г. като титуляр на сметка до
П.АД за
издаване на кредитна карта VISA – класическа с предпочетен
кредитен лимит от 1000лв и подписано за получил карта на 14.10.2008г., искане от 18.05.2011г. от Г.М.Г. до П.АД
за отпускане на кредит за погасяване на съшествуващи задължения и други;
От изслушаното по делото заключение по
допуснатата ССЕ, неоспорено от страните, прието от съда като обективно,
безпристрастно и компетентно, се установява следното :
С искане за издаване на кредитна карта от
01.10.2008г. Г.М.Г. декларира, че е запозната с Общите условия на П.АД за издаване и ползване на международни
кредитни карти без депозит, както и с тарифата на П.АД за таксите и комисионните и приема да
бъдат прилагани при издаването и ползването
на исканата кредитна карта. С подписване на искането дава нареждане П.АД да открие на нейно име банкова сметка. ***аща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №014СС–R-000747/08.10.2008г.
П.АД предоставя на ответника банков кредит овърдрафт по разплащателна сметка,
открита за целта в размер на 1000 лв, който може да бъде усвояван с използване на всяка от картите, издадени
към сметките на Г.М.Г., със срок на ползване до 08.10.2010г, като Г.М.Г. се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите
условия. На 14.10.2008г. Г.М.Г. се е подписала, че е получила кредитна карта и
ПИН код в запечатан плик. С договор за кредит №014LD–R-001062/02.06.2011г П.АД е
предоставила на Г.М.Г. банков кредит в размер на 620 евро по разплащателна сметка за погасяване на
съществуващи задължения по договор за кредитна карта с №014СС–R-000747/08.10.2008г.,
срок на усвояване на кредита 06.06.2011г. и срок на погасяване 22.05.2015г.,
като към договора има погасителен план, подписан от Г.М.Г.. При проверка на отчет по сметка за периода от 01.06.2011г. до
17.04.2012г. на разплащателна сметка в
евро на името на Г.М.Г. съдебния експерт установи, че на 02.06.2011г. по
сметката постъпват 620 евро от усвояване на кредит №
014LD–R-001062/02.06.2011г. На 02.06.2011г. от усвоения кредит се превеждат
587,15 евро / по курс 1,949 за 1 евро или 1144,36 лв/ по разплащателна сметка
за погасяване задължението по кредитна карта. На 20.07.2011г. в разплащателната
сметка в евро постъпват 3,57 евро, превалутирани от разплащателната сметка в
лева. На 20.07.2011г. са погасени лихва по кредит в размер на 3,54 евро и просрочена
лихва в размер на 0,23 евро. След 20.07.2011г. до 16.04.2012г. не са постъпвали
суми по разплащателната сметка за
погасяване на кредит № 014LD–R-001062/02.06.2011г.
Размерът
на кредитните средства, предоставени на Г.М.Г. по договор
за банков кредит № 014LD-R-001727/ 12.04.2012 г. е 780 евро. С
тази сума е рефинансиран кредит №014LD–R-001062/02.06.2011г. в размер на 718,36
евро / 620 евро главница + 87,69 евро договорна лихва + 10,67 евро лихва за
просрочие/. По погасителен план към договор за банков
кредит № 014LD-R-001727/12.04.2012 г. е предвиден гратисен период от 6 месеца и 24 дни, за който се дължи
лихва върху цялата главница, защото през този период няма погасяване на
главница. В погасителния план лихвата за гратисния период е посочена в колона
разсрочени. Във всичките 32 броя вноски е включена сума в размер на 2,02 евро,
представляваща разрочената лихва за гратисния период.
След извършена проверка на
отчет по разплащателна сметка в евро на името на ответника за периода от
12.04.2012г. до 15.12.2016г. съдебният
експерт установява, че на 17.04.2012г. по сметката е постъпила сума от 780 евро
с основание “ усвояване на кредит № 014LD-R-001727/ 12.04.2012 г. на Г.М.Г.”, като след 17.04.2012г. не са постъпвали суми по сметката. Съдебният
експерт не е установил и приложени вносни бележки за погасяване на кредита. Последното
плащане за погасяване на дълга е извършено на 10.11.2012г. в размер на 17,67
евро. На 12.04.2012г. в разплащателната сметка в евро е нямало налични парични
средства. След усвояване на кредита от сметката са се извършвали погасявания на
стария кредит и заплащане на такса за поддържане на разплащателната сметка,
като салдото по сметката към 18.04.2012г. е било в размер на 21,10 евро. За
периода от 19.04.2012г. до 09.11.2012г. от разплащателната сметка са платени 7 броя
месечни такси по 0,49 евро. На падежа на първата вноска 10.11.2012г.
