Решение по КНАХД №1454/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Щ. Х. Щ. от [населено място] срещу Решение №104 от 02.06.2025г. по анд №104/2025г. по описа на Районен съд Димитровград. Счита се, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът не събрал всички необходими и относими доказателства, не разгледал и обсъдил пълно, всестранно и обективно всички обстоятелства по делото. Така нарушил процесуалните правила. Неправилно приел, че нарушението е доказано и не допуснал събиране на допълнителни доказателства. В тежест на издателя на електронния фиш било да докаже по категоричен начин законосъобразността на всички действия, извършени при установяване на нарушението чрез предвидените в закона доказателствени средства, но в случая това не било сторено. Не всички изисквания за законосъобразното използване на мобилното средство за видеоконтрол били спазени. Представена била снимка за движението на автомобила на касатора с превишена скорост, но на нея ясно се виждало и движение на друг автомобил, който се намирал на по-предна позиция. Следователно, от тази снимка не можело еднозначно да се установи дали измерената скорост се отнасяла за неговия автомобил или за другия, движещ се отпред. Не само логически, но и технически било ясно, че АТСС измервало скоростта на по-близкото до него превозно средство. Липсвали доказателства, които по категоричен начин да установявали на кой от двата автомобила била измерена скоростта. При това положение можело само да се гадае чия била отчетената скорост, а административнонаказателната отговорност не можело да се основава на предположения. Освен това и в нарушение на чл.6, ал.2 във вр. с чл.15, ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и на чл.88, ал.1 от Инструкция 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, не било представено доказателство за извършен предварителен анализ, въз основа на който били определени местата за пътен контрол с АТСС през декември 2024г., както и дневен план-график. Непредставянето на тези доказателства опорочавало процедурата и било достатъчно основание за отмяна на ЕФ. Представеният протокол по чл.10 Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г. не бил надлежно попълнен и бил неверен. В ЕФ било записано, че нарушението било извършено в [населено място] на ул.Х., до бензиностанция З., като в протокола било посочено, че това е част от общинската пътна мрежа. Ако мястото на извършване на нарушението обаче било в границите на града, като място на извършване щял да е записан точен административния адрес, а не общото [населено място], ул.Х., до бензиностанция З.. Тази бензиностанция била извън границите на града и разположена на Европейски транспортен коридор Е 85, който в България преминавал от Русе през Димитровград, Хасково и Свиленград. Този факт останал неустановен, тъй като съдът не допуснал доказателственото искане да бъде изискана справка от Областно пътно управление Хасково относно типа на пътя. В ЕФ било записано, че нарушението било извършено при движение на автомобила в посока Хасково, а в протокола – север-юг, което описание на посоките създавало объркване, затрудняващо правото на защита на наказаното лице. В ЕФ било посочено, че в интервала от 11.30 ч. до 16.00 ч. били установени 145 нарушения, но в протокола не били отразени номерата на първото и последното статично изображение/видеозапис, поради което не можело да се установи дали номера на снимката на автомобила, приложена по делото 120CCD9/0060653, била сред установените през този ден 145 нарушения. В представения протокол липсвало името и фамилията на съставилото го служебното лице и това, което приело протокола. Липсата на име на съставилия протокола било много сериозен пропуск в процедурата. Попълнено било името на началника на сектора и той се подписал, но това било лицето, проверило протокола, като логично било проверяващият да не го съставял, защото нямало как проверяващият да проверява сам себе си. Протоколът не бил съпроводен със снимка на разположението на АТСС, както се предвиждало в чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. Всички нарушения при попълване на протокола били игнорирани от съда. Ненадлежното попълнения протокол по чл.10 представлявало особено съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото съгласно трайната съдебна практика той представлявал официален свидетелстващ документ, удостоверяващ използването на АТСС съобразно нормативните и техническите изисквания. Това ненадлежно попълване в настоящия случай можело да се приравни на липса на протокол. При липса на надлежно попълнен протокол само можело да се предполага, че били спазени императивите на чл.6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и че АТСС ARH CAM SI 120ccd9 било използвано съобразно приложимите нормативни и технологични изисквания. На следващо място, по делото не били представени никакви доказателства относно посочената в ЕФ повторност. За да можело да бъде приложена санкционната норма на чл.182, ал.4 от ЗДвП трябвало да бъдат представени и съответните доказателства за предишно извършено нарушение от съшия вид, а именно ЕФ, вида на наложената санкция, което да обосновавало налагането на глоба в завишен размер за повторно извършеното нарушение, дата на връчване, дата на влизане в сила. Без представянето им посочената разпоредба не можело да се приложи. Иска се отмяна на решението и обявяване на ЕФ за незаконосъобразен.

Ответната страна ОД на МВР Хасково не взема становище по жалбата.

Окръжна прокуратура Хасково счита, че решението следва да бъде оставено в сила.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Димитровград е потвърдил електронен фиш серия К №10093994 на ОД МВР Хасково, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182 ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на Щ. Х. Щ. е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева.

За да постанови решението си районният съд е приел, че на 06.12.2024г. в 13.48 часа в [населено място] по ул.Х., до бензиностанция З., в посока на движение към [населено място], при ограничение за населено място 50 км/ч., лек автомобил Мерцедес е 200 ЦДИ с рег.№ [рег. номер], собственост на жалбоподателя, бил заснет със скорост на движение 63 км/ч., като нарушението било извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/7766939 на 12.10.2024г. Обжалваният ЕФ съдържал елементите по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Липсвала дата на издаване и контролен орган, който го издал, но това не било необходимо, тъй като законът не го изисквал. Нарушението било установено с годно техническо средство и в тази връзка били официалните и представени писмени доказателства. Нарушението било доказано. Точността на заснемането и показанията на техническото средство били без съмнение верни. Неоснователно било възражението на жалбоподателя за недоказаност. Налице бил достатъчно ясен снимков материал в тази връзка. Представянето на доказателствения материал по делото давало възможност на оспорващата да се запознае с него и адекватно да се защити. Невярно било твърдението, че нарушението било извършено извън населено място. Фактът бил ноторно известен и лесно проверим с достъпните средства за масова комуникация. Въззивната инстанция е счела и че не се оспорва повторността, поради което ЕФ следвало да се потвърди изцяло като законосъобразно и правилно издаден.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районен съд Димитровград е установил фактическата обстановка и приел, че с обжалвания ЕФ е наложено наказание за нарушение, което било извършено в условията на повторност, а именно: в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/7766939 на 12.10.2024г. Въз основа на събраните и кредитирани доказателства, вкл. и относно повторността – Справка за нарушител/водач, е потвърдил електронния фиш, който извод не се споделя от настоящата съдебна инстанция. Видно от тази справка, която няма данни от кого е съставена и издадена, на Щ. Х. има издаден от ОД МВР Бургас ЕФ с №К7766939 от 18.07.2023г. с посочена дата на връчване – 27.09.2024г., с посочено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и наложена глоба от 50,00 лева по чл.182, ал.1, т.2. Постоянната практика на Административен съд Хасково определя, че справката за нарушител/водач не е годно доказателство относно юридическия факт на влизане в сила на електронния фиш, поради което касационният състав счита, че това обстоятелство остава недоказано по делото.

Изясняването на съдържанието на посочения ЕФ и обстоятелството за влизането му в сила е от съществено значение в случая, доколкото повдигнатото на касационния жалбоподател административнонаказателно обвинение и наложеното му административно наказание е за извършване на нарушение по чл.21 от ЗДвП в условията на повторност. Извършването на преценка дали процесното нарушение е повторно по смисъла на пар.6, т.33 от ДР на ЗДвП / "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, … от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач/ е възможно единствено след запознаване със съдържанието на посочения в процесния ЕФ предходен ЕФ К/7766939. Моментът на влизането в сила се установява с разписка за връчване, известие за доставяне на акта или други, а не с приложената по административнонаказателната преписка Справка за нарушител/водач. Събирането на доказателства за връчване /разписка за връчване, известие за доставяне или други/, съответно за влизане в сила на предишния електронен фиш, е от значение не само за преценката за квалифицирането на нарушението като повторно, но и с оглед възможността за преквалифициране на деянието при недоказана повторност. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК, приложима в производството пред районния съд с оглед препращането в чл.84 от ЗАНН, районният съд, в пределите на своята компетентност, е бил длъжен да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, да събере и оцени всички относими и необходими доказателства за изясняване на фактическата обстановка. Представена в преписката справка и установеното в нея във връзка с предходно нарушение и издаден ЕФ е само индиция, а не се установява чрез нея правнорелевантният факт, че Щ. Х. е бил вече санкциониран за нарушение по чл.182, ал.1 от ЗДвП и предходният ЕФ е влязъл в законна сила при надлежно връчване.

Относно останалите възражения в касационната жалба настоящият касационен състав счита, че с оглед установените на приложената снимка три автомобила в административната преписка липсва и Приложение към удостоверение за одобрен тип №17.09.5126 относно преносимата система за контрол, от което да се установи как се извършва заснемане при няколко движещи се МПС и как АТСС засича скоростта на движение на МПС, което попада в обхвата на автоматично поставените отметки под, над и от двете страни на снимката. По отношение твърденията за липсващи доказателства в преписката и за липсващи реквизити в протокола, както и непредставената снимка на разположението на уреда, въззивният съд следва да извърши преценка доколко с представените доказателства нарушението се явява ясно и недвусмислено установено или да изиска допълнително доказателства с оглед формиране своето вътрешно убеждение.

В този смисъл и по аргумент от чл.220 АПК, въвеждащ забрана за фактически установявания, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново произнасяне от друг състав на Районния съд. По аргумент от чл.224 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН указанията по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за районния съд при по-нататъшното разглеждане на делото. На основание чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.104-106 от НПК фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, подлежат на доказване с всички допустими по НПК доказателства и доказателствени средства, които могат да бъдат събирани с допустимите за това способи. Въззивната инстанция е длъжна да събира доказателства във връзка с административното обвинение, като проверява изцяло законосъобразността, правилността и обосноваността на обжалвания акт, в случая ЕФ сер.К/10093994, като формира свое вътрешно убеждение при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства.

Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 във вр. с чл.222, ал.2 и чл.224 от АПК настоящият касационен състав на Административен съд Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №104/02.06.2025г. по АНД №104/2025г. по описа на Районен съд Димитровград и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Димитровград при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.