О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. П., 14.10.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД П., Гражданска колегия, в закрито
заседание на 14.10.2019 г., IІI-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Н.
като разгледа докладваното от съдия Н. в.гр.д. № 667
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. В. ***,
процесуален представител на В.А.Н., против решение № 842 от 29.05.2019 г. по
гр.д. № 09034 по описа на Районен съд – П. за 2018 г., с което, съдът частично е
уважил предявените от „Топлофикация П.“ АД искове.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е
недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че
обжалваното решение е недопустимо, тъй като с възражение вх. № 30365 от 13.11.2018
г. по реда на чл. 414 от ГПК признал, че дължи 80.39 лв. главница,
представляваща 1/6 ид.ч. от общата главница и 14.98 лв. лихва представляваща
1/6 ид.ч. от общата лихва, тъй като е собственик на 1/6 ид.ч. от имота. Поддържа
се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като липсва преценка на всички
събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Иска се обезсилване на
обжалваното решение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е
подала отговор на жалбата. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и
е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните
държавни такси за въззивното производство).
Във въззивната
жалба жалбоподателят не се е позовал и не е направил обосновано и конкретно
оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в
неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и
недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от
първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото
въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК (т. 1 и т. 2 от ТР № 1
от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
С въззивната жалба жалбоподателят
не е поискал събиране на нови доказателства във въззивното производство за
факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или
новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за
чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на
доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и
прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл.
266, ал. 3 от ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
По делото в срок е подадена
и частна жалба срещу Определение от 10.07.2019 г., постановено по реда на чл.
248 от ГПК, с което първоинстанционния съд е допълнил обжалваното Решение в
частта за разноските, като е оставил без уважение искането за изменение на
Решението, касаещо присъдените разноски. По частната жалба съдът ще се
произнесе с Решението по въззивната жалба.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ДОКЛАДВА делото,
така както е посочено в мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на
страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен
доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 13.11.2019 г. от 09.45
часа, за когато да се призоват страните на
посочените съдебни адреси, като им се връчи копие от настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.