РЕШЕНИЕ
№ 2414
гр. Пловдив, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330120456 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искови молби, подадени от Н. Г. Л.,
ЕГН ********** срещу ВИВУС.БГ ЕООД, ЕИК ***** за прогласяване
нищожността на предвидените в договор за кредит № ******от ******г. и
анекс за допълнителна сума от 11.03.2020г. към договор за кредит № ******
от *******г. клаузи за заплащане на такса за бързо разглеждане на договора,
като противоречащи на добрите нрави, заобикаляща материално-правните
изисквания на член 19, ал. 4 от ЗПК.
Ищцата твърди, че на 02.03.2020 г. е сключила с ответника договор за
кредит, по силата на който е получила заем в размер на 500 лв., с фиксиран
лихвен процент от 41% и ГПР 49,7%.
Съгласно клауза от договора се дължала и такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на заем в размер на 123,15 лева, която
следвало да престира заедно с месечната погасителна вноска.
Ищцата счита, че клаузата е нищожна поради противоречието й със
закона и добрите нрави.
Процесната такса е предвидена във фиксиран размер, като липсва
каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от
1
заемодателя.
Освен това ищцата била принудена да избере опцията за приоритетно
разглеждане на кредита в срок от 15 минути до 2 часа или с обикновена
заявка без такса, като обикновената заявка означавало заемодателят да вземе
становище по предоставяне на кредита в срок от 7 дни.
Ищцата твърди, че таксата е уговорена в договора, едва след като е
направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се
задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и
как следва да бъде платена.
Освен това счита, че по този начин се оскъпява кредита доколкото
таксата за експресно разглеждане се кумулира към погасителните вноски.
От ответника е постъпил писмен отговор в срок, с който признава
сключването на договора за кредит и уговорените условия по договора.
Не отрича обстоятелството, че в договора е предвидена клауза за
заплащането на такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 123,15
лева, която е следвало да се погасява заедно с погасителните вноски по
кредита.
Възразява срещу доводите за нищожност на клаузата, тъй като клаузата
няма задължителен характер, и че тя е била предоставена по искане на
заемополучателя.
Освен това същата не следва да бъде включена при изчисляване на
годишния процент на разходите, доколкото в ГПР се включват само тези
допълнителни услуги, които са задължително условие за сключване на
договора.
В настоящото производство е присъединен за общо разглеждане
предявения от Н. Г. Л. срещу Вивус.БГ ЕООД иск за прогласяване
нищожността на клаузата на такса за експресно разглеждане на кредита,
предвидена в Анекс от 11.03.2020 г. към договор за кредит от **** г., като
противоречаща на добрите нрави.
Ищцата сочи, че е сключила с ответното дружество анекс към договора
за кредит на 11.03.2020 г., по силата на който е получила заем в размер на 200
лв., при фиксиран лихвен процент от 40,97% и ГПР 49,93%.
Твърди се, че съгласно анекса към договора за кредит се дължала и
2
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заем в размер
на 35,38 лева, която е следвало да се връща заедно с месечните погасителни
вноски.
Ищцата счита, че клаузата е нищожна, като противоречаща на добрите
нрави и закона.
От отговора от ответника се признава, че има сключен анекс към
договора за кредит, сключен на 11.03.2020 г. по силата на който на ищцата е
предоставена заемната сума от 200 лв. и е предвидено заплащане на такса за
експресно разглеждане на кредита в размер на 35,83 лева.
Излага се, че тази такса не е нищожна, тъй като е предоставена по
искане на заемополучателката и няма задължителен характер, с оглед на
което таксата не била включена при изчисляване на ГПР на договора.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съедининени искове по член 124, ал. 1 ГПК вр. с
член 26, ал. 1 ЗЗД.
Между страните не е налице спор, че между страните са сключени
договор за кредит от 02.03.2020 г. и анекс към договора за кредит от
11.03.2020 г., в които са предвидени клаузи за заплащане на такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем.
За да бъдат уважен така предявеният иск ищецът следва да установи,
твърдението си за нищожност на клаузата за такса за бързо разглеждане.
Ответникът следва да установи валидно възникнало облигационно
правоотношение по договор за кредит от 02.03.2020 г. и анекс към договора
за кредит от 11.03.2020 г., и валидно възникнали клаузи за такса за бързо
разглеждане.
Относно доводите за недействителност на такса за експресно
разглеждане на документи:
Видно от приложените по делото договор за кредит и анекс за
допълнителна сума от 11.03.2020г. към договор за кредит № ********** от
2.03.2020г. в условията по кредита е предвидена такса за бързо разглеждане в
3
размер на 123,15 лева по основния договор за кредит и 35,38 лева по анекса
към договора за кредит.
Уговорените в договорите клаузи за заплащане на таксите са нищожни,
поради противоречието им с добрите нрави, тъй като размерите им са
нееквивалентни на насрещната престация на кредитора. Опциите при
сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно
разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и
получаване на становище от 15 минути до 2 часа след подаване на
предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без
такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в по-
дълъг срок. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в
по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно
разглеждане. Таксите са във фиксирани размери, като липсва каквато и да е
еквивалентност между таксата и извършената услуга от кредитодателя.
С оглед изложеното съдът намира, че така предвидените клаузи
противоречат на добрите нрави, както и с тях се цели неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за
кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и
усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, поради което е нищожна. В този смисъл е и заключението на
вещото лице К., от което се установява оскъпяването на кредита с
уговорената такса за бързо разглеждане спрямо договорната възнаградителна
лихва от 16,85 лева в размер на 730,86 % или 7 пъти оскъпяване на
договорната лихва. Наред с това е сключена и в пряко противоречие с чл.10а
ЗК, доколкото по своята същност представлява такса по усвояване на кредита.
Поради изложеното по-горе предявените искове се явяват основателни
и доказани и подлежат на уважаване.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца. Ищецът
е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа
такива в размер на 300 лева – платена държавна такса и възнаграждение за
вещо лице. По делата е представен договор за правна помощ и съдействие,
съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на
4
чл.38 ЗА от адв. Елена Иванова.
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1, вр.с пар.2 от ДР от Наредбата, съдът определя
адвокатско възнаграждение за Адв. Елена Иванова в размер на 300 лева
съобразно сбора от материалния интерес на исковете.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНА уговорената в договор за кредит №
****** от ******г. клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане в
размер на 123,15 лева, сключен между Н. Г. Л., ЕГН ********** и ВИВУС.БГ
ЕООД, ЕИК ******* /със старо наименование „4Финанс ЕООД“/, поради
противоречието й с добрите нрави.
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНА уговорената в анекс за допълнителна
сума от 11.03.2020г. към договор за кредит № ****** от 2.03.2020г. клауза за
заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 35,38 лева, сключен
между Н. Г. Л., ЕГН ********** и ВИВУС.БГ ЕООД, ЕИК *******поради
противоречието й с добрите нрави.
ОСЪЖДА ВИВУС.БГ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Н. Г. Л.,
ЕГН ********** разноски за държавна такса и депозит за вещо лице в размер
на 300 лева.
ОСЪЖДА ВИВУС.БГ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Елена
Иванова на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5