Р
Е Ш Е Н И Е № 260020
18.
02. 2021 год. гр. Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На
15. 02. 2021 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар:
МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от председателя ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 439 по описа за 2019
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 357 и сл. от КТ във вр.
с чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ .
Ищецът изнася в ИМ, че работил по
трудов договор като пазач към фотоволтаична централа
„Е.“ в с.З., която била собственик на едноименното дружество „Е" ЕООД,
ЕИК *******. В първоначалния трудов договор длъжността била записана като
„портиер", а впоследствие му връчили длъжностна характеристика за
„охранител" и писмени задължения като „пазач". В началото на 2019 г. влязъл в болница с водеща диагноза
„сърдечна недостатъчност" , като по-късно бил освидетелстван с 60% трайно
намалена работоспособност, със заключение: „Лицето може да работи на посочената
длъжност, спазвайки противопоказаните условия на труд в т. 15 на настоящото ЕР . Лицето подлежи на особена закрила по Наредба
№ 5 при съкращаване. Експертното решение взето с протокол № 1500 от зае. № 063
/ 11.04.2019 г.
Малко преди да се получи експертното решение, на дата
02.04.2019 г., работодателят му,
знаейки за неговото заболяване, му връчил предизвестие за съкращаване и на
02.05.2019 г. прекратил трудовият му
договор, считано от 02.05.2019 г.
Посоченото фактическо основание за освобождаване било поради частични
съкращения в щата.
Счита, че
прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно поради което го
оспорва в срок по следните съображения.
Няма
настъпила промяна в щатното разписание. На неговото работно място бил назначен
друг човек. Преди връчването на предизвестието и по време на изтичането му не
била изпълнена процедурата по чл.333 .
Не бил спазен и срокът по чл.326, ал.4 от КТ.
По тези причини, счита, че посочените фактически
основания за уволнение са непълни, не дават яснота на страните какво налага
конкретното прекратяване на правоотношението, освен това начина, по който е
извършено не кореспондира с посочените правни основания.
Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и отмени Заповед № 072 / 02.05.2019 г.
на „Е" ЕООД ЕИК ******* за прекратяване трудовото правоотношение: да го
възстанови на заеманата от него длъжност от преди уволнението; да осъди
ответника да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през
което е останал без работа поради уволнението в общ размер 3360 лв.за 6 месеца,
ведно със законните лихви върху посочената сума от датата на уволнението до окончателното
им изплащане; да осъди ответника да му заплати и направените разноски поделото.
Ответната страна, редовно
призована, не изпраща представител, но подава отговор в определения й за това
срок, в който изразява становище, че изложеното в исковата молба не отговаря на
нито една част от процедурата по прекратяване на трудовия договор на този
служител, като излага подробни съображения за това.Претендира за направените по
делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищцовата страна.
От
събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Исковата
претенция е допустима и основателна, поради следните съображения:
Предявените
от ищеца искове намират правно основание в чл. 344 ал. 1 т. 1,т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.
225 ал. 1 от КТ.
Ищецът, П.Т.Т., е работил на длъжност
„портиер" в „Е" ЕООД, ЕИК *******, считано от 10.09.2015 г. (видно от
Служебна бележка изх.№ 009/30.01.2019 г.
на Е ЕООД, Производствена характеристика от 19.12.2018
г. и много други). По горното не се спори между страните и се подкрепя
от обстоятелството, че при ответната страна се съхранява личното трудово досие
на ищеца. Приложеното по делото именно от ответната страна.
През последните две години е страдал от заболяване на
сърцето, поради което често е бил в отпуск поради нетрудоспособност, за което
са представени множество болнични листове, приложени към делото, в диагнозата
на които е отбелязано: „Нестабилна
стенокардия, Ст.пост. операционем. Аорто-коронарен байпас х 3".
На
01.04.2019 г. предприятието извършило промяна на щатното разписание, като
намалило щатния състав за длъжността „портиер" от 5 на 4 щатни бройки
(видно от сравнението между представените Длъжностно щатно разписание от
01.08.2018 и Длъжностно щатно разписание от 01.04.2019 г. въз основа на
представената Заповед № 11/01.04.2019 г. на Управителя на „Е" ООД).
На
02.04.2019 г. на П.Т.Т. е връчено предизвестие за
прекратяване на трудово правоотношение под № 065/02.04.2019 г. на основание
чл.328, ал.1, т. 2 от КТ, без словесно описание на фактическото основание.
На
02.05.2019 г. на служителя е връчена Заповед № 072/02.05.2019 г. за
прекратяване на трудовия договор, в която заповед за пръв път е изписано
словесно основанието за уволнение, а именно „частични съкращения в щата".
Междувременно
на П.Т.Т. е издадено Експертното решение № 1500 от
зае. № 063 / 11.04.2019 г. на ТЕЛК Ст.Загора, с което е освидетелстван с 60%
трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза: Сърдечна недостатъчност, с
конкретизация на заболяването: ИБС, НАП, триклонова корон.болест и др и заключение: „Лицето може да работи на посочената длъжност,
спазвайки противопоказаните условия на труд в т.15 на
настоящото ЕР; проф.маршрут: отразен в предходно ЕР" и „Лицето подлежи на особена закрила по Наредба
№ 5 при съкращаване''', като „посочената длъжност, портиер, е отбелязана в т.4 на експертното
решение.
Приложимо
право, касаещо основанието и процедурата за уволнение
в конкретния случай са нормите на:
-
чл.328,
ал.1, т.1 КТ относно основанието за прекратяване та трудовия договор, препращаш
към условието на чл.326, ал.2 КТ
-
Чл. 326,
ал.4 КТ относно срока, от който следва да тече предизвестието, чл. 329 КТ
относно правото на подбор на работодателя;
- Чл. 333, ал. 1 т. 2 и 3, и ал.7 КТ. вр. с чл.1, ал.1, т.1 и ал.З Наредба № 5 от 20.02.1987 г.
за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда - относно закрилата при уволнение и
задължението на работодателя да събере предварителна информация от работниците,
които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1.
По делото не
се депозираха твърдения и доказателства за извършен подбор на служителите или
за изпълнение процедурата по чл.333 КТ.
Предприятието не е изпълнило императивната разпоредба
на чл.1, ал.2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333. ал. 1 от КТ за събиране на предварителна информация от работниците, които са определени
за уволнение, страдат ли от болести, посочени в aл. 1 на същата наредба, като се
предвиди, че правнорелевантният момент за действието
на закрилата по чл. 333 КТ е моментът на връчване на заповедта за уволнение
(Определение № 441 от 17.05.2018 г. по
гр. д. № 501 /2018 г. на Върховен касационен съд.
4-то гр. отделение) - когато
вече е имало издадено експертно решение на ТЕЛК. Все пак работодателят и преди
това е имал индиция за наличие на заболяване, при
което лицето ползва защита. Видно е от приложените болнични листове, че ищецът
страда от „Нестабилна
стенокардия", която е една от формите на предвидената в чл.1,
ал.1, т.1 от наредбата „ исхемична болест на
сърцето" (ИБС), при наличие на която лицето ползва защитата по чл.333 КТ.
Въпреки това ответникът е подходил към уволнение по чл.328, ал.1, т. 2 КТ, без
да спази предвидената в тези случаи процедура - искане разрешение от
Инспекцията по охрана на труда. Доколкото за съобразяването, че „Нестабилната стенокардия" е
една от формите на исхемична болест на сърцето са
необходими специални знания, то работодателят е следвало да направи
необходимото запитване към компетентните органи (в т. см. Определение № 313
от 18.03.2016 г. по гр. д. № 775 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение: „Въпросът
за разновидностите на „захарната болест", както и на останалите пет вида
заболявания, е медицински, както е медицински и въпросът дали проявената
конкретна разновидност на предвиденото по вид заболяване обуславя закрила по чл.
333. ал. I, т. 3 КТ и дали
боледуващият работник има нужда от закрила. За разрешаването на тези въпроси са
необходими специални знания, поради което законодателят е предвидил в чл.
333. ал. 2 КТ. че за изясняването им е необходимо преди да бъде извършено
уволнението да се взема мнението на трудово-експертната лекарска комисия
(ТЕЛК)." . Само по себе си
това обстоятелство е достатъчно
да обуслови незаконност на уволнението, без съдът да гледа спора по
същество.
За прецизност следва да се посочи и следното:
Няма постъпили по делото доказателства работодателят
да е изпълнил и задължението си за подбор по чл. 329 КТ. Формулираното в този
текст право се превръща в задължение, в случаите, при които на длъжност работят повече от един работници. В този
смисъл е и константната практика на ВКС: Определение № 489 от 26.05.2016 г. по
гр. д. № 1884 / 2016 г. на ВКС, 4-то гр. о. „Задължение за извършване на подбор по чл.
329, ал. 1 КТ възниква за работодателя при съкращаване на една или няколко от
съществуващите в щата длъжности с еднородни трудови функции"; Решение
№ 178 от 09.12.2020 г. по гр.д. № 4123 / 2019 Г. на ВКС. 3-ТО гр.
О. „При съкращаване на длъжност
за работодателя би възникнало
задължение за подбор, но само при условие,
че същата или сходна трудова функция (еднакви по съществени признаци) се изпълнява
от повече от един работници или служители. Само тогава, при
въведено основание за незаконност на подбора в исковата молба, съдът преценява
законосъобразността му."; Решение № 249 от 18.10.2017 г. по гр. д. № 540 /
2017 г. на ВКС. 4-то гр. о. и др.
Налага се
изводът, че работодателят е уволнил работника П.Т.Т.,
без да спази императивно разписаните в нормативните документи процедури.
Основателността
на основния иск влече основателност и на предявените акцесорни
искове, а размерът на обезщетението за времето, през което работникът е останал
без работа поради уволнението, се установява от заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
Видно от
заключението на вещото лице се установява, че ищеца е получавал 570,06 лв.
брутно трудово възнаграждение. Следователно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ се явява основателен до общ размер на 2850,30 лв. / 570,06 лв. по 5 месеца през които е
бил безработен – виж приложената по делото служебна бележка от АЗ гр. Чирпан/.
Относно обезщетението по чл. 225, ал1 КТ- ищецът е
представил служебна бележка от БТ за времето, през което е останал без
работата, период, датиращ от следващия ден след уволнението. Относно причините
за оставане без работа са изслушани свидетелски показания. Обстоятелството, че
при обезщетение за незаконно уволнение работникът или служителят получава в
шестмесечен срок след уволнението пенсия за изслужено време и старост, не дава
основание сумата по нея да се приспадне от размера на задължението. Намалява се
само трудово възнаграждение, което работникът или служителят е получавал на
по-нископлатена работа. Пенсията е плащане по осигурително правоотношение и
поради това получаването й не е факт с правно значение спрямо разглежданата
претенция. Решение № 98 от 04.04.2000 г. по гр. д.
№ 1083 /1999 г. на ВКС . III г.о.
Вземането е лихвоносно, исковата молба има
характер на покана и законна лихва се претендира, поради което такава следва да
бъде присъдена, от завеждане на иска до окончателното плащане на дължимите
суми.
С оглед изхода на спора ищецът има право
на присъждане на направените по делото разноски, които са претендирани.
Съдът счита, че в конкретният случай ,въпреки направеното искане от ответната
страна, не следва да прилага нормата на чл. 78 ал.5 от ГПК, тъй като видно от
представения договор за правна защита и съдействие се установява, че ищеца е
заплатил адвокатско възнаграждение в минималния размер посочен в чл. 7 ал.1,
т.1 и ал. 2 т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС- Чирпан държавна такса върху уважените искове,
в общ размер на 174,01 лв.
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от КТ във вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ и чл.315,ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Заповед № 072 / 02.05.2019
г. на „Е" ЕООД ЕИК ******* с
която на основание 328, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратен трудовия договор на П.Т.Т. с ЕГН **********,*** със съдебен адрес *** адв. Г.В.Ж..
ВЪЗСТАНОВЯВА П.Т.Т. с ЕГН **********,*** на заеманата
преди уволнението работа, на длъжност
„ портиер“ .
ОСЪЖДА
Е" ЕООД ЕИК ******* с адрес на управление гр.С. ,
ул. К. Т. Н. № **да заплати П.Т.Т.
с ЕГН **********,*** сумата в размер на 2850,30 лв. / две хиляди осемстотин и
петдесет лева и 30 стотинки /лв. , представляваща обезщетение за времето през,
което е останал без работа в резултат на незаконното му уволнение- чл. 225, ал.
1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2019 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размер на 3 360,00 лв.
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Е" ЕООД ЕИК ******* с адрес на управление гр.С. ,
ул. К. Т. Н. № **да заплати П.Т.Т.
с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 560,00 / петстотин
и шестдесет лева / лв.- адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Е" ЕООД ЕИК ******* с адрес на управление гр.С. , ул. К. Т. Н. № **да заплати по сметка на РС Чирпан ДТ в размер на 174,01лв.,
съгласно уважените кумулативно съединените искове и сумата в размер на 120. 00
лв. – възнаграждение за вещо лице.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от деня на неговото обявяване- 01.03.2021 г. пред Окръжен съд Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: