Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 8197 по описа за 2017 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от С.Р.В., С.С.З. и М.С.С. против Н.Б.Б.А.З.искове с правно основание чл. 282, ал.3, вр. чл.271,
ал.1 от КЗ/отм/.
Ищците твърдят, че на 06.03.2015 г. настъпило пътно-транспортно
произшествие на територията на Република България, причинено от товарен
автомобил влекач марка „Ман“ с рег. № ****и прикачено към него полуремарке марка „Шварцмюлер“ с
румънска регистрация ****за което превозно средство бил издаден застрахователен сертификат „Зелена карта“. Водачът
на товарния автомобил Й.Б.нарушил правилата за движение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като предприел навлизане в лентата за насрещно
движение, без да извърши маневра „изпреварване“ или „заобикаляне“, в резултат
на което предизвикал пътно-транспортно произшествие с движещия се в тази лента
л.а „Форд Галакси“ с рег. № ****, управляван от ищеца С.Р.В.. В резултат на ПТП
на С.Р.В. и пътуващите в управлявания от него автомобил С.С.З. и М.С.С. били
причинени следните телесни повреди: на С.Р.В. – счупване на лявата бедрена
шийка, на С.С.З. – множествена травма; разкъсно-контузни рани по главата; мозъчно
сътресение; контузия на гръдния кош двустранно; счупване на ребра в лява гръдна
половина от първо до четвърто и от девето до дванадесето ребра; в дясна гръдна
половина от първо до пето и осмо ребра; счупване на напречния израстък на първи
поясен прешлен; счупване на дясна лъчева кост на типично място на горния
крайник. На М.С.С. била причинена контузия на лумбални прешлени; спондилолистеза/хлъзгане,
изместване/ на Л4-Л5; долна парапареза. Стойността на претърпените неимуществени
вреди ищецът С.Р.В. определя на 80 000 лв., ищцата С.С.З. – на 80 000 лв., а
ищцата М.С.С. – на 60 000 лв. Ищците твърдят, че по предявена от тях претенция
пред ответника им били изплатени обезщетения за неимуществени вреди, както
следва: на С.Р.В. - 12 500 лв., на С.С.З. - 40 000 лв. и на М.С.С. - 12 000 лв.
Поради изложените доводи, молят съда да осъди ответника да им изплати остатъка
от обезщетенията за неимуществени вреди – на С.Р.В. в размер на 67 500 лв./ 80
000 лв. - 12 500 лв./, на С.С.З. – 40 000 лв./80 000 лв. - 40 000 лв./ и на М.С.С.
в размер на 48 000 лв./60 000 лв. - 12 000лв./, ведно със законната лихва върху
всяка от главниците, считано от 06.03.2015г./датата на деликта/ до
окончателното изплащане.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че преди
датата на подаване на исковата молба изплатил на всеки от ищците обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди в следните размери: на С.В. – 12 500
лв., на С.З. - 40 000 лв. и на М.С. – 12
000 лв. Счита, че не дължи обезщетение в по-висок размер, тъй като то не би съответствало
на принципа за справедливост и на жизнения стандарт в страната. Поддържа
възражение за причиняване на вредите от ищеца С.В., който като водач превозвал
пътници, макар моторното превозно средство да не било технически предназначено
за тази цел; преди потегляне и по време на движение не осигурил всички условия
за безопасното превозване на пътниците; допуснал в МПС да пътуват по-голям брой
пътници от определения в свидетелството за регистрация на МПС – нарушения на
чл.132, т.1 и чл.133, ал.1 от ЗДвП. Поддържа възражение за съпричиняване на
вредите от ищците С.З. и М.С., които доброволно приели да бъдат превозвани на
опасно място – в претоварен и технически необорудван за превоз на пътници
автомобил, при липса на възможност да поставят предпазни колани – нарушения на
чл.137, т.1, предл. 2 и чл.137 а от ЗДвП. Оспорва началната дата, от която
ищците претендират законна лихва, като се позовава на чл.271, ал.5 от КЗ.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с
правно основание чл.282, ал.3 от КЗ/отм/:
За да бъде уважен този иск ищецът следва да ангажира
доказателства за следните обстоятелства: 1/за пътно-транспортно произшествие,
настъпило на територия на Република България
с участието на моторно
превозно средство с чуждестранна регистрация от държава член на системата
"Зелена карта", като отговорността на водача се покрива от
застраховка „Гражданска отговорност“; 2/за
юридическите факти от състава на чл.45 от ЗЗД по отношение на сочения от ищеца деликвент: вреда,
противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докаже размера на дължимото
обезщетение. При непозволено увреждане вредата се предполага до доказване на
противното.
Страните не спорят, че преди
датата на подаване на исковата молба ответникът е изплатил на всеки от ищците
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в следните размери: на С.В.
– 12 500 лв., на С.З. – 40 000 лв. и на М.С.
– 12 000 лв. В отговора на исковата молба ответникът е признал, че
обезщетенията са изплатени за неимуществени вреди от следните телесни повреди
на всеки от ищците: на С. В. – за
счупване на шийката на лява бедрена кост; на С.З. – за счупване на ребра в лява
гръдна половина от първо до четвърто и
от девето до дванадесето, за счупване на ребра в дясна гръдна половина от първо
до пето и осмо, за счупване на напречния израстък на първи поясен прешлен; на М.С.
– за контузия на лумбалния прешлен, за спондилолистеза /хлъзгане/изместване/ на
Л4-Л5, долна парапареза, оток и кръвонасядане по теменна област на главата,
оток и ограничение на движенията на дясната колянна става
Плащането на застрахователно
обезщетение от ответника представлява извънсъдебно признание на фактите от
състава на чл.282, ал.3 от КЗ/отм./ до
размера на изплатеното обезщетение.
Самият ответник в отговора на
исковата молба не оспорва настъпването на фактите от състава на чл.282, ал.3 от КЗ/отм/.
Противоправността на
поведението на Й.Б.– водач на товарен автомобил, влекач марка „МАН" с румънски регистрационен
номер, неговата вина, както и наличието на причинно-следствена връзка между
извършеното от него деяние и телесните повреди на ищците са установени и с
влязла в сила присъда от 23.06.2015 г. по НОХД № 174/2015 г. на Окръжен съд -
Стара Загора.
Видно от цитираната присъда Й.Б.е
признат за виновен в това, че на 06.03.2015 г. на главен път I - 5, на километър 246+500, между селата „Ястребово“ и „Бъдеще“, област
Стара Загора, в посока юг - север, при управление на товарен автомобил, влекач,
марка „МАН" с рег. № ****и прикачено към него полуремарке марка „Шварцмюлер" с рег. № ****е нарушил правилата за движение
по пътищата, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: по чл.5
ал.З т.1 от ЗДвП - „На водача на пътно превозно средство е забранено: да
управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или
други упойващи вещества" – Й.Б.като водач е управлявал пътното превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта от 1.28 % промила; по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - „На пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне" – Й.Б.като
водач е предприел навлизане в лентата за насрещно движение, без да извършва
маневра „изпреварване“ или „заобикаляне“, като с деянието си по непредпазливост
е причинил смъртта на Д.В.К., както и телесни повреди на повече от едно лице, а
именно: многостепенна средна телесна повреда на С.С.З., изразяваща се в
„Счупване на ребра в лява гръдна половина от I до IV и от IX до XII ребра, в
дясна гръдна половина от I до V и VIII ребра. Счупване на напречния израстък на
първи поясен прешлен", които са причинили трайно затруднение на движението
на снагата за срок по-дълъг от 30 дни; „Счупване на дясна лъчева кост на
типично място на горния крайник" което е причинило трайно затруднение в
движението на горния крайник за срок по-дълъг от 30 дни; средна телесна повреда
на М.С.С., изразяваща се в „Контузия на лумбални прешлени. Спондилолистеза
/хлъзгане, изместване/ на Л4 - Л5", които са причинили трайно затруднение
в движението на снагата и долните крайници за срок по-дълъг от 30 дни; средна
телесна повреда на С.Р.В., изразяваща се в „Счупване на лявата бедрена
шийка" което е причинило трайно затруднение на движението на левия долен
крайник за повече от 30 дни, като с деянието, в условията на независимо
съпричинителство със С.Р.В., като водач на автомобил марка „Форд Галакси"
с рег. №****, по непредпазливост, е причинил смъртта на Л.А.А., като деянието е
извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта от 1.28 %
промила, установена по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 94 от
06.03.2015 г. на БНТЛ при ОД на МВР гр. Стара Загора, поради което и на
основание чл.343, ал.4, вр.ал.З, предл.1 и предл.З б."б", предл.1,
вр.ал.1, вр.чл.342, ал.1 от НК, вр.чл.5, ал.З, т.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП,
вр. чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от четири
години и четири месеца, при първоначален "общ" режим на изтърпяване
на наказанието в затворническо общежитие от "открит" тип. Със същата
присъда го е оправдал за това, че е нарушил чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на влязлата в сила
присъда на наказателен съд, настоящият състав
приема, че поведението на водача Й.Б.е виновно и
противоправно и е в причинно-следствена връзка с причинените телесни повреди на
ищците, описани в диспозитива на присъдата, тъй като същите са съставомерни,
послужили са за квалифициране на престъплението.
От заключението на медицинската
експертиза, което съдът приема, се потвърждават не само установените с
наказателната присъда телесни повреди за всеки от ищците, но и други телесни
повреди, както следва: С.Р.В. е получил счупване на бедрената кост на левия крак в областта на
бедрената шийка и контузия на гръден кош. С.С.З. е получила
контузия на главата с разкъсно-контузни рани в челната област, мозъчно
сътресение; контузия на дясната предмишница със счупване на дясната лъчева кост
на типично място; контузия на гръден кош със серия счупвания на ребра в лявата
и дясна гръдна половина - I, II, III, IV, IX, X и XII ребра вляво и на I, II,
III, IV, V и VIII ребра в дясно по задна мишична линия; контузия на бял дроб;
счупване на левия напречен израстък на първи поясен прешлен. М.С.С. е
получила контузия на главата с оток и кръвонасядане; контузия на дясно коляно с
оток и ограничение на движенията в дясна колянна става; контузия на кръста със
спондилолистеза Л4 - Л5 (хлъзгане едно спрямо друго на
прешленни тела с изместване между четвърти и пети поясни прешлени) и данни за
долна парапареза. Телесните повреди, според вещото лице, са в
причинно-следствена връзка с катастрофата. По отношение на С.Р.В. вещото
лице е установило, че счупването на
бедрото в тазобедрената става е довело до трайно (за срок по-дълъг от 30 дни)
затруднение на движенията на левия долен крайник, а контузията на меки тъкани в
гръдния кош е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По
отношение на С.С.З. вещото лице е установило, че травмата на меки тъкани и
мозъчното сътресение са обуславили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Счупването на дясната лъчева кост е довело до трайно (за срок
по-дълъг от 30 дни) затруднение на движенията на десния горен крайник. Двустранното
счупване на ребра и счупването на поясния прешлен са обусловили трайно(за срок
по-дълъг от 30 дни) затруднение на движенията на снагата. Контузията на бял дроб е довела
до разстройство на здравето, временно опасно за живота. По отношение на М.С.С.
вещото лице е установило, че травмите на меки тъкани на главата и дясното
коляно са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмата
на поясните прешлени с изяви и на долна парапареза (нарушения на функциите,
слабост на долни крайници) са довели до трайно (за срок по-дълъг от 30 дни)
затруднение на движенията на снагата. Причиненото на С.Р.В. счупване на
бедрената шийка на лявата бедрена кост е наложило имобилизация на крака за
около 6-8 месеца. Възстановителният период, при липса на усложнения, е продължил
около 7-18 месеца. Металната остеосинтеза може да се отсрани най-рано след
около 1 година. Последиците от мекотъканните травми при С.С.З. и тези от
сътресението на главния мозък са отшумели за около 20 - 25 дни, като по
продължително е било възстановяването от сътресението. Счупването на дясната
лъчева кост на типично място е наложило имобилизация за 3 - 4 седмици, като при
благоприятно протичане на възстановителния процес, същият следва да е приключил
за около 2 до 4 месеца. След проведеното по оспешност интензивно лечение е
предотвратена опасността за живота на З. от причинената травма на бял дроб. Последиците
от множеството счупвания на ребра и счупване на левия напречен израстък на
първи поясен прешлен, при благоприятно протичане на оздравителния процес, са отшумели
за около 2.5 - 3 месеца след травмата. При М.С.С. последиците от контузията на
главата и дясното коляно са отшумели за 2-3 седмици след инцидента. Травмата на
поясните прешлени и свързаната с това увреждане слабост на долните крайници
продължава различно – от няколко седмици до няколко месеца, но в медицинските
документи няма данни за настъпили усложнения при С., вследствие на тази травма.
Съгласно данните по делото, според вещото лице, М.С. е пътувала отзад в МПС „Форд
Галакси“. Деформациите по това МПС са концентрирани силно в предна и лява странична
част и мястото зад водача. По време на катастрофата МПС е било със свалени задни
седалки/два реда/, а пътниците са седели на пода. Те не са били обезопасени с
протектиращата защита на седалките и предпазните колани, респективно създадена
е била възможност при катасатрофа за настъпване на по-тежки увреждания. Травмите
и при тримата пострадали са причинени в резултат от удари в интериора на
автомобила, но е възможно и травмиращо действие от притискане от деформирани
части на превозното средство или от други пасажери, както и на инерционни
въздействия. Според вещото лице, при липса на съдебномедицинско описание на
травмите, не е възможно детайлно да се разграничат по механизъм на причиняване отделните
увреждания при пострадалите. Предпазните колани, които се монтират в превозните
средства, са от инерционен тип. Когато автомобилът се движи с равномерна
скорост или с относително малко ускорение, тялото на пътника има възможност да
се движи с известно ограничение в пространството около мястото на седалката, на
която е седнал. Когато автомобилът промени за кратко време скоростта си, което
се реализира при удар с други предмети, се получават инерционни сили, които
въздействат върху телата на пътниците. Те продължават движението си по
първоначалната посока на автомобила. Това движение спрямо автомобила
предизвиква рязко опъване на предпазния колан, който е конструиран по начин да блокира
и да придържа тялото към седалката. Именно това е предназначението на
предпазния колан – да намали инерционното движение на тялото в началните
хилядни от секундата при катастрофа и да го предпази от удари във вътрешната
конструкция на автомобила, както и от евентуално изхвърляне след удара. Според
вещото лице, при поставени предпазни колани, е било напълно възможно да се
предотврати настъпването на тежки травми при пострадалите.
В съдебно заседание вещото лице
Г. заявява, че предпазните колани обезопасяват по-добре при челен удар, при
страничен удар имат превантивен характер. При правилно поставен предпазен колан
тялото се обезопасява, но по крайниците могат да се получат травми, тъй като са
свободни; могат да се получат и увреждания от притискане.
С оглед на присъдата на ОС – Стара Загора,
извършените от ответника извънсъдебни плащания и медицинската експертиза, съдът
приема, че е доказан фактическият състав на чл.282, ал.3 от КЗ/отм/.
Спорен въпрос по делото е размерът
на дължимите обезщетения за неимуществени вреди.
При определяне размера на
обезщетението на ищеца С.Р.В. съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП – 39 г., вида на
причинените телесни повреди: счупване на бедрената кост на левия крак в областта
на бедрената шийка(средна телесна повреда) и
контузия на гръден кош(лека телесна повреда); вида на
проведеното лечение - счупването на бедрената шийка на лявата бедрена кост е
наложило имобилизация на крака с метална остеосинтеза за около 6-8 месеца;
продължителността на възстановителния период - 7-18 месеца; обстоятелството, че
металната остеосинтеза следва да бъде отстранена, което изисква допълнителни
оперативни манипулации. Съдът отчете факта, че през периода на лечение и възстановяване
ищецът е бил изцяло зависим от помощта на близки хора за битовото и хигиенното
си обслужване. С ЕР на ТЕЛК № 3027/12.06.2015г. на пострадалия е определена 80
% инвалидност за срок от една година – до 01.06.2016 г., като е установен
недостатъчен костен калус – левостранна гонартроза. Посочено е, че походката е
затруднена, с помощта на две патерици, пациентът не реализира „монопод стоеж“ в
ляво, „невъзможен клек“, изпитва болки при ходене. Наред с това съдът отчете
преживения от пострадалия силен стрес по време на катастрофата и типичните за
механизма на настъпване на произшествието негативни емоционални преживявания.
Като съобрази всички тези обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2015г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост, в размер от 40 000 лв. От тази
сума следва да се приспадне изплатено от ответника обезщетение от 12 500 лв.,
при което неизплатеният остатък възлиза на 27 500 лв.
При определяне размера на
обезщетението на ищцата С.С.З. съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на
ПТП – 58 г., вида на причинените телесни повреди - леки телесни повреди,
изразили се в контузия на главата с разкъсно-контузни рани в челната област,
мозъчно сътресение и контузия на дясната предмишница; средни телесни повреди,
изразили се в счупване на дясната
лъчева кост на типично място; контузия на гръден кош със серия счупвания на
ребра в лявата и дясна гръдна половина - I, II, III, IV, IX, X и XII ребра
вляво и на I, II, III, IV, V и VIII ребра в дясно по задна мишична линия; контузия на бял дроб; счупване на левия напречен израстък на
първи поясен прешлен; вида на проведеното лечение – счупването на
дясната лъчева кост на типично място е наложило имобилизация за 3 - 4 седмици; контузията
на бял дроб е била лекувана по спешност в интензивно отделение, при което е
предотвратена опасността за живота на пострадалата; съдът отчете
продължителността на възстановителния период - за мекотъканните травми и сътресението на главния мозък - 20 - 25 дни,
като по-продължително е било възстановяването по повод на причиненото сътресение;
възстановителният период за счупването на дясната лъчева кост на типично място
е продължил около 2 до 4 месеца; за счупванията на множество ребра и на левия
напречен израстък на първи поясен прешлен -
2.5 до 3 месеца. Наред с това съдът отчете обстоятелството, че през
възстановителния период ищцата е била изцяло зависима от чужда помощ за
битовото и хигиенното си обслужване. При определяне размера на обезщетението
съдът съобрази и преживения от пострадалата силен стрес по време на
катастрофата и типичните за механизма на настъпване на произшествието негативни
емоционални преживявания.
Като съобрази всички тези обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2015 г., на основание чл.52 от ЗЗД,
съдът определи обезщетение за
неимуществени вреди, по справедливост, в размер от 70 000 лв.
При
определяне размера на обезщетението на ищцата М.С.С. съдът
отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на ПТП – 52 г.,
вида на причинените телесни повреди: контузия на кръста със спондилолистеза Л4
- Л5 /хлъзгане едно спрямо друго на прешленни тела с изместване между четвърти
и пети поясни прешлени/ и данни за долна парапареза(средна
телесна повреда); вида на проведеното лечение - медикаментозна терапия, поставен „тораколумбален корсет“ за период от 6
месеца/епикриза от 10.03.2015г., издадена от Клиника по неврохирургия при МБАЛ
“Проф Д-р Ст. Киркович“ - Стара Загора/; съдът съобрази продължителността
на възстановителния период – за леките телесни повреди - 2-3 седмици, за травмата на
поясните прешлени и свързаната с това увреждане слабост на долните крайници експертът
е посочил, че възстановяването е продължило няколко седмици или няколко месеца/не
е уточнено в заключението/, но е заявил, че в медицинските документи няма данни
за настъпили усложнения при С., вследствие на тази травма. От епикриза от
10.03.2015 г., издадена от Клиника по неврохирургия при МБАЛ “Проф Д-р Ст.
Киркович“ - Стара Загора, се установява, че ищцата е лекувана в болничното
заведение през периода 06.03.2015 г.
-10.03.2015 г. с оплаквания от болки в кръста, отиващи към ингвиналните гънки
двустранно. При определяне размера на обезщетението съдът отчете обстоятелството,
че през възстановителния период С. е била изцяло зависима от чужда помощ за
битовото и хигиенното си обслужване. Наред с това съдът съобрази преживения от нея
силен стрес по време на катастрофата и типичните за механизма на настъпване на
произшествието негативни емоционални преживявания.
Като съобрази всички тези
обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през
2015 г., на основание чл.52
от ЗЗД, съдът определи обезщетение за
неимуществени вреди, по справедливост, в размер от 20 000 лв.
По възраженията за съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражение
за съпричиняване на вредите от С.В., който като водач на МПС извършил превоз на
пътници, макар моторното превозно средство да не било технически предназначено
за тази цел; преди потегляне и по време на движение не осигурил всички условия
за безопасното превозване на пътниците; допуснал в превозното средство да пътуват
по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация –
нарушения на чл.132, т.1 и чл.133, ал.1 от ЗДвП.
Наред с това поддържа
възражение за съпричиняване на вредите от С.З. и М.С.,
които доброволно приели да бъдат превозвани на опасно място – в претоварен и
технически необорудван за превоз на пътници автомобил, при липса на възможност
да поставят задължителни предпазни колани – нарушения на чл.137, т.1, предл. 2
и чл.137 а от ЗДвП.
Представена е присъда от 12.05.2016
г. по НОХД № 105/2016 г. на ОС – Стара Загора, с която С.Р.В. е признат за
виновен в това, че на 06.03.2015 г. на главен път I - 5, на километър 246+500, между селата Бъдеще и Ястребово, област Стара
Загора, в посока север-юг, при управление на моторно превозно средство „Форд
Галакси” с рег. № ****, е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени
в Закона за движение по пътищата, а именно: по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП -
„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; по чл.132 т.2 от ЗДвП
- „При превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне да се убеди, че
са осигурени всички условия за безопасното им превозване” - С.Р.В. като водач е
управлявал пътното превозно средство с демонтирани задни седалки и по този
начин е принудил пътниците, пътуващи отзад зад седалките на шофьора и пасажера до него, да седят на пода
на автомобила на мястото на задните седалки и ги е лишил от възможност да си
поставят технически изправен обезопасителен колан; по чл.133 ал.1 от ЗДвП
- „Забранява се превозването на по-голям брой пътници от определения в
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство” – С.Р.В. като
водач е управлявал пътното превозно средство с други девет пътници в него
(освен шофьора), въпреки забраната за превозване на по-голям брой пътници от
определения в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство общо
7 на брой (6+1) пасажера, като с деянието си, в условията на независимо
съпричинителство с румънския гражданин Й.Б., като водач на товарен автомобил,
влекач марка „МАН” с рег. № ****и прикачено към него полуремарке марка „Шварцмюлер” с рег.№ ****, по непредпазливост е
причинил смъртта на Л.А.А., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в”
вр. чл.342, ал.1 от НК вр.чл.5, ал.1, т.1, чл.132, т.2 и чл.133, ал.1 от ЗДвП,
чл.58а и чл.54 от НК е
осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година и 4 месеца, като, на основание
чл.66, ал.1 от НК, изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три
години.
От заключението на
автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява следният
механизъм на настъпване на катастрофата: на прав участък от пътя, с двупосочно
движение, с една лента за движение в едно направление, върху мокър асфалт, товарен
автомобил “Ман“ с полуремарке “Шварцмюлер“ внезапно е навлязъл в платното за
насрещно движение и се е ударил челно с насрещно движещия се л.а. „Форд Галакси“,
управляван от С.Р.В.. МПС „Форд Галакси“
е бил фабрично произведен с общо 7 броя седалки за пътници и водача. На всички
места за пътници са били монтирани предпазни колани, като на втория и третия
ред предпазните колани в средата са били двуточкови. Ударът между двете МПС е бил
челен ексцентричен, като след сблъсъка товарният автомобил „Ман“ е продължил
движението си наляво и е излязъл косо извън пътното платно, а „Форд Галакси“ е
продължил движението си напред и в дясно е излязъл от пътното платно, където се
е установил в покой. Деформациите по МПС „Форд Галакси“ са били концентрирани в
предната и лява странична част и мястото зад водача. По време на катастрофата
МПС „Форд Галакси“ е било без задни седалки
- двата реда задни седалки са били демонтирани и пътниците са седели на
пода.
При така установения механизъм
на настъпване на катастрофата не бе доказано водачът на л.а „Форд Галакси“ –
ищецът С.В. с поведението си да е предизвикал катастрофата, нито са ангажирани доказателства
да е допринесъл за настъпване на
телесните повреди по неговото тяло, поради което съдът намира
възражеието за съпричиняване на вредите от този ищец за неоснователно. Дали ищецът
В. е виновен за телесните повреди по тялото на другите две ищци е ирелевантно за
настоящия спор, тъй като искът не е насочен срещу него или срещу неговия застраховател, а срещу НББАЗ, което следва да отговаря за вредите,
причинени от Й.Б.– водача на товарен автомобил с румънска регистрация, за който
е имало сключена застраховка „Зелена карта“. Съгласно чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно, но пострадалите
лица сами определят срещу кого да насочат иска си. В конкретния случай ищците С.С.З.
и М.С.С. не са насочили иска си срещу застрахователя на С.В., нито срещу самия В.,
поради което дали поведението на този водач е било в причинно-следствена връзка
с претърпените от тях вреди е ирелевантно за спора по делото. От значение е
единствено дали В. е допринесъл за собствените си телесни повреди, но това
възражение остана недоказано.
По отношение възраженията за
съпричиняване на вредите от С.С.З. и М.С.С.:
От огледния протокол и от заключението
на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установи, че ударът между двете МПС е бил
челен, като деформациите по МПС „Форд Галакси“ са били концентрирани в предната
и лява странична част и мястото зад водача. По време на катастрофата МПС „Форд
Галакси“ е било без задни седалки - двата реда задни седалки са били
демонтирани и пътниците са седели на пода. Според медицинската експертиза,
чието заключение съдът приема, С.С.З. е получила телесни повреди по
главата, дясната ръка и гръдния кош (контузия
на главата с разкъсно- контузни рани в челната област, мозъчно сътресение и
контузия на дясната предмишница;
счупване на дясната лъчева кост на типично място; контузия на гръден кош
със серия счупвания на ребра в лявата и дясна гръдна половина - I, II, III, IV,
IX, X и XII ребра вляво и на I, II, III, IV, V и VIII ребра в дясно по задна
мишична линия; контузия на бял дроб; счупване на левия напречен израстък на
първи поясен прешлен), а М.С.С. е получила травми по главата, дясното
коляно и кръста (контузия
на главата с оток и кръвонасядане; контузия на дясно коляно е оток и
ограничение на движенията в дясна колянна става; контузия на кръста със
спондилолистеза Л4 - Л5 /хлъзгане едно спрямо друго на прешленни тела е
изместване между четвърти и пети поясни прешлени и данни за долна парапареза), но в настоящото
производство претендира обезщетение за неимуществени вреди единствено за контузия
на кръста със спондилолистеза Л4 - Л5 /хлъзгане едно спрямо друго на прешленни
тела с изместване между четвърти и пети поясни прешлени и данни за долна
парапареза). Според вещото лице, при
поставени предпазни колани е било напълно възможно да се предотврати
настъпването на тежки травми при пострадалите. Единствено крайниците са относително свободни и биха се
травмирали, независимо от това дали е бил поставен предпазен колан.
По делото са представени
протоколи за разпит на двете ищци по ДП № 74/2015 г. на ОД на МВР – Стара
Загора/ л.173-178/. Техните показания в настоящото производство съдът разглежда
като писмени изявления пред разследващия орган за неизгодни за тях факти. От протоколите
за разпит на ищците се установява, че З. е пътувала отзад, като до нея в ляво е седяла Д.- “П.“, която е починала/л.173 – гръб/.
Ищцата М.С. също е заявила пред
разследващия орган, че е пътувала отзад, седнала на пода на автомобила.
Посочила е, че е пътувала зад П.– „П.“, която е седяла на предната седалка до
шофьора, т.е С. е била в средната или дясна задна част на автомобила./л.176 -
гръб/.
Тези
неизгодни за ищците факти се потвърждават и от показанията на разпитаната по
настоящото дело св. С.Д.. Същата заявява, че е пътувала заедно с ищците в
процесния автомобил по време на катастрофата. Заедно с шофьора били общо 9
човека- В автомобила нямало седалки за всички пътници. Единствено за шофьора и
жената до него имало седалки. Останалите пътници били без седалки, седяли
„долу“/на пода на автомобила/. Двете ищци (С. и М.) седяли зад шофьора в средата на автомобила. Пътничките седяли
на пода, плътно една до друга и една зад друга, нямало разстояние между тях,
опирали се една до друга.
При така установените факти
съдът приема, че поведението на двете
ищци е било противоправно, тъй като са се съгласили да пътуват в автомобил,
който е бил без седалки за пътниците, респ. без възможност да ползват
обезопасителни колани. С поведението си са допринесли за настъпване на
телесните повреди в областта на гръдния кош за ищцата С.З. и в областта на
кръстта за ищцата М.С.. Останалите телесни повреди – в областта на главата и
крайниците на ищците биха могли да настъпят и при поставени обезопасителни
колани.
Като съпостави поведението на
водача на товарния автомобил с румънска регистрация и поведението на ищците З.
и С. за настъпване на телесните повреди съдът прие, че приносът на водача на
товарния автомобил е значително по-голям от приноса на ищците, като определи
процент на съпричиняване на вредите от 10 %.
При прилагане на процент на
съпричиняване от 10 % за ищцата З., размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на 63 000 лв./70 000 лв. - 7 000 лв./. От тази сума
следва да се приспадне изплатеното от ответника обезщетение от 40 000 лв., при
което остава неизплатен остатък от 23 000 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 40 000 лв.
следва да бъде отхвърлен.
При
прилагане на процент на съпричиняване от 10 % за ищцата С., размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 18 000 лв./20 000 лв. -
2 000 лв./. От тази сума следва да се приспадне изплатеното от ответника
обезщетение от 12 000 лв., при което остава неизплатен остатък от 6 000 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 48 000 лв.
следва да бъде отхвърлен.
По законната лихва:
Съгласно чл.282, ал.5, вр чл.271, ал.1
от КЗ/отм/, срокът за окончателно произнасяне по претенция
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Ищците са отправили претенции към ответника на 17.10.2016 г./.л.29-32 от делото/, по които НББАЗ се е произнесло на 16.12.2016 г./л.33
от делото/, като е определило обезщетение за неимуществени вреди на С.Р.В. в
размер на 12 500 лв., на С.С.З. в размер на 40 000 лв. и на М.С.С. в размер на
12 000 лв. Обезщетенията са изплатени на 11.01.2017 г., което се установява от
представените по делото платежни нареждания /л.45/.
Тъй като срокът за произнасяне по чл. 271, ал.1
от КЗ/отм/ е изтекъл на 17.01.2017г., ответникът дължи законна лихва върху
присъдените в настоящото производство обезщетения, считано от 18.01.2017 г. до
окончателното изплащане, не и за периода преди тази дата.
По разноските:
Ищецът С.Р.В. следва да бъде осъден да заплати на
ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 2 216.29 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ищцата С.С.З. следва да бъде осъдена да заплати на
ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 1 196.80 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ищцата М.С.С. следва да бъде осъдена да заплати на
ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 2 716 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
При определяне на разноските по чл.78, ал.3 от ГПК, съдът
съобрази следните обстоятелства: Ответникът е направил разноски в общ размер от
11 220 лв. или по всеки от трите иска по 3740 лв., от които 3 600 лв. за
адвокатско възнаграждение с ДДС и 140 лв. разноски за вещи лица, съдебни
удостоверения и свидетели. Ищците направиха възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника, което възражение съдът
намира за частично основателно. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА
№ 1 от 9 юли 2004 г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ минималният
размер на адвокатско възнаграждение по иска, предявен от С.Р.В., е 2555 лв. без ДДС; по иска, предявен от С.С.З. –
1730 лв. без ДДС и по иска, предявен от М.С.С. - 1970 лв. без ДДС. Делото е усложнено от
фактическа страна, вследствие на направените възражения от ответника за съпричиняване
на вредите от ищците. Това наложи събиране на доказателства за конкретния
механизъм на настъпване на ПТП и мястото на ищците, пътували на пода на
автомобила, с цел установяване на обстоятелството дали са допринесли за
настъпване на телесните повреди, поради което съдът намира, че няма основание
за определяне на адвокатско възнаграждение в минимален размер. По иска, предявен
от С.Р.В., съдът определи размера на адвокатско възнаграждение на 3055 лв. без ДДС; по иска, предявен от С.С.З.
на 2 230 лв. без ДДС, а по иска, предявен от М.С.С. - на 2470 лв. без ДДС.
Посочените размери с ДДС възлизат съответно на 3 666 лв. по иска, предявен от С.Р.В.;
в размер на 2676 лв. по иска, предявен от С.С.З. и в размер на 2964 лв. по
иска, предявен от М.С.С.. Тъй като ответникът претендира адвокатско
възнаграждение с ДДС по всеки от исковете в размер на 3 600 лв., то по иска,
предявен от С.Р.В. с цена от 67 500 лв. адвокатското възнаграждение не се явява
прекомерно, и за този иск не следва да бъде намалено, а по другите два иска
съдът намали размера на адвокатско възнаграждение до горепосочените размери от
2676 лв. с ДДС/за защита по иска, предявен от С.З./ и 3104 лв. с ДДС/ за защита по иска, предявен
от М.С./. При тези размери на адвокатски възнаграждения с ДДС съдът определи
общия размер на разноските по всеки от исковете - съответно на 3740 лв. по
иска, предявен от С.Р.В./3600 лв. с ДДС + 140 лв./; в размер на 2816 лв. по
иска, предявен от С.С.З./2676 лв. с ДДС + 140 лв./ и в размер на 3104 лв./ 2964
лв. с ДДС + 140 лв./ по иска, предявен от М.С.С.. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, дължимите от всеки от ищците разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, възлизат
на 2 216.29 лв. за ищеца С.Р.В., на 1196.80 лв. за ищцата С.С.З., а ищцата М.С.С.
дължи 2 716 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Ф.С.С. от
АК – София, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение по всеки от исковете, както следва: в размер
на 1249.11 лв. с ДДС,
съобразно уважената част от иска, предявен
от С.Р.В.; в размер на 1193.70 лв. с ДДС, съразмерно уважената част от иска, предявен от С.С.З.; в размер на 295.50 лв. с ДДС, съразмерно уважената част от иска, предявен от М.С.С..
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважените искове в размер общо на 2 260 лв., а на СГС разноски за вещи лица в
размер на 72.66 лв., съобразно уважената част от
иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Н.Б.Б.А.З.” със седалище и адрес на управление:***,
съдебен адрес:***, да заплати на С.Р.В., ЕГН **********, съдебен адрес: *** –
за адв.Ф.С., на основание чл.282, ал.3, вр. чл.271, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 27 500
лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, от следните телесни повреди: счупване на бедрената кост на левия крак в областта
на бедрената шийка и контузия на гръден кош, настъпили в резултат
от пътно-транспортно произшествие, реализирано на 06.03.2015 г. на територията на Република България, по вина на Й.Б.– водач на товарен
автомобил - влекач, марка „МАН" с рег. № ****и прикачено към него
полуремарке марка „Шварцмюлер" с рег. № ****, притежаващ
сертификат "Зелена карта"/, ведно със законната лихва от 18.01.2017 до
окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен
размер от 67 500 лв. и в частта, в която се претендира законна лихва за периода
06.03.2015 г. до 17.01.2017 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Н.Б.Б.А.З.” със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, да
заплати на С.С.З., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв.Ф.С., на
основание чл.282, ал.3, вр. чл.271, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 23 000 лв./обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, от следните телесни повреди: контузия
на главата с разкъсно-контузни рани в челната област, мозъчно сътресение и
контузия на дясната предмишница; счупване на дясната лъчева кост на типично
място; контузия на гръден кош със серия счупвания на ребра в лявата и дясна
гръдна половина - I, II, III, IV, IX, X и XII ребра вляво и на I, II, III, IV,
V и VIII ребра в дясно по задна мишична линия; контузия на бял дроб; счупване на
левия напречен израстък на първи поясен прешлен, настъпили в резултат от пътно-транспортно
произшествие, реализирано на 06.03.2015 г. на територията на Република
България, по вина на Й.Б.– водач на
товарен автомобил - влекач, марка „МАН" с рег. № ****и прикачено към него полуремарке марка „Шварцмюлер" с рег. № ****, притежаващ сертификат "Зелена карта"/,
ведно със законната лихва от 18.01.2017 до окончателното изплащане, като
иска в останалата част до пълния предявен размер от 40 000 лв. и в частта,
в която се претендира законна лихва за периода 06.03.2015 г. до 17.01.2017 г.,
като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Н.Б.Б.А.З.” със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, да заплати
на М.С.С., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв.Ф.С., на основание
чл.282, ал.3, вр. чл.271, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 6 000 лв./обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, от следните телесни повреди: контузия
на кръста със спондилолистеза Л4 - Л5 /хлъзгане едно спрямо друго на прешленни
тела с изместване между четвърти и пети поясни прешлени/ и данни за долна
парапареза, настъпили в резултат от пътно-транспортно произшествие, реализирано на 06.03.2015 г. на територията на Република
България, по вина на Й.Б.– водач на
товарен автомобил - влекач, марка „МАН" с рег. № ****и прикачено към него полуремарке марка „Шварцмюлер" с рег. № ****, притежаващ сертификат "Зелена карта"/,
ведно със законната лихва от 18.01.2017 до окончателното изплащане, като
иска в останалата част до пълния предявен размер от 48 000 лв. и в частта,
в която се претендира законна лихва за периода 06.03.2015 г. до 17.01.2017 г.,
като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.Р.В. да заплати на „Н.Б.Б.А.З. на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 2 216.29
лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА С.С.З. да заплати на „Н.Б.Б.А.З.”,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1 196.80 лв., съразмерно на отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА М.С.С. да заплати на „Н.Б.Б.А.З.”,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2 716 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Н.Б.Б.А.З.” да заплати на адв. Ф.С.С. от АК - София, ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер 1249.11 лв. с ДДС, съразмерно уважената
част от иска, предявен от С.Р.В.; в размер на 1193.70 лв. с ДДС, съразмерно
уважената част от иска, предявен от С.С.З.; в размер на 295.50 лв. с ДДС, съразмерно
уважената част от иска, предявен от М.С.С..
ОСЪЖДА „Н.Б.Б.А.З.” да заплати на държавата, по
сметка на СГС, държавна такса върху уважените искове в размер на 2 260 лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на 72.66 лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ :