Решение по дело №2458/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265263
Дата: 5 август 2021 г.
Съдия: Божана Костадинова Желязкова
Дело: 20201100102458
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

София, 05.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети юли през две хиляди деветнадесет и година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА


при секретаря Ива И. , като разгледа материалите по гр.д. № 2458 г. по описа на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.

 

ИЩЕЦЪТ- И.П.И., ЕГН **********, действащ чрез адв. Я.Д.- САК, твърди, че на 21.03.2019 г., около 14,15 ч., в гр. София, лицето М.Б.Д.е извършвало работа на пътното платно, когато е било блъснато от МПС марка „Ивеко“, модел 35.10, с рег. № *******, управлявано от Д.Т.Д., ЕГН **********,***, с посока от ул. „Гюешево" към ул. „Житница" при номер 67 поради неправомерно предприета маневра движение назад. Ищецът излага, че при описания удар от МПСМ.Б.Д.е починал, а по случая е образувано наказателно производство. Ищецът навежда, че  смъртта наМ.Б.Д.му е причинила значителни неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания. Починалият се оженил за неговата майка, когато той бил едва на една година, поради това той израснал с него и го възприемал като истински баща. Изпитвали обич и уважение между тях, имали общи интереси и хобита, много държали един на друг. Починалият бил главата на семейството им, осигурявал му морална и материална подкрепа и двамата се обичали така все едно са истински син и баща. След неговата смърт страданията на ищеца били като от загубата на роден баща и верен приятел. Все още ходи на гроба му и стой там сам с часове. Чувства се унил, безпокоен без видима причина, а болката от внезапната загуба на най-близкия му човек не преминава и ще остане завинаги. Посочва, че към момента на настъпване на процесното ПТП за увеждащото МПС е бил налице валиден договор за застраховка за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество, предвид което намира, че именно то следва да бъде осъдено да заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди. В тази връзка излага, че е сезирал същото с искане за изплащане на обезщетение, но то отказало. Предвид това намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 432 КЗ като претендира ответникът да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от 09.01.2020 г., когато е постановен отказ доброволно да се изплати обезщетение до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ- З.А.Д.„ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК******, чрез адв. Д.Х. оспорва предявения иск. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, в това число противоправността на поведението на застрахования при него водач, наличието на вина, причинната връзка между смъртта на пострадалия и твърдените вреди и вида и характера на последните. Заявява и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия. Прави искане за спиране на настоящето производство до постановяване на окончателен акт по образуваното наказателно производство. Претендира разноски за производството.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Безспорно е между страните, че към датата на настъпване на  ПТП за за увреждащото МПС  е бил налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество.

Като спорни обстоятелства според отговора на ответника се очертаха-механизмът на настъпване на процесното ПТП; видът, характерът и размерът на причинените неимуществени вреди; размерът на претендираното обезщетение; размерът и периодът на претенцията за обезщетението за забава.

От заключението на приетата по делото СМЕ се установява, че непосредствената причина за смъртта наМ.Д. е пълното напречно разкъсване на аортата и последващата масивна кръвозагуба.М.Д. е получил следните травматични увреждания : - Глава - охлузвания по цялата дясна половина на главата и лицето, зацапани с пръст и по- големи камъчета, кръвонасядания на меките черепни обвивки в тилно-теменната област двустранно, счупване на лявата челна и теменна кости, многофрагментно счупване на черепната основа, счупване на долната челюст двустранно, счупване на дясна ябълчна кост, охлузвания и кръвонасядания на шията, счупване на подезичната кост в ляво; Гр. кош - по задна повърхност в дясно от срединната линия косо охлузване и кръвона сядане, кръвоизлив в лява гръдна Vr - 1 000 мл, пълно напречно разкъсване на аортата в обл. на аортната дъга; Гр стълб - счупване на телата на V и VI шийни прешлени и телата на I и II гръдни прешле ни, кръвонасядане около тези области; Кръстна област - кръвонасядания и охлузвания; Крайници - по предна повърхност на дясно рамо - охлузване, по задна повърхност на ляво рамо - кръвонасядане; охлузвания на лява предмишница и двете коленни области. Описаните травматични увреждания са в причинно - следствена връзка с настъпи лата смърт. Пострадалият е имал следните заболявания - хипертонична болест, атероскле роза, исхемична болест на сърцето.Вещото лице сочи, че описаните придружаващи заболявания са характерни за възрастта на пострадалия и не са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.

Заключението на автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице- специалист по АТП, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява механизмът на процесното ПТП : На 21.03.2019г,. около 14,15  часа, товарен автомобил „Ивеко 35.10" ДК № *******, управляван от Д.Т.Д. ***, в района на № 67, предприема маневра за движение на заден ход. По същото време пешеходец М.Б.Д., на 59 години, се е намирал в района на пътното платно зад автомобила, на около 1,90 м в дясно от левия край на платното за движение, считано по посоката на огледа. Автомобилът със задната си част е достигнал до пешеходеца, който към този момент най - вероятно се е намирал с гръб към автомобила и е настъпил удар със заден канат на автомобила в областта на средната част и пешеходеца. Вследствие на удара тялото на пешеходеца е отблъснато по посоката на вектора на скоростта на автомобила, загубило е равновесие и е паднало на терена първоначално на коленете. При продължилото движение на автомобила назад и вследствие на контакт на тялото с части от окачването и диференциала е било завъртяно с главата по посока към тротоара. Автомобилът е продължил движението си и със задна лява гума е преминал през пешеходеца. Вследствие на падането и прегазването от автомобила пешеходецът е получил телесни увреждания и е починал. Вещото лице сочи, че водачът на автомобила не е имал възможност поради конструктивните особености на автомобила да възприеме пешеходеца в огледалата за обратно виждане. Предвид положението на пострадалия с гръб към автомобила същият не е имал възможност да види автомобила. Изтъква, че пешеходецът е имал възможност да предотврати произшествието при положение, че се е придвижвал по тротоарната площ, описана в протокола за оглед.

По делото са събрани и  гласни доказателства.

Свидетелката П.Х.Д.а, майка на ищеца И.И., съпруга на починалия от  процесното ПТП Методи, твърди, чеМ.отгледал ищеца И.. Тя била бременна в третия месец от друг мъж, когато се събралие да живеят сМ.Д.. Изтъква, че ищеца И. много страда за починалия.

Доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът с правно основание чл.432 от КЗ е неоснователен.

Разпоредбата на чл. 432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и застраховател.

С оглед задължителната тълкувателна практика: ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС е установен кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а тава са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още не осиновено дете или живелите на съпружески начала лица.

 Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че не е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното деяние от деликвента не е установено по несъмнен начин. От заключението на АТЕ се установява, че водачът на автомобила не е имал възможност поради конструктивните особености на автомобила да възприеме пешеходеца в огледалата за обратно виждане, както и че пешеходецът е имал възможност да предотврати произшествието при положение, че се е придвижвал по тротоарната площ.

Предвид изложеното следва да се приеме, че не е доказано противоправно поведение на претндирания делквент.

Щом не е установено прекият причинтел на вредата да е отговорен за поправяне на вредите, то не може да възникне и отговорност за застрахователя. Предявеният иск следва да се отхвърли изцяло.

Щом няма парично задължение за ответника, не може да има и задължение за обезщетяване на забавено изпълнение. Вземането за лихва е акцесорно и възниква само там, където съществува главен паричен дълг. Ето защо и претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД също следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото право на разноски има само ответникът – чл.78, ал.3 от ГПК. Ответникът е представил списък за разноските, поради което и на основание чл.80 от ГПК същите са в размер на 4496лв.

По изложените съображения съдът

 

Р       Е       Ш       И   :

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу З.А.Д.„ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителните директори - А.Л.и Румен Д., чрез адв. Д.Х., със съдебен адрес:***, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер 100 000лв, заедно със законната лихва от 09.01.2020г..

ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З.А.Д.„ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителните директори - А.Л.и Румен Д., чрез адв. Д.Х., със съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 4 496 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: