№ 71
гр. гр. Д., 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на девети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20223200500001 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба на ответника „ Водоснабдяване и канализация “ АД, град Д.
срещу решение № 260503 от 13.08.2021 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№
1763/2020 г., поправено с друго под № 260600 от 10.12.2021 г. ,в частта, с
която са уважени предявените срещу него от Е.. Д. Я. от град Д. отрицателни
установителни искове за парични вземания от главници – стойност на
използвани В и К - услуги в собствен на ищеца, водоснабден имот, находящ
се в град Д. , ***, по фактури , издадени в периода 30.12.2007 г. – 12.09.2017
г. в общ размер от 2 701,18 лева и обезщетение за забава в размер на
законната лихва при плащането на главниците по същите фактури в общ
размер от 1 248,14 лева .
В жалбата има оплакване за неправилност на решението, защото вещото
лице ползвало представения от ответника списък на фактури в таблица 1 и
таблица 2 и това било възприето от съда с приемане на заключението на
1
вещото лице. Иска се отмяна на решението, присъждане на разноски, а при
потвърждаването му - намаляване на адвокатския хонорар на противната
страна поради прекомерност.
В отговор на ищеца Е.. Д. Я. жалбата се оспорва като неоснователна и
бланкетна ( без изложени доводи по въззивното обжалване ). Съдът се е
произнесъл по направеното в исковата молба оспорване на вземанията поради
погасяването на главните вземания по давност с изтичане на тригодишен срок
и поради погасяване на лихвите върху тях и правилно го е намерил за
основателно въз основа на извършени от него, а не от експерта (неюрист)
пресмятания . Настоява се за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
решението.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд
намира, че то е валидно, частично недопустимо и правилно в допустимата
част .
С нередовна искова молба с вх.№ 13267/29.07.2020 година ( по
регистратурата на ДРС ) ищецът Д. оспорил съществуването в полза на В и К
– оператора на вземания срещу него като потребител и собственик на
водоснабден имот,находящ се в град Д., *** от общо 4 647 лева, натрупани
към издаване на предписание № 43217 от 16.07.2020 г. Посочването на
вземанията е осъществено чрез позоваване от ищеца на представения от
ответника „ опис на фактури “ от 11.02.2021 г. Така в хода на производството
е уточнено, че оспорените вземания съставляват главни вземания за
стойността на използвани от ищеца в и к – услуги по 109 броя фактури,
съставени в периода 30.12.2007 г. – 18.05.2020 г. в общ размер от 3 182,90
лева и акцесорни вземания от обезщетение за забава в размер на законната
лихва по 123 броя фактури, съставени в периода 16.03.2015 г.- 1.07.2020 г., в
общ размер от 1 468,50 лева . Основание на исковете са твърденията ,че
начисленото във фактурите количество вода не е изразходено и е изтекъл
тригодишен давностен срок .
Ответникът е заявил възражение за неоснователност на исковете с оглед
възникването и съществуването на всички оспорени парични вземания и
издаването на редовни счетоводни документи за тях съгласно „ описа
на фактури “ от 11.02.2021 г.
2
Първоинстанционният съд се е произнесъл с непълно решение по
отрицателните установителни искове за вземания от обезщетение за забава (
законни лихви ), като е уважил искове за вземания от този вид на обща
стойност от 1 248,14 лева ( при оспорени вземания на обща стойност от
1 468,50 лева ) поради недоказването им . Произнесъл се е по отрицателни
установителни искове за главни вземания при условното им разграничаване в
две групи : вземания, фактурирани в периода 30.12. 2007 г.-
12.09.2017 г. и вземания, фактурирани в периода 12.09.2017 г. – 12.09.2020 г.
Приел, че оспорените главни вземания от първата група са на обща стойност
от 2 701,18 лева ( 2 248,70 лева + 452,48 лева ), част от тях- вземанията в общ
размер от 2 248,70 лева - са погасени по давност, а друга част – вземанията в
общ размер от 452,48 лева – изобщо не са възникнали ( не са доказани )
и поради това уважил исковете за тях . Приел, че оспорените главни вземания
от втората група са на обща стойност от 678,68 лева , възникнали са, не са
погасени по давност и съществуват и поради това отхвърлил исковете за тях.
Решението в отхвърлителната част е влязло в сила .
Оспорените вземания от първата група са общо 88 броя с посочен в
описа размер на еденичното вземане и период на дължимост . Възлизат в общ
размер от 2 241,94 лева. При това положение обжалваното произнасяне за
несъществуване на вземания над този размер е свръх петитум и следва да се
обезсили в частта относно горницата над 2 241,94 лева до 2 701,18 лева , а с
оглед постановения общ ( за главни и акцесорни вземания ) диспозитив в
частта относно горницата над 3 490,08 лева до 3 949,32 лева на основание
член 270,ал.3 във връзка с член 6,ал.2 от ГПК .
Обжалваното произнасяне за несъществуване на главни вземания -
предмет на 88 броя искове с цена от 2 241,94 лева и на акцесорни вземания (
законни лихви ) с цена от 1 248,14 лева е процесуално допустимо.
Погасителната давност започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането – член 114,ал.1 от ЗЗД. При уговорен срок за изпълнение , както в
случая в правилото на член 33,ал.2 от Общите условия за предоставяне на в и
к – услуги на потребителите от В и К – оператор , който е 30 – дневен срок
след датата на фактурирането на в и к- услугите, давността започва от
изтичане на този 30 – дневен срок. Следователно моментът на съставянето на
фактурата,с която се определя размерът на дължимата от потребителя сума
3
за доставената в отчетния период питейна вода и/или за отвеждането и/или за
пречистването на отпадна вода, не съвпада с момента на изискуемостта на
вземането. Макар да не го е посочил изрично, първоинстанционният съд е
изходил от погрешното разбиране, че изискуемостта на вземането настъпва от
момента на издаването на фактурата за него. То обаче не се отразява на
крайните фактически изводи за изтичане на тригодишния срок по член 111,б.
„в“ от ЗЗД за всяко от главните вземания – предмет на фактурите, съставени в
периода 30.12.2007 г. - 12.09.2017 г. Това е така,защото датата на подаване на
исковата молба, с която са предявени отрицателните установителни искове за
вземанията ( зачетена от съда грешно като 12.09.2020 г., вместо 29.07.2020 г. с
оглед формирания извод за погасяване с тригодишна давност на
фактурираните до 12.09.2017 г., вместо изискуемите преди 12.09.2017 г.
вземания ) няма никакво значение за погасителната давност. Тя се прекъсва
не с иска на длъжника за оспорване на вземането,а с иска на кредитора за
защита на вземането или с неговото възражение, ако вземането може да се
заяви чрез възражение - член 116, б. „б“ от ЗЗД.
Следователно за основателността на кой да е от разгледаните с
обжалваното решение искове за несъществуване на главно вземане, е
достатъчно тригодишният срок, считан от падежа му , да е изтекъл към
момента на приключване на устните състезания в съответното производство
пред инстанцията по същество – първоинстанционния и въззивния съд - с
оглед правилото на член 235,ал.3 от ГПК.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
установява,че главните вземания – предмет на уважените искове – са записани
в счетоводните книги на В и К – оператора – в неговата информационна
система. Тя включва данни от карнетите за потреблението на вода в
процесния имот през исковия период било от измерване при реални отчети на
водомера, било от служебно начисляване при повреда на водомера и при
липса на достъп на инкасатора до него и за стойността му. Записаните в нея
размери на спорните във въззивното производство еденични главни вземания
са посочени в таблица № 1 от заключението. Вземанията , фактурирани в
установения от съда като покрит от давността период 30.12.2007 г. –
12.09.2017 г. ,са с падежи, настъпили между 30.01.2008 г. и 12.10.2017 г. Това
са вземанията, последователно посочени от първи ред на таблица 1 ( на
4
страница 3 от заключението ) до трети ред от долу на горе, включително на
същата таблица ( на страница 4 от заключението , без 4 на брой вземания ,
които са погасени чрез плащане и не са предмет на исковете ) . Възлизат в
общ размер от 2 241,94 лева. Изводът на съда, че всички те са погасени по
давност се оказва правилен, тъй като от падежите на всички вземания,
настъпили в периода 30.01.2008 г. и 12.10.2017 г. , до 13.07.2021 г. – датата на
приключване на устните състезания в първоинстанционното производство ,
са изтекли тригодишните срокове по член 111,б.“в“ от ЗЗД. Следователно
решението за уважаване на исковете за несъществуване на тази част от
главните вземания в общ размер от 2 241,94 лева е правилно .
В информационната система на В и К- оператора са записани вземания
за лихви по 123 броя фактури, съставени в периода 16.03.2015 г.- 1.07.2020 г.
Първоинстанционният съд е отчел наличието на счетоводни записи за тях,
обратно на твърдяното в жалбата, но е приел,че при оспорването им от
длъжника вземанията следва да бъдат доказани чрез установяване на
размерите на набраните законни лихви върху главниците за периодите на
забавата. На назначеното по делото вещо лице не е възлагана задача да
изчисли размерите на обезщетенията. Но във въззивната жалба няма
оплакване за необоснованост на констатацията, че оспорените вземания за
обезщетение не са установени по размер или за допуснато процесуално
нарушение във връзка с така приетото от съда и въззивният съд не може да
приеме друго за същите факти. Ето защо изводът за несъществуване на
всички вземания за лихви в общ размер от 1 248,14 лева е законосъобразен.
Въззивният съд постановява потвърждаване на обжалваното решението в
допустимата част за уважените отрицателни установителни искове за част от
главниците – предмет на посочените в решението фактури, в общ размер от
2 241,94 лева и за обезщетения за забава в общ размер от 1 248,14 лева.
Въззивникът е направил разноски за ДТ от 79,71 лева и е поискал
присъждане на възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК – за осъществена
защита от юрисконсулт. Но той няма право на никаква част от разноските и на
възнаграждение, защото частичното обезсилване не се дължи на
недопустимост на иска, а на допуснато от съда съществено процесуално
нарушение по член 6,ал.2 от ГПК . Въззиваемият не е направил никакви
разноски.
5
Воден от горното,ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260503 от 13.08.2021 г. на Д.кия районен съд
по гр.д.№ 1763/2020 г., поправено с друго под № 260600 от 10.12.2021 г. в
частта, с която е признато за установено по отношение на „Водоснабдяване и
канализация “ АД, град Д., ***, че ищецът Е.. Д. Я., ЕГН: ********** от град
Д., ***, че не дължи сума в размер на горницата над 3 490,08 лева до 3 949,32
лева - главни вземания в общ размер от 459,24 лева , съставляващи стойност
на ползвани от ищеца във водоснабден имот в град Д., *** и незаплатени от
него в и к – услуги по фактури, издадени в периода 30.12.2007 г. – 12.09.2017
г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е признато за
установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация “ АД, град Д.,
***, че ищецът Е.. Д. Я., ЕГН: ********** от град Д., ***, че не дължи сумата
от лева 3 490,08 лева ,включваща сумата от 2 241,94 ( две хиляди двеста
четиридесет и един лева и деветдесет и четири стотинки ) лева – главни
вземания , съставляващи стойност на ползвани от ищеца във водоснабден
имот в град Д., *** и незаплатени от него в и к – услуги по фактури, издадени
в периода 30.12.2007 г. – 12.09.2017 г., като погасени по давност и сумата от
1 248,14 ( хиляда двеста четиридесет и осем лева и четиринадесет стотинки )-
акцесорни вземания – лихви за забава при плащането на главни вземания по
фактури ( лихвени листове ), съставени в периода 16.03.2015 г.- 1.07.2020 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6