Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІІІ-317                                     06.10.2020г.                                Град Бургас

 

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски Окръжен съд                                                                    Трети състав

На осми септември                                                                         година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                               2. Йорданка Майска

                     

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска

в.гр.дело №  1738 по описа за  2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 8337/18.02.2020г. на РС-Бургас от „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК-*********, представлявано от изпълнителния директор Сокол Янков, адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.Витоша № 146/сграда А/, ет.4, заявена чрез юк.М Я против  Решение № 310/22.01.2020г. по гр.д.№ 7458/2019г. по описа на БРС.

С обжалваното решение е уважена искова претенция на Х.Д.Д. с ЕГН-********** против въззивника с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с  чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 21 и чл. 22 от ЗПК за приемане за установено по отношение на ответника, че сключения между страните договор за кредит № 1223117  от 29.01.2019г.  за сумата от 600 лв. е недействителен /нищожен/ поради нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11, чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Решението се обжалва като неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се неоснователност на иска. По-конкретно се навежда, че решението не е мотивирано, като изводите на съда имат само декларативен характер без да бъдат обосновани и аргументирани. Счита се, че в мотивите съдът неправилно и в противоречие на пар.1,т.1 от ДР на ЗПК е приел, че възнаграждението дължимо от ищцата към юридическо лице/Ай Тръст/, което не е страна по процесния договор за кредит следва да бъде включено в ГПР, както и че договорът за предоставяне на поръчителство представлява допълнителна услуга, свързана с кредита, тъй като страната е имала възможност да избере и необезпечен кредит, да представи банкова гаранция или друг вид обезпечение, каквато възможност съществува по силата на раздел 3, т.12 от ОУ на Кредисимо. Въззивника изразява и становище, че извода на съда, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като договора е сключен с условие с револвираща лихва с период на револвиране от 30дни, поради което и към него няма погасителен план, който да съдържа разпределение на вноските, тъй като главницата се дължи наведнъж, плюс договорната лихва на датата на изтичане на периода на револвиране, а при непогасяване на тази дата следва нов период на револвиране, за който се начислява лихва върху непогасената част от главницата. Несъгласие се изразява и с изводите, че заявеното обезпечаване от страна на ищцата, следва да фигурира в заявлението и в СЕФ, тъй като обезпечаването е бъдещо несигурно събитие. Възразява се и по посочения от първоинстанционния съд  извод, че Кредисимо  е получавал сумите, платени като възнаграждение на Ай Тръст, като се посочва, че сумите по договора за поръчителство между ищцата и АйТръст само са били уредени по банковата сметка на Кредисимо, което само е администрирало плащанията към Ай Тръст, като в последствие двете дружества уреждали отношенията си по тези суми отделно. Посочва се че независимо, че Кредисимо е едноличен собственик на Ай Тръст, то това са отделни юридически дружества и Кредисимо не е получавал плащанията по договорите, по които страна е Ай Тръст.

Моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде отхвърлен. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

В законния срок въззиваемата Х.Д., редовно уведомена чрез пълномощника си адв.Ст.П. *** депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, постановено в пълно съответствие с приложимите материалноправни норми и процесуалния закон. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Районният съд е разгледал иск с правно основание  чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с  чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 21 и чл. 22 от ЗПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е било прието по подсъдност от РС-Пловдив, където е било образувано по искова молба от Х.Д.Д. против ”Кредисимо” АД с иск да бъде прието за установено по отношение ответника, че договор за кредит № *********/28.02.2019г. е недействителен на основание чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 и т.11, чл.10а, ал.2 от ЗПК.

С поправена искова молба /вж.л.6 от гр.д.№7458/2019г. по описа на БРС/ е поискано от съда да постанови решение, с което да бъде прието по отношение ”Кредисимо” АД, че договор за кредит № 1223317/29.01.2019г. за сумата от 600лв. е недействителен на основание чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 и т.11, чл.10а, ал.2 от ЗПК. Изложени са следните фактически твърдения, относими към предмета на делото/вж. ИМ на л.3-6 по гр.д. № 6295/19г. на РС-Пловдив и поправена молба на л.6 от гр.д.№7458/2019г. по описа на БРС/, а именно, че между страните е сключен дистанционен договор за кредит от 01.02.2019г., по силата на който ищцата е получила от ответника сумата от 600лв.; договорът бил изпратен на електронната поща на ищцата, ведно с погасителен план  на 01.02.2019г. и след като последната потвърдила съгласието си с условията и е била преведена сумата по кредита. На 01.02.2019г. получила погасителен план, съгласно който оскъпяването на кредита е с 20,64лв.. На 08.03.2019г. за погасяване на кредита е заплатила сумата от 350лв., а на 27.03.2019г. е получила нов погасителен план за оскъпяване на кредита с още 177,51лв. за поръчителство. Твърди, че в договора за кредит е недействителен, защото в него липсва посочване на условията за прилагане няма погасителен план Представя доказателства.

В месечния срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска като неоснователен. С допълнително становище, депозирано по повод уточнението на ищцата, ответникът е заявил, че счита, че се касае за недопустимо изменение на основанието и петитума на предявения иск. Изрично е оспорил твърденията в исковата молба, като е посочил, че между страните не е сключван, нито договор за кредит № *********/28.02.2019г., нито договор за кредит № 1223317/29.01.2019г., още повече че с исковата молба не са представени доказателства за наведените твърдения. Посочва се, че между страните по делото дистанционно е сключен договор № 1223117/29.01.2019г.,  за револвиращ кредит с 30-дневен гратисен период, по силата на който ответникът е предоставил в заем сумата от 600лв. при ясни и приети от насрещната страна условия. Представя доказателства.

С обжалваното решение е прието в отношенията между страните, че сключеният по между им договор  за потребителски кредит № 1223117/29.01.2019г.,  е нищожен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10, т.11, чл.10а, ал.2 от ЗПК. В мотивите на решението е прието, че с възнаграждението на поръчителя по допълнително сключения договор за поръчителство, ГПР по договора за кредит надвишава 50%, поради което и тази клауза е недействителна на осн.чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като възнаграждението на поръчителя представлява общ разход по кредита за потребителя. Освен това досежно тази клауза е констатирано и заобикаляне на закона по смисъла на чл.21 , ал.1 ЗПК, тъй като кредиторът не е включил възнаграждението на поръчителя. Посочено е, че по делото липсват данни потребителят да е избирал обезпечение по кредита – банкова гаранция в 10-дневен срок от подаване на заявлението или поръчител в срок до 48часа от подаване на заявлението. Прието е, че договорът е недействителен тъй като липсва погасителен план, както и че с плащането на възнаграждението на поръчителя е нарушена забраната за кредитор да събира такси, комисионни за допълнителни услуги.

От събраните доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Безспорно е между страните, че със заявление № 1223117/29.01.2019г.  въззиваемата е кандидатствала за кредит от 600лв. „credisimo до заплата“ с избран период на револвиране от 30дни. На 29.01.2019г. страните са сключили договор за потребителски кредит № 1223117, по който въззивникът е отпуснал на въззиваемата сумата от 600лв. с период на револвиране от 30дни. Потвърждава се в исковата молба от ищеца, че сумата е получена. Договорът е сключен дистанционно, при условията на ЗПФУР,  няма въведени доводи, засягащи редовността на сключването, възникването на облигационното отношение.

Въззиваемата се е задължила в срок от 30дни  от получаване на сумата по кредита да го върне. Посочен е гратисен период. Така в Приложение № 1 към договора е посочен падеж – 28.02.2019г. и размер на единствената погасителна вноска от 600лв. и възнаградителна лихва от 20,64лв.; при лихвен процент от 41,24%, ГПР от 50% и общ размер на всички плащания по кредита – 620,64лв.. Изрично е указано, че при връщане на кредита преди изтичане на 30-дневния период лихва върху него не се дължи; в случай на погасяване на задължението на падежа се дължи лихва от 20,64лв., а при непогасяване или частично погасяване договорът като револвиращ се подновява за нов 30-дневен период със задължение за погасяване на оставащият размер от главницата и възнаградителна лихва в размер на горния процент и наказателна лихва върху съответната главница. 

Видно от чл.4, ал.1 от договора и раздел III, т.12 от ОУ, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще предостави обезпечение на кредита, по договора са налице две възможности: да представи в 10-дневен срок банкова гаранция в полза на „Кредисимо“ ЕАД или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице – поръчител. В случай, че е заявил гарантиране на кредита по този начин, но не изпълни едно от горните условия, договорът не поражда действие между страните.

Съгласно чл.4, ал.3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

При обосноваване на защитната си позиция „Кредисимо“ ЕАД прилага договор за поръчителство от 29.01.2019г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, по който второто дружество се е задължило към „Кредисимо“ ЕАД да гарантира плащането на всяка една месечна вноска по отпуснатия на Д. кредит, като отговаря и за всички последици от неизпълнението на договора от страна на длъжницата. Липсват данни този договор да е доведен до знанието на кредитополучателката.

По делото е приложен стандартен европейски формуляр за представяне на информация за потребителските кредити. По делото липсват доказателства въззиваемата да е избирала да сключи договор за поръчителство с Ай Тръст като гаранция за изпълнение на задълженията си сключване на договор за поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице.

Съгласно цитираните по-горе клаузи от ОУ потребителя има право да извърши преценка относно това дали ще кандидатства като представи или не обезпечение на кредита и какъв вид обезпечение ще представи, като това следва да бъде посочено в заявлението, с което кандидатства за кредит. Видно от приложеното по делото заявление за кандидатстване на кредит пред въззивника, въззиваемата ищца не е посочила начин на обезпечаване на кредита. По делото липсват доказателства между Д. и друго юридическо лице/в случая „Ай Тръст“/ да е сключван договор за поръчителство; в този смисъл липсва по делото насрещна кореспонденция, изходяща от Д., която да потвърждава по какъвто и да било начин, че тя е решила да представи обезпечение на кредита чрез поръчителство. Поради това според настоящият съдебен състав не са налице основания за кредитополучателя да отчита части от извършените от Д. погашения по кредита, като такива по друг договор-в случая за поръчителство. Не е спорно и че въззиваемата е превела на въззивника сумата от 350лв. за погасяване на отпуснатия й кредит.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен, като се позовава на разпоредбата на чл.11, т.10, т.11, чл.10а, ал.2 ЗПК и на липса на посочени компоненти на ГПР по договора.

По въведените от въззиваемата оплаквания за нищожност на договор за потребителски кредит, сключен между нея и „Кредисимо“ ЕАД, съдът приема следното: дистанционното сключване на договора не се оспорва, както и не се оспорва получената сума на кредита – 600лв. От приложение № 1 към договора и стандартния европейски формуляр за представяне на информация за потребителските кредити става ясно каква е сумата на кредита, размерът и броят на погасителните вноски по него, падежна дата, лихвен процент по кредита, ГПР, общ размер на всички плащания. Съгласно договора, ГПР се определя по правилата на общите условия към договора, неоспорени от потребителката и препращащи към ЗПК. Договорът е с 30-дневен револвиращ период и е уговорено погасяване с една вноска, с ясно посочен падеж-28.02.2019г. и възнаградителна лихва от 20,64лв., като при неиздължаване в посочения 3-дневен период договорът продължава с нов 30-дневен период.

Ето защо съдът приема, че липсват основания да се приеме, че процесният договор за потребителски кредит сключен между Д. и „Кредисимо“ ЕАД е нищожен, понеже липсва нарушение на  посочените по-горе законови разпоредби.

Относно въведеното основание за нищожност на договора, свързано с надвишаването на трикратния размер на ГЛП, съдът приема следното:

По отношение на споровете за нищожност на договорната лихва е налице практика на различни състави на ВКС – решения и определения, произнесени по въпроса какъв е пределът на договорната лихва, за да се приеме, че не накърнява правилата на морала и добрите нрави и в кои случаи надвишаването на този размер води до извод за нищожност.

Болшинството от съдебните актове на ВКС сочат като горен праг на договорната лихва трикратния размер на законната лихва. Над този размер се възприема, че е налице накърняване на добрите нрави, следователно – нищожност на клаузата за размера на договореното под формата на лихва възнаграждение на кредитора.

Такива решения и определения на ВКС, обаче, са постановени по казуси, различни от настоящия. В случая следва да се отчете, че се обсъжда договорна клауза на договор за кредит, предлаган от търговец по занятие и правилата на поведение на субектите на конкретното правоотношението се уреждат от специален закон, а именно – Законът за потребителския кредит. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от него е предвидено: „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България“.

Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на  несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова доводът  за нищожност на договорената възнаградителна лихва се явява неоснователен. В този смисъл е правното разрешение, възприето и по Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г., Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г., Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г., Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г., Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019г. .

Договорът съдържа ясно посочен размер на кредита, срок на издължаване, дължима лихва и ГПР, посочени по ясен и разбираем начин, ясно е посочен общия размер на кредита.

Налага се извод, че жалбата е основателна, тъй като не се установяват посочените нарушения на посочените по-горе законови разпоредби, поради решението на БРС следва да бъде отменено и постановено ново, в горния смисъл.

В полза на въззивника съдът определя по реда на чл.78, ал.8 ГПК възнаграждение в размер на 100лв. за всяка инстанция  или общо 200лв..

Водим от всичко така изложено, БОС

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 310/22.01.2020г. по гр.д.№ 7458/19г. БРС като вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Х.Д.Д. от гр.* ж/к „*“, бл.*, ЕГН: ********** да бъде прието в отношенията между ищцата и  ”Кредисимо” АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша” № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център ”България”, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 1223117/29.01.2019г. за сумата от 600лв. е нищожен поради нарушения на чл.11, ал.1, т.10, т.11, чл.10а, ал.2 от ЗПК като неоснователен.

ОСЪЖДА Х.Д.Д. от гр.Б*, ж/к „*“, *, ЕГН: ********** да заплати на ”Кредисимо” АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша” № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център ”България”, представлявано от Сокол Янков, направените пред двете инстанции разноски в общ размер на 200лв..

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: