№ 719
гр. Ловеч, 06.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500421 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.248, вр.с чл.274 от ГПК.
Подадена е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В, чрез
пълномощник юрисконсулт Кристина Малчева, срещу Определение
№317/23.06.2022г.,пост.по гр.д.№8/2022г.по описа на РС-Тетевен. Счита съдебния акт,с
който е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта на
разноските,за неправилно и незаконосъобразно. Сочи,че при направено възражение за
прекомерност на разноските съдът следва самостоятелно да направи проверка дали
предвиденото в Наредба №1/2004г.минимално възнаграждение съответства на правната и
фактическа сложност на спора. Не се съгласява с определения размер от общо 600лв.
възнаграждение на пълномощника на ищеца. Възразява, че по делото пълномощникът е
подал единствено искова молба и представителство в едно съдебно заседание. Приетите
доказателства не са много и не са ангажирани допълнителни,от което заключава,че спорът
не е с усложнена фактическа обстановка. Също по предявените искове пълномощникът е
развил напълно идентични доводи за обосноваване твърдението за недействителност на
клаузите за услуги. Затова счита,че е следвало да се определи едно
възнаграждение,определено с оглед цената на иск, при съобразяване стойността на
уговореното възнаграждение за оспорваните допълнителни услуги. Заключава,че спорът не
се отличава с фактическа и правна сложност,поради което дължимият адвокатски хонорар
може да се определи под установения минимален размер.
1
Постъпил е отговор на частната жалба от В. Т. И.,чрез пълномощника й
адв.Десислав Михайлов-АК-Пловдив, като счита жалбата за неоснователна. Приема
обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Позовава се на чл.2,ал.5 от
Наредба №1/2004г.на ВАС, където е постановено,че адвокатското възнаграждение се
определя съобразно вида и броя на предявените искове,за всеки то тях по отделно.
Конкретният размер трябва да се определи съгласно чл.7,ал.2,т.1 и т.2 от Наредбата,а
именно по всеки от исковете по 300лв.,или общо 600лв.,както е постановил
първоинстанционният съд. Обстоятелството,че исковете са основани на един и същи
правопораждащ факт счита за неотносимо. Исковете са предявени при условията на
кумулативно обективно съединяване и съдът се е произнесъл по всеки от тях. Позовава се на
съдебна практика. Моли жалбата да се остави без уважение.
По допустимостта.
Обжалващият е уведомен за атакуваното определение на 23.06.2022г., а частната
жалба е подадена на 08.07.2022г.-т.е.при спазване на срока по чл.248,ал.3,вр.с чл.259 от
ГПК. Подаден е от страна с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При тези констатации съставът приема, че частната жалба е редовна и допустима.
Своевременно е подаден и отговорът на жалбата.
По основателността.
Установява се,че пред РС-Тетевен е образувано гр.д.№8/2022г.,по предявени от В.
Т. И. от гр.Ябланица,чрез адв.Десислав Веселинов Михайлов-АК-Пловдив, два кумулативно
предявени установителни иска с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД. Ответник е „Профи
Кредит България“ЕООД. Ищецът моли да се прогласят за нищожни клаузите от договора за
потребителски кредит, предвиждащи заплащане на възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 360лв. и клаузата от р-л VІ „Параметри“, която
предвижда заплащане на кредитополучателя на възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ в размер на 720лв., на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, чл.22,вр.с чл.10а, чл.11, чл.19
от ЗПК, също и чл.143,ал.1 от ЗЗП. В исковата молба са развити подробни доводи по тези
твърдения,
В отговора ответникът оспорва претенциите и излага подробно становище по
допустимостта и основателността на иска. Моли да се отхвърли и се присъдят направените
разноски. Прави изрично възражение за прекомерност на възнаграждението на
пълномощника на ищеца, в случай,че надвишава минималните размери по Наредба
№1/2004г.на ВАС,като се аргументира с липса на правна и фактическа сложност на спора и
идентичност на доказателствата по всеки от исковете.
Като доказателства по спора са ангажирани договор за потребителски кредит с
приложенията, Общите условия на „Профи Кредит България“ЕООД,
документът,удостоверяващ усвояването на сумата. Проведено е едно съдебно заседание, на
което не са се явили представители на страните. Пълномощниците им са изпратили писмени
становища. Представителят на ищеца-адв.Михайлов е представил е списък по чл.80 от ГПК,
2
в който претендира да му се определи адвокатски хонорар по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.
и прилага договор за правна защита с съдействие,с такава уговорка по отношение на
възнаграждението му.
С Решение №68/10.05.2022г. Рс-Тетевен е уважил исковете изцяло и е обявил за
нищожни на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,вр.с чл.10 от ЗПК и чл.143,ал.1 от ЗЗД, клаузите на
договора за потребителския кредит, предвиждащи заплащане на допълнителни услуги
„Фаст“ в размер на 360лв. и „Флекси“ в размер на 720лв. По реда на чл.78,ал.1 от ГПК
„Профи Кредит България“ЕООД е осъдено да заплати на ищеца внесената държавна такса
от 50лв., а на адв.Михайлов-хонорар по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.,в размер на 600лв. В
мотивите съдът е посочил,че възнаграждението е определено на основание чл.7,ал.2,т.1 от
Наредба №1/2004г.на ВАС.
В законния срок „Профи Кредит България“ЕООД е подало молба по реда на
чл.248 от ГПК,с искане да се намали определеното на адв.Михайлов възнаграждение,с
аргумент за липса на правна и фактическа сложност на спора.
В отговора на молбата ищецът,чрез адв.Михайлов,е заявил позиция за
неоснователност на молбата и на самостоятелно основание е поискал да се увеличи
възнаграждението му,тъй като предявените искове били неоценяеми и е приложима нормата
на чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата. Съдът е приел,че е налице самостоятелно искане по чл.248 от
ГПК и е извършил размяна с ответника, който е подал отговор в срок.
С обжалваното Определение №317/23.06.2022г. РС-Тетевен е приел, че и двете
искания за изменение на решението в частта на разноските са неоснователни и ги е оставил
без уважение.
Въззивният състав,като съобрази приложените по делото доказателства и
становището на страните, намира частната жалба за неоснователна. Видно е,че ищецът е
предявил два установителни иска, които е поискал да се разгледат при условията на
обективно кумулативно съединяване. По правилото на чл.2,ал.5 от Наредба №1/2004г.на
ВАС възнаграждението на пълномощника се определя съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях по отделно (Опр.№77/24.02.2022г. на ВКС по ч.т.д.
№1692/2021г., I ТО). С оглед цената на исковете- 360лв. и 720лв. възнаграждението следва
да се определи по реда на чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата- а именно по 300лв. за всеки иск или
600лв. Този размер е в съответствие с минималните предвидени в Наредбата,с оглед на
което не може да се говори за прекомерност. Самият ответник в отговора е посочил,че прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на ищеца, в случай,че
надвишава минималният предвиден размер-хипотеза,която не е налице. Исковете са
уважени изцяло,поради което и възнаграждението следва да се присъди в пълния размер-
300лв. х 2 = 600лв.
По изложените съображения съставът намира,че възнаграждението на
адв.Михайлов,като пълномощник на ищеца,е правилно определено и не следва да се
коригира. Обжалваното Определение №317/23.06.2022г. РС-Тетевен,пост. По гр.д.№8/2022г.
следва да се потвърди,като правилно и законосъобразно.
3
По изложените съображения ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №317/23.06.2022г. РС-Тетевен, постановено
по гр.д.№ 8/2022г. на РС-Тетевен, с което е оставена без уважение молбата на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт Кристина Малчева, за
изменение на Решение № 68/10.05.2022г.,пост.по гр.д.№8/2022г.на РС-Тетевен, по реда на
чл.248 от ГПК в частта на разноските, като правилно и законосъобразно.
Определението може да се обжалва по реда на чл.274,ал.3,т.2 от ГПК,при наличие
на предпоставките на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК, пред ВКС, с частна жалба в 1-седмичен срок
от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4