Решение по дело №614/2015 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 юли 2016 г. (в сила от 22 март 2018 г.)
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20157140700614
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  433

 

гр. Монтана, 27 юли 2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 30.06.2016 г. в състав:

Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА

 

при секретаря: Д.Д., като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, V състав, А.д. № 614 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 219, ал. 1, във вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на М.В.В. - И. и Д.В.И.,***,  против  Заповед № 2257/10.10.2014 г. на Кмета на Община Монтана, с която е одобрен Проект за подробен устройствен план /ПУП/ за промяна предназначението на земеделска земя за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 48489.26.827, местност „Пръчов дол” по кадастралната карта на гр.Монтана, с отреждане „За клуб за водни спортове” и план за застрояване /ПЗ/, предвиждащ ниско строителство, показано върху чертежа с ограничителни линии на застрояване. В заповедта е посочено, че проектът се одобрява по графичната и текстова част и е неразделна част от Заповедта.  

Производството се разглежда за втори път от настоящата инстанция след връщането му от ВАС за ново разглеждане от друг състав.

Оспорващите твърдят, че при одобряване на проекта за ПУП са допуснати нарушения по законността на процедурата по одобряване на ПУП. В тази връзка считат, че не са спазени изискванията на чл. 124-129 от ЗУТ. Полученото обявление № 80-00-175/25.08.2014 г., с което е съобщено „че е изработен и изложен проект за изменение на ПУП за промяна на предназначението на земеделска земя за поземлени имоти с идентификатори 48489.26.823 и 48489.26.824, местност „Пръчов дол” по КК на гр. Монтана, с който имотите ще се обединят в бъдеще в един имот с идентификатор 48489.26.827 - чл. 128, ал. 3 от ЗУТ /л. 49/, не съответства на издадената Заповед, която е за изработване на ПУП за земеделска земя за ПИ 48489.26.827, за което не са получавали обявление. Същевременно ПИ 48489.26.823 и 48489.26.824 са незаконно образувани, поради което несъответствието между обявлението по чл. 128, ал. 3 от ЗУТ и съдържанието на издадената заповед води до нейната незаконосъобразност. В тази връзка се позовават и на подаденото възражение /л. 83 от делото/. Твърдят, че с ПУП недопустимо се намалява лицето на собствения им имот с идентификатор 48489.26.626, както и размера на улицата, граничеща с имота, че няма издадени заповеди за промяна предназначението на ПИ 48489.26.823, 48489.26.824, 48489.26.827 и 48489.26.797, липса на собственост за имотите, предмет на ПУП. В съдебно заседание процесуалният представител адв. Б. поддържа жалбата и моли обжалваната заповед да бъде отменена, като им се присъдят направените в производството разноски, съобразно представения списък с разноски. В писмени бележки доразвива и обосновава изложените в жалбата съображения.

Ответната страна – Община Монтана, чрез процесуалния си представител юрк. Петкова в с.з. на 30.06.2016 г. взема становище за неоснователност на жалбата. В писмени бележки развива подробни съображения, че заповедта е издадена от компетентен орган в съответната писмена форма, мотивирана е, с посочване на фактическите и правните основания за нейното издаване, не са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила и са спазени изискванията на материалния закон.

            Заинтересованите  страни „Мартинов 08” ООД, седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. Раковски № 15; В.К.М. ***; И.К.Г.,*** и „Напоителни системи” АД, седалище и адрес на управление гр. София, ул.Цар Борис ІІІ № 136 не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по жалбата.

Заинтересованото лице - Ц.И. ***, се представлява от адв. И., Черешаров и Григорова. Излагат доводи, че оспорването е неоснователно, а одобреният проект е  законосъобразен. В съдебно заседание от 30.06.2016 г. адв. Григорова оспорва изслушаното заключение на вещото лице арх. Л.К., а в писмени бележки навежда съображения за допуснати от съда процесуални нарушения при разглеждане на делото, за необоснованост на заключението на това вещо лице и неотносимост на голяма част от поставените въпроси, респ. за спазването на всички относими материалноправни норми при издаване на оспорения акт.

Доказателствата са писмени. Изслушани са заключения на две вещи лица – инж. Й.Л. и арх. Л.К..  

 

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С решение № 725 от протокол 24/12.09.2013 г. на Общински съвет Монтана, на Ц.И.Г. е разрешено да възложи изготвяне на проект за ПУП за промяна предназначението на земеделска земя за ПИ с идентификатори 48489.26.823 и 48489.26.824 по КККР на гр. Монтана, с който  имотите ще се обединят в един общ имот с отреждане „за клуб за водни спортове” с план за застрояване /ПЗ/ ниско строителство и е одобрено приложеното задание. /л. 22/ Заданието за ПИ с идентификатори 48489.26.823 и 48489.26.824 по КККР на гр. Монтана е приложено на л. 39 по адм.д. № 6553/2015 г. по описа на ВАС.

С писмо изх. № 434/10.03.2014 г. на Директор на РИОСВ – Монтана до Ц.И.Г., относно инвестиционно предложение „Организиране на клуб за водни спортове” в ПИ с идентификатори 48489.26.823 и 48489.26.824 по КККР на гр. Монтана, землище гр. Монтана, местност „Пръчов дол”, инвеститора е уведомен, че предложението не подлежи на задължителна екологична оценка на въздействие върху околната среда /ОВОС/, както и на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, а при реализация няма да бъдат засегнати защитени със закон територии и местообитания, защитени и редки животински и растителни видове, лечебни растения, както и защитени зони от еколочината мрежа Натура 2000. В писмото е посочено още, че имотите са присъединени към водопроводната мрежа на гр. Монтана и захранени с ел. енергия, а отпадъчните битови води, ще се заустват във водоплътна изгребна яма, като за целта следва да бъде сключен договор с „В и К” ООД, гр. Монтана за изтегляне на отпадъчните води от ямата. /л. 24/

Със Здравно заключение изх. № 13 ЕС/10.03.2014 г. на Директор РЗИ Монтана, е съгласуван проект за ПУП-ПЗ за ПИ с идентификатори 48489.26.823 и 48489.26.824 по КККР на гр. Монтана за промяна предназначението на земеделска земя, с който имотите се обединяват в един общ имот с отреждане за „Клуб за водни спортове” и ПЗ предвиждащ ниско строителство.  

С Решение № 2/20.03.2014 г. за промяна на предназначението на земеделски земи в неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране, комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗООЗ ОД „З” гр. Монтана е утвърдила площадка за проектиране на обект „Клуб за водни спортове”, с която се засяга около 870 кв.м. земеделска земя, шеста категория, неполивна, в ПИ собственост на Ц.И.Г. с идентификатор 48489.26.827 по ККна гр. Монтана при граници посочени в приложената скица и проект за ПУП-ПЗ.

Съгласно Становище № 1020/03.04.2014 г. „Ви К” ООД, гр. Монтана към проект за ПУП – ПЗ на поземлен имот с идентификатори 48489.26.827, местност „Пръчов дол”, за обект „Клуб за водни спортове”, имотът може да бъде захранен от съществуващо водопроводно отклонение за съседен имот с идентификатор 48489.26.719, който имот е захранен с вода за питейно-битови нужди от уличен водопровод и има абонатен номер.