наличността на паричните средства по сметката е в била в размер на 17,67 евро,
с които са извършени плащания по договор за кредит 014LD-R-001727/ 12.04.2012
г., като следва : 4,57 евро главница и лихва в размер на 13,1 евро. Съгласно погасителен
план към договора Г.М.Г. следва да заплати 32 вноски по 32,40
евро или общо 1036,80 евро, но видно от извършените плащания е заплатила само
част от първата вноска.
Размерът на дължимите вноски за главница и лихви
от кредитополучателя Г.М.Г. по договора за кредит 014LD-R-001727/ 12.04.2012
г., към датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
както следва: главница 77,43 евро, лихва за периода от 17.04.2012г. до
10.06.2015г. 242,03 евро, наказателна лихва за периода от 10.11.2012г. до
15.12.2016г. 565,61 евро.
В
съдебно заседание на 12.07.2017г. съдебният експерт на въпрос на проц.
представител на ответника отговаря, че за периода от датата на сключване на договора
до датата, на която би следвало да се погаси кредита, няма увеличение или
намаление на БЛП.
При
така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.422 вр.
чл.415 от ГПК и имат за предмет да се установи съществуване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 и сл. от ГПК.
Исковете
са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение.
Разпределението на доказателствената тежест в
процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже
възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това вземане.
От
представените по делото доказателства безспорно се установи, че вземането за всички обективирани в извлечението от счетоводните
книги по чл. 417, т.2 ГПК претенции е съществувало на основанието / валиден договор за банков
кредит, по силата на който банката - ищец е предоставила на ответника сумата от 780 евро / и в размерите посочени в извлечението от сметката на длъжника. Банката
не е допуснала нарушения при начина на начисляване на договорната и
наказателната лихви. Изчисленията на ищеца, видно от експертното заключение са
правилни. При липса на извършено плащане
от страна на ответника на претендираните суми за главница и за лихва
предявените установителни искове се явяват основателни и следва да бъдат
уважени.
По възраженията на ответника :
Съдът
намира, че за казуса не е налице предсрочна изискуемост, която настъпва преди
изтичане на срока на договора, поради което възражението на ответника за липса на
основание за предсрочна изискуемост е неоснователно.
Възражението за противоречие на договора за
кредит №014LD-R-001727/
12.04.2012 г с изискванията на ЗПК относно липса на
посочен размер, брой, периодичност и дати на погасителните вноски и липса на
ред, условия и процедури за промяна на лихвения процент също е неоснователно.
След като съгласно съдебния експерт банката не е променяла лихвения процент и
същия за периода на действие на договора е бил константна величина
хипотетичната възможност за извършване на такава едностранна промяна е
ирелевантна за настоящия казус. Договорът за кредит е подписан лично от
кредотополучателя ответник, като с подписването му ответницата се е съгласила с
клаузите по него. В погасителният план, представляващ неразделна част от
договора са отразени конкретните размери на кредита, на погасителната вноски и
на лихвите, отразени по месеци. С подписването на този погасителен план
ответницата е удостоверила, че се е запознала с него и е обективирала воля за
приемането му.
Възражението
на ответната страна за настъпила погасителна давност на вземанията за договорна
лихва за периода от 17.04.2012г. до 10.05.2015г. и за наказателна лихва за периода от
10.11.2012г. до 15.12.2016г. е частично основателно. Съдебната практика – напр.
Решение №261/12.07.2011г. по дело
№795/2010г. IV гр.отд. на ВКС , не установява различен момент, от този, посочен
от чл.114, ал.1 ЗЗД, от който да започва да тече давностния срок. Следователно,
ако връщането на кредита е уговорено да става при плащане чрез погасителни
вноски по погасителен план с посочен падеж за всяка вноска, то всяка погасителна вноска става изискуема с
настъпване на съответния падеж и давностния срок за всяка погасителна вноска
тече съгласно чл.114, ал. 1 ЗЗД самостоятелно от датата на нейния падеж. Договорната
лихва е начислена за периода от 17.04.2012г. до 10.05.2015г., а искът за
вземането е предявен на 19.12.2016г. с оглед фикцията на чл.422 ГПК. При това
положение погасени по давност са лихвите, дължими за тригодишния период преди
предявяване на иска за съществуването им в съда
в съда. Поради това за периода от 17.04.2012г до 19.12.2013г. погасено по
давност е вземане в размер на 195,84 евро, част от цялото вземане изискуема редовна лихва в общ размер
на 242,03 евро, включена в погасителния план.
Претендираната
наказателна лихва / съвпадаща с договорената лихва, увеличена с наказателна
надбавка в размер на законната лихва от
деня, следващ датата на падежа на съотв. вноска/ по своята същност представлява
мораторна неустойка по чл. 92 ЗЗД / добавъчно взамане за осъществяване договорната отговорност на
длъжника, без да е нужно кредитора да доказва вреди/, която също се погасява с
3 годишна давност съгласно чл.111б ЗЗД. Част от тези вземания станали изискуеми
преди 19.12.2013г. / изискуемостта настъпва на всяко 11 число от текущия месец,
в който е трябвало да се заплаща на 10
–то число съотв. анюитетна вноска / са погасени по давност. Техният размер
проследен съгласно по изготвената от съдебния експерт таблица –приложение №1 ,
възлиза на сумата от 174,20 евро. Останалата част от вземането в размер на 391,42
евро подлежи положително санкция от съда.
С
оглед изхода на спора ответника следва да заплати на ищеца сумата от 458,79 лв
за държавна такса, юрк. възнаграждение и възнаграждение за ССЕ съразмерно с
уважената част от исковете, както и сумата от 392,26 лв, представляваща сторени
разноски за държавна такса и юрк. възнаграждение в заповедното производство.
С
оглед изхода на спора ищеца следва да заплати на ответника сумата от 126,22 лв
за адв. възнаграждение и възнаграждение за ССЕ, съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.АД, ЕИК ***,***представлявана от изпълнителните
директори ***, и по отношение на Г.М.Г., ЕГН **********,***, че Г.М.Г., ЕГН **********,
дължи на П.АД, ЕИК ***, сумата от 775,43
евро /седемстотин седемдесет и пет евро и 43 евроцента/, представляваща
просрочена главница по Договор за банков кредит №014LD-R-001727 от 12.04.2012г.
и Общи условия на ПИБ АД за кредити на физически лица, неразделна част от него,
сумата от 46,19 евро /четиридесет и шест евро и 19 евроцента/, представляваща
просрочена договорна лихва съгласно т.4 от Договора за периода от 19.12.2013 г.
до 10.05.2015 г. вкл, сумата от 391,42 евро /триста деветдесет и едно евро и 42
евроцента/, представляваща просрочена наказателна лихва съгласно т.10 от
Договора за периода от 19.12.2013 г. до 15.12.2016 г. вкл, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението–19.12.2016г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми
в производството по ч.гр.дело №918/2016 год. на ДРС, 2-ри състав, е издадена
заповед за незабавно изпълнение №493/20.12.2016г., като отхвърля предявените
искове за установяване на сумата от 195,84 евро, представляваща просрочена
договорна лихва съгласно т.4 от Договора за периода от 17.04.2012 г. до
19.12.2013 г. вкл, и за установяване на
сумата от 174,20 евро, представляваща просрочена наказателна лихва съгласно
т.10 от Договора за периода от 10.11.2012 г. до 19.12.2013 г. вкл., като
погасени по давност
ОСЪЖДА Г.М.Г., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на П.АД, ЕИК ***,***представлявана от изпълнителните директори ***,
сумата 458,79 лв. /четиристотин петдесет и осем лева и 79 стотинки /
представляваща разноски по настоящето производство, съразмерно с уважената част
от исковете, и сумата 392,26 лв. /триста деветдесет и два лева и 26 стотинки/,
представляваща разноски в заповедното производство, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
П.АД, ЕИК ***,***представлявана от изпълнителните директори ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Г.,
ЕГН **********,***, сумата от 126,22 лв.
/ сто двадесет и шест лева и 22 стотинки /, представляваща сторени съдебно
деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете , на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Варненският окръжен съд
в двуседмичен срок
от връчването му на
страните.
След
влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. № 918/2016 г. на РС – Девня ,
да се върне на състава, ведно с препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….