№ 18313
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20231110170480 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация – София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, срещу М. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, обективно и
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване
на вземане за следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 10.08.2023 г. по ч.г.д. № 43100/2023 г. по описа на СРС,
157 с-в: 2314,10 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот
с адрес: гр. София, *****, аб.№ 233123, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 31.07.2023 г. до окончателното й погасяване,
319,29 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.07.2023 г., 47,17 лв.
неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 31.07.2023 г. до окончателното й
погасяване, и 10,06 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 10.07.2023 г.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
1
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след
датата на публикуване на месечните сметки. Твърди, че собственик на имота е
ответника, до който е доставена топлинна енергия в размер 2314,10 лв. за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и, че е извършена услуга дялово разпределение в
общ размер на 47,17 лв. за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задължението си за доставена топлинна енергия и
предоставена услуга дялово разпределение, поради което ги претендира. Претендира и
заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 319,29 лв. върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.07.2023 г.,
и обезщетение за забава в размер на 10,06 лв. върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода 15.08.2020 г. до 10.07.2023 г., както и законната лихва върху
главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
31.07.2023 г. до окончателното й погасяване.
Ответникът М. Д. Г. в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата
молба. След насрочване на делото от ответника е постъпила молба, с която заявява, че
погасява задължението разсрочено въз основа на сключено с ищеца споразумение, във
връзка с което е направил няколко вноски. В съдебно заседание отненикът заявява, че
му остават само две вноски до погасяване на цялото задължение по споразумението.
В съдебно заседание ищецът е направил изявление, че за погасяване на
претендираните задължения ответника е платила общо сумата в размер на 2357,56 лв.,
като е има неплатен остатък от 717,51 лв.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище, че дяловото разпределение е
извършвано в съответствие с нормативните изисквания.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от представения по делото Договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост
на 16.12.1997 г. се установява, че на посочената дата ответникът М. Д. Г. е придобила
собствеността върху имот, представляващ Апартамент № 79, находящ се в сградата на
*****
Представен е Договор № ***** г., сключен между етажните собственици на
сградата, находяща се в гр. София, ***** и третото на спора лице „Техем сървисис“
ЕООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна
енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
08.06.2022 г., видно от представения протокол, както и Договор № ***** г., сключен
между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услуга дялово разпределение в
сгради в режим на етажна собственост.
По делото е приложен и списък на етажните собственици във **** 3“ към дата
25.07.2022 г. с отразени данни за притежаван обект, пълна кубатура, брой радиатори и
разпределители.
Представени са обща фактура № *** г. за сумата от 962,51 лева след изравнение,
а след приспадане на плащанията 931,55 лева, обща фактура № **********/31.07.2022
г. за сумата от 1321,74 лева след изравнение, справка за дължимите суми за топлинна
енергия и дялово разпределение през процесния период, както и индивидуални
справки за използвана топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-
помагач.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
От представеното по делото споразумение, сключено между страните на дата
16.05.2024 г. се установява, че ответникът е признал съществуващо задължение към
2
ищеца към този момент в размер на 3075,07 лв., включващо 2361,27 лв. главници,
329,35 лв. лихва за забава до датата на подаване на зявлението, 229,09 лева лихва за
забава от датата на подаване на заявлението и 155,36 лв. разноски, като страните са се
споразумели ответникът за погасява задължението с една авансова вноска и 6 равни
месечни вноски.
Представени са и 3 бр. фискални бона за платени суми по споразумението,
съответно за сумата от 922,52 лв., и две по 358,76 лв.
Ищецът е направил изявление, че общия размер на платени от ответника суми
след образуване на делото са 2357,56 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Предвид изложеното и видно от представените по делото писмени
доказателства (Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за
общинската собственост от дата 16.12.1997 г.), може да се обоснове извод, че
ответникът, като собственик на процесния имот е сключил договор за доставка на
топлинна енергия с ищеца, следователно същият е имал качеството потребител на
топлинна енергия за процесния имот за посочения в исковата молба период.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
3
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС
е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се
представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по
надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая ответникът е направил извънсъдебно признание за съществуващо
задължение за доставена топлинна енергия за процесния период в размер на 2314,10
лв., който факт се подкрепя и от събраните по делото доказателства, както и на
дължимото обезщетение за забава за претендирания период – 319,29 лв.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по делото писмени
доказателства, в това число счетоводна справка се установи, че за имота е начислявано
възнаграждение за дялово разпределение по 2,05 лв. на месец, или в общ размер на
47,17 лв., за което същевременно ответникът е направил извънсъдебно признание, в
4
това число и за дължимото обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 10,06 лв.
Следователно предявените искове се явяват доказани изцяло по основание и
размер.
Съдът на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да вземе предвид фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, каквото в
случая е постъпилото след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение доброволно плащане на част от претендираните суми. В този смисъл и
предвид направеното от ответника плащане на сума в общ размер на 2357,56 лв. и
прилагайки правилото на чл. 76, ал. 1 и 2 ЗДД, доколкото в приложеното споразумение
ответникът не е посочил редът на погасяване, най-напред се погасяват лихвите на
двете главни вземания в това число законната лихва от датата на подаване на
заявлението до сключването на споразумението, когато е започнало и плащането
(229,09 лв.). След погасяване на лихвите с останалата платена сума в размер на
1799,12 лв. следва да се пристъпи към погасяване на по-обременителното еднородно
задължение (главница), а именно на задължението за доставена топлинна енергия,
която е в размер на 2314,10 лв. Тъй като платената сума не е достатъчна да погаси
цялата главница за топлинна енергия, то непогасена е останала главница за топлинна
енергия в размер на 514,98 лв. Непогасена се явява и главницата за дялово
разпределение в размер на 47,17 лв.
Въз основа на гореизложеното основателна се явява претенцията за главница за
топлинна енергия до размера на 514,98 лв., както и за претендираната главница за
дялово разпределение. Останалите искове, както и искът за главница за топлинна
енергия над сумата от 514,98 лв. до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, доколкото частичното
отхвърляне на исковете е обосновано с извършено от ответника в хода на делото
плащане, като последният е дал повод за завеждане на претенциите. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски в размер 53,81 лева - заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено от съда
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото). В исковото производство ищецът е сторил
разноски в размер 101,55 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 514,98 лв. представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за имот с адрес: гр. София, *****, аб.№
233123, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
5
– 31.07.2023 г. до окончателното й погасяване и 47,17 лв. неплатена цена на услуга
дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 31.07.2023 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.08.2023 г. по ч.г.д.
№ 43100/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу М. Д. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, обективно и кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземане за следните суми,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
10.08.2023 г. по ч.г.д. № 43100/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в: за сумата над 514,98
лв. до пълния предявен размер от 2314,10 лв. - представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за имот с адрес: гр. София, *****, аб.№ 233123, за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 31.07.2023
г. до окончателното й погасяване, за сумата 319,29 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2021 г. до 10.07.2023 г. и за сумата 10,06 лв. обезщетение за забава върху
дължимата главница за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 10.07.2023
г.
ОСЪЖДА М. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от 103,81 лв. – разноски в заповедното
производство и сумата 201,55 лв. разноски за исковото производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6