Със Заявление вх. 94-Ц-315/15.05.2014 г., /л. 119/ и вх. 94-Ц-439/17.07.2014 г. на Община Монтана /л. 14, 85/ с идентично съдържание, Ц.И.Г. е поискал одобряване на проект за „ПУП за промяна предназначението на земеделска земя на ПИ с идентификатор 48489.26.827 за Обект Клуб за водни спортове”, с приложения към него.  

За изготвения проект на основание чл. 128, ал. 3 от ЗУТ е изготвено Обявление № 80-00-175/25.08.2014 г., в което е посочено, че се касае за изменение на ПУП за промяна предназначението на земеделска земя на ПИ с идентификатори 48489.26.823 и 48489.26.824 /л. 77/, което обявление изрично е съобщено на заинтересованите страни /л. 78-81/, с изключение на В.К.М.,*** - съобщението е върнато като непотърсено /л. 82/.

По делото липсват данни, изготвеното обявление да е качено на Интернет страницата на Общината, респ. да е поставено на таблото за обявления или да е обявено по друг обичаен начин, съгласно изискванията на чл. 61, ал. 3 от АПК, с оглед нередовното връчване на една от страните. Противь изработения и изложен проект е подадено възражение от заинтересованите лица М.В.В. – И. и Д.В.И., чрез пълномощника им адв. Б. - вх. 94-М-1119/17.09.2014г. /л. 83-84/.  

С решение ІV от протокол № 15/25.09.2014 г. на Общинския експертен съвет по  устройство на територията в община Монтана /ОЕСУТ/, е приет Проект за подробен устройствен план за промяна предназначението на земеделска земя за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 48489.26.827, местност „Пръчов дол” по кадастралната карта на гр.Монтана, с отреждане „За клуб за водни спортове” и план за застрояване /ПЗ/, предвиждащ ниско строителство, показано върху чертежа с ограничителни линии на застрояване, който проект е одобрен по графичната и текстовата част и е неразделна част от заповедта. С решението е предложено на Кмета на Община Монтана да одобри проекта. /л. 69-70/  

С оспорената Заповед № 2257/10.10.2014г. на Кмета на Община Монтана е одобрен проект за ПУП за промяна предназначението на земеделска земя за ПИ с идентификатор 48489.26.827, местност „Пръчов дол” по кадастралната карта на гр.Монтана, с отреждане „За клуб за водни спортове” и ПЗ, предвиждащ ниско строителство, показано върху чертежа с ограничителни линии на застрояване, който проект е одобрен по графичната и текстова част и е неразделна част от същата. Заповедта е съобщена с Обявление № 80-00-208/13.10.2014 г. на Община Монтана, надлежно връчено на всички заинтересованите страни. /л. 7-11/ 

Видно от приложения Проект на л. 13 /13а-13в/, съдържащ в оригинал графичната и текстова част, представляващи неразделна част към оспорената Заповед, /обстоятелство потвърдено от ответната страна с писмо на л. 180 от делото/ текстовата част /обяснителна записка/ е надлежно подписана и подпечатана от лицето изготвило проекта, докато графичната част е с поставен печат на община Монтана, но няма подпис на компетентния административен орган - Кмета на общината /л. 13в/. 

С Решение № 71 от Протокол № 5/14.02.2012 г. на Общински съвет Монтана, част от ПИ с идентификатор 48489.26.629, представляващ път е обявен за частна общинска собственост и който като новообразуван поземлен имот ще бъде с идентификатор 48489.26.797 с площ от 36 кв.м.

С Решение № 256 от Протокол № 12/13.09.2012 г. на Общински съвет Монтана, е обявена продажбата на ПИ с идентификатор 48489.26.797 по КК с площ от 36.00 кв.м., а със Заповед № 2382/24.10.2012 г. на Кмета на Община Монтан, за купувач, на този ПИ, който има начин на трайно ползване – „за селскостопански, горски, ведомствен път”, е определен Ц.Г.. /л. 174/; извадка от общия градоустройствен план /ОГП/ от 1981 г.

С Решение № 563 от Протокол № 20/23.05.2013 г. на Общински съвет Монтана е прието да се изработи проект за ОУП на Община Монтана и одобрено неговото задание, а с договор от 16.09.2014 г. е възложено неговото изработване и към момента на изслушване на вещите лица по допуснатите експертизи и постановяване на решението, ОУП все още не е одобрен и не е влязъл в законна сила.  

Съгласно Становище на гл.експерт „ОПС” при Община Монтана за състоянието на ПИ С идентификатор 48489.26.827, при направения оглед е констатирано, че в същия не съществува декоративна и храстова растителност.

С проект за разделяне, ПИ с идентификатор 48489.26.629, имащ статут на селскостопански, горски, ведомствен път, е разделен на ПИ с идентификатор 48489.26.797 и .798, имащи същия статут – НТП - за селскостопански, горски, ведомствен път /л. 347-349 от делото/.

С констативен протокол № 25 от 18.04.203 г. на ОбС „Земеделие” гр. Монтана се констатира, че имоти с идентификатори 48489.26.720, 48489.26.797 и 48489.26.633, които в цифровия модел са с начин на трайно ползване /НТП/ – ведомствен път и нива са с реален начин на трайно ползване – пасище, поради което е взето решение да бъде променен начинът на трайно ползване /л. 357/

По делото са представени още документи за собственост, договори за продажба, скици на съседните имоти, заповеди на СГКК; Акт за частна общинска собственост № 2115/30.08.2012 г.; Решение по гр.д. № 353/2015 г. на ОС Монтана; Решение по гр. д. № 20/2015 г. на РС Монтана; Заповед № 1412/29.06.2009 г. на Кмета на Община Монтана; ПУП – ПЗ за ПИ 48489.26.626, .627 и .628, одобрени със Заповед № 1412/29.06.2009 г. на Кмета на Община Монтана; Удостоверение на Началник ОСЗ гр. Монтана, с което на основание Протокол от 18.04.2013 г. имоти с идентификатори 48489.26.720, 48489.26.797 и 48489.26.633 имат НТП пасище, мера, а не ведомствен път и нива.

С изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице инж. Й.Л. се установява, че ОУП на града е одобрен със Заповед през 1981 г., а имотът предмет на ПУП е извън регулационните граници на града, попадащ в земеделска територия, поради което не съответства на предвиждането на ОУП, което е за „Кравеферма”. В съдебно заседание на 13.04.2016 г. уточнява, че в случай, че се приеме, че имота попада в земеделска територия, тъй като не може да определи предвиждането за „Кравеферма”, което се съдържа в ОУП дали е част от този ОУП или не е /л. 4 от протокола/, то ПУП съответства на ОУП, тъй като предназначението на имота е променено. Същевременно заявава, че няма ОУП, поради което няма и предвиждения, на които да отговаря ПУП. /л. 3 от протокола/ По отношение на устройствената зона, вещото лице цитира правни текстове, а именно: чл. 6, ал. 2 и чл. 4, ал. 7 от Наредба № 7/2003 г., без да дава конкретен отговор каква е устройствената зона за съответната територия. При изслушването заявява, че Община Монтана е приела, че става въпрос за рекреационни дейности, без законът изрично да определя това понятие, като рекреация означава отдих, почивка, релаксация. По отношение на устройствените показатели на ПУП и предвиденото застрояване, вещото лице дава заключение, че показателите в ПУП са за ваканционно селище, означено с Ос, но по начинът, по който е изготвен планът не може да ги изчисли, тъй като са дадени само външните строителни линии. Подробно  в заключението си, вещото лице описва историята на имота, за който е разработен ПУП, а именно: имот с идентификатор 48489.26.827 е образуван след обединяване на имоти с идентификатори 48489.26.823 и 48489.26.824. ПИ с идентификатор № 48489.26.824 е образуван след обединяване на имоти с идентификатори 48489.26.633 и 48489.26.797, а имот с идентификатор № 48489.26.797 е получен след делба на имот с идентификатор № 48489.26.629 на два имота с идентификатори 48489.26.797 и 48489.26.798. ПИ с идентификатор 48489.26.823 е образуван след обединяване на имоти с идентификатори 48489.26.632 и 48489.26.720. Предмет на друг предходен ПУП е бил имот 48489.26.626, в който поземлен имот № 48489.26.797 е бил част от имот 48489.26.629, последният с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване „за селскостопански, горски ведомствен път", като лицето на имота на оспорващата се променя при делбата на имот с идентификатор № 48489.26.629 и образуване на два нови имота с идентификатор 48489.26.797 и 48489.26.798.

Това вещо лице дава заключение, че на процесния имот е променено предназначението от земеделска земя за неземеделски нужди без да е уточнено дали е урегулиран. В проекта не са определени необходимите площи за изграждане на обектите от социалната инфраструктура - публична собственост, на зелената система и мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура. За захранването на процесния имот с ел. енергия и ВиК има съгласувателни писма от съответните институции, които са приложeни към ПУП /л. 5 от експертизата/. Проекта за ПУП е съгласуван със заинтересованите администрации, със специализираните органи и експлоатационни дружества - становище на РИОСВ, здравно заключение, становище на ВиК за захранването с вода и вида на захранване с ел.енергия, без приложени книжа за транспортната инфраструктура. /л. 6 на експертизата/  

С приетото по делото заключение на вещото лице архитект Л.К. се установява, че местността „Пръчов дол” се намира извън регулация. Община Монтана няма влязъл в сила ОУП, същият е възложен и е в процес на изработване. В предварителния проект за ОУП, за м. „Пръчов дол” е предвидена устройствена зона „Жм” - за нискоетажно жилищно застрояване, в която е допустимо изграждането на обекти с нежилищни функции, а отреждането „за клуб за водни спортове” може да се съотнесе към чл. 17, ал. 1, т. 1 от наредба № 7/2003 г., според който в жилищните територии отделни поземлени имоти се урегулират с устройствен план за нежилищни обслужващи обекти, както следва: сгради за спортни и други дейности. Устройствената зона, в която попада ПИ е «Жм» или «Оо» - зона за обществено обслужване, но поради мащаба и фазата на проекта не може да определи с точност неговото местоположение. В съдебно заседение пояснява, че доколкото е успяла да разчете и поради преобладаващата там зона „Жм” приема, че това е устройствената зона, в която попада този обект, който няма пречка да бъде изграден, както в устройствена зона „Жм”, така и в зона „Оо”, но с различни показатели. Показателите за застрояване за всяка една зона се уточняват с ОУП, а в случая е трябвало да бъдат уточнени със заповедта за допускане за изработване на ПУП. Поради липсата на одобрен ОУП, Общината е тази, която е трябвало с допускане на устройствена процедура по чл. 125 от ЗУТ, да зададе устройствените параметри на застрояването, за да се знае какво важи за съответната територия, което в случая не е направено. На въпросите на адв. Григорова и юрк. Петкова вещото лице отговаря, че преотреждането на един имот, намиращ се в земеделска територия, не може да промени устройствената зона, а одобреният ПУП е допуснат за изработване без мотивирано предложение и опорен план, от който ясно да се чете каква зона се предлага с това задание, за тази земеделска земя. Опорният план е изискване и на закона, и на Наредба № 8, и към момента на допускане на устройствената процедура и при одобряване на предложения ПУП, указва околното застрояване или околните предвиждания. От процесния ПУП се вижда, че няма нищо около него, но в кадастъра е отразено застрояване в ПИ .634 и ПИ .719, има и изготвени ПУП, т.е. контактните зони са вече урбанизирана територия с отреждане  за  нискоетажно жилищно застрояване.

По отношение на одобреният, през 1981 г. за град Монтана, общ градоустройствен план /ОГП/, вещото лице пояснява, че този план е одобрен по време действието на ЗТСУ като обхваща само границите на града и потенциалните зони за разширение на града. В представения по делото проект на ОГП, границите на града са показани с дебела черна линия /едната е пунктурна, а другата с точки/, която граница съответства на легендата в този план /л. 177 от делото/, т.е. към онзи момент, местността "Пръчов дол" не е предвидена като потенциална зона за разширение на града и същата остава извън  неговата регулация. ЗТСУ не борави с понятието „устройствени планове”, каквото е въведено в ЗУТ, съществувало е понятие „териториално устройствени планове”, които са обхващали цяла България или отделни региони – селищни системи, но след като ОУП се изработва и е възложен преди да бъде одобрен проекта за ПУП, то последният подлежи на съгласуване по чл. 133, ал. 7 от ЗУТ.

По отношение на дадените в ПУП устройствени показатели и отреждане за поземления имот, вещото лице дава заключение, че съобразно предвижданията на изработвания ОУП, устройствената зона е „Жм”, а в матрицата на ПУП незаконосъобразно са указани устройствени параметри за „ваканционни селища”, което е несъпоставимо с тази устройствена зона. Същевременно отреждането за „ваканционни селища” няма устройствени параметри, а само необходимата площ спрямо жители на населеното място и не може да бъде приложено само за един поземлен имот, без да се държи сметка какво население обслужва. В случая с изготвения ПУП земеделската територия се изменя, но за спорт, тъй като в отреждането е записано „Клуб за водни спортове” и при наличието само на един обект, същият се съотнася към терен „за спорт”, както е предвидено в чл. 17, ал. 1, т. 1 и чл. 45, ал. 3, т. 7от Наредба № 7/2003 г. /л. 8 от експертизата и л. 399 на делото/. Намират приложение още и разпоредбите на чл. 35, ал. 1 от ЗУТ, тъй като има действащи ПЗ за съседните имоти с отреждане за жилищно застрояване”, както и разпоредбите на чл. 31, ал. 5, чл. 26, ал. 1, т. З и чл. 60 от ЗУТ, които следва да се спазват. Текста на чл. 45, ал. 2 от Наредба № 7/2003 г. е несъотносим, а чл. 33, ал. 1 от същата наредба  определя площта на териториите за спорт и развлечения, но това изискване не може да бъде приложено само за един поземлен имот.

Извън устройствените параметри, със заключението се посочва, че към ПУП-ПЗ за ПИ 48489.26.827 няма изработени схеми по чл. 108 от ЗУТ или парцеларни планове, а в съдебно заседание пояснява, че парцеларни планове се изработват, когато имотите са извън регулация, за да се одобри трасето на линейните обекти и се изработват, както ПУП. Необходимо е да има схеми по чл. 108 от ЗУТ към ПУП, след като имота предмет на ПУП-а попада извън регулация. Счита, че няма как да се захрани обекта с ток, вода, канал - всички тези съоръжения трябва да бъдат изяснени преди да се одобри ПУП. Ако няма никакви схеми по чл. 108 трябва да има парцеларни планове, каквито не са открити в Общината. Поради липса на схеми по чл. 108, е необходим парцеларен план, който следва да се одобри едновременно с ПУП, за да е ясно на одобряващия орган в последствие и за инвестиционния проект, как обекта ще бъде захранен с ток, вода, канал, които изисквания са задължителни. Когато има схеми вече е ясно от къде ще дойде тока, от къде ще дойде водата, но в случая за имота няма захранване.  

            Представеният проект за ПЗ не съдържа изискващите се от нормативната уредба елементи, а именно: таблица 4, раздел II за баланс на територията; приложение 3, пример 4 таблица на поземлените имоти, в който смисъл е Приложение № 2 към чл. 68, ал. 2 от Наредба № 8 – /л. 4 от екпертизата/; не са отразени със задължителни линии на застрояване съоръженията и обектите на инфраструктурата; не са отразени местата на инженерната инфраструктура – изгребни ями, пречиствателни съоръжения, сондажни кладенци, трафопост и други; не е показан сервитут на преминаващите през ПИ мрежи на инфраструктурата /л. 10 от експертизата/, като площи за социалната инфраструктура не се определят за един имот, а се определят за зоната. В съдебно заседание доуточнява, че проекта няма заснемане на дървесна растителност, няма одобряване от геодезист и заключение на ландшафтен архитект върху това заснемане и няма становище на отдел "Озеленяване" към Общината, тъй като в представеното такова по делото е записано "за декоративна и храстова растителност", а навсякъде в закона се изисква дървесна растителност, а декоративната и храстова растителност не отговарят на това понятие. /л. 403-404/. При изготвянето на ПУП, включително и за имоти извън регулация, следва да се знае местоположението на съораженията на инженерната инфраструктура, които се отбелязват в застроителния план със задължителни линии - плътни червени, с дебелина 1 мм., в противен случай трябва да се укажат сервитутите на захранващите ток и вода, каквото няма указано в одобрения проект за ПУП, като при различните варианти се постъпва по различен начин. Дейността по изработване на ПУП представлява едно голямо проучване, както на околните имоти, така и на самия имот и за всички необходими съоръжения. Не е само отбелязване на матрицата и отреждане на терена, това е едно цялостно проучване на всичко, което е необходимо за осъществяване на бъдещото строителство. В случая няма такова проучване, а това е целта на ПУП.

От заключението на това вещо лице се установява още, че кадастралната подложка, върху която е изработен ПЗ, не е актуална, т.е. към момента на допускане и на одобряване на ПУП, ПИ с кратък номер .629 не съществува по КК. В съдебно заседание пояснява, че кадастралната подложка е дигитална извадка, каквото изискване има в Наредба № 8, но проектантите не са работили по актуален кадастър, защото към момента на изготвяне, дори на заданието за проектиране, ПИ с кратък номер .629 не съществува, тъй като е заличен и е заменен с два други имота. Към проекта няма и диск с цифрова информация за одобрения ПУП. В цялата нормативна база, уреждаща устройството на територията, няма понятие ниско строителство”, каквото понятие е употребено в решението по т. 4 на Протокол № 15/25.09.2014 г. на ОЕСУТ и в Заповедта, с която се одобрява ПУП-ПЗ.

Същевременно с Решение № 725 от протокол № 24/12.09.201З г. Общински съвет Монтана допуска устройствена процедура и одобрява Задание за проектиране по чл. 125 от ЗУТ за ПИ с кратки номера .823 и .824, докато със Заявление вх. № 94-Ц-439/17.07.2014 г. е внесен за процедиране ПУП-ПЗ за друг ПИ с кратък номер .827, за който няма допускане, няма задание и представлява нов имот – л. 4 и 10 от експертизата. В тази връзка установява, че Заповед № КД-14-12-177/22.06.2012 г. на СГКК, с която се извършва делба на ПИ с кратък номер .629 на два нови ПИ с кратък номер .797 и .798, не е обявена на заинтересованите страни, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3/2005 г. за ССПКККР, а с последваща Заповед № КД-14-12-161/07.06.2013 г., ПИ с кратък номер .633 с начин на трайно ползване - лозе се обединява с ПИ с кратък номер .797 с начин на трайно ползване - селскостопански, горски, ведомствен път. С обединяването на двата имота и създаването на ПИ .824 се намалява лицето на ПИ .626 към съществуващият път и се премахва достъпа към ПИ .719 /който е самостоятелен имот с отреждане за жилищно застрояване/. Следствие на това е невъзможно създаването на ПУП-План за Регулация, отговарящ на действащите нормативни изисквания, тъй като задължителен следващ етап при включването на даден имот в урбанизирана територия е изготвянето на проекти ПР и ПЗ. В съдебно заседание пояснява, че след влизане в сила ОУП на Община Монтана ще се създадат условия за изработване на ПУП - План за регулация и Застрояване, а спазването на нормите за урегулиране на територията са задължителни. В случая с проекта са нарушени чл. 14, ал. 4 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, тъй като всички имоти трябва да имат лице към улица, а ПИ .719 не може да бъде обособен в УПИ, тъй като няма достъп до улична мрежа, а лицето на ПИ .626 е недостатъчно за обособяването му в УПИ. Уточнява още, че при смяна предназначението на земеделски земи не се изисква задължително изработването на ПР, а в ПЗ не се установяват регулационни линии и граници, но независимо от това се спазват разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, като поземлените имоти задължително имат лице към улица /път в случая/, т.е. проектантът има задължение да се съобрази с действащия чл. 60 от ЗУТ, поради предстоящият последващ етап на бъдеща регулация, което е финансов въпрос за общината, но тези имоти подлежат на регулация. Одобреният ПУП-ПЗ не променя площта, имотните граници и лицето на поземлените имоти на оспорващите, това е станало с обединяването на ПИ .633 и ПИ .797. С одобрения ПУП не се засягат територии от Натура 2000, както и територии, попадащи под закрилата на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.  

            При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

            Предмет на съдебното производство е Заповед № 2257/10.10.2014 г. на Кмета на Община Монтана, с която е одобрен Проект за ПУП за промяна предназначението на земеделска земя за ПИ с идентификатор 48489.26.827, местност „Пръчов дол” по КК на гр. Монтана, с отреждане „за клуб за водни спортове” и План за застрояване, предвиждащ ниско строителство.

По допустимостта на жалбата.

            Оспорващите, при условията на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ са непосредствено засегнати от предвижданията на одобрения Проект за ПУП, който е за ПИ с идентификатор 48489.26.827, местност „Пръчов дол” по КККР на гр. Монтана. Същите са собственици на ПИ с идентификатор 48489.26.626 по КККР, съгласно Нотариален акт /л. 33 от делото/, който имот е съседен на ПИ с идентификатор 48489.26.827, видно от скица № 15-36510/26.02.2014 г. на СГКК гр. Монтана. /л. 19/. Съобщението за издаване на оспорената заповед е получено на 27.10.2014 г., видно от представените известията за доставяне /л. 7 и 8/, а жалбата е подадена на 06.11.2014 г., поради което е спазен законоустановеният 14-дневен срок за оспорване или жалбата се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.  

 

По същество на жалбата.

Изготвеният Проект за ПУП е съобщен чрез индивидуални обявления до заинтересованите страни, в който смисъл е хипотезата на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ - проектът за подробен устройствен план е за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, поради което и в производството пред съда страните са призовани по същия този ред, в който смиъсл е чл. 218, ал. 1 от ЗУТ.

Производството по делото се разглежда повторно от АС Монтана, след отмяна на постановеното по него решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения при първоначалното му разглеждане /чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК/, изразяващо се в неизясняване на фактическата обстановка по делото.

При новото разглеждане, настоящият състав е допуснал експертиза за изясняване на относими, към фактическата обстановка, обстоятелства, каквито са дадените указания на ВАС, включително и в изпълнение изискванията на чл. 168 от АПК. По същество указанията на ВАС са свързани с изясняване на следните обстоятелства: наличие на ОУП за населеното място; вид на устройствена зона; съответствие на промененото предназначение с ОУП, респ. съответствие на предвиденото застрояване и отреждане за „ваканционно селище-Ос” с показателите за застрояване, при условията на Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. Така дадените указания и въпроси за изследване връща производството във фазата по допускане и изслушване на експертно заключение, каквото е и направено. Събраните писмени доказателства са изискани за послужване от вещото лице при изготвяне на неговата експертиза и единствено обосновават правилността на извършените със заключението констатации, а същевременно отговарят и на изискването на чл. 226, ал. 2 от АПК - същите не са известни на страната, тъй като не се намират в административната преписка, а се съхраняват от трето за делото лице, като същевременно актовете, които по закон са подлежали на обявяване не са обявявани по надлежния за това ред. Тези доказателства единствено изясняват връзката между ПИ с кратки номера .823 и .824, за които е изготвено задание и дадено разрешение за изработване на ПУП, с ПИ с кратък номер .827, за който е процедиран и одобрен ПУП без изготвено задание и разрешение за изработване на ПУП. Изискани са и евентуално непредставените с административната преписка доказателства /л. 298 от делото/, предвид направените възражания за наличието на такива и непредставени с административната преписка от ответната страна Община Монтана. В тази връзка допълнително е представено становище от гл. експерт „ОПС” при Община Монтана /л. 313/, същото без регистрационен номер и дата на съставяне. При тези обстоятелства, възражението на адв. Григорова за нарушение на чл. 226, ал. 2 от АПК, се явява неоснователно.  

Доколко адв. Григорова се позовава на направените правни изводи в постановеното при първоначалното разглеждане на делото съдебно решение, то тези изводи не са обвързващи за настоящия състав при новото му разглеждане. В тази връзка и фактическите, и правните констатации и изводи следва да бъдат направени от този състав при условията на чл. 168 от АПК, а именно: проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и въз основа на установената от този състав фактическа обстановка.

Съгласно чл. 59 от ЗУТ извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, освен в случаите по чл. 109, ал. 2 и 3. 

Съгласно чл. 60, ал 1 от ЗУТ разположението на строежите в случаите по чл. 58 и 59 се определя с оглед на бъдещо урегулиране, като не се допуска застрояване в близост до чупки или ивици, вдадени към пътища, улици или съседни поземлени имоти, и като се оставя свободна площ за изграждане на нови или за разширяване на съществуващите улици. Строежите край водни площи (реки, канали, езера и други) се разполагат с оглед на вероятното им бъдещо коригиране.

Съгласно Чл. 63, ал. 4 от ЗУТ Проектите за подробни устройствени планове, с изключение на проектите за парцеларни планове за обектите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии, задължително се придружават от справка за картотекираната растителност и геодезическо заснемане, заверени от общинските органи по озеленяване.

Съгласно Чл. 103, ал. 6 от ЗУТ при изработване на общи и подробни устройствени планове се извършват инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания за общата устойчивост на територията и пригодността й за строителство.

Съгласно чл. 108 от ЗУТ подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания. Предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране.

Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗУТ проектите за устройствените планове се изработват въз основа на задание, включващо при необходимост опорен план, както и на допълнителна информация, свързана с устройството на съответната територия, осигурена от общините, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, централните и териториалните администрации и дружества, които изработват специализирани карти, регистри и информационни системи

Съгласно чл. 133, ал. 7 от ЗУТ, в случаите по ал. 7 със заповед на органа, компетентен да одобри плана, се допуска изработване на проект за нов подробен устройствен план или на проект за изменение на подробния устройствен план.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗОЗЗ, границите и предназначението на земеделските земи, които се включват в строителните граници на населените места и селищните образувания, се определят с общ или подробен устройствен план.

Настоящият състав не кредитира заключението на инж. Л., в частта, касаеща отговорите на въпроси 1, 2, 3, 4, 7, 10, 11 и 13 /л. 218-22/, тъй като при неговото изготвяне и изслушване в съдебно заседание това вещо лице дава отговори на поставените въпроси като се позовава и разглежда одобреният през 1981 г. план, който план не е ОУП, а ОГП /л. 217-218, 231 -233/, а между тези два плана не съществува идентичност и не следва да се приравняват един на друг. Същите са различни, както по обхват, така и по съдържание ОГП се изготвя по реда и при условията на отменения ЗТСУ и ППЗТСУ, а ОУП е предвиден в действащия ЗУТ и се изработва по реда и при условията на Наредба № 8/2003 г. за ОСУП, без да има припокриване между тях. ЗУТ е изцяло нов закон и между него и ЗТСУ няма приемственост, каквато няма между ОГП и ОУП. В ЗТСУ няма понятие устройствени планове, каквото се въвежда със ЗУТ, а териториално устройствените планове по ЗТСУ са обхващали цялата територия на РБългария или отделни нейни региони – селищни системи. От друга страна това вещо лице, въпреки допълнително дадената възможност да отговори на поставените задачи, същата не беше извършила проверка дали приетият през 1981 г. ОГП на гр. Монтана /за който дава заключение, че е ОУП/ има последващи изменения; не можа да даде отговор какво обхваща този ОГП, в това число и територията определена като „Кравеферма”; не можа да направи и изчисления по зададените устройствени параметри, каквито изчисления се извършиха от вещото лице арх. К. /л. 383, 403 от делото/. Със заключението си същото /л. 5 от експертизата/ дава невярна констатация, а именно, че за ел.ен. има съгласувателни писма от съответните институции, каквито няма представени по делото. Невярна е и констатацията, че лицето на ПИ .626 се променя с делбата на имот .629, тъй като това става с обединяването на ПИ .633 и ПИ .797 в ПИ .824. Всичко това поради съмнение в правилността на изготвеното заключение и при условията на чл. 201 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът допусна повторна експертиза, която се изпълни от вещо лице, имащо специалност по градоустройството на територията. Съдът кредитира заключението на архитект Л.К. и въпреки неговото оспорване намира същото за дадено пълно, обективно, безпристрастно и в съответствие с всички събрани по делото доказателства. В тази връзка твърденията на процесуалния представител на заинтересованата страна Ц.Г., че вещото лице се позовава на данни предоставени от община Монтана, то следва да се отбележи, че заключението на вещото лице се основава на извършени лични справки и проверки, включително и собствен анализ на същите /”..от процесния ПУП се вижда, че няма нищо около него, но в кадастъра е отразено застрояване в ПИ .634 и ПИ .719, има и изготвени ПУП, т.е. контактните зони са вече урбанизирана територия с отреждане  за  нискоетажно жилищно застрояване..”/. Единствено по отношение на въпроса за вида на устройствената зона посочва какво са казали и колегите й в общината, последното незаместващо и неизместващо извършените справки, тъй като при липсата на ОУП, общината е тази, която следва да даде меродавните за изработването на ПУП устройствени параметри на застрояването, аргумент от § 5, т. 8 от ДР на ЗУТ, чл. 125, ал. 1, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ЗУТ, чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. Необосновани и неоснователни са твърденията в представените писмени бележки за противоречие между констативна и заключителна част, както и разминаване на обясненията в с.з. с документираното в заключението, респ. наличие на взаимноизключващи се обстоятелства в констативната част. Такива на първо място не се сочат, за да бъдат обсъдени от съда, а на следващо не се констатират. Заключението, в своята цялост като констатации и анализ, респ. дадените при изслушването обяснения в с.з. на 30.06.2016 г. са последователни, обосновани и логични, съответни на смисъла и целта на закона.

Въз основа на заключението на арх. К., настоящият състав приема, че местността „Пръчов дол”, където се намира ПИ 48489.26.827 попада в земеделска територия или същият се намира извън регулация. Предназначението на земята, обаче е променено и е предвидено застрояване, което означава, че меродавните правила и норми за застрояване не са тези, които се отнасят за имоти извън регулация, а тези, които се отнасят за имоти в урбанизирана териториа. Община Монтана няма влязъл в сила ОУП, такъв е в процес на изработване, като в неговия предварителен проект за м. „Пръчов дол” е предвидена устройствена зона „Жм” - за нискоетажно жилищно застрояване и след като ПИ 48489.26.827 попада в тази местност, то и за него важи същата устройствена зона. За настоящия случай е приложима хипотезата на чл. 133, ал. 7 от ЗУТ, тъй като този законов текст изрично предвижда, че в процеса на изработване на нов общ устройствен план може да се допуска създаване на нови подробни устройствени планове в случаите, когато проектът на новия ПУП отговаря на предвижданията на проекта за нов общ устройствен план. Неоснователно в тази връзка адв. Григорова счита, че в случая е приложим чл. 136, ал. 3 от ЗУТ, тъй като тази правна норма урежда хипотезата,  когато има предходен ОУП, какъвто община Монтана няма. ОГП не е ОУП, в който смисъл са изложените по-горе съображения, и след като няма предходен такъв, респ. същият е в процес на изработване, то валидна остава хипотезата на чл. 133, ал. 7 от закона. В тази връзка не се установява противоречие на чл. 133, ал. 7 от ЗУТ с чл. 46, ал. 1 от Наредба № 8/2001 г., тъй като отново двете правни норми уреждат различни хипотези – в чл. 133, ал. 7 от ЗУТ е хипотезата, когато ОУП е в процес на изработване, докато в чл. 46, ал. 1 от наредбата е хипотезата, когато има действащ ОУП. Следва да се има предвид също, че чл. 46 от наредбата е в сила от 2001 г., докато чл. 133, ал. 7 от ЗУТ е в сила от 2006 г.,  резултат на прогресивната необходимост от уреждане на нововъзникнали обществени отношения. Законовата разпоредба не може да бъде дерогирана, респ. подзаконовата норма не измества законовата в хипотезата, която е предвидена, а в случай на евентуално противоречие с приоритет винаги е законовата норма /чл. 15, ал. 3 от ЗНА/, поради което възраженията на юрк Петкова остават неоснователни.   

Въпреки обстоятелството, че не е направено необходимото съгласуване с изработвания ОУП и след като няма законова пречка обект „за Клуб за водни спортове” да бъде изграден в местността „Пръчов дол”, то предвиденото с ПУП застрояване, съответства на предвижданията на ОУП. В тази връзка, обектът предвиден за застрояване е допустим за изграждане, както  в устройствена зона „Жм”, така и в устройствена зона „Оо”, каквито има предвидени за територията, където се намира ПИ. Резервата в случая се свежда до спазване на относимите за съответната зона показатели, тъй като изискването за съответствие на ПУП с проекта на ОУП не е единствено изискване на закона, а е необходимо и предвиденото с този проект застрояване да съответства на материалноправните изисквания на закона, което е предмет на установяване при новото разглеждане на делото с оглед указанията на ВАС.    

Видно от графичната част на проекта за ПУП е, че същата не е одобрена от компетентния за това административен орган, т.е. на мястото за подпис на Кмета на общината липсва положен такъв. Община Монтана, изрично с писмо /л. 180 / заявява, че графичната част на проекта в оригинал е представен на л. 13 /13а-13в/ от делото. Въпреки, че с оспорената заповед се одобрява проект за ПУП, то на практика няма такъв проект, тъй като липсва надлежно одобрена графична част, която следва да бъде неразделна част от заповедта, в който смисъл е посочено в самия акт.

Видно е също така, че в тази графична част са дадени противоречиви устройствени показатели, а именно: дадена е матрица на застрояване с устройствени параметри, което е относимо към жилищните територии, докато отреждането на терена - „Ос” - ваканционно селище, се отнася към глава VІ от Наредба 8/2001 г. за ОСУП и не носи показатели, тъй като такива няма предвидени, респ. Отреждането „Ос” не съответства на устройствената зона предвидена в проекта за ОУП. От друга страна самият обект „Клуб за водни спортове” няма характеристики на ваканционно селище, нито представлява рекреационна дейност, тъй като самото му наименование „спорт” го отнася към този вид обекти - за спорт или същият следва да се отнесе към жилищните територии, където има предвидени устройствени показатели и които показатели са меродавни при изграждането на обект от предвидения вид. Дадените в матрицата на проекта показатели съответстват на показателите за жилищни зони - нискоетажно застрояване и същите, според вещото лице арх. К., са много добри. Наличието на проект за един имот оставя неприложима хипотезата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 7/2001 г., където няма параметри и е относима за определена територия, а не за един ПИ. Не намира приложение и нормата на чл. 45, ал. 4 от Наредбата, тъй като този текст се отнася за друг вид обекти – такива за постоянно обитаване, а такива по смисъла на закона са единствено жилищните сгради, арг. от пар. 5, т. 29 от ДР на ЗУТ и чл. 28, ал. 1, т. 2, чл. 95 и 97 от Наредбата, какъвто статут не е предвиден за изграждания обект.  

При тези фактически дадености в графичната част на проекта, не става ясно какво практически се цели с него – дали изграждане на обект за спорт или такъв за рекреационна дейност, тъй като обозначенията са взаимно изключващи се. В закона няма легално определение на понятието рекреация (recreation), но общоприетото и известно значение е възстановяване, освежаване, ободряване, отмора, почивка. Същността на рекреационните дейности са такива за укрепване на здравето и духа на човека, каквато е и целта на спортните дейности, но постигането на тази цел при двете дейности става чрез различни средства, а именно: при рекреационните дейности чрез почивка, отмора и наслаждение, а при спортните дейности - чрез активност. Самият законадател разграничава тези два вида обекти и ги обособява в отделни правни хипотези - чл. 45, т. 6 и т. 7, респ. чл. 4, ал. 7, т. 3 и т. 5 от Наредба № 7/2003 г., за които предвижда и различен правен режим. В допълнение към този извод следва да се посочи, че самото наименование обекта предвиден за изграждане - „Клуб за водни спортове”, сам по себе си дава информация за неговата същност и предназначение. В тази връзка адв. Григорова, процесуален представител на заинтересованата страна Ц. Григорв – възложител на проекта, основателно приема, че за изграждането на един обект, който не е курорт, ваканционно селище или друг вид рекреация, каквито са изброени в чл. 27, ал. 1, глава VІ на наредба № 7/2003 г., са относими разпоредбите на глава дванадесета – чл. 45 – 48 от Наредба № 7/2001 г.

Същевременно разпоредбите на глава дванадесета не са единствените, с които предвиденият за изграждане обект следва да бъде съобразен. С осъществяване на предвидената, в чл. 46, ал. 1 от наредбата, промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, този имот добива статут на имот в урбанизирана територия, аргумент от чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ЗУТ, чл. 20 от ЗООС, чл. 46 от Наредба № 7/2003 г., без да се държи сметка за изчерпателност на изброяването, а това автоматично го отнася към съответния за тази територия режим на устройство, ведно с всички негови изисквания, а с оглед конкретното предназначение на предвидения за изграждане обект, се определят и относимите правни норми.  

Настоящият състав намира, че при изработването на проекта за ПУП са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила.

С оспорената Заповед е одобрен проект за ПУП за ПИ с кратък идентификатор .827, за който няма изготвено и одобрено задание и не е допусната устройствена процедура по смисъла на чл. 125 от ЗУТ. Представеното по делото задание и обяснителна записка са за ПИ с кратки идентификатори .823 и .824, а това са различни ПИ, поради което не може да бъде споделено становището на адв. Григорова, че става въпрос за несъществена грешка при обявлението. Решението на общинския съвет, с което се допуска изработване на ПУП е за цитираните два ПИ, заданието и обяснителната записка също са за тях, поради което не се установява грешка а реално проведена процедура. Обстоятелството, че съставът на ВАС не е взел становище в мотивите на решението си по този въпрос, от една страна не е пречка този състав да го направи, а от друга законът изисква от по-горния съд да даде указания по тълкуването и прилагането на закона, а не и да извърши в цялост работата на първоинстанционния съд. Същевременно се установява, че в решението по т. 4 на Протокол № 15/25.09.2014 г. на ОЕСУТ и в оспорената заповед са употребени понятия за застрояване, каквито не съществуват и няма предвидени в закона, а това е недопустимо предвид характера на акта и неговото предназначение.

Установи се, че одобреният проект за ПУП е изработен върху неактуална кадастрална основа, тъй като към момента на допускане и одобряване на ПУП, ПИ с кратък номер .629 не съществува по КК /нарушение на чл. 5, ал. 3 от наредба № 8/2001 г./, както и няма изготвен опорен план, каквото е изискването на чл. 125, ал. 1 от ЗУТ и чл. 47, т. 10 от Наредба № 8/2003 г. за ОСУП, с оглед задължителното отразяване на околното застрояване, респ. предвиждане. Актуалната кадастрална и друга информация, касаеща устройството на съответната територия, в това число и на опорния план, е императивно изискване на закона и се обосновава с обстоятелството, че меродавните, за изработването на ПУП, данни се намират при административния орган, а проектантът работи с тези данни, без да може да ги определя еднозначно и самостоятелно, тъй като няма такива правомощия, аргумент от чл. 11, 115, 125 от ЗУТ, чл. 5, ал. 3 и 4 от Н-ба № 8/2001 г. за ОСУП, чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. Изработването на ПУП върху неактуална и/или непълна базова информация и основа, само по себе си предполага изначална недостоверност и/или непълнота при извършване на съответните видове работи по проекта, а в случая това е довело до редица нарушения на материалния закон.  

В настоящото производство се преценява единствено законосъобразността на оспорения административен акт, без съдът да може да извършва инцидентен контрол за законосъобразност върху издадени административни актове в други административни производства, каквото правомощие би имал единствено при сезирането му с надлежна жалба. В правомощията на съда, обаче, е да установи кога един акт е влязъл, респ. не е влязьл в законна сила, когато това има значение за правилното решаване на настоящото производство. В тази връзка по делото липсват доказателства за обявяване на заинтересованите страни на Заповед № КД-14-12-177/22.06.2012 г. и Заповед № КД-14-12-161/07.06.2013 г. на Началник СГКК, каквото империтвно изискване има в чл. 59, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3/2005 г. за ССПКККР. И с двете заповеди се одобряват изменения в кадастралната карта и регистри, които изменения предшестват образуването на ПИ .827, за който е изработен процесният ПУП. С първата заповед се извършва делба на ПИ с кратък номер .629 на два нови ПИ с кратък номер .797 и .798, като спазването на чл. 60 от Наредба № 3/2005 г. не обуславя дерогиране на чл. 59 от същата наредба. С втората заповед се извършва обединяване на ПИ .633 с ПИ .797 като се образува нов ПИ .824, който в последствие се включва в ПИ .827, без за този състав, на АС Монтана, да е ясно как административен орган с компетентност по ЗКИР извършва промяна на предназначение на поземлен имот /.797 с начин на трайно ползване селскостопански, горски, ведомствен път/, без наличието на надлежен акт от компетентния за това орган по ЗУТ. Поредицата от актове на СГКК гр. Монтана, чрез които се стига до образуване на ПИ .827 и тяхното необявяване на заинтересованите страни по предвидения за това надлежен ред, само по себе си предполага, че тези актове не са влезли в законна сила, а това от своя страна обосновава извод, че в производството по одобряване на проект за ПУП-ПЗ за ПИ .827 е допуснато съществено процесуално нарушение, което в случай, че не беше допуснато би довело до други правни последици. В тази връзка от заключението на вещото лице безспорно се установява, че с обединяването на ПИ .633 с ПИ .797 и създаването на ПИ .824 се намалява лицето на ПИ .626 към съществуващия път и се премахва достъпа към ПИ .719, което е нарушение на чл. 14, ал. 4 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, а за всички имоти законодателят императивно е предвидил да имат лице към улица. В случая ПИ .719 не може да бъде обособен в УПИ, тъй като няма достъп до улична мрежа, а лицето на ПИ .626 е недостатъчно за обособяването му в УПИ, каквото е заключението на арх. Л.К.. Въпреки че оспорената заповед е за ПУП-ПЗ, то в един последващ етап ще е необходимо изработването на ПУП-ПР /план за регулация/, който е задължителен поради включването на ПИ в урбанизирана територия, аргумент от чл. 60, ал. 1 от ЗУТ, където самият законодател употребява понятието „бъдещо регулиране”. Смяната на предназначението на земеделски земи не изисква задължително изработването на проект ПР, но поради предстоящ такъв етап, проектанта има задължение да се съобрази с относимите и действащи правни норми, за да бъде урегулирането възможно, респ. същото да отговаря на законовите правила и норми. В тази връзка, обстоятелството, че нарушението на чл. 14, ал. 4, чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 60 от ЗУТ не произтича пряко от самият ПУП-ПЗ, а е опосредено от предходни актове, не променя обстоятелството, че същият е изработен в нарушение на закона, тъй като проектът сам по себе си следва да държи сметка за изпълненението на всички изисквания на закона – как – е неотносим въпрос, поради което и становищата на юрк Петкова и адв. Григорова в тази посока се явяват неоснователни.

В допълнение към тези изводи, следва да се отбележи, че устройството на територията и застрояването са взаимосвързани институти и не могат да бъдат отграничавани един от друг и разглеждани изолирано. В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че разпоредбите на част ІІ от ЗУТ – „Устройствено планиране на територията. Инвестиционно проектиране и разрешаване на строителство” /чл. 108/ са изисквания относими и важими към устройствените планове – ПУП и ОУП, докато в разпоредбите на част І, глава ІІІ „Устройство на териториите и поземлените имоти” /чл. 14, 19, 35, 60/ са дадени изискванията към териториите и поземлените имоти. Това от своя страна означава, че правните текстове се прилагат съвместно, без да се взаимноизключват и съответно на индивидуалната ситуация.

Настоящият състав намира, че към ПУП-ПЗ за ПИ 48489.26.827 следва да има изработени схеми по чл. 108 от ЗУТ или парцеларни планове. Парцеларни планове се изработват, когато имотите са извън регулация, за да се одобри трасето на линейните обекти - водопроводи, електропроводи, канал, газопровод. Необходимостта от схеми по чл. 108 от ЗУТ към ПУП следва от самата правна норма, която не разграничава ПУП в регулация и ПУП извън регулация. В тази връзка вещото лице обосновано прави извод, че захранването на обекта с ток, вода, канал - всички тези съоръжения трябва да бъдат изяснени преди да се одобри ПУП. Ако няма схеми по чл. 108 от ЗУТ трябва да има парцеларни планове, за да е ясно на одобряващия орган в последствие и за инвестиционния проект, как обекта ще бъде захранен с ток, вода, газ, канал, които изисквания са задължителни, предвид разпоредбата на чл. 48, ал. 2, б. „б” от Наредба № 8/2001 г. Схемите показват именно това захранване, в противен случай трябва да се укажат сервитутите на захранващите ток и вода, но в проекта няма такива данни. Единствено становището на „В и К” ООД, гр. Монтана за възможността за захранване на обекта с вода не е достатъчно, тай като наличието на възможност за захранване и техническото изпълнение по същото, представляват съществено различни дейности. Още повече, че в това становище е посочено, че захранването с вода ще става от ПИ .719, а в с.з. /л. 402/ вещото лице дава информация, че този имот ще се захранва с ток и вода от ПИ .633 и .632, които имоти не съществуват по КК на гр. Монтана, тъй като са включени в ПИ .827 или захранването на този имот с ток и вода е в пълна неяснота. В самото задание /извън обстоятелството, че същото е за други два имота/ е посочено, че захранването с ел.ен. и вода ще стане от съседен имот, видно от опорния план, но такъв план няма. Няма и парцеларни планове, каквито в обяснителната записка е записано, че има, а всички строежи в РБългария се изпълняват въз основа на меродавните одобрени и влезли в сила устройствени планове.

За проекта няма изготвена справка за картотекираната дървесна растителност от компетентните органи, респ. анализ на съществуващата такава, както и становище от ландшафтен архитект. Представеното становище на гл. експерт ОПС при община Монтана, освен че е дадено "за декоративна и храстова растителност", а не за дървесна, не е изведено със съответен номер и дата, т.е. няма белезите на официален документ по смисъла на закона, респ. законът кумулативно изисква справка и заснемане на дървесната растителност – „дълготрайни декоративни дървета”, дървета с историческо значение”, вековни или забележителни дървета, „ценна дървесна растителност”, а не на декоративната и храстова растителност, аргумент от чл. 19, ал. 7, чл. 63 от ЗУТ и чл. 50, т. 2 от Наредба № 8/2001 г./, което не е еднозначно.  

Одобреният проект за ПЗ не отразява и други изискващи се от нормативната уредба елементи, а именно: таблица 4, раздел II за баланс на територията; приложение 3, пример 4 таблица на поземлените имоти, каквото е изискването на Приложение № 2 към чл. 68, ал. 2 от Наредба № 8 – л. 4 от екпертизата; задължителните линии на застрояванаето, в който смисъл е чл. 48, ал. 2, б. „е”, предл. първо от Наредба № 8/2001  г., а са посочени само ограничителните такива /л. 403/.

Съдът споделя становището на вещото лице арх. К. и намира същото за изключително компетентно, професионално и отговарящо на законовите изисквания, а именно, че в зависимост от съответните предвиждания и дадености за обекта и околните имоти, се постъпва по различен начин, а изработването на ПУП не се заключава единствено и само в неговото изчертаване, отбелязване на матрицата и отреждане на терена, а е необходимо специално и цялостно проучване, както на околните имоти, така и на самия имот и на всичко, което е необходимо за осъществяване на бъдещото строителство. В случая няма такова проучване, а това е целта на изработваните ПУП. /л. 401, 402 от делото/  В тази връзка обстоятелството, че протоколът на експертния съвет е подписан от представители на ЧЕЗ, Овергаз и проектант електро, не валидализира пропуските и неточностите на одобрения проект, нито може да замести изискващите се задължителни становища от съответните компетентни инстанции.

С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, но в нарушение на материалноправните и процесуалноправни норми.   

При този изход на делото, допустимо -  заявено във фазата по събиране на доказателства, съгласно представен списък за разноски и основателно – наличие на годни доказателства, се явява искането на процесуалния представител на оспорващите адв. Б. за присъждане на направените в производството разноски общо в размер на 2443.72 лв, от които държавни такси в размер на 16.88 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 1160 лв. и депозити за вещи лица в размер на 1266.84 лв. 

                                                                      

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 2257/10.10.2014 г. на Кмета на Община Монтана, с която е одобрен Проект за подробен устройствен план /ПУП/ за промяна предназначението на земеделска земя за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 48489.26.827, местност „Пръчов дол” по кадастралната карта на гр.Монтана, с отреждане „За клуб за водни спортове” и план за застрояване /ПЗ/.  

ОСЪЖДА Община Монтана да заплати на М.В.В. - И. и Д.В.И.,*** сумата от 2443.72 лв., представляващи държавни такси в размер на 16.88 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 1160 лв. и депозити за вещи лица в размер на 1266.84 лв. 

                                                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: