Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260065/02.06. Година 2021 Град Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд Наказателно отделение
На
двадесет и втори април Година две хиляди двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава
Сапунджиеваа
съдебен
секретар Геновева Ненчева
прокурор
Станислав Андонов
като
разгледа докладваното от съдия Панталеева
ВНОХД № 322
по описа на съда за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид:
Предмет на
въззивното производство е присъда от 23.06.2020 г. по НОХД № 318/19 г. на
Окръжен съд Разград, с която подсъдимият Г.И. е бил признат за виновен и осъден
по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”б”, пр.1, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за
четири години, при първоначален общ режим, а по чл.343г от НК е бил лишен от
право да управлява МПС също за четири години.
За да вземе това
решение, първоинстанционният съд е приел в частично съответствие с внесеното
обвинение, че на 30.11.2017 г. по път I-2 в землището на
гр.Цар Калоян, обл.Разград, при управление на товарен
автомобил и прикачено към него полуремарке, подсъдимият
е нарушил чл.20, ал.1 и чл.21, ал.2 от ЗДвП, с което по непредпазливост е
причинил смъртта на М.А. и средна телесна повреда на А.Х.. В отличие с
възведеното обвинение съдът е приел, че престъплението не е извършено в
резултат и на нарушения по чл.5, ал.1, т.1 и чл.6, ал.1 от ЗДвП, както и чл.3
от ППЗДвП, за които е оправдал подсъдимия.
Въззивното
производство се инициира с жалба от адвокат В.Ж.,***, защитник на подсъдимия, в
чието допълнение се съдържат оплаквания по обосноваността на присъдата,
приложението на материалния закон и справедливостта на наказанието, като е
формулирано искане за приложение на съответния привилегирован състав поради
оказана помощ на пострадалия, и налагане на наказание лишаване от свобода до
три години с приложение на чл.66 от НК. Същото искане се поддържа и в съдебно
заседание, вкл. от встъпилия във въззивното производство втори защитник –
адвокат М.А.,***.
Представителят на
въззивната прокуратура не изразява становище по материалния закон, но също
счита, че справедливото наказание е в рамките на три години, с отлагане на
изпълнението му по реда на чл.66 от НК. Адвокат Ц. ***, повереник на
пострадалите Х. и М.А. /родители на загиналия/, както и на пострадалия А.Х.,
счита, че липсват доказателства подсъдимият да е оказвал помощ на пострадалите,
и моли присъдата да бъде потвърдена. В последната си дума подсъдимият моли за
намаляване на присъдата и изразява съжаление за станалото.
Относимите към
престъпното поведение, респ. отговорността на подсъдимия, факти, установени в
хода на съдебното следствие с корекциите, наложени въз основа на експертизата,
допусната и изслушана в проведеното и във въззивната инстанция такова, накратко
са:
Като правоспособен водач
на МПС от всички категории, подсъдимият Г.И. работел в „Товекс"
ЕООД, гр. Бургас, на длъжност шофьор, и извършвал курсове в страната.
На 30.11.2017 г. в
16:00 часа той тръгнал от гр.Бургас към гр.Русе с товарен автомобил „Скания" – влекач, и прикачено към него полуремарке – контейнеровоз. Товарната композиция била в
добро техническо състояние и без товар. Заедно пътували общо четири товарни
автомобила на дружеството – първи камион с водач свидетеля В. Костов, втори с водач
свидетеля Стоян Янков, трети – управляваният от подсъдимия, като при него
пътувал като втори шофьор свидетелят Николай Русев, и четвърти – с управляващ
шофьор свидетелят Тодор Петров и втори до него – свидетелят Тодор Енчев.
Водачите имали връзка чрез радиостанции.
Около 19:20 часа камионите
се движели по път 1-2, в землището на гр.Цар Калоян. На км 48+740 имало пътен
знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената",
която била 70 км/ч, ведно с пътна табела Т2, указваща дължина на зоната на
действие на въведената забрана - 1500 метра. Участъкът от пътя в тяхната посока
на движение се характеризирал с продължителен низходящ наклон и поредица остри завои.
Пътното платно било двупосочно, с хоризонтална пътна маркировка, отграничаваща три ленти за движение. Дясната лента била
предназначена за ППС, движещи се от град Разград към град Цар Калоян, и по нея
се движели камионите, а средната и лява ленти - за превозни средства, движещи
се в обратна посока. Контактуващите ленти за срещуположно движение били
разделени чрез единична непрекъсната линия, а средната и лява ленти - чрез единична прекъсната линия. Пътната
настилка била без повреди и неравности. От лявата страна имало монтирана
еластична ограда. Движението се осъществявало в тъмната част на денонощието,
при което видимостта била нормална на осветление на фаровете за нощно виждане. Времето
било влажно, съответно пътното платно било влажно и хлъзгаво.
При наличния
забранителен знак, ограничаващ скоростта, и хлъзгавия път под наклон със завои,
след началото на спускането и при предстоящ остър десен завой, скоростта на
товарната композиция, управлявана от подсъдимия И., била 96 км/ч. Водачът на
първия камион свидетелят В. Костов забелязал напред по спускането друг камион,
чиито стопове светнали, затова намалил скоростта, съответно същото направили и
колегите му след него. Подсъдимият предприел намаляване на скоростта
първоначално само чрез отнемане на крака от педала на газта, а след това и чрез
задействане на спирачния педал, при което в три последователни отсечки с общ
сбор 328.1 метра той последователно преминал през скорости 96-90-83-77 км/ч.
По време на
движение в зоната на завоя, в рамките на скоростта 83-77 км/ч, товарната
композиция загубила напречна устойчивост на полуремаркето,
което при линейно преместване на композицията напред се завъртяло и с лявата си
странична повърхност навлязло косо в средната пътна лента. По същото време в същата
средна лента /лява за насрещното движение/ се приближавал лек автомобил „Фолксваген
Пасат", с десен волан, управляван от свидетеля А.Х.. До него на предна
лява седалка пътувал пострадалият М.А.. Така получилото се взаимното
разположение на двете МПС обусловило възникване на контактен участък в областта
на лявото окачване на първа и втора ос на полуремаркето
и челната лява част на лекия автомобил, при скорост на движение за всяко от тях
съответно 77 км/ч и 73 км/ч. Видимостта на водача на лекия автомобил по
продължение на пътя към приближаващата товарна автокомпозиция
била ограничена поради кривата на завоя, и в момента, когато свидетелят Х. я
възприел, той нямал възможност да предприеме аварийно спиране. В резултат на
допуснатата загуба на напречна устойчивост водачът на камиона също нямал
възможност да спре безопасно, тъй като в този момент автокомпозицията
била неуправляема.
Към момента на
удара свидетелят В.М. застигал товарната композиция с лекия си автомобил, като
последният също се поднесъл при навлизане в десния завой. Когато свидетелят
успял да го изправи, все още в завоя, забелязал в средната лента пред себе си,
задната част на полуремаркето, да се движи
„пречупено“, след което камионът започнал да се изправя и спрял в дясната
лента. Междувременно свидетелят усетил че преминава през стъкла, разпръснати по
средната лента, и също спрял за кратко, като се обадил на тел.112 да съобщи за
ПТП между камиони, тъй като такова било първоначалното му впечатление, след
което продължил за близко село, а малко по-късно се върнал и тогава за първи
път възприел ударения автомобил.
От първоначалния контакт
на лекия автомобил в предната лява гума на първия мост се разкъсала оста на
лявото колело и то се отделило, последвал удар в лявото колело на втората ос,
които се изместили, а по съответната гума се заклинили части от облицовката на
предната броня на колата. В зоната на контакт на пътя останали характерни
дъгообразни масивни протривни следи, с по-голяма
площ, заемаща средната пътна лента, където е последвал ударът. Сблъсъкът
отхвърлил назад лекия автомобил, който същевременно се завъртял, ударил се в
попътната мантинела и се установил в покой напречно в
своята част на платното. Товарната композиция продължила движението си по
поддържаното направление, при обратна ротация на полуремаркето,
като подсъдимият я установил в покой в дясната лента.
При удара върху
тялото на пътника в лекия автомобил М.А. последвали множество удари от
прилежащите вътрешни части на превозното средство, обусловили съчетана травма,
засягаща глава, гърди, корем и крайници. Той починал непосредствено след удара
от последвалата остра кръвозагуба. Водачът на лекия автомобил също получил уреждания,
обусловили трайно затруднение в движението на двата долни крайника.
Непосредствено след
сблъсъка подсъдимият Г.И. също подал сигнал на тел.112, след което уведомил и
колегата си от предния камион. Междувременно до мястото достигнал четвъртият
камион с шофьори свидетелите Тодор Петров и Тодор Енчев, които извадили
пострадалия Х. извън колата, но въпреки общите им усилия заедно с подсъдимия,
не могли да извадят пострадалия М.А., защото бил заклещен от деформираните
части на автомобила. Смъртта му била констатирана от пристигналия на място
медицински екип.
Така изложените
факти се установяват от събраните и проверени в хода на първоинстанционното и
въззивното съдебно следствие доказателства, като в своята съвкупност същите
позволяват да бъде преодоляно възникналото пред окръжния съд противоречие
относно мястото на удара. В
обстоятелствената част на обвинителния акт е било записано, че в момента на
сблъсъка лекият автомобил е бил разположен върху прекъснатата осева линия между
дясната и средната за него пътни ленти, като по-голямата част от широчината му се
е намирала в дясната лента, и по същия начин е възприето в мотивите на
първоинстанционния съд, подкрепено от приетите две автотехнически експертизи
/дали заключения за мястото на удара по ширина на платното съответно в
границите 2.3-3.5 метра от края на пътя според единичната, и на около 3.80
метра според тройната, т.е. в крайната дясна лента спрямо направлението на
лекия автомобил/. Същевременно обаче, разпитан пред първоинстанционния съд,
водачът на пострадалия лек автомобил -
свидетелят Х., е бил категоричен, че се е движел в средната лента,
защото завоят е остър, и го е взел от там, „от средното платно“. Така е
възникнало противоречие, което не е било анализирано в мотивите, но намира
правилен отговор с помощта на изслушаната във въззивното производство
допълнителна автотехническа експертиза.
Установява се, че в
огледния протокол, послужил в решаваща степен за изводите на първите две
експертизи относно мястото на удара, е допусната грешка при фиксирането на една
от следите, и по-точно дъгообразните масивни протривни
следи, оставени от задиране на окачването в областта на предния мост на лекия
автомобил. В протокола за оглед е било записано неправилно, че това задиране е
в най-крайната лява лента, но както е констатирала последната експертиза, това
противоречи на видимото им разположение във фотоматериалите, където и с просто
око е видно, че тяхната по-голяма площ заема средната пътна лента. Точното им
отстояние от края на пътя по ширина на платното е установено от допълнителната
експертиза чрез способите на фотограметрията, и правилните величини са
използвани при нейните пресмятания за установяване на мястото на удара и
останалите поставени в тази връзка въпроси. Именно при възприемане на новите
изчисления, базирани на местонахождение на протривните
следи в средната лента, се обосновава промяната на направлението за автомобила
Фолксваген от тази лента, а не от дясната, което вече е в съответствие както с действителните
обективни находки, така и с обясненията на водача, че се е придвижвал по
средната лента от една страна, а и с показанията на свидетеля М., който казва,
че в завоя е видял ремаркето, навлязло в средната лента.
От фактическа
страна допълнителната експертиза налага корекция и относно скоростта на
движение на товарната композиция и лекия автомобил в момента на удара. В
единичната експертиза те са били изчислени съответно на 66 км/ч и 84 км/ч, при повторната тройна експертиза са били
определени на 66 км/ч и 77 км/ч, а последната експертиза във въззивния съд
установява стойности 77 км/ч и 73 км/ч. Различието в скоростта на движение на
товарния автомобил – 66 спрямо 77 км/ч, при разпита си в настоящото
производство вещите лица по допълнителната експертиза отдават на методична
грешка, като проф. д.т.н. инж.К. подробно обяснява
кой е правилният подход при челен удар, какъвто е налице в настоящият случай, и
който е приложен в последната експертиза. В своята цялост същата се възприема
от настоящият състав на съда като изключително компетентна и професионално
аргументирана както в писмения си вид, така и чрез научнообоснованите отговори,
които експертите дават при разпита си в съдебно заседание, поради което се
кредитира напълно. Казаното по-горе важи в пълна степен и за достоверността при
определяне скоростта на движение на лекия автомобил, като при наличието на три
различни стойности в трите експертизи – 84, 77 и 73 км/ч, следва да бъде възприета
като относима величина скоростта от 73 км/ч, защото е
изчислена чрез най-адекватния и обективен метод на изследване, при което
съвпада с показанието на блокираната стрелка на скоростомера на този автомобил.
Правният анализ на установените
факти и с внесените корекции безспорно позволява законосъобразното извличане на
признаците на престъпен състав по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”б”, пр.1 от НК, с
оглед причинените по непредпазливост смърт и средна телесна повреда, но като
резултат от нарушение не и на ограничителния режим на скоростта за движение в участъка на
ПТП, а единствено поради неизпълнение от страна на подсъдимия Г. Ивановна на задължението му като водач по чл.20, ал.1 от ЗДвП – да контролира непрекъснато товарната композиция, която е управлявал.
Съгласно
заключенията и на трите автотехнически експертизи, приобщени в
доказателствената съвкупност, респ. дадените пояснения при разпита на всички
вещи лица, загубата на напречна устойчивост на товарната композиция не е била пряка
последица от движението със скорост над разрешената, а от технически неправилна
маневра на водача. Установено е, че товарният автомобил е започнал да се занася
в диапазона на намаляване на скоростта от 83 км/ч до 77 км/ч, при липсата на
данни за рязко задействане на спирачната система. Установено е също така, че
критичната скорост за преодоляване на десния завой, при навлизането в който е настъпило
ПТП, е била 103 км/ч според единичната експертиза, и 124 км/ч според
допълнителната, като и в двата случая стойностите са значително по-големи от
скоростта на движение в диапазона 83-77 км/ч, което подкрепя извода, че
загубата на управление се дължи на технически неправилни действия по време на
прехода през завоя, каквито, ако не са били налице, и при движение с избраната,
макар неразрешена скорост, занасяне не би настъпило, респ. не би последвало
ПТП.
В мотивите си
първоинстанционният съд не е изложил свои аргументи в подкрепа на осъждането за
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, а въззивният съд не открива друга
доказателствена опора, която да обосновава обвинението в тази част, което
налага изменение на присъдата с изключване на тази специална норма от
осъдителния диспозитив.
От друга страна в
проверявания съдебен акт не се открива дължимия отговор и на искането на
защитата за смекчаване на наказателната отговорност чрез прилагане на закон за
по-леко наказуемо престъпление по чл.343а от НК. При прилагането на този привилегирован
състав следва да се имат предвид задължителните указания, дадени в ППВС №
1/1983 г., според които, за да е налице намаляващо отговорността обстоятелство
- оказване помощ на пострадалия или пострадалите по смисъла на тази норма,
деецът трябва да е направил всичко зависещо от него за оказването й. Дали е имал
дължимото поведение, се преценява конкретно с оглед възможностите му,
обстановката, в която е действал, и характера на действията, които сам или с
помощта на другиго е извършил. Друго изискване е помощта да е била необходима,
т.е. да е оказана на жив човек, независимо от характера и степента на
нараняването му, да е насочена субективно и обективно към запазване здравето
или спасяване живота на пострадалия. Съществено е да е направил всичко зависещо
от него за оказване помощ на тези пострадали, които са живи.
По тези критерии осъщественото
от подсъдимия И. сигнализиране на национален номер за спешни случаи 112 веднага
след настъпване на произшествието, в конкретния случай съставлява осъществяване
на всичко, зависещо от него към онзи момент, за оказване помощ на живия пострадал
– свидетеля Х.. Позвъняването от страна на подсъдимия е посочено в
обстоятелствената част на обвинителния акт, има съответна доказателствена
подкрепа в писмото на районния център, приел единствените две повиквания във
връзка с конкретното ПТП – от свидетеля М. в 19:30 ч и от подсъдимия И. в 19:31
часа, и е обстоятелство, значимо за правната оценка на деянието на последния,
защото след прослушване на двата звукови файла на приложения технически носител
/в плик на л.218/ се установява, че свидетелят М. съобщава за ПТП само между
камиони, а на изричните два въпроса на оператора има ли пострадали и нужна ли е
линейка, отговаря отрицателно – че няма пострадали, и че не се налага идване на
спешна помощ. От своя страна подсъдимият И., който се обажда веднага след него,
изяснява, че произшествието е между кола и камион, той очевидно говори в
момент, когато наближава и оглежда пострадалия лек автомобил, защото първо
казва, че има един пострадал, който е жив и се нуждае от медицинска помощ, после
добавя, че вижда още един пострадал, и че са заклещени, поради което ще е необходимо
да се изпрати и специална техника.
Фактът, че извън
съобщението до националната система 112, подсъдимият Г.И. не е имал други
активни действия, насочени конкретно спрямо живия пострадал, не изключва извода
за това, че е направил всичко, според обстановката и конкретните си
възможности, за оказване на помощ. Това е така, понеже съобразно фактическите
обстоятелства и необходимостта от ефективна медицинска грижа за пострадалия Х.,
единствените значими действия да му бъде оказана помощ, които подсъдимият И. е
бил в състояние да извърши, са такива по сигнализиране за произшествието и
търсене на специализирана лекарска помощ. Тези действия са били максимално
навременни и ефективни, както поради незабавното подаване на сигнала, така и
поради факта, че се явяват единственото съобщение за наличие на пострадали.
След като
направеното от подсъдимия, според характеристиките на ситуацията и обстановката,
в която е действал, е било единствено
възможно в конкретиката на случая за оказване помощ на пострадалия Х., то следва
да се приеме, че той е сторил всичко, зависещо от него, по смисъла, вложен в
този израз на чл.343а от НК, с което е налице още едно основание за изменение
на присъдата, чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и
преквалифициране на деянието по чл.343а, ал.1, б."г", пр.1, вр.чл.343, ал.4, вр.ал.3, б."б", пр.1 от НК. Както са
приемали редица състави на ВКС в различни свои решения, макар хипотезата на ал.4 на
чл.343 от НК да не е изрично посочена в привилегирования състав на чл. 343а от НК, визираните в нея съставомерни последици попадат в хипотезата на чл. 343а, ал.
1 б. "г" от НК, тъй като съобразно даденото тълкуване в ППВС № 1/1983
г., изключение от привилегирования състав са само случаите по чл. 343, ал.
3 от НК с наличие на хипотезите: когато деецът е бил в пияно състояние,
избягал е от местопроизшествието, управлявал е МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, и когато деянието е
извършено на пешеходна
пътека. В този смисъл практиката приема, че прилагането на чл.343а от НК
е допустимо, когато от престъплението са пострадали повече от едно лице,
включително и в хипотеза на настъпила
смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече от едно
лице.
След извършената
индивидуализация в окръжния съд е било прието, че наказанието следва да е малко
над минималния размер, като при граници на лишаването от свобода по приложения
там материален закон от три до петнадесет години, е определено наказание в
размер на четири години. При това отегчаващите обстоятелства, които
първостепенният съд е отчел, са - висока обществена опасност на транспортните
престъпления предвид изключително високият им брой, висока обществена опасност
и на конкретното деяние, предвид броя, вида и тежестта на допуснатите от
подсъдимия нарушения на правилата за движение, както и на конкретния съставомерен резултат – причиняване на смърт на едно лице и
телесна повреда на друго лице. Отнесените към конкретното деяние не се
споделят от въззивния съд, защото броят на нарушенията по първоинстанционната
присъда е бил две, а понастоящем се свежда до едно – това по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Съставомерният резултат остава изцяло в рамките
на квалификацията, без да придава допълнителна тежест на деянието, каквато би
била налице ако е последвала смърт на повече от едно лице и/или телесна повреда
на повече лица, като е от значение и вида на конкретната телесна повреда, която
в случая е средна. Не се споделя и оценката на поведението на подсъдимия в
рамките на наказателния процес като демонстрация на неосъзната лична вина за
причинените тежките последици, предвид изразеното искрено съжаление към
пострадалите.
Окръжният съд е отбелязал, че не отчита принос
на пострадалия водач на другото превозно средство Х. в причиняването на
вредоносния резултат, а като характеристика на подсъдимия – че е дългогодишен
водач на МПС, над 20 години, с допуснати нарушения на правилата за движение, без
да пояснява какво значение придава на тези обстоятелства. Единственото ясно
посочено в мотивите като смекчаващо отговорността обстоятелство в полза на
подсъдимия е чистото му съдебно минало.
При така
възприетата във въззивния съд правна квалификация на деянието по чл.343а, ал.1, б."г", пр.1, вр.чл.343, ал.4, вр.ал.3, б."б", пр.1 от НК,
наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Г.И. следва да се индивидуализира
в границите от две до десет години. За да го отмери в тези рамки така, че да
бъдат спазени изискванията по чл.54 и чл.36 от НК, настоящият състав приема, че степента на
обществена опасност на конкретното деяние не е завишена в сравнение с
обичайните престъпления от този вид – нито с оглед броя на допуснатите
нарушения, нито предвид настъпилите обществено опасни последици. Действително,
причиненият с деянието резултат е тежък и непоправим, причинена е смъртта на един
млад човек, а друг е бил увреден със счупване на двата крака, но този резултат
е взет предвид от законодателя при определяне на параметрите на санкциите за
тази категория непредпазливи деяния. Подсъдимият е със заличени осъждания в
резултат на реабилитация по право и по съдебен ред, има много добри
характеристични данни и по местоживеене, и от работодател, изразява съжаление
за пострадалите. Той е дългогодишен шофьор по професия, при което е допускал
нарушения по ЗДвП, но последно е санкциониран с наказателно постановление през
2008 г., като има и три фиша за 2014–2017 г., но за дребни нарушения. Към
данните за личността, с неблагоприятен знак следва да бъде отчетено допуснатото
и безспорно установено по делото нарушение на режима на скоростта – превишаване
на допустимата скорост, при това в условията на хлъзгав път, което не се намира
в пряка причинна връзка с последвалия резултат, но е факт със значение за
характеристиката му като водач на МПС.
Сериозна е тежестта
на инкриминираното по делото нарушение. Контролът върху управлението принципно изисква
постоянното внимание на водача за техническото овладяване на автомобила, а в
случая задължението на подсъдимия е било да владее управлението на многотонна
съставна товарна автокомпозиция, така, че да я
задържи в своята пътна лента чрез технически правилно водене на системите за
управление, т.е. да изключи възможността да изгуби технически контрол над
управлението и да се превърне в завишена опасност спрямо останалите участници в
движението, повечето от които, предвид несъизмеримостта на масите, явяващи се и
по-уязвими. Според заключенията на експертите, загубата на управлението е в
резултат на една от типичните причини - неправилно боравене с волана и/или
неправилна употреба на спирачната система в съчетание с хлъзгавия път, за което
подсъдимият, предвид натрупания опит и придобитите при дългогодишния шофьорски
стаж умения, е особено укорим. Все пак трябва да се има предвид и пропуснатото
в мотивите на окръжния съд, че деянието на подсъдимия не е самонадеяно.
Доколкото теорията разграничава непредпазливостта като съзнавана и несъзнавана,
първата от тях се определя като самонадеяност. Това разделение се обуславя от
разпоредбата на чл.11, ал.3 от НК, която изрично бележи възможното различие във
формата на вина, и от която е видно, че самонадеяността предполага деецът да
предвижда настъпването на обществено опасния резултат, за какъвто извод на се
налице факти по конкретното дело
При горната съпоставка
на значимите за степента на отговорност на Г.И. обстоятелства, се очертава
превес на смекчаващите, който е съществен като се вземе предвид и факта на
наличие на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил – допуснатото
от свидетеля Х. нарушение на забраната в чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като,
изводимо от заключението на последната експертиза, и след накривяването на
ремаркето крайната дясна лента е останала свободна в по.голямата си част по
ширина на платното, съответно при движение по нея водачът на лекия автомобил би
могъл да избегне челния удар.
Като се има
предвид, че процесът на определяне на наказанието е сложна логическа дейност, а
не механичен сбор от изводимите по делото данни за обстоятелствата, визирани в чл.54 от НК, съвкупната преценка на относимите и влияещи върху
отговорността на подсъдимия води до индивидуализация на размера на наказанието
лишаване от свобода малко над средния, а именно три години. Същевременно материално-правните
предпоставки по чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на така
определеното наказание са налице, а за поправяне и превъзпитание на този подсъдим,
с оглед отбелязаните благоприятни данни за неговата личност, не е необходимо
ефективното му изтърпяване. Това решение се обуславя от становището, че поради
невисоката степен на обществената му опасност, предупредителното и възпиращо
въздействие върху него, а и върху останалите членове на обществото, с оглед
изискванията на чл.36 от НК, може да бъде постигнато и без неговата
принудителна изолация в местата за лишаване от свобода.
Тезата на окръжния
съд за тревожен ръст на пътнотранспортни произшествия се споделя от настоящия
съдебен състав, и безспорно е необходима адекватна и ефикасна наказателна
политика. Но в съдебната практика нееднократно е споделяно, че тази наказателна
политика не би следвало да се отъждествява единствено и само с налагане на
ефективни наказания на лицата, причинили съставомерен
резултат при управление на МПС в нарушение на правилата за движение. Прилагането
на института на условното осъждане е предвидена от закона възможност, когато и
чрез него могат да бъдат постигнати целите на наказателната репресия, вкл. генералната
превенция, защото условното осъждане също оказва предупредителен и възпиращ
ефект както върху подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото, доколкото
не отпада възможността за привеждане в изпълнение на отложеното наказание при
извършване на ново престъпление. Този ефект се постига и чрез размера на
изпитателния срок, който в случая следва да бъде максималния – в размер на пет
години.
При наличието на
императивната разпоредба на чл.343г от НК, санкцията в случая се явява
комплексна, и нейната адекватност се проявява чрез кумулативното въздействие на
двете отделни наказания. За конкретното престъпление, предвид тежестта на
допуснатото нарушение от подсъдимия като професионален шофьор, довело до съставомерния
резултат, наред и с констатираното друго независимо нарушение във връзка с
режима на скоростта, макар и останало извън елементите на самия престъпен
състав, въззивният съд счита, че лишаването от право да управлява МПС в
по-голям размер, а именно за срок от четири години, ще допринесе за съответността, изисквана с чл.35, ал.3 от НК, и че именно
така определените две наказания се допълват по начин, да не допускат нарушение
на изискването за справедливост.
С
оглед всичко гореизложено, обжалваната присъда следва да бъде изменена в
частта, с която подсъдимият И. неправилно е осъден за извършено нарушение на
правилата за движение и по чл.21, ал.2 от ЗДвП, и да бъде приложен закон за
по-леко наказуемо престъпление, поради което и на основание чл.337, ал.1, т.2
от НПК, настоящият състав на Варненския апелативен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда от 23.06.2020 г. по НОХД № 318/19 г. на Окръжен съд Разград,
като приема, че на 30.11.2017 г. по път I-2 в землището на гр.Цар Калоян, обл.Разград, при управление на товарен автомобил с
прикачено към него полуремарке, подсъдимият Г.И. е
нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил смъртта на М.А.
и средна телесна повреда на А.Х., а след деянието е направил всичко, зависещо
от него, за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б."г", пр.1, вр.чл.343, ал.4, вр.ал.3, б."б", пр.1, вр.чл.54 от НК
му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ТРИ ГОДИНИ, изпълнението
на което, на основание чл.66, ал.1 от НК отлага с изпитателен срок ПЕТ ГОДИНИ, а на основание чл.343г от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на касационна
проверка от Върховния касационен съд на Република България в петнадесет дневен
срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: